Решение от 22 ноември 2017 г., АЕБТРИ, C‑224/16, EU:C:2017:880
Преюдициално запитване е отправено от Върховен административен съд (ВАС) в рамките на спор между Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ), гарантираща асоциация и Началника на Митница Бургас (като правоприемник на Митница Свиленград) относно постановление за принудително събиране на публични държавни вземания за мито и за данък върху добавената стойност (ДДС), ведно със законната лихва, възникнали поради нередности, допуснати при международен превоз на стоки под покритието на карнет ТИР.
Фактите в главното производство са следните. Пред входно митническо учреждение на турско-българската граница турско дружество, превозващо стоки към Румъния, представя карнет ТИР. Според запитващата юрисдикция изглежда, че разглежданите в главното производство стоки са получени в Румъния и че при получаването им дружеството-получател е знаело, че същите се превозват под покритието на карнет ТИР. Няма доказателства според нея обаче стоките да са били декларирани пред получаващото митническо учреждение. Операцията ТИР не е приключена редовно в получаващото митническо учреждение, поради което възниква митническо задължение. За събирането на дължимите суми българските органи предприемат действия първо срещу титуляря на карнета ТИР и след като те се оказват безуспешни, предприемат действия срещу гарантиращата асоциация съгласно режима ТИР. Гарантиращата асоциация обжалва постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, издадено от българските органи.
В рамките на производството по обжалване, Върховният административен съд отправя 4 преюдициални въпроса до Съда на ЕС.
С първия си въпрос, запитващата юрисдикция иска по установи дали Съдът на ЕС е компетентен на тълкува разпоредбите от Конвенция ТИР[1], на който въпрос Съдът на ЕС отговаря положително.
С втория си преюдициален въпрос, ВАС иска по същество да се определят действията, които компетентните митнически органи са длъжни да предприемат спрямо титуляря на карнет ТИР в качеството му на лице, пряко дължащо възникнали поради нередовности при операция ТИР мита и такси, преди да могат да изискат плащането на тези суми от гарантиращата асоциация, съгласно Конвенцията ТИР.
Във връзка с това, Съдът на ЕС припомня на първо място, че правата и задълженията на гарантиращата асоциация се уреждат едновременно от Конвенцията ТИР, правната уредба на Съюза и сключения съгласно националното право гаранционен договор между споменатата асоциация и съответната държава членка. По конкретно, член 8, параграф 7 от Конвенцията предвижда, че преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, „да изискат плащането [на съответните суми] от лицето или лицата, [които] пряко [ги] дължа[т]“. В същото време отбелязва, че Митническият кодекс[2] и регламентът за неговото прилагане[3], които съдържат разпоредби, с които въвеждат предвидения от Конвенцията ТИР режим, не уточняват конкретните мерки, които компетентните органи следва да предприемат, за да изискат плащането на разглежданите суми от лицето или лицата, които пряко ги дължат, преди да могат да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация.
На следващо място, Съдът пристъпва към тълкуване на член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР заедно с обяснителните бележки, съдържащи се в приложение 6 от Конвенцията, според които бележки мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат такова плащане, трябва „поне“ да включват „уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР“. Тълкуването се осъществява спрямо общата структура на конвенцията.
Съдът на ЕС приема, че изискването, предвидено в член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР, плащането на разглежданите суми да се изиска най-напред от пряко дължащото ги лице не може да се тълкува по такъв начин, че конкретното му изпълнение да поражда риск от загуба на съответните мита и такси. Споменатото изискване не би могло да води и до налагане на компетентния митнически орган на прекомерни процесуални задължения, които въобще не биха отчели свойствените за гарантиращата асоциация отговорности за прилагане на режима ТИР и които биха били несъвместими с целта на конвенцията да се улесни събирането на митническото задължение. Освен това, тъй като отговорността на гарантиращата асоциация спрямо митническия орган е съвместна и солидарна, изискването по член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР плащането на разглежданите суми да се изиска от пряко дължащото ги лице не може да се тълкува по начин, който да води в крайна сметка до положение, при което отговорността на гарантиращата асоциация се превръща в по същество напълно субсидиарна отговорност спрямо тази на споменатото лице. Такъв би бил случаят, ако посоченото изискване налагаше на компетентната митническа администрация задължение да извършва действия по събиране на вземането от пряко дължащото го лице до етапа на изпълнението.
Тълкуване на член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР в смисъл, че компетентният митнически орган е длъжен да изчерпи всички възможности за събиране срещу лицето или лицата, пряко дължащи вземането, преди да може да изиска плащането му от гарантиращата асоциация, би засегнало обаче самия баланс, който съществува между, от една страна, предоставяните от член 4 от Конвенцията ТИР улеснения, и от друга страна, едно от съществените условия, от които трябва да се ръководи тяхното прилагане, а именно носената от гарантиращата асоциация особена отговорност.
Въз основа на анализа си, Съдът стига до извода, че член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР във връзка с обяснителната бележка към споменатата разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че митнически орган е изпълнил задължението си да изиска плащане от пряко дължащото вземането лице, ако е спазил следващите от споменатата обяснителна бележка минимални изисквания, какъвто е случаят в главното производство пред запитващата юрисдикция.
В рамките на третия поставен въпрос, Съдът на ЕС отговаря, че член 203, параграф 3, трето тире и член 213 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че получател е придобил или задържал стоки, за които е знаел, че са били превозвани под покритието на карнет ТИР, и фактът, че не е установено тези стоки да са били представени и манифестирани пред получаващото митническо учреждение, сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че такъв получател е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че стоките са били отклонени от митнически надзор по смисъла на първата от посочените разпоредби, така че получателят да трябва да бъде признат за солидарен съдлъжник по митническото задължение по силата на втората от тези разпоредби.
Имайки предвид отговора на третия въпрос, Съдът счита, че не е необходимо да се даде отговор на четвъртия поставен въпрос, а именно дали бездействието на митническата администрация да изиска плащане на митническото задължение от този получател е пречка за реализиране на отговорността, регламентирана и в член 457, параграф 2 от Регламента за прилагане, на гарантираща асоциация.
[1] Митническа конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (наричана по-нататък „Конвенция ТИР“) от 14 ноември 1975 г. (UNTS, т. 1079, стр. 89, т. 1142, стр. 413), одобрена от името на Европейската икономическа общност с Регламент (ЕИО) № 2112/78 на Съвета от 25 юли 1978 г. (OВ L 252, 1978 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 1, стр. 197), в сила от 20 юни 1983 г. Публикувана отново с Решение 2009/477/EО на Съвета от 28 май 2009 г. (OВ L 165, 2009 г., стр. 1).
[2] Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15)
[3] Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Митническия кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 214/2007 на Комисията от 28 февруари 2007 г. (ОВ L 62, 2007 г., стр. 6)