Обзор
В периода 1 ноември 2017 г. – 31 март 2018 г. български юрисдикции са отправили 4 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.
| Юрисдикция | Брой преюдициални запитвания
(01.11.2017 – 31.3.2018) |
| Върховен касационен съд | 1 |
| Районен съд София | 1 |
| Районен съд Асеновград | 1 |
| Районен съд Свиленград | 1 |
Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:
| Област от правото на ЕС | Брой преюдициални запитвания
(01.11.2017 – 31.3.2018) |
| Съдебно сътрудничество по граждански дела | 1 |
| Свободно движение на капитали | 1 |
| Защита на потребителите | 2 |
Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.
Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.
Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: https://evropeiskipravenpregled.eu
| Дело C-604/17, PM[2] |
Запитваща юрисдикция
Върховен касационен съд
Страни в главното производство
Жалбоподател: PM
Ответник: AH
Преюдициални въпроси
Допуска ли Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. 1 разглеждането на дела, свързани с родителска отговорност, без да са налице предпоставките по чл.8 и чл.12 от Регламента от съд на държава – членка, който е компетентен да разгледа дело за развод по силата на чл.3 от Регламента, когато националното право на съответната държава членка го задължава служебно да се произнесе по упражняването на родителските права, мерките на лични отношения, издръжката и ползването на семейното жилище заедно с иска за развод?
____________
1 Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (OB 2003, L 338, стр. 1; Специално българско издание: глава 19, том 6, стр. 183)
| Дело C-707/17, Pinzaru и Cirstinoiu |
Запитваща юрисдикция
Районен съд Свиленград
Страна в главното производство
Даниела Пинзару и Роберт-Андрей Черистиниу
Преюдициални въпроси
1.1. Дали член 65, параграф 3 от Договор за функциониране на Европейския съюз / ДФЕС/ и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/20051 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за нарушение на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране, предвижда санкции по вид и размер като тези, съдържащи се в член 251 от Наказателния кодекс на Република България, който в алинея 1 предвижда като алтернативни възможности за налагане на наказание – лишаване от свобода” с възможност за ефективно осъждане дори при първо нарушение за срок до 6 години, или наказание „Глоба” в размер на двойната сума на предмета на нарушението, а наред с едно от двете алтернативно предвидени наказания, в алинея 2 на същия член кумулативно е предвидена допълнителна санкция – отнемане в полза на държавата на недекларираните парични средства в пълен размер, без да е необходимо да се изследват произхода и предназначението им, като съвкупност от санкционни мерки, надхвърлящи необходимото с оглед на преследваните с Регламента цели в противоречие с принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието, заложен в член 49, параграф 3 от Харта на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и представляващи прикрито ограничение на свободата на движение на капитали.
1.2. Дали посочените съюзни норми /член 65, параграф 3 от ДФЕС и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността; член 3 от същият Регламент, както и член 49, параграф 3 от ХОПЕС/ следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба в частност член 251, алинея 2 от Наказателния кодекс на Република България, която наред с предвидените углавни наказания за нарушение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005, допълнително предвижда пълно отнемане в полза на държавата на недекларираната сума, независимо от произхода и предназначението й.
1.3. Дали член 17, параграф 1 от ХОПЕС следва да се тълкува в смисъл, че националната разпоредба на член 251, алинея 2 от Наказателния кодекс на Република България, като конфискационна мярка, санкционираща простото неизпълнение на задължението за деклариране, не спазва точния баланс между общия интерес и изискването за защита на правото на собственост, прогласено в член 17 от Хартата.
____________
1 Регламент (ЕО) 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (OB 2005, L 309, стр. 9; Специално българско издание: глава 19, том 7, стр. 238)
| Дело C-708/17, ЕВН България Топлофикация |
Запитваща юрисдикция
Районен съд Асеновград
Страни в главното производство
Ищец: „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
Ответник: Николина Стефанова Димитрова
Преюдициални въпроси
- Допуска ли разпоредбата на чл.13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО1 на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. възможността на топлофикационното дружество да претендира стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради — етажна собственост, пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта?
- Допуска ли разпоредбата на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС2 национална правна уредба, която задължава потребителите, собственици на жилища в сгради в режим на етажна собственост, които са прекратили ползването на топлинна енергия, като са премахнали отоплителните уреди в жилищата си или по тяхно искане служители на топлоснабдителното дружество са препятствали техническата възможност на отоплителното тяло да отдава енергия, да заплащат стойността на непоискана, но доставена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация?
- Въвежда ли подобна национална правна уредба нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО3 на Европейския парламент и на Съвета от 11май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета?
____________
1 Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. Текст от значение за ЕИП (OB 2006, L 114, стр. 64; Специално българско издание: глава 12, том 2, стр. 222)
2 Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Текст от значение за ЕИП (OB 2011, L 304, стр. 64)
3 Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“). Текст от значение за ЕИП (OB 2005, L 149, стр. 22; Специално българско издание: глава 15, том 14, стр. 260)
| Дело C-725/17, Топлофикация София |
Запитваща юрисдикция
Софийски районен съд
Страни в главното производство
Ищец: „Топлофикация София“ ЕАД
Ответник: Митко Симеонов Димитров
Преюдициални въпроси
1. директивата1 изключва нормативната уредба на традиционното договорно право относно сключването на договори, но дали изключва регламентация на тази крайно нетипична законово предвидена структура за възникване на договорна връзка?
2. ако директивата не изключва собствена регламентация в тази хипотеза, това договор по смисъла на чл. 5 от директивата ли е или нещо различно? Ако е или не е договор, то директивата приложима ли е в случая?
3. този тип фактически договори регулира ли се от директивата, независимо от момента на възникването им или тя се прилага само за новопридобити жилища или още по-тясно – новоизградени жилища (да се разбира абонатни инсталации с искания за присъединяване към топлоснабдителната мрежа)?;
4. ако директивата е приложима, то националната уредба нарушава ли чл. 5, § 1, б. Е, във връзка с § 2, регламентиращи правото принципната възможност правоотношението да бъде прекратено?
5. така, ако ще се сключва договор, то той следва ли да е в някаква форма, а и какъв би следвало да е обемът от съдържание на информацията, която трябва да се предостави на потребителя (разбиран като индивидуален собственик на жилище, а не етажна собственост)? Липсата на информация, представена своевременно и достъпно влияе ли на възникването на правната връзка?
6. необходимо ли е изрично искане – изразено формално желание от страна на потребителя, за да бъде страна в подобно правоотношение?
7. ако е сключен договор, неформален или формален, то отоплението на общите части на сградата (най-вече стьлбищната клетка), част ли е от предмета на сделката и потребителят поръчал ли е услугата в тази ѝ част, ако няма изрично искане за това от него или дори от цялата етажна собственост (например при свалени радиатори, което е масовата хипотеза – вещите лица не сочат отоплителни уреди в общите части на сградата)?
съобразно посоченото, има ли значение (разлика), ако топлоподаването е прекратено в личния апартамент за качеството на собственика като потребител, поискал отопление на общите части на сградата?
____________
1 Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Текст от значение за ЕИП (OB 2011, L 304, стр. 64)
[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.
[2] С определение от 16 януари 2017г. е отговорено на поставените въпроси. За повече информация вижте в рубрикрата Българските дела пред Съда на ЕС.