УСЛОВИЕТО ДА Е НЕСЕМЕЙНО, ЗА ДА ПРИДОБИЕ ПРАВО НА ПЕНСИЯ, ПРИЛОЖИМО ЗА ЛИЦЕ, КОЕТО Е ПРОМЕНИЛО ПОЛА СИ, Е НАРУШЕНИЕ НА ПРИНЦИПА ЗА РАВНО ТРЕТИРАНЕ НА МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ

· НАКРАТКО, Том XX
Author

Заключение на генералния адвокат Bobek по дело MB, C‑451/16, EU:C:2017:937

 

Заключението на генералния адвокат на Съда на ЕС Bobek е представено по дело, образувано по преюдициално запитване от Върховния съд на Обединеното кралство и се отнася до тълкуване на Директива на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192).

MB е родена през 1948г. като мъж и сключва брак през 1974г. През 1995г. MB се подлага на операция за промяна на пола. MB обаче не иска издаване на окончателно удостоверение за признаване смяната на пола съгласно националното законодателство, тъй като към онзи момент предварително условие за такова признаване е било унищожаването на съществуващия брак поради недопустимостта на еднополовият брак в Обединеното кралство. MB и съпругата ѝ не са искали бракът им да бъде унищожен.[1]

През 2008г. MB навършва 60-годишна възраст — пенсионната възраст за жени, родени преди 6 април 1950г. Тя подава искане за държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е отхвърлено, тъй като не разполага с окончателно удостоверение за признаване на промяната на пола и поради това не може да се третира като жена по отношение на пенсионната възраст. MB обжалва това решение пред националните съдилища като твърди, че условието да бъде несемейна представлява дискриминация в разрез с правото на Съюза.

След анализ дали обстоятелствата по делото водят до пряка дискриминация, основана на пола, генералният адвокат Michal Bobek приема, че изискване лицето да бъде несемейно, приложимо само за лица, подложили се на промяна на пола, за да могат да получат достъп до държавна пенсия, е в противоречие с директивата. Според него то представлява пряка дискриминация, основана на пола, която не може да бъде обективно обоснована.

Съгласно практиката на Съда на ЕС забраната за дискриминация, основана на пола, обхваща и дискриминацията, основана на промяна на пола. Пряката дискриминация се характеризира с неравно третиране между сравнима група лица и друга група със „защитена характеристика“ (в случая техния пол) в ущърб на последната. Според генералния адвокат за установяването на дискриминация, основана на пола, подходяща група за сравнение в настоящия случай са цисджендър жените, тъй като се разглежда достъпът до пенсионни обезщетения за трансджендър мъже към жени в сравнение с този при цисджендър жени. Генералният адвокат приема, че е налице неравно третиране, тъй като семейното положение не играе никаква роля за достъпа на цисджендър лица до държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за трансджендър лица, които имат сключен брак, се въвежда изискване за неговото унищожаване. Според генералния адвокат подобна разлика в третирането на основание на пола не може да бъде обоснована.

Генералният адвокат обсъжда и по-широките последици от разглеждания казус. Той отбелязва, че би могло да се твърди, че действителният въпрос по делото е относно условията за признаване на промяна на пола, а не относно условията за достъп до държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка той напомня, че въпреки че държавите членки следва да определят условията, при които се предоставя юридическо признаване на промяна на пола у дадено лице, то те все пак упражняват своята компетентност при спазване на правото на Съюза, и по-конкретно на разпоредбите относно принципа за недопускане на дискриминация.

Генералният адвокат посочва ясно, че този извод обаче не означава, че държавите членки ще бъдат задължени да признаят еднополовия брак. Всъщност от държавите членки ще се изисква единствено достъпът до въпросното обезщетение да не зависи от това конкретно условие, тоест лицето да е несемейно. Държавите членки продължават да разполагат със свободата да разрешат или да не разрешат еднополовите бракове.

В заключение генералният адвокат подчертава, че делото не е за еднополовите бракове, а за комбинация от редица условия, която води до особено положение. То възниква отчасти в резултат от дерогацията от един от основните принципи на правото на Съюза, допускаща пряка дискриминация, основана на пола, по отношение на достъпа до държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е не само изключение, но се очаква и постепенно да отпадне в Обединеното кралство с изравняването на пенсионната възраст за мъжете и жените.

[1] Положението в Обединеното кралство оттогава се е променило. Marriage (Same Sex Couples) Act 2013 [Закон за брака (еднополови двойки) от 2013 г.] влиза в сила на 10 декември 2014 г. Той позволява на еднополовите двойки да встъпват в брак. С приложение 5 към него се изменя член 4 от Gender Recognition Act 2004 [Закон от 2004 г. за джендър признаване], така че Комисията по джендър признаване вече е длъжна да издаде окончателно удостоверение за джендър признаване на семейни лица, ако съпругът/съпругата им е съгласен/а.