Решение от 21 февруари 2018 г., Matzak, C‑518/15, EU:C:2018:82

 

 

Преюдициалното запитване е отправено от Второинстанционен съд по трудовоправни спорове Брюксел (Белгия) в рамките на спор между община Нивел и г‑н Rudy Matzak относно възнаграждението за положения от него труд в противопожарната служба на град Нивел. Запитването се отнася до тълкуването Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

В противопожарната служба на град Нивел работят както професионални пожарникари, така и доброволци като последните участват в акции и дават дежурства в противопожарната служба, съгласно определен в началото на годината график. Г‑н Matzak придобива е пожарникар доброволец от 1981г. като междувременно работи и в частно предприятие. През 2009г. г‑н Matzak подава иск срещу община Нивел да му бъде изплатено обезщетение за неплащането, по време на прослужените години, на възнаграждение за положения от него труд като пожарникар доброволец, и по-специално за дадените от него домашни дежурства.

Сезирана със жалба срещу първоинстанционното решение, запитващата юрисдикция решава да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Поставените въпроси се отнасят по-конкретно до това дали времето на дежурство от дома влиза в приложното поле на понятието „работно време“ съгласно правото на ЕС.

В своето решение Съдът на ЕС подчертава на първо място, че Директивата не допуска държавите членки да оставят в сила или да приемат определение на понятието „работно време“, което да не е толкова тясно, колкото това по член 2 от тази директива. Всъщност, въпреки че директивата предвижда възможност за държавите членки да прилагат или въвеждат разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на безопасността и здравето на работниците, тази възможност не е приложима по отношение на определянето на понятието „работно време“. Този извод се потвърждава от целта на директивата – да се гарантира, че определенията, съдържащи се в нея не могат да имат различно тълкуване съгласно всяко национално право.

На второ място, Съдът припомня, че държавите членки могат да приемат в съответните си правни системи разпоредби относно продължителността на работното време и почивките, които са по-благоприятни за работниците от предвидените в тази директива разпоредби. Също така припомня, че Директива 2003/88 не урежда въпроса за възнаграждението на работниците, тъй като този въпрос не е от компетентността на Съюза. Така, държавите членки могат да предвидят в националното си право, че възнаграждението на работника за „работно време“ ще е различно от възнаграждението на работника за „почивка“, и дори да не предоставят никакво възнаграждение за периода на почивка.

Накрая, Съдът приема, че дежурството, което работникът дава в дома си, като е длъжен да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути, което задължение чувствително ограничава възможността за други занимания, трябва да се счита за „работно време“. Определящият фактор за квалифицирането на дежурството като „работно време“ по смисъла на директивата е фактът, че работникът е принуден да присъства физически на определеното от работодателя място и да бъде на негово разположение, за да изпълни незабавно, в случай на нужда необходимите дейности.

От данните по делото е видно, че г-н Matzak не само е трябвало да е на разположение на работодателя си, за да може той да се свърже с него по време на дежурството му. От една страна, той е длъжен да се отзове на повикване от работодателя в рамките на 8 минути, а от друга — да присъства физически на определеното от работодателя място.

Съдът приема, че дори и това място в случая да съвпада с дома на г-н Matzak, задължението на работника да присъства физически на определеното от работодателя място, както и географското и времево ограничение, произтичащо от необходимостта да се яви на работното място в рамките на 8 минути, обаче обективно могат да възпрепятстват работник, който се намират в положението на г‑н Matzak, да се посвети на личните и обществените си интереси. Предвид тези ограничения, положението на г‑н Matzak се различава от това на работник, който по време на дежурството си трябва само да е на разположение на работодателя си, за да може той да се свърже с него.