Решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63

 

 

Преюдициалното запитване е отправено от Касационния съд на Белгия в рамките на наказателно производство срещу г‑н Ömer Altun и други относно командироването на български работници в Белгия.

В рамките на проверка относно това как е нает персоналът на белгийско дружество, работещо в сферата на строителството, белгийските служби за социален надзор установяват, че това дружество на практика не наема персонал, а възлага всички свои строителни обекти на подизпълнители — български предприятия, които командироват работници в Белгия. Трудът на командированите работници не е деклариран пред институцията, която отговаря в Белгия за събирането на социалноосигурителните вноски, тъй като всъщност работниците притежават удостоверения E101, издадени от компетентната българска институция и които доказват връзката им с българската социална система. Разследването, проведено в България в рамките на съдебната поръчка, подадена от белгийски съдия-следовател, установява, че тези български предприятия не извършват никаква значителна дейност в България. Въз основа на резултатите от това разследване белгийските власти изпращат до определената от компетентния български орган институция мотивирано искане за нова преценка или за отнемане на удостоверенията E101 или A1, издадени на командированите работниците. В своя отговор последната предоставя обобщение на издадените удостоверения без да вземе предвид установените и доказани от белгийските органи факти. Белгийските органи образуват впоследствие съдебни производства срещу представляващите белгийското дружество. Апелативният съд в Антверпен издава осъдителна присъда, като макар да констатира, че на всеки от разглежданите в главното производство командировани работници е било издадено удостоверение E 101 или A 1 и че белгийските органи не са изчерпали процедурата, предвидена за оспорване на валидността на удостоверенията, тя все пак приема, че не е обвързана от тези обстоятелства, при положение че посочените удостоверения са получени чрез измама. В рамките на касационното обжалване, Касационният съд решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Тя иска да установи дали юрисдикциите на приемащата държава членка могат да обявят за недействително или да не вземат предвид удостоверение Е101, когато от фактическата обстановка, въз основа на която трябва да се произнесат, може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама

В решението си Съдът на ЕС припомня практиката си, съгласно която принципът за лоялно сътрудничество изисква от издаващата институцията да направи правилна преценка на фактите, релевантни за прилагането на правилата за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност, и следователно да гарантира точността на информацията, съдържаща се във формуляр Е101. Този принцип включва и принципа на взаимно доверие: сертификатът създава презумпция за съответствие и обвързва по принцип компетентните власти в приемащата държава. От това следва, че докато удостоверението E 101 не бъде отнето или обявено за невалидно, компетентната институция на държавата членка, в която работникът извършва дадена работа, трябва да се съобразява с факта, че той вече е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата членка, в която е установено предприятието, което го е наело, и поради това тази институция не би могла да подчини въпросния работник на своята схема за социална сигурност.

Същевременно обаче от принципа на лоялното сътрудничество произтича, че всяка институция на държава членка е длъжна грижливо да прецени прилаганата от нея схема за социална сигурност. Ето защо компетентната институция на държавата членка, която е изготвила удостоверение E101, следва да прецени отново дали е имало основания за издаването му и евентуално да го отнеме, когато компетентната институция на държавата членка, в която работникът извършва дадена работа, изрази съмнение относно точността на фактите, въз основа на които е издадено, а поради това и на съдържащите се в него сведения.

В тази връзка, Съдът припомня, че трябва да се следва предвидената за това процедура за разрешаване на евентуалните спорове между институциите на съответните държави членки относно валидността или точността на удостоверение E101 (а именно сезирането на административната комисия). Съгласно постоянната практика на Съда такива съображения обаче не трябва да водят до възможност за правните субекти да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба.

Ако институция, издала удостоверенията, не извърши нова преценка в разумен срок, тези доказателства трябва да могат да бъдат изтъкнати в съдебно производство, за да се поиска от съда в държавата членка, в която са командировани работниците, да не взема предвид въпросните удостоверения.

Съдът подчертава все пак, че лицата, които в рамките на такова производство са обвинени, че са използвали командировани работници под прикритието на получени чрез измама удостоверения, трябва да имат възможност да опровергаят доказателствата, на които се основава това производство, при спазване на гаранциите, свързани с правото на справедлив съдебен процес.

В заключение Съдът приема, че в конкретния случай, като се има предвид, че от една страна белгийската институция е поискала от българските си колеги преразглеждане и отнемане на разглежданите в главното производство удостоверения в светлината на резултатите от извършената проверка и, от друга, че българските власти не са взели предвид тези резултати, националният съд може да не вземе предвид съответните удостоверения. Тя трябва да реши също така дали лицата, заподозрени, че са използвали командировани работници, прибягвайки до получени чрез измама удостоверения, могат да бъдат подведени под отговорност съгласно приложимото национално право.