Решение на Съда от 20 декември 2017 г., Schlömp, С-467/16, EU:C:2017:993
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 27 и 30 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана на 30 октомври 2007 г., която е одобрена от името на Съюза с Решение 2009/430/ЕО на Съвета от 27 ноември 2008 г. (ОВ L 147, 2009 г., стр. 1) (Конвенцията от Лугано II). То е отправено от Amtsgericht Stuttgart (Районен съд Щутгарт, Германия) в рамките на спор между г-жа Brigitte Schlömp и Landratsamt Schwäbisch Hall (административен орган на окръг Швебиш Хал) относно подадено от г-жа Schlömp искане за установяване, че няма задължение за плащане на издръжка.
Г-жа Schlömp, която пребивава постоянно в Швейцария, е биологична дъщеря на г-жа H. S., която поради своето състояние на зависимост е настанена в хоспис в Германия и получава допълнителни социалноосигурителни обезщетения, изплащани от административния орган на окръг Швебиш Хал. Съгласно германското право обезщетенията, които се предоставят от публичните органи, се прехвърлят на институцията изпълнител, която има право да поиска с регресен иск възстановяване от биологичните деца, които са достатъчно платежоспособни.
На 16 октомври 2015 г. административният орган подава искане за помирение до Friedensrichteramt des Kreises Reiat, Kanton Schaffhausen (Миров съд на окръг Реиат, кантон Шафхаузен, Швейцария), който действа в качеството на помирителен орган, и претендират г-жа Schlömp да им изплати минимална сума от 5000 EUR, която може да бъде изменена след като същата предостави цялата поискана ѝ информация. Тъй като страните не успяват да постигнат споразумение, на 25 януари 2016 г. Friedensrichteramt des Kreises Reiat издава „разрешение за извършване на процесуални действия“, което на 26 януари 2016 г. е връчено на административния орган.
На 11 май 2016 г. административният орган сезира Kantonsgericht Schaffhausen (Кантонален съд Шафхаузен, Швейцария) с иск срещу г-жа Schlömp за плащане на издръжка в минималния размер от 5000 EUR с възможност за увеличение на този размер с оглед на всяка евентуална допълнителна информация относно нейната платежоспособност.
След подаването на искането за помирение, но преди сезирането на швейцарския кантонален съд, г жа Schlömp сезира Amtsgericht (Familiengericht) Schwäbisch Hall (състав по семейноправни спорове в Районен съд Швебиш Хал, Германия), на основание член 3, буква а) или буква б) от Регламент № 4/2009, с искова молба от 19 февруари 2016 г., постъпила в този състав първоначално на 22 февруари 2016 г., за предявяване на отрицателен установителен иск, че няма задължение за плащане на издръжка. С определение от 7 март 2016 г. този съд обявява, че не е териториално компетентен по делото, и го препраща на запитващата юрисдикция, който е сезирана с делото на 21 март 2016 г.
След като на 26 април 2016 г. исковата молба, с която е предявен отрицателният установителен иск, е връчена на административния орган, на 17 май 2016 г. той прави възражение за висящо производство, поради това че в Швейцария има висящ процес, което трябва да доведе до спиране на делото от запитващата юрисдикция, в съответствие с член 27, параграф 1 от Конвенцията от Лугано II. Г жа Schlömp иска отхвърляне на това възражение, тъй като според нея помирителният орган не е „съд“, така че разпоредбите на член 27, параграф от Конвенцията от Лугано II не са приложими.
Според запитващата юрисдикция както искът за плащане, придружен от искане за информация, предявени в Швейцария от административния орган, така и отрицателният установителен иск, предявен в Германия, са свързани с въпроса дали върху г-жа Schlömp по силата на законова суброгация тежи задължение за издръжка. Запитващата юрисдикция констатира, че по приложимото в конкретния случай швейцарско право производството задължително се образува с подаването на искане за помирение. Вследствие на това помирителното производство и последващото съдебно производство формират една и съща процесуална единица. Въпреки това запитващата юрисдикция си задава въпроса дали помирителният орган, пред който е подадено искането за помирение, може да бъде квалифициран като „съд“ по смисъла на членове 27 и 30 от Конвенцията от Лугано II, в който смисъл формулира и преюдициалния си въпрос.
Според Съда запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 27 и 30 от Конвенцията от Лугано II трябва да се тълкуват в смисъл, че при наличие на висящо производство датата, на която „съдът“ се счита за сезиран, е тази, на която е започнало задължителното помирително производство пред помирителен орган, създаден в съответствие с швейцарското право.
Член 27 от Конвенцията от Лугано II предвижда, че когато дела с един и същи предмет и между същите страни са заведени в съдилищата на различни държави, всеки друг съд, различен от първия сезиран, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд. Когато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд.
Съгласно член 30 от същата конвенция националният съд ще се счита сезиран, в момента, когато документът за образуване на производството или равностоен документ е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да се осъществят действия по отношение на ответника или ако документът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, в момента, в който е получен от отговорния за връчването орган, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да внесе документа в съда.
Съдът установява приложимостта на Конвенцията от Лугано II в конкретния случай и установява, че текстът на двете тълкувани разпоредби от Конвенцията е почти идентичен на съответните членове от регламенти № 44/2001 и № 1215/2012. Предвид съществуващия паралелизъм между механизмите за случаите на висящ процес, предвидени с Конвенцията от Лугано II и регламенти № 4/2009 и № 1215/2012, и целта за еднакво тълкуване Съдът приема, че член 27 от Конвенцията от Лугано II има обективен и автоматичен характер и се основава на хронологическия ред, в който са сезирани съответните съдилища. Наред с това член 30 от Конвенцията от Лугано II определя по еднакъв и самостоятелен начин момента, към който следва да се приеме, че един съд е бил сезиран за целите на прилагането тази конвенция, за да се ограничи рискът от провеждане на паралелни производства в различни договарящи държави.
Що се отнася до условията, предвидени в член 27, параграф 1 от Конвенцията от Лугано II относно идентичността на страните, на основанието и предмета на исканията, предявени пред съдилища на различни държави, Съдът се позовава на своята практика, според която иск за признаване на отговорността на ответника за вреди има едно и също основание и един и същ предмет като предявения от този ответник отрицателен установителен иск да се постанови, че той не носи отговорност за посочените вреди. В конкретния случай пред запитващата юрисдикция е налице състояние на висящ процес между висящото пред нея дело и това, с което е сезиран Kantonsgericht Schaffhausen, доколкото в основата и на двете дела е въпросът дали върху г-жа Schlömp по силата на законова суброгация тежи задължение за издръжка.
Съдът установява, че по швейцарското право помирителното производство е предвидено в закона, подчинено е на принципа на състезателност и е задължително по принцип. Неговото неспазване повлича недопустимостта на евентуално последващо искане по съдебен ред. Помирителните органи са обвързани от предвидените от процесуални гаранции в областта на отвода на мировите съдии, които са в състава на тези органи, и упражняват своите функции при пълна самостоятелност. Поради това при упражняването на своите функции помирителните органи могат да бъдат квалифицирани като „съд“ по смисъла на член 62 от Конвенцията от Лугано II. Формулировката на член 62 от Конвенцията от Лугано II предвижда функционален подход, според който един орган се квалифицира като съд посредством изпълняваната от него функция, а не според формалната му класификация по националното право.
Поради това Съдът приема, че членове 27 и 30 от Конвенцията от Лугано II трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай на висящ процес датата, на която е образувано задължително помирително производство пред помирителен орган, създаден в съответствие с швейцарското право, съставлява датата, на която „съдът“ се счита за сезиран.