Решение на Съда от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C-434/15, EU:C:2017:981

 

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 56 ДФЕС, член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, 1998 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, 1998 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282) (наричана по-нататък „Директива 98/34“), член 3 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) и членове 2 и 9 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).

Запитването е отправено в рамките на спор между Asociación Profesional Elite Taxi („Elite Taxi“), професионална организация на таксиметровите шофьори в град Барселона (Испания), и Uber Systems Spain SL, дружество, свързано с Uber Technologies Inc., във връзка с предоставянето от това дружество, без административни лицензи и разрешения, чрез приложение за смартфон на платена посредническа услуга, позволяваща да се осъществи връзка между непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, и лица, които желаят да ползват градски превоз.

На 29 октомври 2014 г. Elite Taxi предявява пред Juzgado de lo Mercantil n°3 de Barcelona (Търговски съд №3 на Барселона, Испания) иск за установяване, че дейността на Uber Systems Spain нарушава испанското законодателство и представлява заблуждаваща търговска практика и нелоялна конкуренция. Elite Taxi иска също така Uber Systems Spain да бъде осъдено да преустанови нелоялното си поведение, състоящо се в оказване на подкрепа на други дружества от групата чрез предоставяне на услуги по извършване на резервации по заявка чрез мобилни устройства и по интернет. На последно място ищецът иска от съда да забрани на Uber Systems Spain да извършва тази дейност в бъдеще.

Според запитващата юрисдикция за да се прецени дали дейността на Uber Systems Spain и свързаните с него дружества може да бъде окачествена като нелоялна търговска практика и като нарушаваща испанските правила за конкуренцията, е необходимо да се прецени дали Uber трябва предварително да разполага с административно разрешение. Поради това от съществено значение е да се установи правната квалификация на предлаганата от дружеството услуга, за което националната юрисдикция поставя пред Съда четири въпроса, последните два при условията на евентуалност.

Съдът преформулира първите два въпроса в смисъл дали член 56 ДФЕС във връзка с член 58, параграф 1 ДФЕС, както и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 и член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31, трябва да се тълкуват в смисъл, че посредническа услуга като разглежданата в главното производство, с предмет свързването срещу заплащане, посредством приложение за смартфон на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, с лица, желаещи да ползват градски превоз, трябва да се квалифицира като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 58, параграф 1 ДФЕС и следователно да бъде изключена от приложното поле на член 56 ДФЕС, на Директива 2006/123 и на Директива 2000/31.

Според Съда една посредническа услуга, състояща се в свързване на непрофесионален шофьор, използващ собственото си превозно средство, с лице, желаещо да ползва градски превоз, по принцип представлява услуга, различна от транспортната, която се състои във физическото действие на придвижване чрез превозно средство на хора или стоки от едно място до друго. Всяка от тези услуги поотделно може да бъде отнесена към различни директиви или разпоредби на ДФЕС, отнасящи се до свободното предоставяне на услуги.

Така посредническа услуга, позволяваща предаване посредством приложение за смартфон на информация относно резервацията на транспортната услуга между пътника и непрофесионалния шофьор, използващ собственото си превозно средство, който ще извърши превоза, по принцип отговаря на критериите за квалифициране като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31. Тази посредническа услуга представлява, съгласно дефиницията в член 1, параграф 2 от Директива 98/34, „услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“. Обратно, услуга по индивидуален градски транспорт като таксиметровата трябва да се квалифицира като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) във връзка със съображение 21 от Директива 2006/123.

Съдът подчертава обаче, че услугата, предоставяна от Uber не се свежда до посредническа услуга, състояща се в свързване посредством приложение за смартфон на непрофесионален шофьор, използващ собственото си превозно средство, с лице, желаещо да ползва градски превоз. Когато превозът на пътници се извършва от непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, лицето, предоставящо тази посредническа услуга, същевременно предлага услуги по градски превоз, до които предоставя достъп по-специално чрез ИТ инструменти и чието общо функциониране организира в полза на лицата, желаещи да се ползват от това предлагане, за да бъдат превозени в рамките на населено място.

Поради това посредническата услуга на Uber предполага подбор на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, на които шофьори това дружество предоставя приложение, без което, от една страна, тези шофьори не биха предоставяли транспортни услуги, и от друга страна, лицата, желаещи да ползват градски превоз, не биха прибягвали до услугите на посочените шофьори. Освен това Uber упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на услугата от такива шофьори. В тази връзка Uber определя посредством едноименното приложение най-малкото максималната цена на курса, че това дружество събира тази цена от клиента и след това плаща част от нея на непрофесионалния шофьор на превозното средство и че то упражнява определен контрол по отношение на качеството на превозните средства и на техните шофьори, както и по отношение на поведението на последните, който може евентуално да доведе до изключването им.

Ето защо тази посредническа услуга трябва да се разглежда като неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно да се квалифицира не като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31, а като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123. Тази квалификация се подкрепя и от практиката на Съда, съгласно която понятието „услуга в областта на транспорта“ обхваща не само транспортните услуги като такива, но и всяка услуга, неразривно свързана с физическо действие на придвижване чрез превозно средство на хора или стоки от едно място на друго. По отношение на тази услуга не се прилага нито Директивата за електронната търговия, нито Директивата относно услугите във вътрешния пазар. Тъй като предоставяната от Uber услуга се квалифицира като услуга в областта на транспорта, по отношение на нея се прилага не общата разпоредба на член 56 ДФЕС, а специалната разпоредба на член 58, параграф 1 ДФЕС. Затова в конкретния случай принципът на свободно предоставяне на услуги трябва да се прилага посредством изпълнението на общата транспортна политика. След като законодателят на Съюза не е приел общи правила за услугите по индивидуален градски превоз и за неразривно свързаните с тях услуги, държавите членки са тези, които трябва, при спазване на общите правила на Договора за функционирането на ЕС, да уредят условията за предоставяне на услуги като тези, предоставяни от Uber.