(Предложения на Комисията за директиви на Съвета)[1],[2]

 

На 21 март 2018 г. Европейската комисия предложи нови правила, които да гарантират, че всички дружества в сектора на цифровата икономика плащат справедливи данъци в ЕС. Мерките затвърждават позицията на ЕС като лидер в разработването на модерни данъчни закони. Цифровата икономика е и една от приоритетните теми за Българското председателство на Съвета на ЕС.

Цифровите предприятия — например дружествата в областта на социалните медии, платформите за сътрудничество и доставчиците на онлайн съдържание — допринасят много за икономическия растеж в ЕС. Действащите данъчни правила обаче не обхващат дружества, които са глобални, виртуални или имат незначително или никакво физическо присъствие. Печалбите, реализирани от доходоносни дейности, като например продажбата на генерирани от потребителите данни и съдържание, не се облагат изобщо. Към момента в ЕС средната ефективна данъчна ставка за цифровите дружества е наполовина по-малка от тази за традиционната икономика. Това създава реална заплаха за публичните приходи на държавите членки. Вече 10 държави членки се опитват да намерят бързи едностранни решения, което би породило правни затруднения в контекста на единния пазар и несигурност за предприятията. Единствено координираният подход предоставя устойчиво решение за данъчното облагане на цифровата икономика. На 21 март т.г. Комисията направи две законодателни предложения, които са в подкрепа на цифровия единен пазар и биха могли да послужат за основа на международно решение на въпроса:

• Обща реформа на правилата за корпоративно данъчно облагане на цифровите дейности, така че печалбите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали. Това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията.
• Въвеждане на временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които понастоящем не се облагат с данък в ЕС.

Първото предложение ще позволи на държавите членки да облагат с данък печалбите, реализирани на тяхна територия, дори и дадено дружество да няма физическо присъствие там. Ще се счита, че една цифрова платформа разполага с облагаемо „цифрово присъствие“ или виртуално място на стопанска дейност в дадена държава членка, ако изпълнява един от следните критерии:

– годишните ѝ приходи в дадената държава членка надвишават праг от 7 милиона евро,

– в дадената държава членка през дадена данъчна година има повече от 100 000 потребители,

– през дадена данъчна година между дружеството и бизнес потребителите са сключени повече от 3000 договора за цифрови услуги.

Новата система осигурява реална връзка между мястото на реализиране на цифровата печалба и мястото, където тя се облага с данък. Впоследствие мярката би могла да бъде включена в обхвата на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък – вече предложената инициатива на Комисията за отнасяне на печалбата на големи мултинационални групи от предприятия по начин, който отразява по-добре къде се създава стойността.

Второто предложение за данък върху някои приходи от цифрови дейности гарантира, че дейностите, които в момента не се облагат ефективно, ще започнат да генерират незабавно приходи за държавите членки. То помага да се избегне евентуална разнородна смесица от едностранни мерки за облагане на цифровите дейности в някои държави членки, която би могла да навреди на единния пазар на ЕС.

За разлика от общата реформа на ЕС на съответните правила за данъчно облагане, този косвен данък ще се прилага за приходите от някои цифрови дейности, които изобщо не се облагат с данък съгласно действащата данъчна уредба. Тази система ще се прилага само като временна мярка — до привеждане в действие на комплексната реформа (за предпочитане на световно равнище) — и разполага с вградени механизми за намаляване на възможностите за двойно данъчно облагане.

Косвеният данък ще се прилага за приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите, като например приходи:

– получени от продажбата на онлайн пространство за реклама,

– получени от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им,

– получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.

Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Това ще помогне да се гарантира, че по-малките нововъзникващи и разрастващи се предприятия няма да понесат тежест. Ако данъкът се прилага при ставка в размер на 3 %, се очаква приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.

Двете законодателни предложения трябва да бъдат приети с единодушие от Съвета след консултация на Европейския парламент. ЕС ще продължи да настоява за международни решения за данъчното облагане на цифровия сектор в рамките на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

 

[1] IP/18/2041.

[2] COM(2018)147 и COM(2018)148.