(Съобщение на Комисията COM(2018)65)[1]
Европейската комисия прие на 6 февруари 2018 г. стратегия за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС към държавите от Западните Балкани. Един от приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС е именно „Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани“.
ЕС е най-големият донор и инвеститор в региона и политически партньор на държавите от Западните Балкани. ЕС е също така най-големият търговски партньор на Западните Балкани с годишен обем на търговията в размер на 43 милиарда евро (за 2016 г.). Приетата стратегия потвърждава европейското бъдеще на региона като геостратегическа инвестиция в стабилна, силна и обединена Европа, основаваща се на общи ценности. В стратегията се посочват приоритетите и областите на съвместно засилено сътрудничество с цел преодоляване на конкретни ключови предизвикателства, пред които са изправени Западните Балкани, и по-специално необходимостта от основни реформи и добросъседски отношения. В основата на една надеждна перспектива за разширяване са непрекъснатите усилия и необратимите реформи. Напредъкът по пътя към членство в ЕС зависи от конкретните резултати, постигнати от всяка отделна държава.
Комисията оповести шест водещи инициативи с конкретни действия, които ЕС ще предприеме през следващите години в подкрепа на усилията за трансформация на Западните Балкани в области от взаимен интерес. Те варират от инициативи за засилване на принципите на правовата държава, засилено сътрудничество в областта на сигурността на границите чрез съвместните екипи за разследване и Европейската агенция за гранична и брегова охрана, и разширяване на енергийния съюз на ЕС, за да обхване Западните Балкани, до понижаване на цените за роуминг и осигуряване на широколентов достъп в региона. В стратегията се подчертава също така, че ЕС трябва да има готовност да приеме нови държави членки, след като те изпълнят критериите.
За да спазят критериите за членство в ЕС и тъй като това е в техен интерес, Западните Балкани трябва да изпълнят всеобхватни реформи в ключови области. Принципите на правовата държава, основните права и управлението трябва да бъдат укрепени в значителна степен. Съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, както и реформата на публичната администрация трябва да доведат до реални резултати, а доброто функциониране на демократичните институции — да бъде засилено в значителна степен. Икономическите реформи трябва да се осъществят активно, така че да бъдат преодолени структурните слабости, ниската конкурентоспособност и високото равнище на безработица. Всички държави трябвада се ангажират на думи и дела да преодолеят наследството от миналото чрез постигане на помирение и разрешаване на набелязаните проблеми, и по-конкретно на граничните спорове, много преди присъединяването си към ЕС. Необходимо е всеобхватно, правнообвързващо споразумение за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, за да могат да напредват по пътя си към европейско бъдеще.
За изпълнението на стратегията за Западните Балкани и за подкрепа на плавния преход към членство е необходимо да има подходящо финансиране. Комисията предлага постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г., доколкото е възможно в рамките на разпределените средства по текущия пакет. Само за 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1,07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007—2017 г.
Политиката за разширяване на ЕС е неделима част от по-широката стратегия за укрепване на Съюза до 2025 г., очертана от председателя Юнкер в речта му за състоянието на Съюза от септември 2017 г. и в пътната карта за по-обединен, по-силен и по-демократичен Съюз. Динамиката на напредъка по пътя на всяка от държавите от Западните Балкани се обуславя от нейните собствени заслуги и скоростта, с която тя напредва, в зависимост от конкретно постигнатите резултати. Стратегията съдържа информационни дкументи за всички държави от региона: Разяснени са стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г. Тази перспектива зависи от силната политическа воля, осъществяването на реални и трайни реформи и окончателното разрешаване на споровете със съседните държави. Стратегията отчита, че Албания и Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и Комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. Комисията ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина след получаване на изчерпателни и цялостни отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице.
ЕС трябва да има готовност да приеме нови държави членки, включително от институционална и финансова гледна точка, след като те изпълнят необходимите условия. Съюзът трябва да стане по-силен, по-стабилен и по-ефективен, преди да се разрасне още. За ефективното вземане на решения е необходимо да се гласува с квалифицирано мнозинство в Съвета по отношение на областите на политиката, за които такова гласуване вече е предвидено. Тези области биха могли да бъдат разширени. Също така е необходима по-ефективна система за справяне със системните заплахи или нарушения на принципите на правовата държава в коя да е държава — членка на ЕС. През октомври 2018 г. се очаква инициатива на Комисията в тази връзка. И накрая, трябва да бъдат въведени специални условия, за да се гарантира, че бъдещите държави членки не могат да блокират присъединяването на други държави кандидатки от Западните Балкани.
[1] IP/18/561.