Решение от 22 февруари 2018 г., Сакса, C‑185/17, EU:C:2018:108
Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд Варна в рамките на спор между Митница Варна и „Сакса“ ООД по повод на тарифното класиране по Комбинираната номенклатура (КН)[1] на декларирано от това дружество минерално масло. Преюдициалното запитване се отнася до валидността, от гледна точка на член 35 ДФЕС, на член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1998/2006, както и до тълкуването на тази разпоредба.
На 10 август 2015 г. на пристанище Варна пристига танкерът Cosmo, натоварен с общо 4 384 630 бруто кг във вакуум минерално масло. „Сакса“ ООД се легитимира като получател на стоката и я декларира като „газьол 10РРМ хидроочистен до 0,001 % сяра за арктични климатични зони, клас 4 по стандарт EN590, 1 236 742 кг във вакуум, 1 235 100 кг във въздух, 1 517 660 литра, плътност при 15 градуса по целзий – 816,1 кг/м3 в 24 железопътни цистерни по приложен опис“, в митнически пункт „Пристанище Варна“ в тарифна подпозиция 2710 19 43 от КН, с цел допускане до свободно обращение. От Митница Варна изпращат проби от стоката за изследване в лаборатория като на база на резултатите пробата е определена като продукт от преработка на нефт, и по-точно керосин. Тъй като въпросната стока не е била продадена за реактивни двигатели, митническият орган преценява, че тя е трябвало да бъде класирана с тарифен код, различен от този, който е деклариран при получаването й, а именно че тя е трябвало да бъде класирана в подпозиция 2710 19 25 от КН с мито по отношение на трети страни 4,7 %. Поради това с решение от 3 ноември 2015 г. началникът на Митница Варна коригира тарифния код и постановява доплащане на мито и на данък върху добавената стойност, а освен това и налага на дружеството имуществена санкция. „Сакса“ ООД обжалва тази санкция пред Варненския районен съд, който я отменя. Митническият орган подава срещу това решение касационна жалба пред Административен съд Варна. Той твърди, че посоченият от „Сакса“ ООД стандарт EN 590, определящ изискванията и методите за изпитване на продаваните автомобилни горива за дизелови двигатели, не е определящ за тарифното класиране на горивата.
С въпросите Административен съд Варна иска по същество да се установи дали КН трябва да се тълкува в смисъл, че минерално масло като разглежданото в главното производство може да бъде класирано като газьол в подпозиция 2710 19 43 от КН, когато отговаря на изискванията, посочени в стандарт EN 590:2013, отнасящи се до газьола, предназначен за арктически климат или сурови зимни условия.
Съдът на ЕС припомня постоянната си практика, съгласно която решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата. От самите текстове на КН следва, че за целите на тарифното класиране на стока като газьола определящ във връзка с позиция 2710 от КН е само процентът на дестилация при посочените температури, по метод ISO 3405. Поради това, Съдът заключава, че, тъй като в случая между страните по делото в главното производство е безспорно, че процесното минерално масло дестилира по метод ISO 3405 повече от 65 % при 250 °C, то не попада в обхвата на определението за газьол, в съответствие с допълнителна забележка 2, буква д) към глава 27 от КН, и не може да се класира в подпозициите, отнасящи се до обхванатите от това определение продукти.
Според Съда на ЕС е без значение обстоятелството, че „Сакса“ ООД се позовава на пояснение „g“ към таблица 3 от стандарт EN 590:2013, съгласно което определянето за газьол по КН „може да не се прилага към класовете, предназначени за използване при арктически климат или при сурови зимни условия“. Всъщност стандарт EN 590:2013 е приет не от орган на Съюза, а от CEN, който е частна организация. Същият е разработен с мандат от Комисията, която с Директива 2014/77 актуализира отпратката към същия в бележка 1 от приложение II към Директива 98/70. Същевременно е достатъчно да се отбележи, че препращането към стандарт EN 590:2013 в съответствие с бележка 1 от това приложение II се отнася единствено до споменатите в този стандарт методи за изпитване. Тъй като не посочва метод за изпитване, пояснение „g“ към таблица 3 от стандарт EN 590:2013 не може да се счита за част от правото на ЕС и е без значение за тарифното класиране на стоките.
Във връзка с всичко изложено, според Съдна на ЕС КН трябва да се тълкува в смисъл, че минерално масло като разглежданото в главното производство не може, с оглед на дестилационните си характеристики, да бъде класирано като газьол в подпозиция 2710 19 43 от КН дори когато отговаря на изискванията в стандарт EN 590:2013, отнасящи се до газьола, предназначен за арктически климат или сурови зимни условия.
[1] Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), в редакцията след изменението с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014 на Комисията от 16 октомври 2014 година (ОВ L 312, 2014 г., стр. 1)