Публичните органи в ЕС изразходват всяка година 18 % от БВП за стоки, услуги и строителни работи. За 2009 г. тези разходи представляват над 2 трилиона евро, от които 1/5 подлежат на прилагане на процедурите за обществени поръчки, залегнали в европейското законодателство.

Реформата на законодателството в областта на обществените поръчки е едно от дванадесетте приоритетни действия, предвидени в Акта за единния пазар (COM (2011) 206 от 13.04.2011). Настоящите директиви 2004/18/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (“класическата” Директива) и 2004/17/ЕО относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги са в сила от 2004 г. с краен период на транспониране от държавите-членки 31 януари 2006 г.

Договори над определен финансов праг, вариращ от 130 000 за услуги и доставки за органи на централната власт до 5 млн. евро за строителни работи, попадат в обхвата на “класическата” Директива. Над този финансов праг европейският законодател счита, че става въпрос за процедури от значимост за конкуренцията в единния вътрешен пазар и изисква задължителното публикуване на обявление за обществената поръчка в Приложението на Официалния вестник на ЕС (ОВ), с цел да осигури прозрачност и равен достъп за всички икономически оператори от ЕС.

Предложената реформа запазва модела от двете директиви – “класическа” и специфична за възложителите, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (съответно СОМ(2011) 895 и 896 от 20.12.2011) – и е съсредоточена в три основни направления :

1. Опростении по-гъвкави разпоредби и процедури, което включва възможността за по-често използване на процедурата на договаряне и разширяване използването на електронни средства за комуникация при процедурите за възлагане, с цел в средносрочен план да се въведе и задължение за употребата им.
2. Насърчаване на участието на малките и средните предприятия в процедурите за възлагане на обществени поръчки, чрезвъвеждане на стимули за разделяне на поръчките на обособени позиции и ограничаване на изискванията относно финансовото състояние за представяне на оферта.
3. Подобряване на качествените измерения на обществените поръчкичрез придаване на по-голяма тежест на социалните и екологичните критерии, например разходите за целия жизнен цикъл или участието на уязвими лица и лица в неравностойно положение.

В законопроекта за “класическата” Директива, Комисията също така изисква от страна на държавите-членки да определят единен национален орган, който да отговаря за наблюдението, изпълнението и контрола върху обществените поръчки.

Реформата на директивите 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО се допълва от предложение за директива за концесиите, в частност за концесиите на услуги — единствените, които са все още неуредени във вторичното законодателство (СОМ(2011) 897 от 20.12.2011). Комисията предлага да се въведе задължение за публикуване на информация във връзка с концесиите в ОВ. Освен това тя предлага да бъдат конкретизирани задълженията на възлагащите органи във връзка с избора на критерии за подбор на кандидатите и предоставяне на концесиите, да бъдат изисквани определени основни гаранции, които да бъдат спазвани по време на процедурата по предоставяне, да се предвиди възможност всяко лице, желаещо да получи концесия, да може да се ползва от Директива 89/665/ЕИО за производствата по обжалване при възлагането на обществени поръчки, както и да се внесат известни разяснения, отнасящи се например до разпоредбите за изменения на концесионните договори по време на изпълнението им.

Предложенията на Комисията се предават на Съвета на министрите и на Европейския парламент за започване на законодателната процедура по приемането им, което се предвижда да стане преди края на 2012 г. съгласно Акта за единния пазар.