Решение на Съда на ЕС по дело C‑236/09Association belge des Consommateurs Test-Achats ASBL

 

Габриела Едрева [1]

 

Въведение

Първото преюдициално запитване за Директивата 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година за прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (наричана по-нататък „Директива 2004/113/EO“ или „Директивата“) трудно можеше да не предизвика силен интерес от страна на специалистите по право на Европейския Съюз. Основана на член 13, параграф 1 от Договора за Създаване на Европейска Общност (настоящ член 19 ДФЕС), Директивата 2004/113/ЕО е една от трите антидискриминационни директиви[2], приети в рамките на програмата на Европейската Общност за борба с дискриминацията 2001 – 2006 г. и единствената от тях, по която Съдът не бе имал до момента възможност да се произнесе.

Решението на Съда по делото Test–Achatsсе превърна и в широко дебатирана в западните медии тема. Становища по делото представиха шест държави-членки, а решението бе взето в голям състав на Съда на 1ви март 2011г. и този ден бе определен от вице-президента на Европейската комисия и комисар по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг като „голям ден за равенството между половете в Европейския съюз”.

Факти и обстоятелства по делото

Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено към Съда от Courconstitutionnelle(Конституционен съд) на Кралство Белгия, в рамките на спор между, от една страна, Association belge des Consommateurs Test-Achats, заедно с две физически лица и, от друга страна, Conseildesministres (Министерски Съвет) относно отмяната на Закона от 21 декември 2007г. за изменение на Закона от 10 май 2007г. за борба с дискриминацията между мъжете и жените във връзка със значението на пола в областта на застраховането [3], транспониращ Директива 2004/113/ЕО. В него се поставя въпросът за допустимостта на използването на пола на застрахованото лице като актюерски фактор при изчисляването на риска за целите на застрахователните премии и обезщетения.

Според член 1 от Директива 2004/113/ЕО нейната цел е да установи рамките за борба срещу дискриминацията, основана на пола по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, с оглед на прилагането в държавите членки на принципа на равното третиране на мъжете и жените. Член 4, параграф 1 от Директивата дефинира за целите на Директивата принципа на равно третиране на мъжете и жените като забрана за пряка и непряка дикриминация, основана на пола.

Съображение 4 от Директивата напомня, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на Европейския съюз, както и че членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) забраняват всяка дискриминация, основана на пола, и заявяват, че равенството между жените и мъжете трябва да бъде осигурено във всички области.

В съображение 18 от Директивата законодателят на Съюза напомня, че използването на актюерските фактори, свързани с пола, е широко застъпено при предоставянето на застрахователни услуги и други, свързани с тях финансови услуги. „За да се гарантира равното третиране на мъжете и жените, използването на пола като актюерски фактор не би трябвало да води, за [застрахованите] лица, до разлики в премиите и обезщетенията.” Той приема твъдението, че някои категории рискове могат да се променят в зависимост от пола, както и че в някои случаи полът е определящ фактор (съображение 19). Ето защо, въпреки въведеното чрез член 5, параграф 1 задължение за държавите-членки да гарантират, че във всички нови договори, сключени след 21 декември 2007 г., използването на пола като фактор при изчисляването на застрахователни премии и обезщетения, не води до различия, Директивата допуска временно едно изключение.

Според член 5, параграф 2, „държавите членки могат да решат преди 21 декември 2007 г. да разрешат пропорционални разлики по отношение на премиите и [обезщетенията] за [застрахованите] лица, когато полът е определящ фактор при изчисляването на рисковете, въз основа на [релевантни] и точни актюерски и статистически данни. Заинтересованите държави членки уведомяват Комисията и следят за това да бъдат събирани, публикувани и редовно актуализирани точни данни за използването на пола като определящ актюерски фактор. Тези държави членки преразглеждат решението си пет години след 21 декември 2007 г., като се съобразяват с доклада на Комисията (….) и представят резултатите от това преразглеждане в Комисията.” Съгласно съображение 19, тези дерогации се разрешават само ако в националното законодателство все още не се прилага правилото за премиите и обезщетенията, независещи от пола.

Според жалбоподателите белгийският закон от 10 май 2007г., който допуска използването на пола като актюерски фактор при договорите за застраховка „Живот“[4], е несъвместим с принципа на равно третиране между мъжете и жените. Тъй като при спорния закон е използвана дерогацията, предвидена в член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО, оплакванията на жалбоподателите важат и по отношение на посочената разпоредба от Директивата. Така на практика спорът се измества от съвместимостта на белгийския закон с директивата към съвместимостта на член 5, параграф 2 от Директивата с основния принцип на равенство между жените и мъжете.

Белгийският конституционен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Съвместим ли е член 5, параграф 2 от Директива 2004/113[…] с член 6, параграф 2 ЕС, и по-специално с гарантирания от тази разпоредба принцип на равенство и на недопускане на дискриминация?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, несъвместим ли е посоченият член 5, параграф 2 от Директивата с член 6, параграф 2 ЕС и в случай, че приложението му е ограничено само до договорите за застраховка „Живот“?”

Заключението на генералния адвокат

Генералният адвокат- г-жа Kokottсмята, че член 5, параграф 2 от Директивата е невалиден.

Тя напомня, че член 5, параграф 2 е разпоредба от Директива 2004/113/ЕО, която не фигурира в първоначалното предложение на Комисията за Директива и че самата Комисия изрично приема, че възможността да бъдат допуснати разлики в застрахователните премии и обезщетения, основани на пола, е несъвместима с принципа на равно третиране. Според генералния адвокат не може разпоредба, която се прилага само в някои държави-членки, да бъде израз на принципа на равно третиране.

В отговор на аргумента, според който законодателят на Съюза има много широка свобода, когато определя мерките за борба с дискриминацията, генералният адвокат напомня, че според съдебната практика на Съда, принципът на равно третиране е основополагащ принцип на Съюза и следователно не бива да бъде омаловажаван. Според нея от член 13, параграф 1 ЕО (настоящ член 19 ДФЕС) следва единствено,че Съветът може да приеме мерки „за” борба с дискриминацията, като самите разпоредби не трябва да водят до дискриминация. Освен това, като основно право, макар и да не е абсолютно, правото на недискриминация следва да бъде вземано предвид при преценяване на законосъобразността на юридическите актове.

Г-жа Kokottнапомня, че Хартата не поражда задължителни правни последици за периода преди влизането в сила на Договора от Лисабон, когато е сезиран Съда. Възможно е обаче тя да бъде използвана като източник на тълкуване както във връзка със защитата на основните права, така и когато се разглежда юридически акт, в който самият законодател на Съюза се позовава на нея, а в съображение 4 от Директивата законодателят на Съюза прави ясна препратка към Хартата. Законодателят не може да оправомощава държавите-членки да вземат мерки, които биха нарушили основните права на Съюза, стоящи над директивите в йерархията на нормите.

Според постоянната съдебна практика, на която г-жа Kokott се уповава[5], принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация, на който „забраната за основана на пола дискриминация е просто особен израз”, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Ето защо г-жа Kokottанализира особеностите на положението, в което се намират мъжете и жените от гледна точка на застрахователните услуги, които биха могли да обосноват различно третиране.

Според нея е задължително при упражняване на правото си на преценка Съветът да вземе предвид специфичните характеристики на застраховатения сектор. При изчисляването на риска в този сектор е неизбежно използването на прогнози. Изготвянето на индивидуална прогноза обикновено обаче е изключително трудно и вместо него е прието да се използват статистически данни. Така се прави групов профил в допълнение или най-често вместо индивидуалния профил. За да може да се извърши груповата прогноза, се взимат предвид актюерски фактори, които варират според вида застраховка. При животозастраховането и пенсионното застраховане често се използва полът като актюерски фактор, тъй като очакваната продъжителност на живота при жените статистически чувствително надвишава тази при мъжете. Същото твърдение важи и за застраховането „гражданска отговорност” на моторно превозно средство, тъй като статистически вероятността от предизвикване на тежка пътна катастрофа е много по-ниска при жените отколкото при мъжете.

Специалните забрани за дискриминация, изброени в член 21, параграф 1 от Хартата фигурират сред основните принципи на правото на Съюза и следователно е недупостимо при определянето на групов профил в застраховането да бъдат взети предвид расата и етническия произход на застрахованото лице. Генералният адвокат съпоставя пола с расата и етническия произход, обяснявайки, че и в трите случая става дума за особености, неразривно свързани с личността на застрахования и на които същият не може да окаже въздействие. Следователно използването и на трите фактора е неуместно. Според нея изключението, фигуриращо в член 5, параграф 2 от Директивата визира не „биологически разлики между застрахованите лица, а се отнася до случаи, в които различни застрахователни рискове могат да бъдат най-много статистически свързани с пола”. Г-жа Kokott напомня, че Съдът никога не е приемал статистическите данни като основание за пряка дискриминация, несъмнено поради липсата на сигурност, че различният риск, който статистиките показват, се дължи на пола на застрахованите лица. Така например очакваната продължителност на живота се влияе от редица икономически и социални условия за съответното лице и от неговите навици, които вече не могат да бъдат еднозначно свързани с пола (напр. и жените, и мъжете извършват професионална дейност, която може да бъде свързана със силен стрес; и жените, и мъжете консумират стимуланти и др.). Считайки, че Съветът не е обхванал достатъчно сложността на проблема, допускайки полът да остане основен фактор при определяне на разликите между застрахованите лица, и изказвайки мнението, че практическите трудности не могат сами по себе си да обосноват използването му, генералният адвокат заключва, че посочването на пола като заместителен критерий за други разграничителни характеритики е несъвместимо с принципа на равно третиране на мъжете и жените.

Следователно член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО следва според нея да бъде отменен. Тъй като той може да бъде отделен от останалата част от директивата, от това не следва да бъде обявена за недействителна цялата Директива. На базата на член 264, параграф 2 ДФЕС и от съображения за правна сигурност, генералният адвокат предлага отмяната на въпросната разпоредба да породи действие само за в бъдеще и да бъде оставен подходящ срок на държавите членки да вземат съответните необходими мерки във вътрешното си законодателство. С оглед на това, което самият законодател на Съюза е определил в член 5, параграф 1 от Директивата, този срок следва според нея да бъде три години и би могъл да започне да тече от момента на постановяване на решението на Съда по настоящото дело.

Ако обаче Съдът приеме, че член 5, параграф 2 от Директивата е валиден, то той като дерогация следва да бъде тълкуван стеснително.

Относно втория въпрос, зададен на Съда, който се поставя ако отговорът на първия е отрицателен, генералният адвокат счита, че нито един от доводите, изложени в производството, не дава основание да се направи извод, че животовастраховането има специални особености спрямо другите видове застраховане, при които оценката на риска се извършва, като взима предвид пола на застрахованото лице. Следователно няма причина Съдът да постанови по този въпрос решение, различно от това по първия въпрос.

Решението на Съда

Решението на Съда в голяма степен следва заключението на генералния адвокат. Съдът се позовава на препратката, направена от съображение 4 на Директива 2004/113/ЕО, за да обоснове извършената от него проверка на съвместимостта на Директивата от гледна точка на Хартата на основните права.

Съдът тълкува член 19 ДФЕС във връзка с член 3, параграф 3, алинеа 2 ДЕС и член 8 ДФЕС, стигайки до заключението, че в процеса на постигане на равенството между жените и мъжете законодателят на Съюза определя кога да предприеме действия, отчитайки изменението на икономическите и социални условия в Съюза. Когато обаче е взето решение за подобни действия, според Съда те трябва да са съгласувани и да служат за постигането на преследваната цел, което не изключва възможността да се предвидят преходни периоди или изключения с ограничен обхват. Следователно законодателят на Съюза е можел постепенно и с подходящи преходни периоди да приведе в действие прилагането на правилото за независещи от пола премии и обезщетения.

Той напомня постоянната си съдебна практика, цитирана от г-жа Kokott, според която принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано[6]. Според същата тази практика сходството на положенията трябва да бъде преценено в светлината на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие.

С оглед на безспорната цел на Директива 2004/113/ЕО, а именно гарантирането на равното третиране на мъжете и жените, използването на пола като актюерски фактор не би трябвало да води, за застрахованите лица, до разлики в премиите и обезщетенията. Възможността държавите членки да не прилагат правилото за премии и обезщетения, независещи от пола, е квалифицирано от законодателя на Съюза като „дерогация”. Следователно, заключава Съдът, Директива 2004/113/ЕО се основава на предпоставката, че за целите на прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените, залегнал в членове 21 и 23 от Хартата, съответното положение на жените и мъжете от гледна точка на договорените от тях застрахователни премии и обезщетения, е сходно.

Така разпоредбата на член 5, параграф 2 оставя отворена възможността за държавите-членки да запазят без ограничение във времето дерогация на правилото за премии и обезщетения, независещи от пола. Следователно тя пречи да се постигне целта за равно третиране на мъжете и жените, преследвана с Директивата, и е несъвместима с членове 21 и 23 от Хартата.

Следователно, заключава Съдът, тя трябва да се приема за невалидна след изтичането на подходящ преходен период, чийто край Съдът фиксира на 20 декември 2012г. Считано от 21 декември 2012 г. член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО ще бъде невалиден.

Коментар

Няколко елемента от агрументацията на Съда в делото Test–Achatsправят силно впечатление.

Въпреки че Договорът от Лисабон не е бил в сила по времето, когато Съдът на Европейския Съюз е сезиран, той избира да се упове на Хартата на основните права, използвайки за целта агрумента, според който Директивата изрично препраща към Хартата. Това решение е част от формиращата се постоянна съдебна практика, в която Хартата се взима предвид като самостоятелен правен инструмент. Нещо повече, както се вижда от настоящото решение, Съдът не се колебае да санкционира незачитането на Хартата дори за периода, в който тя сама по себе си не е можела да породи правни последици.

Интересно е да се подчертаят и съществените разлики в аргументацията на Съда и тази на Върховния съд на Съединените американски щати в делото City of Los Angeles Department of Water and Power v. Manhart от 1978г., чийто пример цитира генералният адвокат. Във връзка с пенсионните застраховки американският Върховен Съд постановява, че CivilRightsAct от 1964 г. забранява застрахованите лица да бъдат третирани по различен начин в зависимост от техния пол. Основният аргумент, който използва Върховният Съд в случая е, че американският закон има за цел защитата на личността, която изключва възможността тази личност да бъде разглеждана просто като част от дадена група, в случая обособена на базата на пола. Съдът на Европейския Съюз от своя страна основава аргументацията си на понятието недискриминация, чиято същност е именно закрилата на личността и което предполага аналогично тълкуване. Впрочем член 2 от Директивата дефинира понятието „пряка дискриминация“ като „ситуация, при която едно лице е третирано поради своя пол по начин, по-неблагоприятен, отколкото този, по който е, е било или би било третирано друго лице при подобни обстоятелства”. Явно е, че защитата от дискриминация е насочена към индивида и че съществува явна несъвместимост между защитата на индивида от неблагоприятно третиране поради неговия пол и създаването на групов профил на застрахованите лица, за което се използва полът като критерий.

Това противопоставяне обаче не намира място в аргументацията на Съда, който ясно се придържа към телеологичното тълкуване на Директива 2004/113/ЕО, която, взимайки предвид спецификите на застрахователния сектор, отчита широкото използване на пола като фактор при създаването на групови профили и забранява това използване в случаите, когато то води до разлики в премиите и обезщетенията, тъй като същите биха се равнявали на разлика в третирането. Избягвайки разсъжденията, в които навлиза генералният адвокат относно характеристиките на положението, в което се намират мъжете и жените от гледна точка на застрахователните услуги, Съдът базира своята аргументация на идеята, че за целта на Директивата, а именно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените, се предполага, че положението на жените и мъжете е сходно. От това сходство следва забрана за различно третиране на двата пола, включваща в себе си забраната за използването на пола като актюерски фактор, когато същият води до разлики в премиите и обезщетенията. Дерогиращият характер на член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО по отношение на принципа на равно третиране, чиято защита е целта на Директивата, изключва логически неограничеността във времето на тази разпоредба и това я прави невалидна.

Относно крайния срок, който оставя на държавите членки, за да определят последиците от настоящото решение в националното си законодателство и съответно на застрахователите, за да адаптират предлаганите от тях продукти, Съдът е особено лаконичен, уточнявайки единствено, че е необходимо да мине „подходящ преходен период”. За разлика от генералния адвокат г-жа Kokott, която предлага действието на дерогиращата разпоредба да бъде запазено в сила до изтичането на тригодишен период, започващ да тече от момента на обявяването на решението, Съдът обявява споменатата разпоредба „за невалидна, считано от 21 декември 2012г.” – датата, която законодателят е бил определил за преразглеждането на решението на държавите членки, възползвали се от дерогацията. Макар и зачитайки особеностите на застрахователния сектор, взети предвид от законодателя на Съюза, Съдът строго санкционира така дадения картбланш за нарушаване на един от основните принципи на Съюза.

Решението на Съда оставя повече от година и половина на застрахователните компании в държавите членки, за да приспособят предлаганите от тях услуги към настъпилите промени. То обаче не уточнява дали последиците от него следва да бъдат прилагани за договорите, сключени преди 21 декември 2012г. и които все още са в сила към тази дата, оставяйки място за съмнение. В тази връзка на 13 януари 2012г. Европейската комисия публикува насоки за прилагане на Директивата[7], имащи за цел да способстват за прилагането на решението на Съда по делото Test-Achats без да засягат възможните тълкувания, които Съдът може да направи в бъдеще по отношение на член 5. Според тези насоки член 5, параграф 1 следва да се прилага без дерогации от 21 декември 2012 г. единствено по отношение на новите договори.

За да стигне до това заключение, Комисията тълкува Директивата в съответствие с нейната цел, заложена в член 5, параграф 1, според който държавите членки „гарантират, че във всички нови договори, сключени след 21 декември 2007г. най-късно, използването на пола като фактор (…) не води до различия по отношение на премиите” и обезщетенията. В съображение 18 от Директивата законодателят на Съюза обяснява, че целта на това правило е да се избегне внезапното пренастройване на пазара. От тези разпоредби личи, че целта на законодателя на Съюза не е да бъде забранено, за съществуващите към 21 декември 2012г. договори, използването на пола като фактор, водещ до различия в стойността на премиите и обезщетенията. Следователно решението по делото Test-Achats означава, че това правило трябва да се прилага без никакви изключения поради невалидността на разпоредбата на член 5, параграф 2, само по отношение на новите договори, считано от 21 декември 2012г.

Комисията напомня, че Директивата не съдържа дефиниция на понятието „нов договор“, нито препраща към националните правни системи, откъдето да бъде изведено значението на това понятие. Следователно, за бъде въведено правилото за независещите от пола премии и обезщетения, то трябва да се разглежда като самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз и да се тълкува еднакво на цялата територия на Съюза.Всяко различно тълкуване на Директивата би възпрепятствало постигането на преследваната от нея цел да се гарантира повсеместно равното третиране на жените и мъжете във всички държави членки.

Според Комисията, следните случаи следва да се разглеждат като нови договорни споразумения, които трябва да бъдат в съответствие с правилото за независещите от пола премии и обезщетения:

а) договори, сключени за първи път от 21 декември 2012 г. нататък. Офертите, направени преди 21 декември 2012 г., но приети от тази дата нататък, ще трябва да бъдат в съответствие с правилото за независещите от пола премии и обезщетения;

б) споразумения между страните, сключени от 21 декември 2012 г. нататък, с които се продължават сключени преди тази дата договори, чийто срок на действие в противен случай би изтекъл.

Решението на Съда по делото Test-Achats не забранява събирането, съхраняването и използването на информация за пола или свързана с него информация:

а) при създаването на резерви и вътрешното ценообразуване: с цел вътрешна оценка на риска, и по-специално за изчисляване на техническите резерви в съответствие с изискванията за платежоспособност на застрахователя, както и за следене на структурата на портфейла от гледна точка на съвкупното ценообразуване;

б) при ценообразуването в презастраховането;

в) при маркетинга и рекламата;

г) при оценката на здравословното състояние с цел сключване на застраховка „Живот“ и здравна застраховка: съществуват рискови фактори, въз основа на които е възможно да се направи диференциация и за оценката на които застрахователите трябва да вземат под внимание пола поради определени физиологични различия между мъжете и жените.

Решението на делото Test–Achats е остро критикувано от застрахователните среди, които виждат в него намаляване на възможността за изчисляване на риска. От насоките на Европейската комисия става ясно, че всички държави членки[8] са се възползвали от дерогацията, въведена чрез член 5, параграф 2 от Директивата, което свидетелства за значителните последици, които решението на Съда ще има за застрахователния сектор. Много застрахователи твърдят, че ще повишат тарифите си до изравняване на дължимите от двата пола премии и обезщетения, без да намалят тези, които са заплащали до момента представителите на засегнатия от дискриминацията пол.

В много страни като Франция, Германия и Великобритания, където полът е основен фактор при определяне на риска при застраховането „гражданска отговорност” на моторно превозно средство, се очаква повишение на цените на този вид застраховка за жените.

В България полът се използва като актюерски фактор единствено в следните видове застраховки: застраховка „Живот“, частна здравна застраховка, застраховки за пенсия или рента, застраховка за критично заболяване. Поради разликата в продължителността на живота в полза на жените, цената на изброените видове застраховки за тях е по-висока от тази при мъжете. Следователно в България последиците от делото Test–Achats ще бъдат свързани главно с увеличението на застрахователните премии и обезщетения при мъжете.

В своите насоки Комисията заявява, че ще продължи „да следи зорко промените на пазара на застрахователните услуги, за да може да открие всяко неоснователно покачване на цените, представено като резултат от решението по делото Test-Achats, включително и чрез инструментите, с които разполага в рамките на законодателството в областта на конкуренцията“.

Каквито и да бъдат преките финансови последици за обикновения потребител на застрахователни услуги, във всички държави членки вероятно ще се наблюдава тенденция към постепенното индивидуализиране на профила при изчисляването на премиите и обезщетенията. Някои застрахователни компании вече предлагат да бъде въведена технология, позволяваща определянето на цената на застраховането „гражданска отговорност” в зависимост от риска в поведението на пътя на конкретния водач на моторно превозно средство (скорост, ускоряване и спиране и др.).

***

В делото Test–Achatsнамира израз пълното значение на принципа на равното третиране между мъжете и жените, който не включва единствено правната закрила на традиционно определяния като „по-слаб” пол. Истинското равенство, което решението на Съда налага, има своята цена както за мъжете, така и за жените.

 

***

Link to the summary in French language: L’EGALITE DE TRAITEMENT ENTRE LES FEMMES ET LES HOMMES DANS L’EVALUATION DES RISQUES EN MATIERE D’ASSURANCE

***

 

[1]Магистър по европейско право от Университет Paris I Panthéon-Sorbonne, юрист в Адвокатска кантора „Арсов, Начев, Ганева”, София.

[2] Заедно с Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

[3]Moniteurbelge от 31 декември 2007 г., стр. 66175.

[4]По смисъла на белгийския закон това изключение се допуска само за договорите за застраховане, различно от речно, морско и авиационно застраховане.

[5] Вж. Решение от 13 декември 1984 г. по дело Sermide (106/83, Recueil, стр. 4209, точка 28), от 6 декември 2005 г. по дело ABNA и др. (съединени дела C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04, Recueil, стр. I‑10423, точка 63), Решение от 16 декември 2008 г. по дело ArcelorAtlantiqueetLorraine и др. (известно като „Arcelor“, C‑127/07, Recueil, стр. I‑9895, точка 23), Решение от 7 юли 2009 г. по дело S.P.C.M. и др. (C‑558/07, Recueil, стр. I‑5783, точка 74).

[6] Вж. в този смисъл Решение по дело ArcelorAtlantiqueetLorraine и др., посочено по-горе, точка 23.

[7]Насоки за прилагане на Директива 2004/113/ЕО на Съвета по отношение на застрахователните услуги с оглед на решението на Съда на Европейския съюз по дело C-236/09 (Test-Achats) (2012/C 11/01).

[8]С изключение на Чешката република, за която няма данни.