Решение от 18 декември 2025 г., OSA, C-161/24, EU:C:2025:985
Решението на Съда на ЕС е постановено по преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС, отправено в рамките на спор между чешката OSA, z.s., организация за колективно управление на авторски права (ОКУП) и Úřad pro ochranu hospodářské soutěže (Служба за защита на конкуренцията, Чешка република) (наричана по-нататък „чешкият орган по конкуренцията“) относно решение, с което този орган налага наказание на OSA за нарушение на член 102 ДФЕС.
В решението си, Съдът уточнява условията, при които неотчитането от страна на ОКУП на заетостта на стаите в хотели при изчисляването на авторските възнаграждения за използване на произведения може да съставлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС.
През 2019 чешкият орган по конкуренция установява, че в периода 2008 г. – 2014 г. OSA е начислявала на хотелиерските заведения такси за използване авторски произведения чрез телевизионни и радиоприемници, инсталирани в стаите им, без да се взема предвид заетостта на съответните хотелиерски обекти и без обективно основание. Съгласно това решение OSA е изисквала на практика плащане на такси за незаети стаи, в които не е имало използване на такива произведения. Така, OSA е наложила неравностойни условия за сключване на сделки на националния пазар за предоставяне на право за използване на произведения, защитени с авторско право, което представлява злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 102 от ДФЕС и от съответните разпоредби на чешкото законодателство в областта на конкуренцията. Наложената имуществена санкция е в размер на около 429 000 евро.
В съдебната фаза на обжалването, Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно, Чешка република) сезира Съда на ЕС с въпрос относно тълкуването на чл. 102 ДФЕС във връзка с проучваното от чешкия орган по конкуренция поведение.
Съдът припомня, че ОКУП, която има монопол на пазара за управление на авторски права на територията на държава членка върху категория защитени произведения и предоставя права върху тези произведения на икономически оператори, трябва да се счита за предприятие, заемащо господствено положение на значителна част от вътрешния пазар по смисъла на член 102 ДФЕС. В конкретния случай не се оспорва, че OSA заема такава господстваща позиция.
След това Съдът уточнява, че ценообразуването на ОКУП може да съставлява забранена от чл. 102 ДФЕС злоупотреба, ако тази организация прилага прекомерна цена, която не е в разумно съотношение с икономическата стойност на предоставяната от нея услуга, което трябва да се оцени с оглед на всички обстоятелства по делото. Във връзка с това, следва да се вземат предвид не само икономическата стойност на услугата за колективно управление като такава, но и естеството и обхватът на използването на произведенията, както и икономическата стойност, генерирана от това използване.
По отношение на хотелските заведения Съдът уточнява, че предоставянето на разположение на радио- или телевизионни апарати, които могат да приемат сигнал и така да разпространяват защитени произведения в стаите на тези заведения, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1, от директива 2001/29/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ 2021, L 167, стр. 10), което позволява на клиентите да имат достъп до тези произведения, без значение дали те използват тази възможност или не.
За целите на прилагането на член 102 от ДФЕС размерът на публиката е релевантен елемент за оценка, от една страна, на мащаба на потенциалното използване на защитените с авторско право произведения и, от друга страна, на ползата, която хотелският обект може да извлече от лиценза.
Ето защо процентът на заетост на хотелските заведения е обстоятелство, което следва да се отчете, за да се оцени с помощта на статистически модел или въз основа на други критерии, стига те да са обективни, стабилни, леснодостъпни и подлежащи на контрол, обхватът на използване на произведенията и икономическата стойност на тяхното използване, и така да се определи дали таксите, изисквани за издаването на лицензи, които позволяват публичното разгласяване на произведенията, са „несправедливи“ по смисъла на член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС.
Така, по принцип не би могло да се допусне ОКУП да изисква от хотелиерски заведения възнаграждения, които не отчитат факта, че значителна част от стаите им са недостъпни за клиенти, например поради сезонно съкращаване на дейността им, частично затваряне за ремонт или извънредно положения като здравна криза.
В по-общ план прилаганата от тази организация такса може да се основава и на фиксирани тарифи, но трябва да отчита най-малко приблизителна прогноза за реално използваното количество произведения, защитени с авторско право. При все това, не може да се изключи, че методът за изчисляване на таксите в тарифата на съответната ОКУП, който не отчита степента на заетост на хотелите, може да бъде квалифициран като „злоупотреба“ по смисъла на член 102 от ДФЕС.
Пълният текст на решението може да бъде прочетен тук
