В настоящия период на криза е изключително важно гражданите да си възвърнат доверието в европейските пазари. Чрез предложението си за Директива относно наказателните санкции за злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара (COM(2011) 654 от 20.10.2011, „Директивата”) ЕК възнамерява да гарантира минимални наказателни санкции в държавите-членки за злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара, които да имат възпиращ ефект и да подобрят лоялността на пазарните отношения.
Накратко казано, злоупотреба с вътрешна информация има тогава, когато лице, притежаващо поверителна вътрешна информация за ценообразуването на финансови инструменти, търгува с такива инструменти. Манипулиране на пазара се извършва тогава, когато дадено лице изкуствено манипулира цените на финансови инструменти, като разпространява невярна информация или слухове, и извършва сделки с такива инструменти с цел да извлече печалба. Конкретните модели на поведение, попадащи в обхвата на тези две престъпни деяния са изброени изчерпателно в член 3 и 4 от Директивата.
Директивата всъщност е допълнение към предложението за Регламент относно злоупотребата с вътрешна информация и манипулиране на пазара (COM(2011) 651 от 20.10.2011, „Регламента”), което цели да усъвършенства и засили действащата законодателна рамка на ЕС (Директива 2003/6/ЕС, ОВ L 16, 12.4.2003 г., стр.16), като предвижда и минимален режим за административни санкции. Целта на Регламента е правилата на ЕС да се приспособят към новите реалности на пазара, като обсегът им се разшири така, че да включат нови технологии и финансови инструменти, търгувани само върху нови платформи и извънборсово, които все още не са обхванати от законодателството. Забраняват се пазарните злоупотреби както на стоковите борси, така и на свързаните с тях пазари на деривати, и се утвърждава сътрудничеството между регулаторите на финансовите и стоковите пазари. Предвиждат се редица мерки, чрез които да се осигури достъп на регулаторните органи до информацията, необходима им за разкриване и наказване на пазарните злоупотреби. Въвежда се по-стриктно и по-широко съгласуване на административните санкции (наказателните санкции са предмет на горепосочената директива). В отговор на загрижеността, че разходите, свързани с изпълнението на изискванията на законодателството на ЕС, издигат бариера пред достъпа до финансови пазари за малките и средните емитенти на ценни книжа, в някои отношения административните правила се приспособяват към техните нужди.
Що се отнася до Директивата, според ЕК действащите в държавите-членки режими на налагане на санкции за нарушения, свързани с пазарни злоупотреби, не са достатъчно ефективни. Те не винаги боравят с еднакви определения на тези престъпни деяния и са твърде разнородни, което позволява на извършителите да се възползват от пропуските в законодателството. В някои държави регулаторните органи не разполагат с ефективни правомощия за санкциониране, докато в други държави не се предвиждат наказателни санкции за тези нарушения.
Директивата изисква от държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара ще подлежат на наказателно преследване. Двете нарушения са определени като модели на поведение, които представляват престъпни деяния, ако са извършени умишлено. Взети заедно, тези практики са известни като пазарна злоупотреба.
Предложението също така изисква от държавите-членки да обявят за незаконни подбудителството, помагачеството и съучастието при злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара, както и опита за извършване на някои форми на пазарна злоупотреба.
Наказателната отговорност следва да се разпростре и върху юридическите лица, когато тези престъпления са извършени в тяхна полза от всяко физическо лице, което има ръководна позиция в юридическото лице или като част от негов орган, когато съответното лице е оправомощено да представлява юридическото лице, да взема решения от негово име или да упражнява контрол в неговите рамки, както и при неупражняване на контрол и надзор от такова лице. Отговорността на юридическото лице няма да изключва наказателната отговорност на физическото лице извършител, помагач или подбудител. Директивата не предвижда конкретни санкции за юридическите лица, а въвежда широко формулираното изискване те да бъдат наказвани чрез ефективни, съразмерни и възпиращи санкции.
Предлагайки Директивата, ЕК използва за първи път новите правомощия съгласно член 83, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, който предвижда приемането на общи минимални правила относно наказателното право, когато това е належащо, за да се осигури ефективното прилагане на политика на Съюза в област, в която са приети мерки за хармонизиране.
Понастоящем предложенията за директива и регламент се разглеждат от Европейския парламент и от Съвета. Ако предложението за регламент бъде прието, той ще започне да се прилага 24 месеца след влизането му в сила. Ако предложението за директива бъде прието, държавите-членки ще разполагат с две години за транспониране на директивата в националните законодателства. Влизането ѝ в сила несъмнено ще наложи законодателни промени в България, за да се предвиди възможността юридическите лица да носят наказателна отговорност.