(Решение на Съда на ЕС от 2 декември 2014 г. по съединени дела C-148/13, А, C-149/13, B и C-150/13, C)
Решението на Съда на ЕС в разглежданите съединени дела е постановено по преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия) в рамките на спор между A, B и C, граждани на трети държави, и Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Държавен секретар на Министерството на сигурността и правосъдието – „Министерството“) във връзка с отхвърлянето на молбите им за получаване на разрешения за временно пребиваване (убежище) в Нидерландия.
A, B и C подават молби за убежище в Нидерландия, в подкрепа на които изтъкват, че се опасяват от преследване в съответните си страни по произход, по-специално поради своята хомосексуалност. Първата молба на „А“ е отхвърлена от Министерството поради недостоверност на твърденията. А. подава втора молба, като изявява готовност да докаже сексуалната си ориентация като се подложи на „тест“ или като извърши хомосексуален акт. Министерството отхвърля и втората молба на А. с мотива, че достоверността на твърденията за сексуалната му ориентация продължават да не са установени и счита, че не следва да се основава само на тези твърдения, без изобщо да преценява тяхната достоверност. Молбата на „B“ също е отхвърлена, защото Министерството счита изявленията на молителя относно хомосексуалността му за общи, кратки и недостоверни. „С“ от своя страна подава две молби за убежище. В първата посочва мотиви, различни от преследване поради хомосексуалност и тя е отхвърлена. Във втората си молба посочва като основание опасение от преследване в страната си по произход поради своята хомосексуалност, като поддържа твърдението, че е установил хомосексуалните си наклонности едва след като е напуснал страната си. В подкрепа на молбата си, „С“ предоставя на Министерството видеозапис на интимни действия с лице от същия пол. Министерството отхвърля молбата за убежище на „C“ с мотива, че счита изявленията му по повод неговата хомосексуалност за недостоверни. Министерството отбелязва, че „C“ е трябвало да посочи твърдяната си сексуална ориентация при подаване на първата си молба, не е обяснил как е осъзнал сексуалната си ориентация и не е могъл да отговори на въпросите относно нидерландските организации за защита на правата на хомосексуалните лица.
В резултат на отказите за предоставяне на убежище „А“, „В“ и „С“ подават жалби пред Raad van State, като изтъкват, че считат за неправомерен факта, че в рамките на преценката на достоверността на изявленията на търсещо убежище лице, компетентните органи задават въпроси относно твърдяната сексуална ориентация, което е в разрез със зачитането на достойнството на лицето, нарушава правото му на зачитане на личния живот и освен това не държи сметка за неудобството, което може да изпитва това лице, нито за културните бариери, които може да го спират да говори открито за тази ориентация. Жалбоподателите посочват също, че тъй като е невъзможно сексуалната ориентация на търсещите убежище лица да се установи обективно, компетентните органите би трябвало да основат решението си само върху твърденията на лицата за сексуалната им ориентация.
В отговор на това Министерството отбелязва пред националния съд, че нито от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, нито от Хартата на основните права на Европейския съюз следва, че той трябва да се произнася по молбите за убежище въз основа единствено на твърденията на търсещите убежище лица за тяхната сексуална ориентация. Министерството счита, че трябва да преценява достоверността на твърденията за сексуалната ориентация по същия начин като тези за другите мотиви за преследване.
При тези обстоятелства Raad van State отправя преюдициално запитване до Съда, с което иска да установи какви са ограниченията, които член 4 от Директива 2004/83 и членове 3 и 7 от Хартата предвиждат, що се отнася до начина, по който се проверява достоверността на твърдението за сексуална ориентация, и различават ли се тези ограничения от ограниченията, приложими при проверката на достоверността на твърдения, които се основават на други мотиви за преследване.
На първо място съдът напомня, че разпоредбите на Директива 2004/83 трябва да се тълкуват при зачитане на признатите в Хартата права, Женевската конвенция и другите относими договори, посочени в член 78, параграф 1 ДФЕС. Освен това напомня, че Директива 2004/83 не съдържа процесуалноправни норми, приложими към разглеждането на молба за международна закрила, поради което не определя и процесуалните гаранции, които трябва да се предоставят на търсещото убежище лице. Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки е тази, която установява минималните стандарти относно процедурите за разглеждане на молбите и уточнява правата на търсещи убежище лица, които трябва да се вземат предвид в главните производства.
Съдът отбелязва, че предвид особения контекст на молбите за убежище, изявленията на лицата, търсещи международна закрила относно тяхната хомосексуална ориентация, могат да са само отправна точка при разглеждането на фактите и обстоятелствата в съответствие с член 4 от Директива 2004/83. Видно от самия текст на посочената разпоредба, при това разглеждане държавите членки могат да преценят, че е задължение на търсещото убежище лице да представи във възможно най-кратък срок всички необходими сведения и доказателства в подкрепа на своята молба за международна закрила, които държавата членка оценява в сътрудничество с това лице. Следователно молбите за предоставяне на статут на бежанец, мотивирани с опасение от преследване поради хомосексуална ориентация, също като молбите, в които се посочват други мотиви за преследване, могат да бъдат оценявани в съответствие с член 4 от същата директива. Правилата за оценяване от компетентните органи на изявленията и писмените или други доказателства в подкрепа на такива молби обаче трябва да са съобразени с разпоредбите на директиви 2004/83 и 2005/85, както и с гарантираните от Хартата основни права като правото на зачитане на човешкото достойнство, закрепено в член 1 от Хартата, и правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от член 7 от нея. Именно националните органи са тези, които трябва да адаптират правилата за оценяване на изявленията и писмените или други доказателства с оглед на особеностите на всяка категория молби за убежище.
Що се отнася до проверките, основани на разпити, Съдът напомня, че член 4, параграф 3, буква в) от Директива 2004/83 задължава компетентните органи при извършване на оценката да вземат предвид личния статут и личното положение на търсещото убежище лице, а член 13, параграф 3, буква a) от Директива 2005/85 изисква от тези органи при провеждане на личното интервю да отчетат личните и общите обстоятелства във връзка с молбата за убежище. Въз основа на тези съображения Съдът стига до извода, че оценяването на молбите за предоставяне на статут на бежанец въз основа само на стереотипните схващания за хомосексуалните лица не отговаря на изискванията, установени с посочените разпоредби, тъй като не позволява на тези органи да отчетат индивидуалното лично положение на съответното търсещо убежище лице.
На следващо място Съдът отбелязва, че макар националните органи да имат основание при нужда да провеждат разпити, за да преценят фактите и обстоятелствата във връзка с твърдяната сексуална ориентация на търсещо убежище лице, разпитите относно подробности за сексуалните практики на това лице са в разрез с гарантираните от Хартата основни права, и по-специално с правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в член 7 от нея.
По отношение на възможността националните органи да приемат доказателства като извършване на хомосексуални актове от съответното търсещо убежище лице, подлагането му на „тестове“ с цел установяване на хомосексуалността му или представянето от него на видеозаписи на такива актове, Съдът заключава, че същото е недопустимо, като подчертава че тези доказателства не само че нямат непременно доказателствена стойност, но биха могли и да засегнат човешкото достойнство, чието зачитане е гарантирано от член 1 от Хартата. Нещо повече, допускането или приемането на доказателства от този вид би насърчило други търсещи убежище лица и на практика би им наложило да представят такива доказателства.
В заключение Съдът отбелязва, че не се допуска компетентните органи да приемат, че изявленията на търсещото убежище лице не са достоверни, мотивирайки се единствено с това, че лицето не се е позовало на твърдяната си сексуална ориентация при първия повод да изложи мотивите за преследване, който му е бил предоставен. Съдът се мотивира с обстоятелството, че задължението за представяне „във възможно най-кратък срок“ на всички необходими сведения и доказателства в подкрепа на молбата за убежище, е смекчено от установеното изискване към компетентните органи да проведат интервю, като отчитат личните и общите обстоятелства във връзка с молбата, включително уязвимостта на търсещото убежище лице и да оценят молбата на лично основание, като вземат под внимание личния статут и положение на всяко лице.