Решение по дело C-375/09, Tele2 Polska sp. z o.o.

 

 

На 3 май 2011 г. Съдът на Европейския съюз в голям състав постанови решение по дело C‑375/09. Решението е с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Sąd Najwyższy (Полша) в рамките на спор между Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów (председател на Службата за защита на конкуренцията и на потребителите) и Tele2 Polska sp. z o.o. (понастоящем NetiaSA), във връзка с прието от Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji решение по член 82 ДЕО. Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на чл. 5 (Правомощия на органите по конкуренция на държавите-членки) [1] от Регламент 1/2003 на Съвета относно изпълнение на правилата за конкуренция, предвидени в чл. 81 и 82 от ДЕО (сега 101 и 102 от ДФЕС).

Националният орган по конкуренция (НОК) Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji е образувал производство срещу предприятието Telekomunikacja Polska SA, за което е имало подозрения, че е нарушило националния закон за защита на конкуренцията и чл. 82 ДЕО. НОК приключва производството с констатацията, че поведението на предприятието с господстващо положение на пазара не представлява злоупотреба. Съответно НОК приема решение като установява, че предприятието не е извършило нарушение на националното конкурентно право, докато във връзка с евентуалното нарушение по чл. 102 ДФЕС не се произнася по същество въз основа на правомощията му по чл. 5 от Регламент 1/2003 на Съвета, а прекратява производството поради липса на предмет.

Tele2 Polska sp. z o.o., обжалва решението на НОК пред Sąd Okręgowy — Sąd Ochrony Konkurencji i Konsumentów, който го отменя, а в последствие Sąd Apelacyjny w Warszawie като апелативна инстанция потвърждава отменителното решение. Националните съдебни инстанции приемат, че НОК е трябвало да приеме решение, че не е налице ограничаваща конкуренцията практика по чл. 102 ДФЕС, както е прието от НОК във връзка с аналогичната забрана за злоупотреба с господстващо положение, предвидена в националното право.

НОК подава касационна жалба пред Sąd Najwyższy, като твърди, че в чл. 5 от Регламент 1/2003 на Съвета не е изброено правомощието да приема отрицателни установителни решения по същество що се отнася до преценката дали практиката на съответното предприятие е съвместима с чл. 102 ДФЕС. Sąd Najwyższy решава да спре производството и да отправи два въпроса до СЕС относно тълкуването на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1/2003 във връзка с правомощията на НОК.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали чл. 5 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националният орган по конкуренция да приеме решение, че не е налице нарушение на чл. 102 ДФЕС, когато, за да приложи този член посоченият орган проверява дали са изпълнени условията за неговото прилагане и в резултат от проверката счита, че липсва злоупотреба.

Съдът уточнява, че първата алинея на чл. 5 от Регламента съдържа правомощията на НОК, когато решават казуса по същество и това са да изискат прекратяване на нарушението, да постановят временни мерки, да приемат поемане на ангажименти и да налагат глоби, периодични имуществени санкции или всякакви други санкции, предвидени в тяхното национално законодателство. Втората алинея на чл. 5 от Регламента гласи, че когато въз основа на информацията, с която разполагат, националните органи по конкуренция считат, че условията за налагане на забрана не са изпълнени, те могат да решат, че няма основания за предприемане на действия от тяхна страна. СЕС потвърждава изводът, че тълкуването на посочения текст от алинея две следва да бъде в смисъл, че правомощията на НОК се свеждат до приемането на решение, че липсват основания за предприемане на действия от негова страна. Това ограничение на правомощията на националните органи по конкуренция е в синхрон с предвиденото правомощие на Комисията по чл. 10 от Регламента[2] Комисията да установи с решение, че членове 81 ДЕО и 82 ДЕО са неприложими в определени случаи.

В допълнение, Съдът припомня, че с Регламента е установен механизъм за сътрудничество между Комисията и НОК и евентуалното оправомощаване на националните органи по конкуренция да приемат решения, че не е налице нарушение на чл. 102 ДФЕС би поставило под въпрос тази система за сътрудничество и би накърнило правомощията на ЕК. Всъщност „отрицателното“ решение по съществото на спора би могло да затрудни еднаквото прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, което е една от целите на Регламента, подчертани в съображение 1, тъй като това решение би могло да попречи на Комисията да установи в по-късен момент, че разглежданата практика нарушава цитираните разпоредби на правото на Съюза.

Ето защо както от текста, така и от структурата и целта на Регламента следва, че само ЕК може да констатира липсата на нарушение на чл. 102 от ДФЕС, дори когато този член е приложен в производство, проведено от НОК. Диспозитивът на решението на СЕС по първия въпрос е, че чл. 5 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националният орган по конкуренция да приеме решение, че не е налице нарушение на чл. 102 ДФЕС, когато, за да приложи последния член, органът проверява дали са изпълнени условията за неговото прилагане и в резултат от проверката счита, че липсва злоупотреба.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали чл. 5, втора алинея от Регламента се прилага пряко и дали на това основание националният орган по конкуренция, според който условията за налагане съгласно чл. 102 ДФЕС на забрана на дадена практика не са изпълнени, може да прекрати образуваното срещу съответното предприятие производство, като приеме решение, че липсват основания за предприемане на действия от страна на този орган, въпреки че за тези случаи националното право предвижда единствено възможността да се приеме отрицателно установително решение по същество.

СЕС припомня, че националният орган по конкуренция може да прилага нормите на националното законодателство, само когато правото на Съюза не предвижда специална норма. Доколкото обаче в настоящия случай чл. 5 от Регламента е пряко приложим във всички държави членки по силата на чл. 288 ДФЕС, той не допуска приложимостта на норма на националното право, която би наложила производството да бъде прекратено с решение, с което да се установява, че споменатият чл. 102 ДФЕС не е нарушен.

Съдът отоговаря на втория въпрос както следва: “Чл. 5, втора алинея от Регламент № 1/2003 се прилага пряко и не допуска приложимостта на норма на националното право, която би наложила свързаното с прилагането на чл. 102 ДФЕС производство да бъде прекратено с решение, че споменатият член не е нарушен.“

 ***

[1] „Чл. 5. Правомощия на органите по конкуренция на държавите-членки

Органите по конкуренция на държавите-членки имат правомощието да прилагат членове 81 и 82 от Договора в индивидуалните случаи. За тази цел, като действат по собствена инициатива или по внесена жалба, те могат да вземат следните решения:

– да постановят временни мерки;

– да приемат поемане на ангажименти;

– да наложат глоби, периодични санкционни плащания или всякакви други санкции, предвидени в тяхното национално законодателство.

Когато въз основа на информацията, с която разполагат, условията за налагане на забрана не са изпълнени, те могат да решат и че няма основания за предприемане на действия от тяхна страна.”

[2]„Член 10

Установяване на неприложимост

Когато общественият интерес на Общността, свързан с прилагането на членове 81 и 82 от Договора, изисква това, Комисията, като действа по собствена инициатива, може чрез решение да установи, че член 81 от Договора е неприложим за споразумение, за решение на сдружение на предприятия или за съгласувани практики, поради това че условията на член 81, параграф 1 от Договора не са изпълнени или поради това че условията на член 81, параграф 3 от Договора са удовлетворени.

Комисията може да направи такова установяване и по отношение на член 82 от Договора.”