(Отмяна на решение на Общия съд поради нарушение на правото на защита)

Решение по дело C‑109/10 P Solvay SA /Европейска комисия

С решението си от 25 октомври 2011 година Съдът ( голям състав) отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 17 декември 2009 г. по дело Solvay/Комисия [1], с което се отхвърля жалбата на голямото химическо дружество Solvay за отмяна на Решение 2003/6/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 г. относно процедура по прилагане на член 82 от Договора за ЕО [2].

В основата на делото е спор между Solvay и Комисията, която, в качеството си на “пазителка на Договорите”, санкционира дружеството с налагане на глоби поради нарушение на общностните правила относно конкуренцията. В рамките на първоинстанционното производство Solvay атакува решенията на Комисията, с искане да бъдат отменени, изтъквайки правни основания, свързани с нарушението на правото на защита. Дружеството твърди, че след като Комисията му е отказала достъп до преписката в административното производство и впоследствие е загубила част от тази преписка, то не е могло да се запознае с всички документи, които биха могли да бъдат от полза за защитата му. Самата Комисия признава, че е загубила някои преписки и е невъзможно да изготви опис на документите, които те съдържат. Освен това Solvay изтъква и довода за нарушение на правото му да бъде изслушано, преди Комисията да приеме спорното решение.

Решението на Общия съд от 17 декември 2009 отхвърля жалбата за отмяна на Solvay, като според юрисдикцията липсата на достъп до някои документи в хода на административното производство не е попречила на жалбоподателя да се запознае с материали, които биха могли да бъдат полезни за неговата защита. Що се отнася до правото на изслушване, изводът на Общия съд е, че такова не е било необходимо доколкото атакуваните решения на Комисията са били по същество идентични на нейните решения от 1990г.

За да мотивира отмяната на обжалваното първоинстанционно решение Съдът се основава на две правни основания, свързани с правото на защита, като основно право, представляващо неразделна част от общите принципи на правото на Съюза.

На първо място, Съдът изтъква съображения, свързани с нарушеното право на жалбоподателя на достъп до документи от преписката, които биха могли да бъдат от полза за защитата му. Той счита, че Общият съд не е отчел последиците за правата на жалобоподателя от загубването на преписките и е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до нарушаването от Комисията на правото на защита, нарушил е принципите относно тежестта на доказване и във връзка със съдържанието на липсващите документи е изходил от хипотези, които е нямало как да провери.

Що се отнася до второто основание за отмяна, като приема, че изслушването е част от правото на защита, което в конкретния спор не може да бъде отделено от достъпа до преписката, Съдът счита, че като не е отчел специфичните обстоятелства по делото, и по-конкретно като се е основал на това, че първото решение е отменено поради липса на надлежна заверка и че във второто се съдържат същите твърдения за нарушения, Общият съд неправилно е приел, че не е необходимо жалбоподателят да бъде изслушван. Така той е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че Комисията не е нарушила правото на защита с това, че не е изслушала жалбоподателя, преди да приеме спорното решение.

Считайки, че фазата на производството го позволява, след отмяната на решението на Общия съд, Съдът постановява окончателно решение по спора, като отменя и решенията на Комисията, санкциониращи антиконкурентното поведение на Solvay на общностния пазар на сода.

 ***

[1]T‑57/01, Сборник, стр. II‑4621

[2]COMP/33.133 — В: Натриев карбонат — Solvay (ОВ L 10, 2003 г., стр. 10) .