Решение по дело C-360/09,Pfleiderer

На 14 юни 2011 г. Съдът на Европейския съюз в голям състав постанови решение по дело C‑360/09. Решението е с предмет преюдициално запитване, отправено от AmtsgerichtBonn (Германия) на основание член 234 ЕО в рамките на спор между дружеството PfleidererAG и Bundeskartellamt (Службата за защита на конкуренцията). Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 11 (Сътрудничество между Комисията и органите по конкуренция на държавите-членки) и 12 (Обмен на информация) от Регламент № 1/2003 на Съвета относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в чл. 81 и 82 от ДЕО.

На 21 януари 2008 г. националният орган по конкуренция на Германия (НОК) налага имуществени санкции с общ размер от 62 милиона евро на трима европейски производители на декоративна хартия и на пет лично отговорни физически лица, които са сключвали споразумения за определяне на цени и за затваряне на производствени мощности. Дружеството Pfleiderer, което е клиент на санкционираните лица, твърдейки че за последните три години е закупило стоки на стойност повече от 60 милиона евро от производителите на декоративна хартия, подава искане до НОК да му предостави пълен достъп до събраните данни и документи по административно-наказателното производство, за да подготви искове за обезщетение за вреди, причинени от картела. НОК предоставя ограничен достъп до преписката, като отказва достъп до поверителната търговска информация, до вътрешните документи и до документите, по отношение на които се прилага програмата на Bundeskartellamt за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер (т. нар. Leniency), както и до иззетите доказателства.

Pfleiderer обжалва отказа пред AmtsgerichtBonn. Като приема, че за решаването на спора, с който е сезиран, е необходимо тълкуване на правото на ЕС, AmtsgerichtBonn решава да спре производството и да постави на СЕС въпроса дали цитираните разпоредби на европейското конкурентно право следва да се тълкуват в смисъл, че на увредените от картела лица не трябва за целите на предявяването на граждански искове да се предоставя достъп до данните и документите, които заявителите доброволно са предоставили на органа по конкуренция на държава членка в приложение на национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер в рамките на производство за налагане на санкции за антиконкрутентно поведение, в което се прилата и чл. 81 ЕО (сега чл. 101 от ДФЕС).

СЕС припомня в мотивите си, че нито разпоредбите на Договора в областта на конкуренцията, нито Регламент № 1/2003 предвиждат общи правила относно националните програми за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер или общи правила за достъпа до свързаните с тези производства документи, които доброволно са били предоставени на НОК. Също така, известията на ЕК, а именно Известието за сътрудничеството в рамките на Мрежата от органите по конкуренция и Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели не са задължителни за държавите членки, а освен това второто от тези известия се отнася единствено до програмата на ЕК за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Наред с това, изготвеният в рамките на Европейската мрежа по конкуренция Модел за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, който е одобрен през 2006 г. и е предназначен да хармонизира някои аспекти на националните програми в тази област, също няма задължителна сила за юрисдикциите на държавите членки.

Ето защо съдът посочва, че именно държавите членки са компетентни да установяват и прилагат национални правила за достъпа на увредените от картела лица до документите от производствата по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Съдът обаче подчертава, че държавите членки, при упражняването на тези правомощия, не следва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, а конкретно в областта на конкурентното право трябва да следят установяваните и прилаганите от тях правила да не възпрепятстват ефективното прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

СЕС споделя в мотивите си аргументите на ЕК и представилите становище по делото държави членки, а именно, че въпросните програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер са ефективен и целесъобразен инструмент за прилагането на правото на конкуренцията. В този смисъл, ако документите, събрани в рамките на тези програми се оповестяват пред лицата, които искат да предявят граждански иск за обезщетение за вреди, ефективността на тези програми може да бъде намалена. Тоест от една страна предоставянето на достъп може да обезкуражи участниците в картели, които обикновено са трудно доказуеми, да се възползват от програмите за освобожадаване от санкции, като предоставят ценна информация и доказателства относно наличието на картел, а от друга отказът да се предостави такъв достъп може да наруши правото на увредените лица да искат обезщетение за вреди, причинени от забранени от конкурентното право практики.

С оглед на посочените интереси, СЕС счита, че когато се разглежда искане за достъп до документи във връзка с програма за освобождаване, подадено от лице, което възнамерява да иска обезщетение за вреди от предприятие, спрямо което е приложена тази програма, трябва да се следи прилаганите национални правила да не са по-неблагоприятни от правилата, отнасящи се до аналогичните искове във вътрешното право, и да не са уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или прекомерно трудно и освен това трябва интересът от оповестяването на доброволно предоставените от кандидата сведения да се претегли спрямо интереса от запазването на поверителността им.

Конкретният отговор, който СЕС дава въз основа на изложените аргументи е, че разпоредбите на картелното право на Съюза, и в частност на Регламент № 1/2003, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност лицето, което е претърпяло вреди поради нарушение на конкурентното право на Съюза и възнамерява да иска обезщетение за тези вреди, да получи достъп до отнасящите се до извършителя на нарушението документи от производството по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Юрисдикциите на държавите членки обаче са компетентни въз основа на съответното национално право да определят условията, при които се разрешава или отказва този достъп, като претеглят защитените от правото на Съюза интереси.