(Решение от 26 ноември 2015 г. на Ямболски окръжен съд, VII граждански състав по гр. д. № 407/2014 г.)

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Завод за каучукови уплътнители” АД (ЗКУ) против Народното събрание на РБ, Агенция за следприватизационен контрол (АПСК), Апелативен съд – гр. Пловдив (ПАС) и Върховен касационен съд (ВКС) с която се иска ответниците да бъдат осъдени солидарно да платят на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на допуснати нарушения на правото на ЕС.

ЗКУ е възникнало като еднолично търговско дружество с изцяло държавен капитал. На 11.06.1998 г. между държавата и „ЗКУ-98” АД е сключен приватизационен договор за продажба на 10570 акции, представляващи 25% от капитала на ЗКУ, които са придобити от „ЗКУ-98” АД. Останалата част от акциите на дружеството в процеса на приватизация са придобити от различни лица, като към 20.06.2008 г. основни акционери в ЗКУ са Холдинг „Загора” ООД и Холдинг „Център” АД.

След сключване на приватизационния договор е възникнал спор относно изпълнение на задълженията на „ЗКУ-98” АД по договора, който спор е решен по съдебен ред в две искови производства по искове, предявени от АПСК срещу „ЗКУ-98” АД. Те приключват с влезли в сила решения, с които „ЗКУ-98” АД е осъдено да заплати на АПСК обезщетение за неизпълнение на задължения по договора за приватизационна продажба от 11.06.1998 г.

За обезпечаване вземанията на държавата срещу „ЗКУ-98” АД по тези съдебни решения е наложен запор върху 10 570 акции от капитала на ЗКУ, собственост на „ЗКУ-98” АД.

На 08.02.2007 г. в Агенцията по вписванията по искане на АПСК е вписана законна ипотека върху недвижими имоти, собственост на ЗКУ, за да бъде обезпечено вземане на държавата не спрямо ЗКУ, а срещу акционера му „ЗКУ-98” АД.

На 22.05.2008 г. ЗКУ сезира ОС-гр. Стара Загора с иск за прогласяване нищожността на законната ипотека върху имущество му, вписана по искане на АПСК. Със съдебно решение искът е уважен. ПАС отменя решението на ОС-Стара Загора. Срещу решението на ПАС е подадена касационна жалба. С определение на ВКС делото не е допуснато до касационно разглеждане.

На 06.04.2011 г. ЗКУ сезира Европейската комисия (ЕК) с жалба, в която формулира оплаквания за нарушения на чл. 63 от ДФЕС в резултат от приемането и прилагането спрямо ЗКУ на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК в редакцията ѝ към 2006 г. и от предприемането на действия от АПСК за събиране вземанията на държавата във връзка със задълженията на третото лице – „ЗКУ-98” АД. ЕК е уведомила ЗКУ, че е изпратила мотивирано становище на българските власти, в отговор на което те са уведомили ЕК, че са предприели мерки за отстраняване на констатираното от ЕК несъответствие на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК с разпоредбите на ДФЕС. НС отменя противоречащата на правото на ЕС разпоредба от ЗПСК, като законът за изменение е обнародван в ДВ, бр.34/2015 г.

Междувременно АПСК започва принудително събиране на задълженията на „ЗКУ-98” АД върху ипотекираното имущество на ЗКУ. Принудителното изпълнение е осъществено през 2011 г. чрез публична продан на имоти и сгради на ЗКУ, които са предмет на ипотеката, наложена от АПСК.

По предявения иск за обезщетяване на причинените вреди Ямболският окръжен съд (ЯОС) припомня установената практика на Съда на ЕС относно ангажирането на отговорността на държавата за вредите, които са причинени в резултат от нарушение на правото на ЕС и изследва процесуалния ред, по който делото следва да се разгледа и предпоставките за възникване на отговорността на държавата в светлината на фактите по спора.

По въпроса относно приложимия процесуален ред за разглеждане на предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал.3 ГПК ЯОС се съобразява с постановеното от Бургаския апелативен съд (БАС) определение по ч.гр.д.№141/2015 г. по описа на БАС и приема, че производството по делото следва да протече по процесуалния ред на ЗОДОВ.

По предпоставките за ангажирането на извъндоговорната отговорност ЯОС приема следното:

Относно наличието на нарушена норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти

ЯОС припомня, че преценката на националния съд относно наличието на тази предпоставка е в зависимост от съдържанието на съответната общностна норма – ако от нея с достатъчна точност могат да бъдат изведени субективни права, тази предпоставка ще бъде налице, като без значение е дали нормата има директен ефект или не. Освен това, националният съд е обвързан с тълкуването на нормата, извършено от СЕС с предходни съдебни решения, следователно дали една общностна норма предоставя права на частноправни субекти е въпрос на общностното право и националните органи са обвързани с позицията на Съда на ЕС по този въпрос. ЯОС се позовава на мотивираното становище на ЕК, според което че съгласно практиката на Съда на ЕС чл. 63 от ДФЕС забранява приемането на държавни мерки, с които се въвеждат ограничения за движението на капитали между държавите членки. Мерките, забранени от чл. 63 от ДФЕС, включват тези, които имат възпиращо въздействие върху инвеститорите, но също така е вероятно да разубедят лица, които не са местни за държавата членка, да извършат инвестиция в нея или да разубедят гражданите на тази държава членка да направят същото в други държави членки. ЯОС се позовава на мотивите към законопроекта за изменение на ЗПСК, в които като основен аргумент за отмяна на процесната разпоредба е изразеното в становището на ЕК по цитираната процедура за нарушение. Установено е още, че процедура за нарушение е приключена на 24.09.2015 г. поради отстраняване от страна на държавата на констатираното нарушение на правото на ЕС, в частност – отмяна на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК, като отмяната е обнародвана в ДВ, бр.34/12.05.2015 г. Поради изложеното ЯОС приема, че тази предпоставка е налице.

Относно изискването за достатъчно съществено нарушение

ЯОС припомня, че решаващият критерий за това дали нарушението е достатъчно съществено е степента на дискреция, с която разполага държавата. Въз основа на този критерий той приема, че в конкретния случай нарушението е достатъчно съществено. ЯОС обосновава извода си с наличието на процедура за установяване на нарушение, открита от ЕК. Според него, с приемането на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК и непредприемането на незабавни мерки за отмяната ѝ, съответно привеждане на законодателството в съответствие с изискванията на общностното право, НС на РБ е допуснало нарушение на правото на ЕС, което е „достатъчно съществено”. Аргумент в подкрепа на този извод е и че именно откритата против държавата процедура за нарушението е послужила като мотив и основание, в резултат на което § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК е отменен.

По отношение на АПСК ЯОС приема, че АПСК, въз основа на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК, е поискала вписване на законна ипотека върху цялото имущество на ЗКУ за обезпечаване на задължения на трето лице и в последствие е предприела принудително изпълнение, в резултат на което и след проведена публична продан това имущество е било продадено, като по този начин ищеца е бил лишен от възможността да го ползва. С тези си действия АПСК е допуснала нарушението на правото на ЕС, което се изразява в това, че след като е следвало да осигури в съответната ѝ сфера на компетентност спазване правото на ЕС, е допуснала приложение на национална норма, която му противоречи. Тези действия АПСК е извършила, независимо от образуваното по искова молба на ищеца производство за прогласяване нищожност на ипотеката, в което ЗКУ се е позовал на практиката на Съда на ЕС по приложението и тълкуването на чл. 63 от ДФЕС. Поради това действията на АПСК съставляват нарушение на правото на ЕС, което е достатъчно съществено.

Относно съдилищата – ответници ЯОС поддържа, че и ПАС, и ВКС, при разглеждане на правния спор относно претенцията на ищеца за прогласяване нищожност на вписаната от АПСК въз основа на разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК законна ипотека върху цялото му имущество за обезпечаване на задължения на трето лице са допуснали нарушение, изразяващо се в неприлагане на чл. 63 от ДФЕС, който представлява общностна норма с директен ефект. Така установеното нарушение се приема за съществено и явно квалифицирано, с оглед установеното противоречие с трайно установената практика на Съда на ЕС. Освен това, ВКС е допуснал нарушение и на императивната норма на чл. 267 ДФЕС, като е отказал отправяне на преюдициално запитване.

Поради това, като не е приложил правото на ЕС, а при съмнение в яснотата му не е отправил преюдициално запитване, ВКС е допуснал нарушение, което се приема за съществено и явно квалифицирано. Тъй като ПАС не е правораздавал като последна инстанция, то не може да бъде ангажирана и отговорността му в конкретния случай по реда, установен в практиката на Съда на ЕС.

По отношение на причинно следствената връзка

ЯОС приема, че причинната връзка не се предполага, а следва да бъде доказана, като наличието на причинна връзка означава, че вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ако увреждането е причинено от мнозина и не може да се установи степента на допринасяне на всеки поотделно, съществува законова презумпция, че всички еднакво са допринесли за вредоносния резултат, поради което отговарят солидарно (чл. 53 ЗЗД, приложима съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ). В конкретния случай е налице причинна връзка между нарушенията, допуснати от ответниците НС на РБ, АПСК и ВКС и причинената на ЗКУ имуществена вреда и те трябва да отговаря солидарно.

По отношение на причинените вреди

ЯОС приема, че искът следва да бъде уважен за сумите в размер на 532 900 лв., представляваща пазарната стойност на терена и сградите, собственост на ЗКУ, отчуждени при публичната продан за погасяване задълженията към държавата на трето лице – „ЗКУ-98” АД, както и 169 128 лв., представляващи заплатен от ЗКУ наем за продадените чрез публична продан ДМА за периода от м.09.2011 г. до м.02.2014 г. или общо за сума в размер на 702 028 лв. В останалата част,  за горницата над 169 128 лв. до претендираната сума от 174 960 лв. (заплатен наем за продадените чрез публична продан ДМА за претендирания период от м.09.2011 г. до м.02.2014 г.) претенцията е отхвърлена. Отхвърлена и претенцията за сумата 4255 лв. – разноски в производството пред ВКС, тъй като, според ЯОС, тази сума не е вреда, съставляваща пряка и непосредствена последица от допуснатите от ответниците нарушения. Освен това, съобразно разпоредбите на процесуалния закон, възмездяването на съдебни разноски става в производството, в което са направени.