РЕШЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В ПРОИЗВОДСТВОТО СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ ЗА ЗЛОУПОТРЕБА С ГОСПОДСТВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ ПРИ ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Author

Решение на ЕК по антитръстово производство № AT.39767, „БЕХ Електричество“

 

Александър Галендинов[1]

На 10 декември 2015 г. Европейската комисия прие решение, с което утвърди като правно обвързващи ангажиментите, предложени от „Български енергиен холдинг” ЕАД, за прекратяване на ограниченията на конкуренцията във връзка с предполагаемата злоупотреба с господстващо положение на българския електроенергиен пазар на едро[2]. Близо година по-късно, на 2 септември 2016 г. беше публикувана и многоочакваната неповерителната версия на решението.

Антитръстовото разследване на Европейската комисия („ЕК“ или „Комисията”) срещу „Български енергиен холдинг“ЕАД („БЕХ“), известно още като разследване „БЕХ електричество“, заслужава особено внимание поради ред причини. Преди всичко, това е първото в историята на Европейския съюз антитръстово производство на Комисията срещу българско предприятие във връзка с предполагаема злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Също така, това е първото и на този етап единствено антитръстово производство на ЕК срещу българско предприятие, което завършва с така нареченото поемане на ангажименти – без формално установяване на нарушение и съответно без налагане на санкция, но с правно обвързващи задължения, които разследваното предприятие следва да изпълни.

Освен това, въпросните задължения ще окажат влияние не само по отношение на разследваните предприятия, но и върху цялостната структура на българския енергиен пазар.

В светлината на гореизложеното, настоящата  статия ще представи предметът на разследването (I), ангажиментите поетиот страна на БЕХ (II), както и тяхното значение за българския енергиен пазар(III).

I. Предмет на разследването

Европейската комисия открива разследването на 27 ноември 2012 г[3]., като след близо две години, на 12 август 2014 г., Комисията изпраща така нареченото твърдения за извършено нарушение (StatementofObjections или SO) до „Български енергиен холдинг“. След допълнителни консултации между страните, на 15 май 2015 г., БЕХ отправя предложение за поемане на ангажименти, които целят да отговорят на отправените обвинения от странана Комисията. След някои допълнения и уточнения Комисията приема предложените ангажименти, като с решение от 10 декември 2015 г. тя ги утвърждава като правнообвързващи.

В изложението на възраженията си Комисията изразява опасение, че в по-голямата част от тръжните документи, както и споразуменията за доставка на електроенергия, сключени между БЕХ и неговите търговски партньори, които не са битови потребители, се предвижда, че доставяната от БЕХ електроенергия може да бъде препродавана единствено в България или единствено в чужбина.Така например, още при откриването на тръжна процедура се посочва, че процедурата е за продажба на електрическата енергия „за реализация на външен пазар” или „за реализация на вътрешен пазар”[4].

Част от споразуменията също така предвиждат механизми за контрол и санкциониране, които позволяват на БЕХ да следи и да наказва своите клиенти, които не спазват тези териториални ограничения[5]. Пример за подобен санкционнен механизъм е изискването, съгласно което, в случай че купувачът препродава предвиденото за износ електричество в България, той се задължава да заплати на продавача неустойка в размер на 50% от стойността на закупената електрическа енергия[6].

В светлината на гореизложеното, Комисията застъпва тезата, че налаганите от страна на БЕХ териториални ограничения възпрепятстват клиентите му свободно да решават къде да продават закупената електроенергия, което може да представлява злоупотреба с господстващото положение, която е забранена от член 102 ДФЕС[7].

Следва да се отбележи, че макар и самият БЕХ да не е производител на електрическа енергия, за разлика от своите дъщерни дружества АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД, Комисията е на мнение, че след като БЕХ притежава 100% дял във всяко едно от тях и спрямо него е приложима оборимата презумпция,въведена с решението Akzoна Съда на Европейския съюз[8], за отговорност на дружеството майка за нарушенията на правилата на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества[9].Както е известно, в подобна ситуация, дружеството майка и неговото дъщерно дружество, макар и да притежава отделна правосубектност, се считат като част от една и съща стопанска единица, като Комисията може да адресира до дружеството майка твърденията за извършено нарушение (а също и евентуланото решение за налагане на глоби), без да е необходимо да се доказва личното участие на последното в нарушението[10]. Тоест, обстоятелството, че БЕХ притежава 100% от капитала на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД е достатъчно, за да може Комисията да приеме, че БЕХ е за нарушенията на правилата на конкуренцията, извършени от въпросните дъщерни дружества.

Следва да се отбележи, че макар и да има възможност да разчита единствено и само наоборимата презумпция, Комисията често посочва и допълнителни основания целящи до покажат, че дружеството майка упражнява решаващо влияние върху дъщерните си дружества. Подходът на Комисията е това, което генерален адвокат  г‑жа J. KOKOTT нарича степен на доказване до „100 % плюс X“[11]. По този начин оборимата презумпция на практика става необорима[12].

Именно в тази връзка, Комисията също така отбелязва, че БЕХ има широки правомощия относно въпроси от компетентността на общите събрания на дъщерните му дружества, като той може да назначава и освобождава членовете на Съвета на директорите, както и да одобрява бизнесплановете на дъщерните си дружества, които освен това са длъжни да представят на БЕХ за одобрение различни видовесделки или сделкинад определени прагове, както и да предоставят на БЕХ информация за договори, които възнамеряват да сключат[13].

Господстващо положение

Както е известно, първата стъпка при прилагането на член 102 ДФЕС е да се прецени дали едно предприятие има господстващо положение[14].ЕК счита, че БЕХ е с господстващо положение на пазара за продажба на електроенергия по свободно договорени цени в България.

Изводът на Комисията взима предвид пазарния дял на предприятието, както и липсата на достатъчен реален или потенциален конкурентен натискот страна на други производители или в резултат от внос на електрическа енергия[15].

Комисията посочва, че сумарният пазарен дял на дъщернитедружества на БЕХ – ТЕЦ „Марица Изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“е между 70% и 75%. Посочва се, че ако към техния дял се добави и пазарния дял на НЕК, то тогава общият пазарен дял на БЕХ възлиза на 80% – 85%. Комисията също така констатира, че съществува голяма разлика между пазарния дял на БЕХ и този на най-близкия му конкурент, както и че сумарният дял на всички негови конкуренти взети заедно е поне два пъти по-малък от дела на БЕХ, което, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз[16] е индикация за това, че спрямо разследваното предприятиеняма значителен конкурентен натиск.

По отношение на конкурентния натиск от внос на електричество, Комисията посочва, че в периода 2008 – 2012 г. вносът е бил между 3% и 8%. Комисията също така посочва, че производствените разходи за електроенергия в България са по-ниски от тези в съседните държави-членки. Посочва се също, че дъщерните предприятия на БЕХ произвеждат електричество от ядрени и хидроелектрически централи с ниска производствена себестойност, което им позволява да продават произведената електроенергия на цена по-ниска в сравнение с електроенергията от внос. Комисията също така посочва, че в процесния период в България не съществува електроенергийна борса, която да бъде ценови индикатор, като съответно липсата на обективна информияция относно цената на електроенергията на едро е допълнителна бариера за навлизана, която възпрепятства вноса[17].

Комисията посочва, че освен липсата на реален конкурентен натиск, господстващото положение на БЕХ се дължи и на липсата на потенциален такъв. Според Комисията, българският пазар се характеризира със свръхпроизводство, което в съчетание със значителните инвестиционни разходи за изграждането на нови производствени мощности, представлява допълнителна бариера за навлизане на пазара, като по този начин БЕХ е защитен, в краткосрочен и среден план, от какъвто и да било потенциален конкурентен натиск.

Анализът на Комисията относно господстващото положение на БЕХ следва принципитезалегнали в „Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 82от Договора за ЕО [член 102 ДФЕС]“[18] (Насоките). Съгласно Насоките, пазарният дял е важен фактор, който дава полезна представа за пазарната структура и за предприятията опериращи на него[19]. Макар и важен, пазарният дял сам по себе е недостатъчен, за да се определи дали предприятието е с господстващо положение, като за целта следва да се вземат предвид и други фактори и по-конкретно реалния или потенциален конкурентен натиск упражняван върху предприятието[20].

Злоупотреба с господстващо положение

Както вече беше посочено, първоначално изразените опасения на Комисията са, че БЕХ е злоупотребил с господстващото си положениепо симсъла на чл. 102 ДФЕС чрез налагането на териториални ограничения в договорите за продажба на електроенергия по свободно договорени цени сключени между дъщерните дружества на БЕХ и техните клиенти, възпрепятствайки гисвободно да решават къде да продават закупената електрическа енергия.

Макар и въпросът относно определянето на въпросните търговски практики като злоупотреба с господстващо положение по симсъла на чл. 102 ДФЕС да изглежда ясен, внимателният прочит на решението на Комисиятапоказва, чеотговорът на този въпрос всъщност е не толкова очевиден.

Комисията започва своя анализ с позоваване към Регламент (ЕС) № 330/2010 за прилагането на член 101, параграф 3 от ДФЕС относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики[21], съгласно който „ограничаването на територията, на която купувач, […] може да продава договорните стоки или услуги“представлява нарушение по член 101, параграф 1 ДФЕС[22], спрямо което груповото освобождаване предвидено в регламента е неприложимо.

Анализът на Комисията продължава с препратка към съдебната практика на Съда на Европейския съюз[23] („Съд на ЕС“),според която договор налагащ ограничение на купувача относно начина, по който да използва закупените стоки или територията, на която да ги използва представлява нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС. Комисията посочва, че от цитираната съдебна практика следва, че договорна клауза, която изисква купувачът да препродава закупените стоки извън определена територия или извън определена държава-членка, има за резултат ограничаването на конкуренцията, предвид че купувачът не може да препродава закупените стоки към тази територия[24].

Комисията допълва анализа си с препратка към практиката на Съда на ЕС по силата, на коята клауза забраняваща експорта на стоки представлява нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС[25], което допринася за изкуственото раздробяване на пазарите между държавите-членки[26].

В светлината на гореизложеното се създава убеждението, че териториалните ограничения в договорите подписани между дъщерните дружества на БЕХ и техните клиенти, биха могли да попаднат в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС.Нещо повече, в своя анализ Комисията реферира към известната съдебна практика Hoffmann-La Roche[27], съгласно която Комисията, взимайки предвид естеството на речипрочните отношения и конкурентната среда на съответния пазар,може да избере за база на производството си между член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС. С други думи, в някои случаи едни и същи фактически обстоятелства могат да попаднат както в приложното поле на член 101 ДФЕС, така и в приложното поле на член 102 ДФЕС, като окончателният избор се прави по усмотрение на Комисията (или нациолния орган по конкуренция, в случай че прилага конкурентното право на ЕС).

При все това, Комисията продължава анализа си в посока приложимост на член 102 ДФЕС. По-конкретно, Комисията прави препратка към решението на Съда на ЕС по дело SuikerUnie, в което Съда постановява, че предприятие с господстващо положение може да злоупотреби с това положение отправяйки заплаха за преустановяване на продажбите с целда наложи на клиентите си да следват определена експортна политика. По аналогия Комисията достига заключението, че БЕХ е най-вероятно злоупотребил с господставащото си положение, тъй като налаганите териториални ограничения не позволяват на купувачите свободно да избират дали да препродават закупената електроенергия на територията на България или да я изнасят.

Комисията уточнява, че изборът й да приложи член 102 ДФЕС е свързан с безусловното господстващо положение на БЕХ и като следствие на способността му да налага договорни условия на своите клиенти. В тази връзкаКомисията посочва, че въпросните териториални ограничения присъстват в тръжната документация на дъщерните дружества на БЕХ, което е свидетелство за това, че те са наложени от господстващото предприятие като предварително условие още предии подписването на самия договор.

Също така следва да се има предвид, че в конкретния случай прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС би довело до необходимостта за подробен анализ относно това колко и кои договора са били подписани, което от своя страна би изискало допълнително време и административен капацитет от страна на разследващия орган. Вместо това, избирайки да приложи член 102 ДФЕС, Комисията е в позиция да направи единствено обобщението, че „значителен брой договори за продажба на електроенергия“ са съдържали териториални ограничения[28].

II. Ангажиментите поети от страна на БЕХ

С цел да отговори на изразените опасения от страна на Комисията, БЕХ предлага да поеме серия от ангажименти на основание чл. 9 от Регламент 1/2003[29].

Следва да се напомни, че след предявяването на възраженията във връзка с твърдянонарушение по член 101 или 102 ДФЕС, Комисията може да продължи производството в две алтернативни направления.

Първата хипотеза е така нареченото „решение забрана“ („prohibitiondecision“) още наричано „решение по член 7“ („Article 7 decision”)[30]. В този случай, съгласно член 7 от Регламент № 1/2003, Комисията установяваналичието на извършено нарушение, като тя може чрез решение да задължи съответните предприятия да прекратят нарушението, като им налагаглоба и / или корективни мерки.

Алтернативно, Комисията може да приеме „решение за поемане на ангажименти“(„commitmentdecision“)наричано още „решение по член 9“(„Article 9 decision“) въз основа на член 9 от Регламент № 1/2003. Тази разпоредба позволява на разследваното предприятие да предложатпоемането на ангажименти, които имат за цел да отговорят на изразените от страна на Комисията опасения. Ако Комисията е удовлетворена от направените предложения, тя приема решение, с което ангажиментите стават правно обвързващи за предприятието без обаче формално да се установява извършването на нарушение. Прекратяването на производството с решение за поемане на ангажименти носи редица предимства за разследваните предприятия, тъй като в този случай те не рискуват да им бъде наложена глоба, като същевременно те спестяват разходи от евентулни последващи съдебни производства. Освен това, отсъствието на решение с формално установяване на нарушение има важно значение и от гледна точка на отношението между разследваното предприятие и неговите клиенти, които, при наличието на решение формално установяващо нарушение, биха могли да предявят искове за обезщетение за нарушение на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията.

От гледна точка на Комисията, нейният основен интерес се състои в това, че поемането на ангажименти позволява максимално бързо да бъде подобрена конкурентната среда на засегнатия пазар.

В светлината на гореизложените принципи следва да бъдат разгледани и ангажиментите предложени на Комисията от страна на БЕХ. По-конкретно, БЕХ предлага да поеме следните ангажименти[31]:

  • да прекрати употребата на клаузи за местоназначение или мерки с еквивалентен ефект по отношение на продажбата на електрическа енергия на пазара за доставка на едро на електрическа енергия по свободно договорени цени;
  • да създаде енергийна борса в България с помощта на независима трета страна с експертен опит в оперирането на енергийни борси. За целта БЕХ подписва договор за сътрудничество с Норд Пул Спот (NordPool SpotAS), който притежава опит в качеството си на оператор на енергийни борси в редица европейски държави;
  • да предлага предварително определени количества електроенергия на пазара „ден напред“на новата борса в продължение на пет години. Тези количества ще бъдат предлагани за продажба на пазара деннапред с максимална резервирана цена, основана на пределните разходи на дъщерните производствени дружества на БЕХ. Предлаганите количества ще варират за всеки отделен час в съответствие с модела на потребление на електроенергия в България;
  • да гарантира независимостта на енергийната борса, като прехвърли контрола върху нея набългарското Министерство на финансите.

Предложението се възприема позитивно от Комисията, която на 19 юни 2015 г., в изпълнение на изискванията на чл. 27(4) от Регламент 1/2003, подлага предложените от страна на БЕХ ангажименти на така наречения „пазарен тест” (market test)[32], в който заинтересованите трети страни се анкетират доколко предложените мерки ще отстранят очакваните негативни ефекти за пазара в случай че бъдат приложени[33].

В резлутат на направения „пазарен тест“, Комисията получава становища от седем заинтересовани трети страни[34], като принципната позиция застъпена от повечето отговорили е, че създаването на енергийна борса в България е подходяща мярка, която ще подобри конкурентната среда[35]. След допълнителни уточнения и допълнения на предложените ангажименти, на 10 декември 2015 г. Комисията приема решение, с което ангажиментите стават правно обвързващи за БЕХ и неговите дъщерни дружества, без обаче формално да се установява нарушение по член 102 ДФЕС.

  • Значение за българския енергиен пазар

Основният ефект от поетите ангажименти е несъмнено структурното подобряване на конкурентната среда на българския електроенергиен пазар на едро, чрез създаването електроенергийна борса.

По-кокретно, задължението БЕХ да предлагапредварително определени количества електроенергия чрез енергийната борса следва да се разглежда катогаранцияза нейната ликвидност.Освен това, обстоятелството, че въпросните количества ще се продават на анонимен принцип означава, че продавачът не може да проследи електроенергията, която продава, което ще възпрепятстваналагането на териториални ограничения за препродажба стимулирайки конкурентната среда на българския електроенергиен пазар. Също така,има голяма вероятност създаването на електроенергийна борса да насърчи по-добрата интеграция на българския пазар на електроенергия на едро със съседнипазари.

Предвид гореизложените позитивни ефекти, не е изключено, че създаването на енергийна борса може да повлиена антитръстовото производство на ЕК срещу БЕХ и неговите дъщерни дружества „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с действията им на българския газов пазар.По-конкретно, Комисията е обезпокоена от това, че има вероятност тези дружества да пречат на потенциални конкуренти да получат достъп до българската газопреносна мрежа както и достъп до главния газопровод за внос като резервират капацитет, който редовно остава неизползван, без да го освобождават за пазара[36].Следва да се отбележи, че антитръстовото разследване във връзка с дейността на БЕХ на газовия пазар е петото подобно разследване на ЕК срещу предприятия от други държави членки[37], като всички предишни разследвания са завършили с поемане на ангажименти от страна на разследваните предприятия на основание член 9 от Регламент 1/2003[38]. В тези случаи, ангажиментите са имали за цел максимално бързото отваряне на съответните газови пазари чрез предоставяне на достъп до газопреносната мрежа на всички заинтересовани предприятия.

В светлината на производството „БЕХ електричество“ и предвид досегашната практика на Комисията по отношение на газовите пазари, има голяма вероятност разследването по отношение на българския газов пазар, също да завърши с поемане на ангажименти от страна на БЕХ и неговите дъщерни дружества. Въпросът е в това, какви точно ще бъдат тези ангажименти?

Следвайки логиката на предишните решения на Комисията, има голяма вероятност незабавното освобождаване и връщане на пазара на резервирания капацитет да бъдат сред основните ангажименти[39]. Въпреки това, имайки предвид сериозния характер на предполагаемото нарушене (затваряне на пазара) не е изключено, че в хода на преговорите между Комисията и представителите на БЕХ ще се стигне до поемане и на допълнителни ангажименти, които ще спомогнат за структурното подобряване на конкурентната среда на българския газов пазар. Така например, БЕХ би могъл дапредложи да осигури функционирането на борса за търговия с природен газ, по подобие на електроенергийната борса, като едновременно се ангажира да осигури определени количества природен газ, които ще бъдат търгувани на борсата. Разбира се, изпълнението на подобен род ангажименти ще изисква и промени и актуализация в националната нормативна рамка[40]. При все това, следва да се констатира, че при желание необходимите промени могат да бъдат направени скравнително бързо, по примера на промените, които бяха необходими за създаването на електроенерийната борса. В частност, прави впечатление обстоятелството, че необходимите поправки във връзка с организирането на борсов пазар на електрическа енергия бяха направени в синхрон с разследването на ЕК по дело „БЕХ електричество“ [41].

При всички положения, решението на ЕК по дело „БЕХ електричество“ води до структурни промени на българския електроенергиен пазар, с потенциал да окаже влияние и върху българския газов пазар. Както посочва Комисаря по политиката в областта на конкуренцията г-жа Маргрете Вестегер: „Териториалните ограничения, които разделят енергийните пазари по протежение на националните граници, ни пречат да постигнем истински европейски енергиен съюз. Днешното решение ще сложи край на тези ограничения в България и ще направи българския пазар на едро на електроенергия по-открит и прозрачен.“[42]

***

Link to the summary in English language: EUROPEAN COMMISSION’S DECISION IN PROCEEDINGS AGAINST BULGARIAN ENERGY HOLDING FOR ABUSE OF DOMINANT POSITION ON THE WHOLESALE ELECTRICITY MARKET

***

[1] Магистър по европейско право – университет Paris1 Panthéon-Sorbonne, Магистър по конкурентно право на ЕС – King’s College London.  Мненията и заключенията изразени в тази статия, принадлежат изцяло на автора като те не отразяват мнението или позицията, на която и да била частна или държавна институция.

[2] Решение на ЕК по антитръстово дело № AT.39767 „БЕХ Електричество“,  достъпно на интернет страницата на Генерална Дирекция „Конкуренция“: http://ec.europa.eu/competition/antitrust/cases/dec_docs/39767/39767_2018_3.pdf

[3] Събощение до медиите (IP/12/1307) – “Антитръстови мерки: Комисията открива процедура срещу „Български енергиен холдинг““

[4] Покана за откриване на тръжна процедура на основание Заповед N°АД-154/21.01.2013, както иПокана за откриване на тръжна процедура на основание Заповед N°1801/15.06.2011; цитирани в „Enforcement of EU Competition Law in the Energy Sectorin Central and Eastern Europe”, Европейски правен преглед, Том VII 2013

[5] Решение на ЕК по дело № AT.39767 „БЕХ Електричество“, т. 52

[6]Тръжна документация с №12TE8100058 от 20 септември 2012 г.,цитирани в „Enforcement of EU Competition Law in the Energy Sectorin Central and Eastern Europe”, Европейски правен преглед, Том VII 2013

[7]Решение на ЕК по дело № AT.39767 „БЕХ Електричество“, т. 50; Събощение до медиите (IP/14/922) – “Антитръстови мерки: Комисията изпраща изложение на възраженията до „Български енергиен холдинг“ във връзка с предполагаема злоупотреба с господстващо положение на пазара за електрическа енергия на едро в България

[8] Решение на Съда на Европейския съюз,  по дело C-97/08 P, Akzo Nobel NV и други срещу Комисия на Европейските общности [2009], ECLI:EU:C:2009:536

[9] Решение на ЕК по дело № AT.39767 „БЕХ Електричество“, т. 20

[10] Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 59,

[11] Заключение на генералния адвокат Kokott по дело C-97/08 P, Akzo Nobel NV и други срещу Комисия на Европейските общности [2009], ECLI:EU:C:2009:262,   т. 49 и т. 50.

[12] В този смисъл Решение на Съда, по дело C-155/14 P, Evonik Degussa GmbH и AlzChem AG, по-рано AlzChem Trostberg GmbH срещу Европейска комисия [2016], ECLI:EU:C:2016:446, т. 43; Решение на Съда, по съединени дела C-490/15 P и C-505/15 P, Ori Martin SA и Siderurgica Latina Martin SpA (SLM) срещу Европейска комисия[2016],ECLI:EU:C:2016:678, т. 64

[13] Така например, съгласно чл. 20 (2) от Учредителния акт на “ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2″ ЕАД (достъпен през Търговски регистър), „БЕХ“ ЕАД, в качеството си на едноличен собственик на капитала на ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2” ЕАД, дава разрешение за разпоредетилни сделки с дълготрайни активи,за договори за ползване или наем на недвижими имоти или активи чиято балансова стойност надхвърля 5% от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година или за сделки, за които е необходимо разрешение от Държавната Комисия за Енергийно и Водно Регулиране, също таказа придобиване на дялове и/или акции в други дружества,за сключване на договори за кредит, договори за съвместна дейност (т.нар. джойнт венчър), договори за съществени организационни промени и др.

[14] Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 82 от Договора за ЕО в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение, т. 9

[15] Ibid., т. 38

[16] Посочената от Комисията практика: Решение на Съда на Европейския съюз, по дело 27/76, United Brands Company и United Brands Continentaal BV срещуКомисия [1978], EU:C:1978:22, paragraph 111; Решение на Съда на Европейския съюз, по дело 85/76, Hoffmann-La Roche & Co AG срещу Комисия [1979], EU:C:1979:36, параграф 48 и 51; Решение на Общия съд на Европейския съюз, по дело T-219/99 British Airways plc срещу Комисия [2003], EU:T:2003:343, параграф 210 (тази точка не е била предмет на оспорване на втора инстанция – Решение на съда на Европейския съюз, по дело C-95/04P British Airways plc срещу Комисия [2007] ECR I-02331).

[17] Решение на ЕК по дело № AT.39767, т. 42

[18] Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 82 от Договора за ЕО в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение (2009/C 45/02)

[19]Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 82 от Договора за ЕО в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение (2009/C 45/02), т. 13

[20]Ibid. т. 16

[21] Регламент (ЕС) № 330/2010 НА КОМИСИЯТА от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики

[22] Следва да се напомни, че член 101, параграф 1 ДФЕС забранява всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

[23]Решение на Съда на Европйеския съюз, по дело 319/82, Société de vente de ciments et béton de l’Est SA v Kerpen & Kerpen GmbH und Co. KG [1983], EU:C:1983:374, параграф 6.

[24] Решение на ЕК по дело № AT.39767, т. 52

[25]Решение на Съда на Европйеския съюз, по дело 19/77, Miller International Schallplatten GmbH v Commission [1978], EU:C:1978:19, paragraph 7.

[26]Решение на Общия съд на Европейския съюз, по дело T-176/95 Accinauto SA v Commission [1999], EU:T:1999:100, параграф 104; Решение на съда на Европейския съюз, по съединени дела C-89/85, C-104/85, C-114/85, C-116/85, C-117/85 и C-125/85 to C-129/85 A. Ahlström Osakeyhtiö и други срещу Комисията v [1993], EU:C:1993:120, параграф 76.

[27] Решение на Съда на Европейския съюз,по дело 85/76, Hoffmann-La Roche & Co. AG срещу Комисия на Европейските общности [1979], ECLI:EU:C:1979:36

[28] Решение на ЕК по дело № AT.39767, т. 59

[29]Регламент (ЕО) No 1/2003 НА СЪВЕТА от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр.1

[30] Съобщение на Европейската комисия от 8 март 2013, „Antitrust: commitment decisions – frequently asked questions“

[31] Ангажименти, представени от Български Енергиен Холдинг ЕАД по дело AT.39767- „БЕХ електричество“; достъпни на интернет страницата на Генерална Дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/competition/antitrust/cases/dec_docs/39767/39767_1506_3.pdf

[32] Любопитно е да се отбележи, че Регламент 1/2003 не използва понятието „пазарен тест“ като такова. Вместо това, чл. 27(4) от Регламент посочва, че когато „Комисията възнамерява да приеме решение по член 9 […], тя публикува кратко резюме на казуса и основното съдържание на ангажиментите или на предложената посока на действие. Заинтересованите трети страни могат да представят съображенията си в срок, който се определя от Комисията с публикуването, направено от нея, и който не може да е по-кратък от един месец“. Що се касае терминът „пазарен тест“, той е използван в Съображение №35 на Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия, както и различните съобщения, известия или вътрешни правилници на Комисията, като например Antitrust Manual of Procedures от 2012 г., използван от служителите на Комисията.

[33] Съобщение за медиите на ЕК (IP/15/5234), „Антитръстови мерки: Комисията подлага на пазарен тест ангажиментите, предложени от „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) относно българския пазар на електроенергия на едро”

[34] Решение на ЕК по дело № AT.39767, т. 87

[35]Решение на ЕК по дело № AT.39767, т. 88

[36]Съобщение до медиите (IP/13/656), „Комисията образува производство срещу „Български енергиен холдинг“ и дъщерните му дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“

[37]Решения на ЕК по дела: COMP/39.316 – Gaz de France от 3 декември 2009; COMP/39.402 – RWE Gas Foreclosure от 18 март 2009; COMP/39.317 – E.ON Gas от 4 април 2010 и COMP/39.315 – ENI от 29 September 2010

[38]Регламент (ЕО) No 1/2003 НА СЪВЕТА от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр.1

[39]Решение но ЕК по дело COMP/39.317 – E.ON Gas от 4 април 2010, точка 44

[40] „Енергийната борса се подготвя да продава и природен газ; интервю с Константин Константинов, изпълнителен директор на Българска независима енергийна борса“, Капитал Daily, 6 април 2016

[41] Поправки и допълнения към Закона за енергетиката във връзка с организирането на борсов пазар на електрическа енергия, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.

[42] Съобщение до медиите (IP/15/6289), „Антитръстови мерки: Комисията приема ангажименти от „Български енергиен холдинг“ за отваряне на българския пазар на едро на електрическа енергия”

Hristo Kirilov

Реферандер в Общия съд на Европейския съюз.