(Решение на Съда на ЕС в дело С-505/15, Klausner Holz Niedersachsen)
Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Landgericht Münster (Областен съд Мюнстер, Германия), относно тълкуването на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, както и на принципа на ефективност, в рамките на спор между Klausner Holz и Land Nordrhein-Westfalen (провинция Северен Рейн Вестфалия), във връзка с неизпълнението от провинцията на сключените с Klausner Holz договори за доставка на дървен материал.
Съгласно тези договори провинцията се задължава през периода 2007—2014 г. да продаде на Klausner Holz фиксирани количества дървен материал на предварително определени цени в зависимост от размера и качеството на дървения материал. След като провинцията едностранно прекратява договора, с установително съдебно решение Landgericht Münster (Областен съд Мюнстер) приема за установено, че разглежданите договори продължават да бъдат в сила. Това решение е потвърдено с решение на Oberlandesgericht Hamm (Върховен областен съд Хам), като последното решение вече е придобило сила на пресъдено нещо.
Впоследствие Klausner Holz предявява иск срещу провинцията пред запитващата юрисдикция, с който иска изпълнение на договора и заплащане на обезщетение за вреди. От своя страна провинцията се позовава за първи път на правото на Съюза като твърди, че то не допуска изпълнението на разглежданите договори, тъй като те представлявали „държавни помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, които са били приведени в действие в нарушение на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС. Въз основа на анализа на различни клаузи от разглежданите договори запитващата юрисдикция приема, че това в действителност е така. Въпреки това тя отбелязва, че посоченото по-горе установително съдебно решение, което има сила на пресъдено нещо и в което се приема за установено, че разглежданите договори продължават да бъдат в сила, е пречка да приложи последиците от нарушението на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС.
При тези условия Landgericht Münster решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Изисква ли правото на Съюза, и по-специално членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС и принципът на ефективност, в граждански спор относно изпълнението на гражданскоправен договор, с който се предоставя държавна помощ, да не бъде зачетено постановено по същото дело ползващо се със сила на пресъдено нещо гражданскоправно установително съдебно решение, с което се потвърждава, че договорът запазва действието си, без да се вземе под внимание правото в областта на държавните помощи, когато съгласно националното законодателство няма друга възможност да се избегне изпълнението на договора?“.
Съдът на ЕС припомня, че националните съдилища са длъжни да приемат мерки за прекратяване на неправомерното привеждане в действие на дадена държавна помощ, за да не продължава получателят да разполага свободно с нея до приемането на решението на Комисията относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар. За тази цел, когато установят, че разглежданата мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, която е била приведена в действие в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, националните съдилища могат да решат да спрат изпълнението на разглежданата мярка и да разпоредят възстановяването на вече изплатените суми или да постановят временни мерки.
Съдът по-нататък посочва, че в ползващото се със сила на пресъдено нещо установително решение на Oberlandesgericht Hamm не е разгледан въпросът относно евентуалния характер на държавна помощ на спорните договори. Освен това, единственият предмет на спора, по който е постановено това решение, е да се установи, че тези договори запазват действието си въпреки прекратяването им от страна на провинцията. За разлика от това спорът, с който е сезирана запитващата юрисдикция, се отнася до плащането на обезщетение за вреди поради неизпълнение на част от тези договори и до изпълнението на друга част тях. Въпреки тези разлики обаче, националното право, така както е тълкувано в съдебната практика, забранява не само последващото пререшаване във връзка с основанията, по които съдът се е произнесъл окончателно, но и във връзка с основанията, които са могли да бъдат повдигнати в рамките на предишен спор, но не са били повдигнати.
В това отношение Съдът припомня, че принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел. В тази връзка Съдът на ЕС предоставя на запитващата юрисдикция конкретни указания за постигането на подобно съответстващо тълкуване. Първо, тя следва да вземе предвид, от една страна, посочените в предходния параграф съображения, които подсказват разлики в петитума и основанията на двата иска, и от друга страна, възможността за постановяване на временни мерки, като например временното спиране на изпълнението на разглежданите договори до приемане на решение от Комисията, което би могло да позволи на запитващия съд да изпълни задълженията си по член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС, без да се произнася по действителността на разглежданите договори.
Освен това, Съдът посочва, че съгласно член 322, параграф 1 от ZPO (германския ГПК) съдебните решения имат материална сила на пресъдено нещо само доколкото с тях се взема решение по исканията, съдържащи се в иска или в насрещния иск. Съдът указва на запитващата юрисдикция да провери дали тази разпоредба не ѝ позволява да приеме тълкуване в смисъл, че когато се изтъква нарушение на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС, силата на пресъдено нещо обхваща само правните искания, по които юрисдикцията е взела решение и поради това не е пречка в последващ спор съдилищата да се произнесат по правни въпроси, по които няма произнасяне в това окончателно решение. Подобно тълкуване всъщност не би поставило под въпрос силата на пресъдено нещо на решението на Oberlandesgericht Hamm.
Ако обаче подобно тълкуване се окаже невъзможно, това би осуетило изпълнението на задължението на националните юрисдикции да гарантират спазването на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС. В действителност, такова широко разбиране за силата на пресъдено нещо би позволило както на държавните органи, така и на получателите на държавна помощ да заобиколят предвидената в член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС забрана, като без да се позовават на правото на Съюза в областта на държавните помощи, се снабдят с установително съдебно решение, чието действие в крайна сметка би им позволило да продължават да прилагат разглежданата помощ в продължение на години наред. Поради това в случай като разглеждания в главното производство нарушението на правото на Съюза би се повтаряло при всяка нова доставка на дървен материал, без да е възможно да бъде поправено.
Освен това подобно тълкуване на националното право може да лиши от полезно действие изключителната компетентност на Комисията да преценява съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар под контрола на юрисдикциите на Съюза. Това е така, защото ако Комисията — която междувременно е била уведомена от Федерална република Германия за мярката за помощ, каквато представляват разглежданите договори — стигне до заключението, че тя е несъвместима с вътрешния пазар, и разпореди нейното възстановяване, изпълнението на решението на Комисията би било обречено на неуспех, ако на него може да се противопостави решение на национална юрисдикция, с което се обявява, че включващите тази помощ договори „запазват действието си“.
При тези условия Съдът на ЕС заключава, че национална разпоредба, която пречи на националния съд да приложи всички правни последици от нарушението на член 108, параграф 3, трето изречение ДФЕС поради наличието на ползващо се със сила на пресъдено нещо национално съдебно решение, постановено във връзка с правен спор, който няма същия предмет и не се отнася до характера на държавна помощ на разглежданите договори, следва да се разглежда като несъвместима с принципа на ефективността. Това е така, защото пречка с подобни мащаби за ефективното прилагане на правото на Съюза, и по-специално на разпоредбите относно контрола на държавните помощи, не може да бъде разумно оправдана с принципа на правна сигурност.