НОВО ПОКОЛЕНИЕ СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕС И САЩ– ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО ЗА ТЪРГОВИЯ И ИНВЕСТИЦИИ (ТПТИ) И РЕГУЛАТОРНИТЕ БАРИЕРИ ПРЕД ТЪРГОВИЯТА

Author

Светлана Чобанова[1]

1  Въведение

Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции(ТПТИ, Споразумението) е всеобхватно споразумение за свободна търговия от ново поколение, преговори върху което се водят между Европейския Съюз (ЕС) и Съединенитеамериканскищати (САЩ). ТПТИ е част от “новия подход” на Европейската Комисия (ЕК) към търговията и инвестициите – стратегия, която цели да направи търговските споразумения на ЕС по-ефективни и да създаде повече икономически възможности за работа в Европа,при прозрачност на преговорите и включване в споразуменията не само интереси, но и ценности (например утвърждаване на човешките права, защита на здравето и околната среда, свободна и лоялна конкуренция, прозрачност и отговорност в регулирането).[2]ТПТИ има за цел увеличаване на търговията и инвестициите чрез реализиране на неизползвания потенциал на трансатлантическия пазар, осигуряване на свободен достъп до пазарите от двете страни на Атлантика, постигане на регулаторна съвместимост между ЕС и САЩ и проправяне на пътя за определяне на нови взаимно признати стандарти. Постигането на тази цел минава през премахването на тарифите и другите ограничения пред търговията със стоки и услуги, опростяването на митническите формалности, съгласуване на подходите към правилата за произход, и др.[3]Според прогнозите Споразумението има потенциал да създаде допълнителен икономически растеж на стойност 120 млрд. евро в ЕС, или 0.5% от БВП. Очаква се също, че САЩ ще увеличи износа за ЕС с 300 млрд. долара годишно и ще добави 125 млрд. долара към своя БВП. Наречен още “Икономическото НАТО”, ТПТИ би бил най-големият търговски пакт в света.[4]

Настоящата статия разглежда една от най-важните и коментирани теми в контекста на ТПТИ – тази за нетарифните пречки (НТП) пред търговията между ЕС и САЩ – като се фокусира върху най-разпространените и сериозни НТП: техническите пречки пред търговията (ТПТ) и санитарните и фитосанитарни (СФС) мерки. След кратко въведение в общата структура на ТПТИ (част 2), статията представя понятията за ТПТ и СФС мерки и международната им правна рамка в Световната търговска организация (СТО) (част 3), както и проблема на регулаторните пречки пред търговията в контекста на глобализацията и на регионалните търговски споразумения (част 4). Част 5 разглежда позицията на ЕК относно методите за подобряване на регулаторното сътрудничество в ТПТИ, докато част 6 разкрива практическото приложение на тези методи в хоризонтален план и в отделни отрасли, както и значението на това сътрудничество за постигане на подобрена регулаторна съвместимост между ЕС и САЩ. Част 7 включва заключителни бележки.

2  Какво е ТПТИ

Преговорите по Споразумението стартираха през 2013 г. и беше планирано да приключат до 2016 г. ЕК обаче обяви този краен срок за нереалистичен, поради трудностите на страните да постигнат компромис по редица чувствителни теми.[5]От своя страна, САЩ изтъква като причинанесъгласието на ЕС за елиминиране на тарифите върху 3%от тарифните линии (най-чувствителните земеделски продукти), нежеланието за преговаряне върху теми свързани с дигиталната търговия[6], настояването за включване на географските означения в ТПТИ, липсата на напредък по темата за санитарните и фитосанитарни мерки, както и предложението на ЕС за създаване на Инвестиционен съд.[7]

Друга трудност пред подписването на ТПТИ е компетентността на ЕК да сключи споразумението като цяло. През октомври 2015 ЕК отправи искане за становище до Съда на ЕС с въпрос “Има ли Съюзът необходимата компетентност да подпише и сключи сам Споразумението за свободна търговия със Сингапур? По-специално: Кои разпоредби от споразумението попадат в изключителната компетентност на Съюза? Кои разпоредби от споразумението попадат в споделената компетентност? Има ли разпоредби, които попадат в изключителната компетентност на държавите членки?”.[8]Освен това през юли 2016 ЕК предложи подписаното търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА)да бъде ратифицирано от националните парламенти на държавите членки като “смесено” споразумение, вместо от институциите на ЕС. Макар юридическото мнение на ЕК да е, че договоръте от изключителната компетентност на ЕС, решението се налага с оглед наполитическиянатиск на държавите членки в Съвета, според които определени глави в споразумението, като например тези, посветени на аудио-визуалните услуги, труда и околната среда или енергетиката, не са тясно свързани с общата търговска политика на ЕС (и така, не са от изключителната му компетентност).Товаподлага на сериозно съмнение окончателното влизане в сила на договора.[9]Предвид факта, че ТПТИ би имало дори по-широк обхват от тези споразумения, много въпросителни стоят пред ратифицирането му, дори при постигане на политическо съгласие за сключването му.

Опозицията на обществеността срещу ТПТИсъщо нараства непрекъснато.Редица неправителствени организации протестират, че споразумението се договаря в тайна. Широко разпространено е и неодобрението на механизма за уреждане на спорове между инвеститор и държава (ISDS).[10]

Една от най-чувствителните темиобаче е амбицията на ТПТИ да премахне редица НТП пред търговията между ЕС и САЩ. Опасенията са, че Споразумението щедоведе до подкопаване на европейските регулаторни изисквания и приеманена по-облекчените регулаторни практики на САЩ. Действително, тъй като митническите тарифи между ЕС и САЩ са вече сравнително ниски, основна част от планирания в ТПТИ икономически растеж идва от елиминирането на ненужните регулаторни ограничения пред търговията, които са свързани с различия между преговарящите страни по отношение на техническите изисквания, стандартите и процедурите по одобрение. Освен това индивидуалният подход на преговорите към определени отрасли цели постигане на повишена регулаторна съвместимост в тях, например химическа и автомобилна промишленост, информационни и телекомуникационни технологии, фармацевтичния сектор, и др.

ЕК е публикувала становища и предложения за текст по най-важните теми застъпени в ТПТИ.[11] На този етап, съгласно предложенията на ЕК,  ТПТИ ще има 24 глави обединени в 3 части: “Достъп до пазарите” (търговия със стоки и мита, услуги, обществени поръчки и правила за произход), “Регулаторно сътрудничество” (ТПТ, СФС мерки и отраслови разпоредби), “Правила” (устойчиво развитие, енергия и суровини, мита и улесняване на търговията, малки и средни предприятия, инвестиции, конкуренция, интелектуална собственост и географски означения, междуправителствено разрешаване на спорове) и “Институционални разпоредби”.

3  Какво са техническитепречки пред търговията и санитарните и фитосанитарни мерки

Днес значението на тарифите и квотите като бариери пред търговията със стоки е значително ограничено в световен мащаб, поради постепенното им намаляване и премахване след 40те години на XX в. чрез последователните кръгове на преговори в рамките на СТО. За сметка на това значението на НТП в последните десетилетия нараства все повече и повече. Терминът “НТП” е широка категория от бариери пред търговията, която включва всички наложени или финансирани от правителствата действия или бездействия, които оперират като забрани или ограничения на търговията, с изключение на обикновените мита и други данъци и такси върху вноса и износа. Такива са не само количествените ограничения върху търговията със стоки (например квоти), но и т.нар. “други НТП”, които включват ТПТ, СФС мерки, митнически формалности и процедури, закони и практики за държавни поръчки, несправедливо и произволно прилагане на търговски мерки, липса на прозрачност, и т.н.[12]

Едни от най-разпространените регулаторни ограничения пред търговията са ТПТ и СФС мерки. Важно е да се отбележи, че тези мерки са неразделна част от компетентността на всяка държава да създава закони за защита на потребителя, околната среда, общественото здраве и т.н.

ТПТ представляват технически изисквания относно вътрешните и външните характеристики на продуктите и начините им на производство. Целта на тези изисквания може да бъде защита на живота и здравето, защита на околната среда, защита на потребителите, предотвратяване на измамни практики, или защита или насърчаване на много други легитимни социални ценности или интереси. Когато изискванията към продукта са установени в обвързващ законодателен акт, този закон се нарича технически регламент. Често обаче изискваниятасе налагат от национални органи по стандартизация (т.нар. стандарти,), които макар да нямат задължителна сила са широко използвани при търговските сделки в дадена държава. Стандартите описват специфични технически решения, изготвени са с консенсус между всички заинтересовани страни и могат да се използват в допълнение към техническите регламенти. Процедурите, с които се проверява дали даден продукт отговаря на техническите регламенти или стандарти, се наричат процедури за оценка на съответствието.

СФС мерки са законови и подзаконови разпоредби за защита на хора и животни от рискове свързани с безопасността на храните или за защита хора, животни и растения от рискове свързани с вредители и болести. Тези мерки са от особено значение не само защото осигуряването на вътрешна регулаторна автономия се счита за особено важно, когато са заложени рискове за здравето, но и поради тясната им връзка с търговията със селскостопански продукти, сектор който се либерализира изключително трудно.[13] ТПТ и СФС мерки, дори когато не са дискриминационни, могат да представляват огромни бариери пред търговията, тъй като различията в регулаторните изисквания в различните държави увеличават разходите и трудностите пред износителите за получаване на достъп до пазарите.[14] Те могат обаче да бъдат и средство за прикрит протекционизъм.[15]

Ключовото значение на ТПТ и СФС мерки като регулаторни ограничения пред свободната търговиядовежда до сключването на отделни споразумения посветени на тяхпри създаването на СТО през 1995: Споразумението за техническите пречки пред търговията (СТПТ) и Споразумението за прилагането на санитарни и фитосанитарнимерки (СПСФМ). Тези две споразумения съдържат правила надхвърлящи общите правила наОбщото споразумение за митата и търговията (GATT 1994), приложими към НТП в рамките на СТО, и концентрирани върху премахване на негативнитеефекти на НТП върху търговията.Тези общи правила или забраняват определени НТП (количествените ограничения при внос), или гарантират прилагането им без дискриминация (вътрешни такси и регламенти).[16] СТПТ и СПСФМ също изискват нормите попадащи в техния обхват да бъдат недискриминиращи и да не ограничават търговията повече от необходимото за постигането на законови цели като здравето, безопасността, защитата на потребителите и околната среда.Освен това обаче тези споразумениянасърчават страните членки на СТО да хармонизират националните си ТПТ и СФС мерки със стандарти създадени от съответните международни организации за стандартизация (например Международната организация по стандартизация (ISO) или Световната организация за здравето на животните (OIE)).[17]СТПТ и СПСФМ обаче не задължават страните членки да хармонизират помежду си стандартите и техническите си регламенти.[18]

Целта на ТПТИ е да надхвърли рамките на съществуващите правила на СТО по отношение на ТПТ и СФС мерки, като без да се нарушава високата степен на безопасност на продуктите в ЕС и САЩ, се избегнат ненужните пречки пред търговията.

4  Регулаторните бариери пред търговията и ТПТИ

Глобализацията е променила начина, по който светът търгува. Стоките вече не произхождат от едно единствено място, а се състоят от части или съставкидоставяни от множество различни страни. Технологичният прогрес, цените, достъпът до ресурси и пазари, както и реформите в търговската политика са улеснили географската фрагментация на производствените процеси по света съгласно т.нар. “сравнително предимство” (comparativeadvantage) на производителите.Тази международна фрагментация на продукцията е мощен източник на повишена ефективност и конкурентоспособност. Днес повече половината от произведените вносни стоки по света са за междинно потребление (първични стоки, части и компоненти, както и заготовки).[19]В този контекст съвместимостта и предсказуемостта на националнитестандарти и техническирегламенти,свързани с производството и търговията със стоки,са от особено значение за правилното функциониране на глобалните вериги за доставка.В същото време обаче броят на различаващите се национални здравни регламенти, регламенти, свързани с безопасността и с опазването на околната среда, както и частни стандарти, нараства в множество сектори: от леки автомобили и електроника до хранителни стоки и лекарства.По този начин националните регулаторни политикиса се превърнали в едно от основните препятствия пред международните търговски потоци.

Правителствата са ангажирани с различни форми на регулаторно сътрудничество от десетилетия насам, от принципнимеморандуми до международни договори.Международното регулаторно сътрудничество се осъществява двустранно (например Съветите по регулаторно сътрудничество между САЩ и Мексико и между САЩ и Канада), многостранно (Програмата за взаимно приемане на химически данни (MAD program) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)) и в международен план (договори като Монреалския протокол за озона и международни организации като Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), ОИСР иСТО). Международното регулаторно сътрудничество се развивасъщо и в частнимеждународни организации като например ISO.[20]

В рамките на ЕС редица продукти са предмет на хармонизирани правила за защита на потребителите, общественото здраве и околната среда. Тези хармонизирани правила изключват приемането на несъвместими национални разпоредби и гарантират свободното движение на стоки във вътрешния пазар. В други сектори обаче законовите разпоредби се създават на национално ниво и тогава принципът на свободно движение на стоки гарантира, че националните закони не водят до създаването на необосновани пречки пред търговията. Друг основен принцип е този на взаимно признаване, който гарантира, че всеки продукт законно продаван в една страна членка на ЕС може да бъде продаден в друга, дори ако продуктът не отговаря напълно на техническите правила на другата страна, както е установено от Съда на ЕС в историческото му решение по делото CasisdeDijon.[21]

ЕС е добър пример за това как международното регулаторно сътрудничество и хармонизирането на определени стандартиможе да доведе до намаляване на търговските бариери, тъй като при производството на стоки предприятиятасе съобразяват с един единствен международен стандарт, позволяващ реализирането на стоките на пазари поначало регулирани от различни национални законодателства. Друга положителна последица е намаляване на риска от т.нар. “надпревара към дъното” (racetothebottom) в държавни политики свързани със замърсяване, финанси или телекомуникации, които имат глобални последици, но при които съществуват стимули за приемане на по-малко ограничителни разпоредби, с цел привличане на капитали.[22]

От една страна, моделът навътрешния пазар на ЕС е стандарт твърдеразвит, за да бъде успешно приложен вдвустранните отношения между ЕС и трети страни в стремежа за преодоляване на регулаторните им различия.Такова унифициране на стандартите и техническите регламенти между държави би било и нежелателно, с оглед на това, че различията в националните законодателства често съответстват на разнородни местни предпочитания и условия.[23]От друга страна, принципите на недискриминация, на които се основават договорите в рамките на СТО, са недостатъчни, за да се справят с проблема на различни и несъвместими национални стандарти и регламенти, представляващи пречки пред международната търговия. Така например, макар регулаторните модели на ЕС и САЩ за безопасност на автомобилите и техните части да се различават съществено, и двете системи осигуряват високониво на защита на живота и околната среда. Различаващите се технически регламенти обаче представляват сериозна пречка пред търговията с автомобили и техните части, като принуждават производителите да се съобразяват едновременно с две твърде различни законови рамки от двете стани на Атлантика.

В този контекст, ключов елемент от дневния ред на преговорите вредица дълбоко-интеграционни партньорства като Споразумението между ЕС и Сингапур, СЕТА или Транс-тихоокеанското партньорство[24] е постигането на подобрена регулаторна съвместимост между страните: “най-важната тема отсценария на международната търговия днес”.[25]Очаква се, че текстът на ТПТИ ще включва особено всеобхватни ангажименти и иновативни стратегии в това отношение, което подчертава централната роля на ЕС и САЩ за постигането на регулаторна съвместимост в международен план.

От икономическа гледна точка, нетарифните мерки в ТПТИ са поне толкова значителни колкото митата. Смята се, че “до 80% от общите потенциални печалби [в ТПТИ] идват от намаляване на разходите наложени от бюрокрация и регламенти, както и от либерализация на търговията с услуги и обществени поръчки”.[26] Според друго проучване, ако 50% от съществуващите нетарифнибариери между САЩ и ЕС се хармонизират, БВП на ЕС ще бъде с 0.7% по-висок през 2018 г., а този на САЩ с 0.3%, в сравнение с вариант, при който не се предприемат никакви действия.[27]

5  Позицията на Европейската Комисияв ТПТИ

Предложенията на ЕК относно регулаторните разпоредби в ТПТИ ги разделят най-общо на две групи. Т.нар. “хоризонтални” разпоредби засягат методите за осъществяване на регулаторна дейност,очертават общите принципии най-добри практики на ЕС и САЩ и определят начините за сътрудничество между регулаторните органи на двете страни. “Отрасловите”разпоредби засягат правилата в конкретни икономически отрасли, с цел намаляване на излишното дублиране на регулаторни изисквания, както иустановяване на план за бъдещо сътрудничество.ЕК изхожда от разбирането, че регулаторните системи на ЕС и САЩ са сред най-напредналите и добре развити в света и че те ефективно и в сходна степен защитават хората, макар това често да става по различни начини. Ето защо, според ЕК, съществува голям потенциал за регулаторно сътрудничество, което да създаде нови икономически възможности и по-голям избор за потребителите, да доведе до по-качествено и всеобхватно прилагане на разпоредбите, както и до подобряване на способността на ЕС и САЩ да влияятвърхусъдържаниетона световните правила.[28]

Хоризонталната глава съдържа принципи и процедури за консултации, прозрачност, оценка на въздействието и рамка за бъдещо сътрудничество между регулаторните органи на двете страни. Тази глава служи като основа за управлението на темите обхванати от отрасловите и други разпоредби, катоцелта е да се въведе система, която ще позволи на регулаторните органи от ЕС и САЩ да взаимодействат с техни еквивалентни органи при разработването на нови и преразглеждането на съществуващите правила.[29]По-специално се предвиждаткакто ясни правомощия, така и ангажиментиза регулаторните органи на двете страни даси сътрудничат и да се придържат към някои основни правила, за да се направисътрудничеството по-ефективно. В контекста натози общ ангажимент за регулаторно сътрудничество страните трябва периодично да се информират за всяко развитие свързано с бъдещи регулаторни мерки. Странитесе задължават да си предоставят взаимно възможности за сътрудничество и обмен на информация на възможно най-ранен етап при разработването на нови или изменение на съществуващи регулаторни мерки, както и да вземат предвид подходите прилагани от другата страна, когато тя е приела или планира да приеме регулаторни мерки по същата или сродна материя.[30]Предвижда се също създаването на Съвместна годишна програма по регулаторно сътрудничество между ЕС и САЩ, в рамките на която дасе осигури преглед на текущи и планирани приоритетни инициативи за регулаторно сътрудничество.

Освен това, сътрудничеството за насърчаване на регулаторната съвместимост следва да се провежда чрез различни средства и методи, като общи принципи, насоки или кодекси за поведение; взаимно признаване на еквивалентност или пълна или частична хармонизация на регулаторните мерки; взаимно признаване или разчитане на инструментите по прилагане на другата страна, с цел да се избегне ненужното дублиране на регулаторните изисквания; тестване, сертифициране, квалификации, одити или инспекции. Физически или юридически лица и на двете страни ще могат съвместно да представят конкретни и обосновани предложения за регулаторни мерки на страните. Признава се значението на сътрудничеството на етап предхождащ процеса на регулиране, включително в научноизследователската дейност.[31]

В допълнение към хоризонталната глава, ЕК предвиждаотделна глававърху т.нар.”добри регулаторни практики”: принципи предназначени за насърчаване на доброто управление в процеса на регулиране в двете страни и по-специално на прозрачност, предвидимост и отчетност. Предвижда се публично описване на процесите и механизмите на регулаторните органи за разработване и преразглеждане на регулаторни актове, даване на ранна информация върху планираните регулаторни актове, консултации със заинтересованите страни в изготвянето на актове, възможности за предоставяне на информация относносъществуващата регулаторна рамка, както и механизми за насърчаване на нейни периодични оценки. Предвиждат се и правила за оценка на регулаторното въздействие на законодателството, които например изискват от страните дапреценят необходимостта от предложения регулаторен акт, както и естеството и значимостта на проблема; да проучат възможни регулаторни и не-регулаторни алтернативи; и да направят оценка на потенциални краткосрочни и дългосрочни социални, икономически и екологични въздействия.[32]

Главатапосветена на ТПТ предвижда по-специфични в това отношение разпоредби за регулаторно сътрудничество. Споразумението за ТПТ на СТО е изцяло инкорпорирано към главата чрез препращане. Страните се ангажират да засилят сътрудничеството си в областта на техническите регламенти, стандарти, метрологията, процедури за оценяване на съответствието, акредитацията, надзор на пазара и дейности помониторинг и прилагане. Отделнаразпоредба върху принципа на прозрачност потвърждава изискванията за нотификация на СТО и ангажира страните да обсъждат и да реагират на коментари от другата страна по повод предложени технически регламенти.[33]

Целта на главата относно СФС мерки е подпомагане на търговията между страните във възможно най-голяма степен при запазване на правото на всяка страна да защитава живота и здравето на хора, животни или растения на територия си и при зачитане на регулаторните системи на всяка от страните, на оценката и управлението на риска в тях и на процесите на развитие на политиката. Главата съдържа подробни клаузи за улесняване на търговията свързани с прозрачност и сътрудничество между компетентните органи на страните.[34]Страните също признават взаимно компетентността на органите си да гарантират, че предприятия изнасящи стоки, както и съоръжения и продукти предназначени за износ отговарят на СФС изисквания на страната вносител.От особено значение е клаузата, която постановява, че страната вносител се задължава да приеме СФС мерки на страната износител като равностойни на своите собствени, в случай, че страната износител обективно е демонстрирала, че мерките й постигат подходящото ниво на защита на страната вносител. Окончателното решение се взима обаче единствено от страната вносител в съответствие с нейната административна и законодателна рамка.[35] Отделни и подробни разпоредби са предвидени върху взаимно признаване на СФС статут на отделни региони на територията на страните; право на всяка от страните да извършва одити и проверки на системата за контрол на другата страна; изисквания за сертификати за износ въз основа на принципите установени в международни стандарти[36]; принципи и насоки за проверки и такси за внос; прозрачност и обмен на информация; технически консултации при опасения относно безопасността на храните, здравето на растенията или животните, или по отношение на бъдеща или настояща мярка на другата страна; и др. Освен това, страните поемат задължение да спазват условията за търговия на животни и животински продукти, насочени към защита на хуманното отношение към тях, както и да си сътрудничат в тази област.[37]

Накрая, страните установяватотделни сектори, в които ТПТИ може да доведе до конкретни регулаторни подобрения. Тези глави имат за цел да премахнат съществуващите пречки пред търговията, без да засегнат регулаторните цели на страните и определят програма за бъдещо сътрудничество при прилагане на Споразумението. ЕК направи предложения в седем сектора (химикали, козметика, инженерни сектори, медицински устройства, моторни превозни средства, фармацевтични продукти и текстил). Подходите са специфични за всеки сектор, като се използва голямо разнообразие от методи с оглед постигане на по-високо ниво на сближаване на регулаторните рамки, от хармонизация на изискванията за разрешаване на биоподобни или взаимно признаване на Добрите производствени практики при проверки на фармацевтични продукти[38] до техники с незадължителна юридическа сила като насърчаване на развитието на методи алтернативни на опитите върху животни в козметиката[39] или улесняване на износа на продукти чрез проверки от регулаторните органи на ЕС на нивото на пестициди в продукта в съответствие със стандартите на САЩ преди износ за тази страна.[40]

6  Регулаторното сътрудничество в ТПТИ на практика

Правилата на ТПТИ относно регулаторното сътрудничество имат в основата си нормите на СТО и по-конкретно задълженията, които произтичат от Споразумението за Техническите пречки пред търговията (СТПТ) и Споразумението за прилагането на санитарни и фитосанитарнимерки (СПСФМ). Трябва да се отбележи, че тези споразумения съдържат стабилна основа за обмен на информация и осигуряване на прозрачност на националните регулаторни мерки.Така например СТПТ задължава страните членки на СТО да уведомят останалите страни за предложения за технически регламенти на ранен етап, когато все още биха могли да бъдат направени промени върху предложението; всички приети регламенти следва да бъдат публикувани своевременно или предоставени по друг начин, така че заинтересованите страни да могат да се запознаят с тях; страните членки следва също да предвидят разумен интервал между публикуването на техническите регламенти и влизането им в сила, за да се даде време на производителите на страните износители, по-специално в развиващите се страни, да адаптират продуктите или методите си на производство към изискванията на страната вносител.[41] Освен това, в рамките на Комисията по ТПТ, членовете на СТО провеждат редовни консултации по теми свързани с действието и приложението на СТПТ и по конкретно обсъждат т.нар. “конкретни търговски опасения” (specifictradeconcerns) – специфични закони, разпоредби или процедури, които засягат търговията, – с цел да разберат повече за обхвата и прилагането на разпоредбите на другата страна в светлината на основните задълженията в СТПТ.[42]Така, Комисията по ТПТ се е превърнала във форум за разрешаване на редица потенциални бъдещи конфликти.

Освен това, примери за регулаторно сътрудничество съществуват както в историята на отношенията между ЕС и САЩ, така и в двустранните търговски споразумения на ЕС и САЩ с трети държави и във всеобхватни и амбициознимеханизми за регулаторно сътрудничество (например Търговското споразумение за тесни икономически връзки между Австралия и Нова Зеландия или Съветът по регулаторно сътрудничество между САЩ и Канада).[43]В такъв смисъл, преговорите върху регулаторното сътрудничество в ТПТИ не се развиват във вакуум и могат да използват за основа редица съществуващи механизми, както и уроци от миналото[44]. В същото времеразпоредбите в ТПТИ са много по-подробни в сравнение с тези в рамките на СТО и голяма част от сключените до момента споразумения на ЕС и САЩ и, видно от предложените текстове, се стремят към по-конкретни начини за сътрудничество. Реализацията на това задълбочено сътрудничество е предвидена по няколко направления.

6.1  Постоянен механизъм за сътрудничество

Тази група норми включва множеството различни “soft-law” (незадължителни законови) техники включени в хоризонталните главиза регулаторно сътрудничество и добри регулаторни практики, както и в общите разпоредби върху ТПТ и СФС мерки.[45]Тези норми са отражение на нарастващото разбиране, че регулаторното сътрудничество трябва да включва всички фази на политическия цикъл, както преди, така и след самия законодателен процес. Това са гъвкави механизми за сътрудничество, които имат за цел да изпреварят появата на нови проблеми и да се справят с предизвикателствата при имплементиране на договорите. В този контекст се развиват различни форми на “soft-law” техники като обмен на информация, непрекъснат диалог между регулаторните органи и създаване на общи регулаторни органи, които да предоставят платформа за този диалог.[46]И този процес се развива не само на равнище дипломати, но, което е по-важно – на равнище компетентни регулаторни органи и специалисти.

Така, главата Добри регулаторни практики на ТПТИ предложена от ЕК е по същество споразумение за принципите и практиките в националното законодателство, които са от съществено значение за изграждането на взаимно доверие между регулаторните органи, т.е. на общо разбиране за това какво представлява силна регулаторна система с демократична отчетност.[47] Този процес за изграждане на доверие се допълва от хоризонталните разпоредби, които установят общи задължения за сътрудничество към регулаторните органи и по този начин гарантират, че те са по-добре информирани относно разходите и ползите от националното регулиране, които засягат другата страна, както и търговията със стоки между тях.[48]

Важно за регулаторното сътрудничество е създаването на институционален механизъм за координация на процеса, като Форумът за регулаторно сътрудничество на високо равнище между САЩ и ЕС, създаден през 2005 г. и включен в структурата на ТПТИ. Този орган има широк мандат и цел да улесни бъдещо сътрудничество, като по този начин поддържа идеята за ТПТИ като”живо споразумение”.Форумът би могъл например да насърчи сътрудничество в ранните етапи на законодателния процес, особено в области, където все още не е създаденасолидна регулаторна рамка, с цел работата на органите да става на обща фактическа основа и да се сведатдо минимум търговските бариери (дори когато се приемат различни подходи).[49] Така например, в контекста на фармацевтични продукти, ЕС и САЩ биха могли да работят в по-тясно сътрудничество в области, където на Международната конференция по хармонизация на техническите изисквания при регистриране на лекарствени продукти за хуманна употреба (ICH) все още не е разработила международни правила, като например генерични лекарства.[50]

Тук следва да се спомене и главата относно СФС мерки, тъй като противоречията свързани с обхвата й са сред най-сериозните. Това е така, поради принципът на предпазливостта (precautionaryprinciple), към който се придържа ЕК при изготвянето на регламенти и директиви свързани с живота и здравето на хора, животни и растения.[51] Този подход често е приеман от САЩ като недостатъчно основан на научни резултати. Примери за трансатлантически спорове останали нерешени и до днес са забраните на ЕС за внос на говеждо месо от животни отглеждани с хормони на растежа или на птиче месо измито с хлор, както и ограниченията за внос, производство и продажба на генно-модифицирани организми (ГМО). Видно от описанието на главата[52], разпоредбите й нямат директно отражение върху регулаторните системи на ЕС и САЩ или правото на компетентните им органи да приемат СФС мерки в съответствие със собствената им оценка и управление на риска. По-голямата част от клаузите за свързани със soft-law техники и процедурни изисквания, целящи повишаване на прозрачността и обмена на информация, намаляване на административните и технически пречки пред търговията, ускоряване на процедурите и решенията на регулаторните органи, избягване на дублирането при инспекции на предприятия, както и сътрудничество в рамките на международни организации.

Като се вземе предвид подобното ниво на икономическо развитие на ЕС и САЩ, резултатите от прилагането на тези soft-lawтехники зарегулаторно сътрудничество върху ТПТ и СФС мерки в рамките на институционните органи на ТПТИ могат да бъдат значителни. Дори ако страните не приемат хармонизирани правила или да не признаят взаимно стандартите си, регулаторното сътрудничество може да доведе до подобряване на процеса на вземане на решения от регулаторните органи и до спестяване на ресурси чрез координация на процеса предхождащ приемането на закони и правила, като например обмен на данни за провеждане на тестове, инспекции, клинични проучвания и др. По този начин, не само страните ще основават разпоредбите си на по-богата и актуална информация, но също така ще се избегне дублирането на усилия, изследвания и проверки.[53]

Но колко далеч би могло да стигне на практика това регулаторно сътрудничество, а също и как по-точно би се отразило на правния ред на ЕС, се вижда най-ясно от специфичните методи, използвани в секторните анекси на ТПТИ. Примерите разгледани по-долу разкриват палитра от техники и конкретни предложения за постигане на по-тясно сътрудничество и допълват представата за това какво може, и какво не, да бъде постигнато с ТПТИ.

6.2  Секторни анекси

Един от предложените от ЕК секторни анекси е в областта на превозните средства.[54] 18% от общия износ на превозни средства от ЕС е към САЩ и повече от 1 на 8 коли внасяни в ЕС идва от САЩ.[55]Регламентите на ЕС и САЩ обаче се различават съществено и оскъпяват производството на превозни средства в съответствие с два набора от правила. Най-общо, ЕС и САЩ използват както различаващи се изисквания за сигурност, така и различни системи за одобряване на превозни средства. Съответствието на превозните средства в ЕС е свързано с одобрение от национални правителствени агенции в държавите-членки на ЕС, докато САЩ използва система на само-сертифициране. Освен това, регламентитена САЩ се състоят от федерални изискваниябазирани на национални стандарти (FMVSS), а тези на ЕС са създадени на основата на международни стандарти.[56] Така, ЕС е приеласъответните технически регламенти на Икономическата комисия за Европа на ООН (UNECE) и разрешава вноса на превозни средства от трети страни, които се придържат към тях. В същото време, ЕС не признава за съответстващи националните регламенти на САЩ, а превозни средства и части в съответствие с регламентите на ООН не са разрешени за внос и продажба в САЩ, освен ако не са тествани за съответствие с техните разпоредби за безопасност.

Тази област обаче е атрактивна за регулаторно сближаване, тъй като се смята, че техническите регламенти на ЕС и САЩ за сигурността на превозните средства и частите им имат сходни нива на безопасност. ЕК посочва, че могат да се създадат методи за оценяване на еквивалентността на тези регламенти, като така се открие пътят към взаимното им признаване.[57]Двете страни могат да определят областите, в коитода бъдат признати за еквивалентни регламентите на ЕС/UNECE и тези на САЩ/FMVSS, както и други нормативни актове, свързани с безопасността и защитата на околната среда. В тези области съответствие с регламентите на другия партньор в ТПТИ ще се счита за спазване на съответните вътрешни регламенти.Освен това, органите за типово одобрение на ЕС ще трябва да тестват превозни средства от САЩ предназначени за пазара на ЕС съгласно регламентите на САЩ и съответните им методи, а органите на САЩ, при дейностите си по надзор на пазара, ще тестват автомобили от ЕС съгласно регламентите на ЕС/UNECE и съответните им методи.[58]

Моторните превозни средства са пример за област, в която, макар да съществуват сериозниразлики между системите на ЕС и САЩ, може да бъде постигнато значителнорегулаторно сближаване, без повдигане на особено чувствителни или спорни въпроси. Други области обаче, като козметика, лекарствени продукти или химикали, както и в областта на СФС мерки, са свързани не само с трудности по преодоляване на различията между страните, но и със страхове, че регулаторното сътрудничество, и в частност хармонизацията на технически регламенти и стандарти, ще доведе до “надпревара към дъното” за понижаване на стандартите (особено в ЕС) или до забавяне на действията на регулаторите. Има опасения и че чрез ТПТИ биха могли да бъдат създадени институции и процеси, които ще отслабят възможността на националните парламенти да оказват влияние върху законодателния процес и да защитават интересите на обществеността или най-малкото ще отдадат прекомерна тежест на търговските и инвестиционни интереси.[59]

Така например, регулаторните рамки относно химикалите в ЕС и САЩ се различават фундаментално във важни области. Международни стандарти в сектора също съществуват само по отделни въпроси, като Глобалната хармонизирана система за класификация и етикетиране на химичните вещества (GHS).Съгласно Регламент№ 1907/2006 на ЕС относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH)[60], производителите на химикали са отговорни за събирането на необходимата информация, която да представят на Европейската агенция по химикалите (ECHA), за да могат да пуснат в обръщение определено вещество. Регламентът REACH се основава на принципа на предпазливостта и се базира на мотото “няма пазар без информация” (“nodata, nomarket”). В САЩ производителите също предоставят информация на Агенцията за защита на околната среда (EPA), но нямат задължение да предоставят никакви други данни, освен тези, които вече са им на разположение. EPA може да отстрани даден химикал от пазара само ако докаже, че той представляванеобоснован риск и че отстраняването му е най-малко ограничителната мярка(стандарт, който е тълкуван стеснително от съдилищата).[61]Всъщност до момента EPAе взела решение за ограничаване само на 5 съществуващи химикала.[62]Следва да се отбележи, че в световен мащаб моделът на REACH се смята за успешен и е следван от редица държави като Южна Корея, Индия и Китай, а също и от някои Американски щати.

В позицията си относно химикалите в ТПТИ, ЕК признава, че нито хармонизация, нито взаимно признаване изглежда осъществимо въз основа на законодателстватана САЩ и ЕС. Въпреки това, според ЕК съществува възможност за по-добро съгласуване на двете системи по няколко направления. Една от основните цели есъдействие при определянето на приоритетите за оценка на химикали и методологии за оценка, което може да включва консултации или участие на компетентните органи на САЩ в създаването на Плана за действие на общността (CoRAP) за оценка съгласно REACH. В областта на класифициране и етикетиране на химикали, където съществуват международни стандарти, ЕС е имплементираласистемата GHS на ООН, докато в САЩ тя все още се прилага само за химикали използвани на работното място. Засиленото сътрудничество между ЕС и САЩв тази област може да се превърне в основа за създаването на глобални стандарти.

Други илюстрациисасътрудничеството в областта на нови и възникващи въпроси (напримернаноматериали и ендокринни дисруптори) иопитите за засилване на обмена на информация между агенциите на ЕС и САЩ (например за обмен на информация от изследвания, с цел намаляване на опитите върху животни).[63]

В друг сектор, козметиката, законите на ЕС са отново по-строги от тези на САЩ и основани на принципа на превантивността. Директивата за козметичните продукти на ЕС[64] забранява повече от1,300 химикали в козметика, за които сезнае или предполага, че причиняват рак, генетични мутации, репродуктивни увреждания или вродени дефекти. Освен това употребата на повече от 250 съставки е регулирана. За сравнение, в САЩ само 11 химикаласа забранени за използване в козметиката на федерално ниво. За разлика от САЩ, законодателството на ЕС изисква оценказа безопасността на козметичните продукти преди пускането им на пазара, задължителна нотификация, разрешение от ЕК за използването на наноматериали и забрана натестовете върху животни за козметични цели.[65]

В отговор на протести от организации на потребителите, ЕК оттегля първоначалното си становище върху анекса към ТПТИ относно козметиката, според което страните ще се стремят да постигнат взаимно признаване на списъци с вещества, които могат да се използват в козметичните продукти (позитивен списък) и на списъци с такива, които са забранени или ограничени (отрицателен списък). Вместо това, сега Комисията призовава към “сътрудничество в научни методи за оценка на безопасността”.[66]По-конкретно, ЕК предлага сближаване на изискванията за информация и научните методи за оценка на безопасност за съставките, които трябва да бъдат оценени и одобрени за употреба в козметични продукти. Други аспекти от регулаторното сътрудничество в сектора включват формалното признаване от страните на международния стандарт ISO 22716 за добри производителни практики в козметиката като достатъчен за регулаторни цели (за сравнение, за лекарствени продукти без лекарско предписание САЩ изисква не само спазването на тези добри производствени практики, но и провеждане на проверки в предприятията от Американската агенция похраните и лекарствата); постигането на споразумение за развитието на алтернативни методи на опитите с животни, с цел е да се насърчи използването на приети от ОИСР алтернативни методи за изпитване[67]; по-нататъшно сътрудничество за хармонизиране на методите за изпитване на базата на стандартите на ISO (например ISO 24445 – методи за изпитване за определяне на слънцезащитен фактор); привеждане в съответствие на изискванията за етикетиране на базата на Международната номенклатура на козметичните съставки (системата INCI);и др.[68]

6.3  Анализ

Видно от обхвата и разнообразието на посочените инициативи, потенциалните последици от регулаторното сътрудничество в рамките на ТПТИ биха могли да бъдат значителни. Все още е рано да се каже какви ще са конкретните резултати от преговорите. От предложените разпоредби обаче изглежда, че голяма част от ефекта на ТПТИ ще зависи не от специфични, строги и широкообхватни мерки по хармонизация или взаимно признаване в дадена област, а от резултатите на бъдещото сътрудничество между регулаторите и представителите на двете страни в институционалните структури създадени от Споразумението. Действително, в много области, регулативните режими на ЕС и САЩ се различават значително и поне донякъде поради разминаване впредпочитанията към степента на регулиране на рисковете за здравето и околната среда. Когато регулаторните различия са резултат от политически избор, не е нито вероятно, нито желателно те да бъдат отстранени.Това е защото причините, попречили на сближаването между двете правни системи в миналото няма да изчезнат изведнъж чрез ТПТИ.[69]

В допълнение, както неведнъж е подчертавала СесилияМалмстрьом, Европейският комисар по търговията, ТПТИ ще направи регламентите на ЕС и САЩ по-съвместими, без да понижи стандартите свързани със здравето, безопасността, околната среда или защитата на потребителите.[70]Конкретно в контекста на СФС мерки, ЕК изрично подчертава, че стандартите на ЕС свързани с безопасността на храните (ограниченията върху хормоните и стимулаторите на растежа в животновъдството) и вноса и отглеждането на ГМО няма да бъдат понижени, както и че ТПТИ ще започне формален диалог с американски държавни регулатори, с цел насърчаване на най-високи стандарти за хуманно отношение към животните.[71] Същото се отнася до секторите на козметиката и химикалите, в които е малко вероятно текстът на ТПТИ да доведе до споразумение за понижаване на съответните европейски стандарти.

Според някоикоментатори от неправителствени организации обаче дори процедурни правила свързани с прозрачността при вземане на решения и механизмите за ранно предупреждение, които биха предоставили на заинтересованите страни (включително, корпорации и лобистки групи) възможност да коментират бъдещи разпоредби, отдават неправомерно голямо влияние на бизнес интересите при процеса на взимане на регулаторни решения. Освен това предложенията за създаване на съвместна комисия на компетентни регулаторни органи на ЕС и САЩ за обмен на информация и обсъждане на въпросисвързани спречки пред търговията за една от страните се разбират като прехвърляне на властта от националните органи към комисия от експерти, потенциално включваща представители на индустрията.[72]

Действително, дори и без да се приемат конкретни задължения за хармонизиране или взаимно признаване на регламенти и стандарти, по-тясното сътрудничество между представителите на ЕК и на регулаторните агенции от страна на САЩ в рамките на институционните форуми на ТПТИ би могло в бъдеще ина практикада доведе до повишено съответствие между регламентите и стандартите на двете страни по редица теми. Следва да се отбележи, че този процес е преди всичко целен и позитивен, доколкото става дума за намаляване на регулаторни разходи, обмен на информация и опит между регулаторните органи или привеждане на националните норми в съответствие с международни стандарти (например ISO, UNECE, и т.н.), особено в случаите, когато ЕС вече се придържа към тях.

В същото време обаче се поставя въпросът в каква степен важни промени биха могли да бъдат решени в рамките на сътрудничеството в ТПТИ и приведени в изпълнение от ЕК, без участиетои одобрението на Европейския парламент (ЕП) и Съвета.Проучвания конкретно върху секторите на химикалите и козметиката показват, че това е малко вероятно. Така например решения, които имат за цел сближаване на нормативните уредби на ЕС и САЩ и в същото време имат значително влияние върху защитата на здравето на потребителите в ЕС срещу рискове от козметика–или изискват официално изменение на съответния законодателен акт с участието на Съвета и на ЕП, или са свързани с процеса на комитология[73], в който са представени държавитечленки на ЕС. Тъй като изпълнителни решения от първостепенна важност никога не се взимат само от ЕК и критериите, по които могат да се вземат такива решения са вече определени в самото законодателство, може да се каже, че съществуват ясни конституционни правила относно делегираните актове и че възможностите за независимо вземане на решения от изпълнителната власт, действаща в рамките на регулаторното сътрудничество на ТПТИ, са ограничени.

На практика обачестраните членки рядко се противопоставят на предложения на ЕК в рамките на системата на комитология, главно поради липса на интерес или адекватна подготовка.[74]Тогава, степента, в която те използват властта си в отделните комисии ще има отражение върхувъзможността за самостоятелно вземане на решения на представителите на ЕКприпривеждане в изпълнение на решенията взети в рамките на механизма за сътрудничество в ТПТИ.[75]

Що се отнася до опасенията, че регулаторната система на ЕС, и по-конкретно системата за оценка и управление на риска в контекста на СФС мерки, може да бъде прекомерно повлияна от търговски интереси или от методите на регулаторните органи на САЩ, решението трябва да бъде в засилване на независимостта и целостта на системата на ЕС, а не в предварителното изключване на определени гледни точки от процеса. Това е така, защото предприятиятаи неправителствените организации на ЕС също ще имат право на намеса в процеса на взимане на решения в САЩ. Освен това стандартите на ЕС далеч не винаги са по-високи от тези на САЩ, така че обменът на информация и консултациите между регулаторните органи от двете страни на Атлантика е в общ интерес.[76]

Така, от една страна, използването на по-ефективни и съвместими начини от органите на САЩ и ЕС за постигане на регулаторните им цели може да доведе до значителни икономии от мащаба без загуба в нивото на защита. От друга страна обаче, такъв форум за сътрудничество, може да се превърне в мощна и ефикасна възможност за лобиране от страна на индустрията в рамките на националните законодателни процедури. Съществува действителен риск, че механизмитеза регулаторно сътрудничество щеподложат процесите на регулиране на допълнително аналитично бреме и щенакарат регулаторите да поставят под въпрос подходящото ниво на защита. Въпреки че текстът на ТПТИ не променя същността на съществуващите национални разпоредби и не води до приемане на общи технически регламенти или стандарти, главата върху хоризонталното сътрудничество може да доведе до промяна на законовите рамки в ЕС или САЩ, поради задължението за насърчаване на регулаторна съвместимост. Затова е от първостепенно значение ТПТИ да гарантира, че всеки процес на сътрудничество между регулаторните органи в рамките на Споразумението ще вземе предвид суверенното право на всяка от страните да поддържа националните си закони необходими, за отстояване на собственото синиво на защита, включително желаното ниво на предпазливост при съществуваща научна несигурност. Механизмът за сътрудничество също изисква провеждането на всеобхватен консултативен процес с всички заинтересовани страни, който да съпровожда преговорите както на хоризонталните глави, така и на всеки от секторните анекси, в които са предприети инициативи за регулаторно сътрудничество.[77]

7  Заключение

Премахването техническите пречки пред търговията е една от най-актуалните и сложни теми в света на съвременната световна търговия. Нужно е да се намери деликатен баланс между избягването на ненужните пречки пред международната търговия и признаването на правото на всяка държава да законодателства по безпристрастен начин и с цел постигане на легитимни цели.[78] Необходимо е да се постигне и по-голяма съвместимост между техническите регламенти и стандарти на отделните страни в световен план, но и в съответствие с националните и регионални специфики, дали отражение на нивото на защита и на конкретното съдържание на правната рамка. Поради геополитическата и икономическата си значимост, ЕС и САЩимат властта да постигнат съгласие върху стандарти, които да се превърнат в основа за международни норми и по този начин да дадат нов тласък на многостранните преговори в рамките на СТО. В същото време високите очаквания, че преговорите върху ТПТИ ще доведат до безпрецедентно регулаторно сближаване от двете страни на Атлантика са преувеличени, с оглед улегналите и твърде различни политически изборина ЕС и САЩ в редица ключови сектори и по въпроси от първостепенна важност, като например този за управлението на риска. Не трябва обаче да се подценява и потенциалът на регулаторните органи да осъществяват, в рамките на институционните структури на ТПТИ, продължителен диалог и обмяна на информация и опит, които могат да доведат с течение на времето до значителнирезултати. Наред с множеството положителни последици от този диалог, не трябва обаче да се пренебрегва вероятността, че балансът на интересите в законодателния процес в ЕС може да бъде нарушен в полза на търговски и икономически интереси и в ущърб на други обществени цели, като опазването на околната среда или защитата на потребителя. Тези рискове обаче не трябва да водят до затваряне на вратите пред възможностите, които предоставя международното регулаторно сътрудничество, а до използването им от законодателя и регулаторните органи с пълно съзнание за политическите, икономически и социални последици и при равни възможности за участие на всички заинтересовани страни в регулаторния процес.

***

Link to the summary in English language: NEW GENERATION OF FREE TRADE BETWEEN THE UNITED STATES AND THE EUROPEAN UNION –  THE TRANSATLANTIC TRADE AND INVESTMENT PARTNERSHIP (TTIP) AND THE REGULATORY BARRIERS TO TRADE

***

[1]Адвокат по решаване на спорове към Секретариата на Апелативното тяло на Световната търговска организация. Изразените мнения в тази статия са лично на автора и не ангажират по никакъв начин институцията, в която работи.

[2]Доклад на Европейската Комисия “Trade for All – Towards a more responsible trade and investment policy”: http://ec.europa.eu/trade/policy/in-focus/new-trade-strategy/.

[3] “Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – възможни сценарии за споразумението между Европейския съюз и САЩ”, Списание Дипломация, Електронно издание, бр. 11: http://diplomacy.bg/archives/1303.

[4]“Търговското Споразумение между ЕС и САЩ – Шанс или Заплаха”, Economix.bg: http://economix.bg/ikonomicheskoto-nato-shans-ili-zaplaha. Следва да се отбележи, че ефектите на ТПТИ върху България остават извън рамките на настоящата статия. За подробен анализ върху темата, вж.: “Потенциалните ефекти на ТПТИ за България – факти срещу митове”, Институт за Пазарна Икономика, април 2015: http://ime.bg/var/images/TTIP_analysis_Bulgaria.pdf.

[5] “EU admits ‘unrealistic’ to close TTIP deal this year”, EUObserver: https://euobserver.com/economic/135217.

[6] ЕК смята, че теми като забрана за локализация на информационни сървъри и освобождаване на трансграничните информационни потоци е от компетентността на държавите членки.

[7]“Hatch, BradyBlameLack Of TTIP ProgressOn EU ‘HostageTaking'”, Inside U.S. Trade, Vol 34 (39), 7 October 2016.

[8]Становище 2/2015 на основание член 218, параграф 11 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС).

[9]Съгласно член 3 от ДФЕС,ЕС разполага с изключителна компетентност в областта на общата търговска политика. Съгласно член 207 от ДФЕС, когато трябва да се договарят и сключват споразумения с една или повече трети страни или международни организации в областта на общата търговска политика, ЕК представя препоръки на Съвета, който я упълномощава да започне необходимите преговори. Преговорите се водят от ЕК в консултация със специален комитет, назначен от Съвета, и в рамките на указанията, които Съветът може да ѝ отправи. Съветът действа с квалифицирано мнозинство относно договарянето и сключването на споразуменията, с изключение на определени области, като например, при определени условия, търговията с културни и аудиовизуални услуги и търговията със социални, образователни и здравни услуги.

Условното влизане в сила на споразумението ще стане след решение на Съвета. Вж. “EuropeanCommissionproposessignatureandconclusionofEU-Canadatradedeal”, Новинарски архив на ЕК: http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1524, и “Memberstatesclawbackcontrolover CETA”, EUActiv: https://www.euractiv.com/section/trade-society/news/member-states-claw-back-control-over-ceta/.

[10] Вж. например “Системата на инвестиционни съдилища: ISDS с Маска. Десет причини защо предложението на ЕС не променя основите на системата ISDS”, За Земята (Приятели на земята България):  https://www.foeeurope.org/sites/default/files/eu-us_trade_deal/2016/investment_court_system_isds_in_disguise_10_reasons_why_the_eus_proposal_doesnt_fixed_a_flawed_system_bulgarian_version_0.pdf.

[11] Вж. http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1230.

[12]P. VAN DEN BOSSCHE and W. ZDOUC, The Law and Policy of the World Trade Organization: Text, Cases and Materials, third edition (Cambridge University Press, 2013), стр. 480 и 498.

[13]VANDENBOSSCHE,op.cit., стр. 895.

[14]VANDENBOSSCHE, op.cit., стр. 851.

[15]World Trade Report 2005: Exploring the Links between Trade, Standards and the WTO (World Trade Organization, 2007), стр. 29.

[16] Двата основополагащи принципа на недискриминация в правото на СТО са принципите на “най-облагодетелствана нация” и “национално третиране”. Според принципа на “най-облагодетелствана нация” всяка страна членка на СТО следва да осигури незабавно и безусловно на останалите страни членки всички улеснения, условия и привилегии, свързани с вноса и износа на стоки, предоставени на трета страна членка. Принципът на “национално третиране” забранява дискриминацията между вносните и местни стоки при налагането на вътрешни такси и разпоредби.

[17]VANDENBOSSCHE, op.cit., стр. 851.

[18] “За нас е ясно, че хармонизирането на санитарните и фитосанитарни мерки на Членовете [на СТО] на основата на международни стандарти се предвижда в [СПСФМ] като цел, която предстои да бъде реализирана в бъдеще. Да се чете член 3.1 [от СПСФМ] като изискващ Членовете да хармонизират своите СФС мерки в съответствие с международните стандарти, насоки и препоръки, тук и сега, означава, на практика, такива международни стандарти, насоки и препоръки (които съгласно Кодекс [Алиментариус] са препоръчителни по форма и характер) да придобият задължителна сила и ефект.[…] Както вече бе отбелязано обаче в самото СПСФМ няма никакви индикации за такова намерение от страна на Членовете. Ние не можем да приемем с лека ръка, че суверенни държави са имали за цел да си наложат по-тежкото, а не по-лекото задължение, предвиждайки съответствие или спазване на тези стандарти, насоки и препоръки. (Доклад на Апелативното Тяло,  ECHormones, пара. 165)

[19]“MappingGlobalValueChains”, OECD(2012): https://www.oecd.org/dac/aft/MappingGlobalValueChains_web_usb.pdf.

[20] PETER CHASE и JACQUES PELKMANS, “This Time it’s Different: Turbo-charging regulatory cooperation in TTIP”, CEPS Special Report, стр. 2.

[21] Вж.Дело C-120/78CasisdeDijon, ECLI:EU:C:1979:42.

[22] JONATHAN B. WIENER и ALBERTO ALEMANNO,”The Future of International Regulatory Cooperation: TTIP as a Learning Process Toward a Global Policy Laboratory”, Law & Contemporary Problems, Duke Law School Public Law & Legal Theory Series No. 2016-6, стр. 120-122.

[23]WIENER, op.cit., стр. 122-123.

[24] Подписано, но все още нератифицирано, споразумение между САЩ, Канада и още десет държави от Азиатско-тихоокеанския регион (Австралия, Бруней, Виетнам, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, Чили и Япония).

[25] “Mega-regional Trade Agreements: Game-Changers or Costly Distractions for the World Trading System?”,World EconomicForum (2014): http://www3.weforum.org/docs/GAC/2014/WEF_GAC_TradeFDI_MegaRegionalTradeAgreements_Report_2014.pdf.

[26] JOSEPH FRANCOIS, MIRIAM MANCHIN, HANNA NORBERG, OLGA PINDYUK, и PATRICK TOMBERGER, “Reducing TransatlanticBarriers to Trade and Investment – an Economic Assessment”,London: Centre for Economic Policy Research (CEPR) (2013), http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/march/tradoc_150737.pdf.

[27] KOEN G. BERDEN, JOSEPH FRANCOIS, MARTIN THELLE, PAUL WYMENGA, and SAARA TAMMINEN, “Non-Tariff Measures in EU-USTrade and Investment – an Economic Analysis”, Rotterdam: Ecorys (2009), http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2009/december/tradoc_145613.pdf.

[28]“Трансатлантическо Партньорство за Търговия и Инвестиции (ТПТИ) и Регулиране: Преглед”, документ на Европейската Комисия, 10 февруари 2015: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/march/tradoc_153233.pdf.

[29] Според ЕК, никоя от двете страни няма да приеме подхода на другата по отношение на регулирането. Целта, чрез съвместната си работа още в ранните етапи на процеса органите на ЕС и на САЩ да могат да споделят експертен опит и идеи за най-добрите начини за решаване на въпросите, изискващи регулаторна намеса. Това следва да доведе до регулиране, което е съвместимо в по-голяма степен, но което може да бъде и по-ефективно и ефикасно. (“Трансатлантическо Партньорство за Търговия и Инвестиции (ТПТИ) и Регулиране: Преглед”, op.cit.)

[30]ТПТИ – Предложение на ЕС за глава: Регулаторно Сътрудничество: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2016/march/tradoc_154377.pdf.

[31] ЕК също предлага чрез ТПТИ да се създаде орган за регулаторно сътрудничество, включващ представители на регулаторните органи на ЕС и САЩ, който да определя приоритетите на работата по регулаторното сътрудничество. Този съвместен орган ще действа като форум за споделяне на идеи и планиране на сътрудничество в областта на новите технологии и рисковете и на регулаторните ответни мерки спрямо тях. (“Трансатлантическо Партньорство за Търговия и Инвестиции (ТПТИ) и Регулиране: Преглед”, op.cit.)

[32]ТПТИ – Предложение на ЕС за глава: Добри Регулаторни Практики: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2016/march/tradoc_154380.pdf.

[33]Текстово предложение на ЕС: Технически Пречки пред Търговията: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153025.pdf.

[34] Например СФС процедури трябва да се създават с оглед свеждане до минимум на отрицателното въздействие върху търговията и опростяване и ускоряване на процеса на одобрение на стоки, като същевременно се гарантира изпълнението на изискванията на страната вносител; страната вносител следва да предоставя информация за своите СФС изисквания за внос, включително детайли относно задължителните административни стъпки, очаквани срокове, както и органите, отговорни за получаване на заявления за внос и за обработката им.

[35] Предвижда се и анекс с областите, в които страната вносител признава, че мерките на страната износител са равностойни на нейните.

[36] Международните стандарти на Кодекс Алиментариус, Международната конвенция за защита на растенията (IPPC) и Световната организация за здравето на животните (OIE).

[37]Текстово предложение на ЕС: СФС мерки: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153026.pdf.

[38]Позиция на ЕК: Фармацевтични продукти в ТПТИ: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153010.4.7%20Pharmaceuticals.pdf.

[39]Позиция на ЕК: Козметика в ТПТИ: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153006.4.2%20Cosmetics.pdf,

[40]Позиция на ЕК: Пестициди в ТПТИ: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/february/tradoc_153136.4.6%20Pesticides.pdf.

[41] Член 2.9.2, 2.11 и 2.12 от СТПТ. Подобни изисквания за прозрачност и уведомяване са предвидени и за стандартите и процедурите за оценяване на съответствието. За аналогичните изисквания за прозрачност и уведомяване според СПСФМ, вж. член 5.8 и 7 от Споразумението.

[42] Вж. Система за Управление на Информацията за ТПТ (TBT-IMS): http://tbtims.wto.org/. Подобни “конкретни търговски опасения” се разглеждат и пред Комисията по СФС мерки. (Вж. Система за Управление на Информацията за СФС мерки (SPS-IMS): http://spsims.wto.org/)

[43] Между сключените до момента търговски споразумения на ЕС и САЩ обаче се наблюдава голяма разлика по отношение на избора между хармонизиране и взаимно признаване като средство за постигане на регулаторна интеграция: в споразуменията на ЕС традиционно се отдава предпочитание на хармонизацията на технически регламенти, докато споразуменията на САЩ разчитат повече на взаимно признаване на процедури по одобрение и включват изисквания за прозрачност и създаване на институционални структури за сътрудничество. (“The WTO andPreferentialTradeAgreements: FromCo-Existence to Coherence”, WorldTradeReport (2011), стр. 142: https://www.wto.org/english/res_e/booksp_e/anrep_e/world_trade_report11_e.pdf. Вж. още HENRIKHORN, PETROSC. MAVROIDIS и ANDRÉ SAPIR, “BeyondtheWTO?An Anatomy of EU and US Preferential Trade Agreements”, The World Economy (2010), стр.1568)

[44]CHRISTIANE GERSTETTER, “Regulatory Co-operation under TTIP – a risk for democracy and national regulation?”,Heinrich BöllStiftung Foundation (2014), стр. 17: https://www.boell.de/sites/default/files/ttip_study_regulatory_cooperation_under_ttip_1.pdf. Така например през 1998 г. ЕС и САЩ, сключват споразумение за взаимно признаване на процедурите по оценяване на съответствието, съдържащо секторни анекси за телекомуникационно оборудване, електромагнитна съвместимост, електрическа безопасност, плавателни съдове с развлекателна цел, фармацевтични стоки производствена практика, и медицински изделия. Това споразумение е до голяма степен провал, тъй като за редица от анексите страните не постигат споразумение за назначаване на необходимия брой органи за оценяване на съответствието.

[45] СВЕТЛАНА ЧОБАНОВА, “TacklingTechnicalBarrierstoTradeinDeep-IntegrationRTAs: CantheQuestforRegionalConvergenceResultinGlobalRegulatoryDivergence?”, статия представена на 16тата годишна конференция за право на СТО, 10 юни 2016, предстоящо публикуване.

[46] “InternationalRegulatoryCooperation: AddressingGlobalChallenges”, OECD (2013), стр. 17-18.

[47]PETERCHASE и JACQUESPELKMANS, “This Time it’s Different: Turbo-charging regulatory cooperation in TTIP”, CEPS Special Report, стр. 13.

[48]CHASE и PELKMANS, стр. 17.

[49] REEVE T. BULL, NEYSUN A. MAHBOUBI, RICHARD B. STEWART и JONATHAN B. WIENER, “New Approaches to International Regulatory Cooperation: The Challenge of TTIP, TPP, and Mega-Regional Trade Agreements”, 78 Law and Contemporary Problems 1-29 (2015), стр. 27-28.

[50] ЧОБАНОВА, op.cit. Вж. Предложение на ЕС относно Анекс върху Лекарствени Продукти, член 6.2: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2016/may/tradoc_154582.pdf.

[51] Принципът на предпазливост е дефиниран в член 191 от Договора за Функционирането на Европейския Съюз и цели да осигури високо ниво на защита на околната среда чрез превантивно вземане на решения в случай на опасност. На практика, обхватът на този принцип е много по-широк и обхваща също политиката за потребителите, европейското законодателство относно храните, както и здравето на хората, животните и растенията. Принципът за предпазливостта се прилага, когато едно явление, продукт или процес може да създаде опасност, оценена по научен и обективен начин, ако тази оценка не позволява рискът да бъде определен с достатъчна степен на сигурност.Прибягването до принципа се случва в общата рамка на анализ на риска (включващ, освен оценка на риска, така и управление и комуникация на риска), и по-специално на етап управление на риска, съответстващ на фазата на вземане на решения.

[52]Част 5 по-горе.

[53]BULL, стр. 25.

[54]Предложение на ЕС за Анекс относно Моторните Превозни Средства и Частите им: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2016/july/tradoc_154799.pdf.

[55]Позиция на ЕК относно моторните превозни средства: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153012.4.9%20Vehicles.pdf.

[56]“RegulatoryCo-operationandTechnicalBarriers to TradewithinTransatlanticTradeandInvestment Partnership (TTIP)”, the Swedish National Board of Trade (2015), стр. 29: http://www.kommers.se/Documents/dokumentarkiv/publikationer/2015/Publ-Regulatory-Co-operation-and-Technical-Barriers-to-Trade-within-TTIP.pdf.

[57]Позиция на ЕК относно моторните превозни средства: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2014/may/tradoc_152467.pdf.

[58] В случаите, в които еквивалентност не може да бъде установена заради важни разлики в ефектите на техническите изисквания, ще бъдат определени области за по-нататъшно сближаване, както и как и кога да бъде постигнато.

[59] Вж. Например “ТТИП – пътят към корпоративното робство”, Специален доклад на Института за модерна политика, декември 2014 г.: http://www.modernpolitics.org/wp-content/uploads/IMP-report-TTIP.pdf.

[60] Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията.

[61]Тhe Swedish National Board of Trade, op.cit, стр. 45-49.

[62]Вж. LUCAS BERGKAMP (ed.), The European Union REACH Regulation for Chemicals (OUP, 2013).

[63]Позиция на ЕК относно химикалите: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2014/may/tradoc_152468.pdf.

[64] Директива на Съвета от 27 юли 1976 година oтносно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (76/768/ЕИО).

[65] Вж. Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 30  ноември 2009  г. относно козметичните продукти.

[66]Позиция на ЕС относно козметичните продукти – актуализация: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2014/may/tradoc_152470.pdf.

[67]ОИСР е приела под формата на насоки за изпитване няколко вида алтернативни методи на опитите с животни. Алтернативни методи разработени, с цел да се намалят или заменят опитите с животни обикновено се основават или на ин витро, или на компютърнимодели. Ин витро методите за изпитване използват (реконструирани) тъкани, цели клетки или части от клетки, които имитират клетки и тъкани в човешкото тяло.Нарастващото използване на “омик” технологиите (транскриптомиката, протеомиката и метабономиката) в комбинация с ин витро методите позволява цялостен анализ на въздействието на химикала на молекулярно ниво и може да посочи потенциални пътища за токсичност, които да доведат до неблагоприятни последици за здравето. Компютърните методи (често наричани “инсилико”) стават все по-успешни и могат да бъдат използвани ефективно, за да се предвиди токсичността на химичното вещество от основните му свойства. Вж. Референтната лаборатория на ЕС за алтернативи на изпитванията върху животни(EURL ECVAM):https://eurl-ecvam.jrc.ec.europa.eu/faqs_animal_testing_2013#q1.

[68] Позиция на ЕС относно козметичните продукти – актуализация.

[69] SIMON LESTER и INU BARBEE, “TheChallenge of Cooperation: RegulatoryTradeBarriersintheTransatlanticTradeandInvestment Partnership”, 16 Journal of International EconomicLaw 4 (2013), стр. 849.

[70]“TTIP: HowEuropeCanDeliver”, изявление на СесилияМалмстрьом, 5 февруари 2015: http://europa.eu/rapid/press-release_SPEECH-15-4182_en.htm.

[71]Factsheet on Food safety and animal and plant health in TTIP: http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/january/tradoc_153004.3%20Food%20safety,%20a+p%20health%20(SPS).pdf.

[72]Вж. ALAN MATTHEWS, “Muchadoaboutnothingin TTIP leaksonfoodsafetystandards”: http://capreform.eu/much-ado-about-nothing-in-ttip-leaks-on-food-safety-standards/.

[73] Терминът “комитология” се отнася до набор от процедури, чрез които страните от ЕС контролират как EK прилага правото на ЕС. Най-общо, когато на ЕК са дадени изпълнителни правомощия за конкретен правен акт на ЕС, EK трябва първо да се консултира относно подробните мерки за изпълнение (известни и като “актове за изпълнение”, например отделни решения за финансиране, решения за пускане на определени продукти на пазара и др.), които предлага, с комитет, в който е представена всяка страна от ЕС. Комитетът предоставя становище относно предлаганите от EK мерки. Това становище може да е задължително или незадължително за EK в зависимост от конкретната процедура, посочена в правния акт, който се прилага.При процедурата по разглеждане: (а) при квалифицирано мнозинство в полза на предложената от ЕК мярка (положително становище) – ЕК трябва да приеме мярката; (б) квалифицирано мнозинство против предложената мярка (отрицателно становище) – ЕК не може да приеме мярката; и (в) няма квалифицирано мнозинство в полза на или против предложената мярка (липса на становище) – ЕК може да приеме мярката за изпълнение или да изпрати нова версия до комитета, като вземе предвид мненията, изразени от неговите членове. При процедурата по консултиране ЕК е свободна да реши дали да приеме предложената от нея мярка, но трябва да “отчете в най-пълна степен” становището на комитета, преди да вземе решение. Вж. Регистър на комитологията: http://ec.europa.eu/transparency/regcomitology/index.cfm?do=implementing.home&CLX=bg.

[74]DANIEL GUÉGUEN, “Comitology – Hijacking European Power?”,Brussels: European Training Institute(2010): http://ksap.gov.pl/ksap/sites/default/files/publikacje/hijacking_comitology.pdf.

[75]GERSTETTER, op.cit.,стр. 31.

[76]MATTHEWS, op.cit.

[77] ALBERTO ALEMANNO,”The Regulatory Cooperation Chapter of theTransatlantic Trade and Investment Partnership:Institutional Structures and DemocraticConsequences”, 18 Journal of International EconomicLaw (2015), стр. 639.

[78]Вж. Доклад на Апелативното Тяло, USCloveCigarettes, пара. 91.