НАДПРЕВАРА ЗА ИМУНИТЕТ ИЛИ РАСТЯЩА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ХАРМОНИЗИРАНЕ НА РЕЖИМА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ САНКЦИИ В РАМКИТЕ НА ЕС

Author

Решение на Съда на ЕС по дело C-428/14, DHL Express  (Italy)

 

д-р Антон Петров*

 

Борбата с картелите винаги е заемала едно от челните места в дневния ред на Европейската политика за защита на конкуренцията.[1] Действайки самостоятелно и заедно, Европейската комисия („ЕК“) и националните органи за защита на конкуренцията („НОЗК“) полагат значителни усилия да насърчават конкурентоспособността като разкриват и наказват забранени споразумения. Тези усилия са видими не само с оглед постоянно увеличаващия се брой картелни разследвания, но и с оглед значителното нарастване в размера на налаганите санкции.[2] Броят на разкритите картели от 1998 г. насам се разраства всяка година, както и общият брой на предприятията, участващи в картели.[3]

Практиката в това отношение познава три основни метода за преследване и разкриване на забранени споразумения:  (i)  разследвания от органа за защита на конкуренцията, инициирани по негова собствена инициатива (ex  officio), (ii) жалби от заинтересовани лица и (iii) заявления, получени от самите участници в картела, по пътя процедурата за освобождаване от санкции.[4] Поради тайната същност на картелите, тяхното разкриване поставя значителни предизвикателства и самите разследвания обикновено са скъпи, продължителни и често неуспешни. Това е една от причините правоприлагащите органи да търсят алтернативи на външния мониторинг като насърчават разкритията от вътрешни лица (т.нар. “whistleblowing”).

В тази връзка програмите за освобождаване от санкции и намаляване на санкциите („leniency programs”[5]) може да се разглеждат като пример за успех, тъй като те позволяват да достигне безпрецедентна ефективност при откриване и прекратяване на антиконкурентни споразумения. Броят производства, стартирани въз основа на искания за имунитет, предхождащи самото разследване, се увеличава постоянно и достига почти 100% от всички дела за картели на ЕК през 2013.[6]

Програмата за освобождаване от санкции се основава на добре известната „дилема на затворника“ – изправен пред риск от разкриване, всеки играч преследва своя личен интерес, като действа по егоистичен начин, дори когато чрез съвместни координирани действия всички играчи биха постигнали много по-висока възвращаемост.[7] При най-разпространения вариант на програмата само първият участник в картела, който „надуе свирката“, получава пълен имунитет, докато всички останали са санкционирани, макар и понякога в намален размер (ако оказват съдействие). Това превръща програмата в игра от типа „победителят взима всичко“, с което се цели да се стимулира напрежение и недоверие сред членовете на картела, така че той да се разпадне отвътре.

Системата е въведена за първи път в САЩ от Антитръстовия отдел към Департамента по правосъдието (Department of Justice, Antitrust Division) през 1978 г., като оттогава е актуализирана многократно, за да бъде направена по-агресивна и ефективна.[8] Първата обща Корпоративна политика за освобождаване от санкции (Corporate Leniency Policy) е издадена през 1993 г., а година по-късно (1994 г.) следва и първата политика за физически лица (Leniency Policy for Individuals).[9] Съгласно програмата, едно дружество може да избегне наказателна присъда и имуществени санкции, а едно физическо лице, може да бъде освободено от наказателна отговорност и да не му бъдат налагани глоби, ако е първият, който признае за участие в незаконен картел, като оказва пълно съдействие на отдела и отговаря на други определени условия.

Успехът на програмата за имунитет в САЩ e безспорен, като днес тя се счита за най-ефективния инструмент на Антитръстовия отдел при разкриването и наказателното преследване на картели. За ефективността ѝ говори и фактът, че през 1990г., САЩ са единствената държава в целия свят, която предоставя пълен имунитет при съобщаване за забранени картели, а днес над 50 държави прилагат същата система.[10]

ЕК приема първата програма за стимулиране разкриването на картели през 1996 г. като предлага намаляване на имуществената санкция за тези предприятия, които съобщят за съществуването на картел и предоставят данни за неговата дейност.[11] Тази програма е ревизирана съществено през 2002 г.[12] и отново през 2006 г.[13], като целта е да направи изхода от процедурата по-предвидим и съответно самата процедура по-атрактивна.

Промените от 2002 г. значително подобряват възможностите на ЕК да идентифицира и разследва картели, като премахват изискването по оригиналната програма от 1996 г. за задължително налагане на санкции за всички участници в картела и въвеждат възможността за пълен имунитет.[14] Същевременно се поставят ясни условия, при изпълнението на които имунитетът на първия заявител е гарантиран.[15] С последващите изменения от 2006 г. се цели подобряване на стимулите за самопризнание, чрез повишаване прозрачността на процедурата и нейната предвидимост, като се въвежда системата на маркерите, дефинират се задълженията за предоставяне на доказателства и се предприемат стъпки с оглед ограничаване на риска от разкриване на доказателства във връзка с последващи гражданскоправни искове за вреди. Най-новите изменения в програмата за имунитет във връзка с въвеждането на Директива 2014/104/ЕС[16] целят отново запазване на привлекателността на системата за освобождаване от санкции чрез допълнителни ограничения за исковете за вреди срещу предприятията, които доброволно признават за участието си в картел.[17]

Същевременно следва да се посочи, че в рамките на ЕС липсва унифицирана рамка за освобождаване от отговорност / намаляване на санкции. Това е до голяма степен резултат от децентрализацията при приложението на конкурентноправните норми на ЕС, във връзка с приложението на Регламент 1/2003, който позволява на държавите членки да преследват самостоятелно картели и да приемат свои собствени програми за имунитет.[18]

Европейската мрежа по конкуренция („ЕМК“) е създадена именно за да координира правоприлагането между отделните НОЗК.[19] Мрежата не е самостоятелен орган, а дискусионен форум, който цели да улесни координацията между отделните НОЗК и ЕК, които разполагат с паралелни правомощния с оглед приложението на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС, които съдържат забраните срещу картели и други антиконкурентни практики. В своята предходна практика Съдът на Европейския съюз („СЕС“) също сочи, че Известието за ЕМК и Известието от 2006г. не са задължителни за държавите членки.[20] Предложеният от ЕМК механизъм за разпределение цели да се гарантира, че всеки отделен случай е насочен към органа, който е в най-добра позиция да го разгледа, но това не създава обвързана компетентност.[21]

В рамките на EMK през 2006 г. е приета Програма-модел за освобождаване от санкции и намаляване на техния размер („Model Leniency Programme“ или накратко „MLP”), която последно е ревизирана през 2012 г.[22] Още в първия си параграф MLP признава, че при наличието на система от паралелна компетентност между ЕК с НОЗК, заявлението по програмата, адресирано до един компетентен орган, не би могло да се счита за заявление до друг орган, поради което в интереса на самите заявители е да се обърнат индивидуално към всички НОЗК, които са компетентни да разгледат съответния случай. Вторият параграф продължава в същия дух, като приканва заинтересованите лица да не се отказват да използват системата въпреки различията в националните програми за имунитет. За целта се въвеждат и правила за пренасочване на компетентност към този орган, който е в най-добра позиция да разгледа казуса.

MLP предвижда, че когато ЕК е „в особено добра позиция“, за да разгледа съответния случай, предприятието, което е подало или което възнамерява да подаде искане за освобождаване от санкция до ЕК, може да подаде съкратено искане до всеки НЗОК, за който това предприятие приема, че е „в добра позиция“, за да действа в рамките на Известието относно ЕМК.[23] Съкратените искания трябва да включват следната информация в сбита форма:

  • наименование и адрес на предприятието, подаващо искането;
  • други участници в картела;
  • засегнат продукт или продукти;
  • засегната територия или територии;
  • продължителност;
  • естество на предполагаемия картел;
  • държава членка или държави членки, в които могат да бъдат открити доказателства, и
  • информация за други искания за имунитет, които са подадени или предстои да бъдат подадени.

Отделно от това, MLP предвижда, че сезираният със съкратено искане НОЗК може да поиска допълнителни сведения, при което заявителят е длъжен да ги предостави незабавно.[24] Ако НОЗК реши да предприеме действия по случая, той определя срок, в който предприятието трябва да предостави всички сведения и доказателства, необходими за постигане на необходимата степен на доказване. Ако предприятието изпълни горните изисквания в определения срок, предоставените сведения се считат за представени към датата на подаване на съкратеното искане.

Очевидно е, че MLP не създава система за „обслужване на едно гише“ по отношение на освобождаването от санкции в рамките на ЕС. Същевременно, ЕК се опитва да преодолее непривлекателността на системата поради различия в нормативната уредба в отделните държави членки, като чрез MLP предлага набор от общи стандарти и процедури при мултиюрисдикционни заявления. Не е ясно обаче доколко тези „общи стандарти“ имат задължителен характер. В решението по делото Pfleiderer СЕС изрично потвърждава, че MLP няма задължителна сила за юрисдикциите на държавите членки, но остава открит въпросът доколко правилата на програмата са задължителни за националните административни органи.[25]

На практика MLP e възприета дословно в много национални програми. Българската Комисия за защита на конкуренцията („КЗК“) също е приела програма, правила и образец на искане за освобождаване от санкция / намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел, които съответстват на MLP в изменената редакция от 2012 г.[26]

Като решение за координационните проблеми при едновременни производства пред ЕК и НОЗК, MLP предлага процедура и образец за съкратени искания във формата на опростен въпросник. За съжаление, полезността на този образец е силно ограничена, защото MLP въвежда само базовите стандарти, общи за всички програми в рамките на ЕС, но не забранява приложението на специални правила за конкретна национална програма. По този начин НОЗК имат възможност да въвеждат самостоятелни изисквания и изключения за производствата, които се развиват пред тях.

В контекста на гореописаната обстановка решението на СЕС по дело C-428/14 от 20 януари 2016 г. демонстрира някои от основните проблеми на действащата в момента система за предоставяне на имунитет. Делото е предизвикано от преюдициално запитване от италианския Consilgio di Stato (Държавен съвет)[27] във връзка с висящо производство между DHL Express (Italy) Srl и DHL Global Forwarding (Italy) SpA (наричани заедно тук по-долу „DHL“) и италианския Орган за защита на конкуренцията и пазара („Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato“, или накратко „AGCM“), с предмет обжалване на решение на AGCM, с което са наложени санкции на DHL за участие в картел при услугите за международен автомобилен превоз на стоки от и до Италия.

Обстоятелства по делото

В основата на основното производство, което води до преюдициалното запитване пред СЕС, стоят серия от искания за освобождаване от отговорност / намаляване на санкции (leniency applications), които са подадени във връзка с потенциален картел в областта на международната спедиция на стоки пред ЕК и различни НОЗК, включително AGCM. Хронологичното развитие на събитията е представено в опростен вид в таблицата по-долу:

Дата Действия на ниво ЕК Действия в Италия
05/06/2007 DHL подава искане за освобождаване от санкции и/или намаляване на санкциите във връзка с няколко конкурентноправни нарушения при услугите за международна спедиция на стоки при морския, въздушен и сухопътен превоз
12/07/2007 DHL подава съкратено искане до AGCM, като предоставя обща информация за нарушения при услугите за международна спедиция на стоки, без да сочи конкретен сектор[28]
24/09/2007 ЕК предоставя условно освобождаване от глоба на DHL за целия сектор на международна спедиция на стоки (морски, въздушен и автомобилен превоз)
10/10/2007 ЕК провежда проверки на място в офисите на няколко международни спедитора[29]
05/11/2007 Deutsche Bahn AG (включително за сметка на дъщерните си дружества, сред които Schenker Italiana SpA, наричано по-нататък „Schenker“), подава искане за освобождаване от санкции във връзка с картел при международната спедиция на стоки по море
19/11/2007 Deutsche Bahn AG и Schenker предоставят на ЕК сведения относно италиански картел при спедицията на стоки чрез автомобилен превоз, като искат изрично освобождаване в тази връзка
20/11/2007 Agility Logistics Srl („Agility“) подава до ЕК искане за намаляване на размера на санкцията по отношение на нарушенията на пазара на международната спедиция и превоз на стоки
12/12/2007 Schenker подава съкратено искане във връзка с италианския картел при спедицията на стоки чрез автомобилен превоз
20/12/2007 DHL предоставя на ЕК данни във връзка с деяния на предприятия в областта на международната автомобилна спедиция на стоки от и до Италия
12/05/2008 Agility подава съкратено искане във връзка с италианския картел за спедицията на стоки чрез автомобилен превоз
06/2008 ЕК решава да се концентрира само върху картела, свързан с услугите за международен въздушен превоз, при което за НОЗК (и в частност AGCM) се открива възможност да разгледат потенциални нарушения при други видове превоз – в частност автомобилния
23/06/2008 DHL подава допълнение към съкратеното искане от 12/07/2007 с цел освобождаването да обхване изрично сектора на международната спедиция на стоки чрез автомобилен превоз[30]
18/11/2008 AGCM открива производство за установяване на евентуални нарушения на чл. 101 ДФЕС в сектора на международния превоз на стоки
10/02/2010 ЕК предявява твърдения за извършени нарушения във връзка със картелно споразумение за съгласуване на таксите при въздушен превоз по линиите ЕС-САЩ и Китай/Хонконг-ЕС[31]
15/06/2011 AGCM постановява решение, с което установява, че няколко предприятия, включително DHL, Schenker и Agility, са участвали в картел при услугите за международен автомобилен превоз на стоки от и до Италия в нарушение на чл. 101 ДФЕС
28/03/2012 ЕК постановява решение[32], с което установява, че в продължение на няколко години няколко предприятия са участвали в картел в сектора на услугите за международен въздушен превоз в нарушение на чл. 101 ДФЕС и налага санкции на 14 групи предприятия в общ размер от 169 мил. евро във връзка с твърдяно участие в 4 различни картела в периода 2002 – 2007г.

В своето окончателно решение по казуса ЕК приема, че групата на Deutsche Post AG (включително DHL) е първото предприятие, предоставило сведения и доказателства, които отговарят на условията по Известието от 2006 г., с оглед на което размерът на наложената глоба за участие в твърдените картели е намален до 0 евро.

Същевременно, близо година по-рано AGCM приема, че Schenker е първото дружество, подало искане за освобождаване от санкции в Италия по отношение на картела при спедицията на стоки чрез автомобилен превоз. Съответно, спазвайки Националната програма за освобождаване от санкции, AGCM не налага санкции на Schenker, но постановява такива за DHL и Agility, като предвид подадените заявления ги намалява съответно на 49 % и 50 % от първоначалния размер.

Специално във връзка с искането на DHL от 12 юли 2007 г. AGCM приема, че същото е неприложимо към висящото производство, защото в него е поискало освобождаване от санкции единствено по отношение на спедицията на стоки по въздух и море. Според италианския НОЗК, предвид обхвата на производството за релевантно следва да се счита единствено заявлението от 23 юни 2008 г., което е подадено след исканията на Schenker и Agility.

Недоволно от развитието на събитията, DHL сезира Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областния административен съд на Лацио) с искане за частична отмяна на решението на AGCM, като твърди, че отказът да му бъде признато първо място в редицата на заявителите по Националната програма за освобождаване от санкции е незаконосъобразен и претендира право на пълен имунитет. DHL основава защитата си на принципите на правото на ЕС като твърди, че НОЗК, който е получил съкратено искане за освобождаване от санкции, би следвало да го разгледа в светлината на главното искане за освобождаване от санкции, подадено до ЕК. Съответно, според DHL, макар неговото първоначално съкратено искане да не е съдържало изрично позоваване на проблеми при автомобилен превоз, AGCM е било задължено да го приеме и разгледа с оглед на обхвата на главното искане, подадено до ЕК, което покрива всички сектори на спедиция на стоки, включително и чрез автомобилен превоз. При условията на евентуалност DHL също така иска намаляване на размера на имуществената санкция, наложена от AGCM.

Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на DHL, като приема, че различните програми за освобождаване от санкции са самостоятелни и независими. Недоволно от резултата, DHL подава касационна жалба до Consilgio di Stato, като продължава да твърди, че спорното решение не съответства на принципите, произтичащи по-специално от Известието относно ЕМК и MLP. Според DHL правната рамка и инструментите на ЕМК са задължителни за AGCM, доколкото последният е НОЗК, който е част от ЕМК. При тези обстоятелства Consiglio di Stato решава да спре производството и да постави на СЕС няколко преюдициални въпроса относно приложението на член 101 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и чл. 11 от Регламент № 1/2003, и по-специално доколко тези нормативни текстове трябва да се тълкуват в смисъл, че:

1) в процеса на правоприлагане НОЗК не могат да се отклоняват от правилата, заложени в инструментите, приети от ЕМК, и по-специално от MLP, в случай като разглеждания в главното производство, незаисимо от постановеното от СЕС в решението по делото Pfleiderer (т.е. че нито Известието относно ЕМК, нито Известието от 2006г., нито MLP не са задължителни за държавите членки);

2) между главното искане за освобождаване от санкции, което е подадено или предстои да бъде подадено пред ЕК, и съкратеното искане, подадено до НОЗК за същия картел, съществува такава правна връзка, че независимо от разпоредбата на т. 38 от Известието относно ЕМК[33], НОЗК е длъжен: (а) да разгледа съкратеното искане в светлината на главното искане, при условие че съкратеното искане отразява точно съдържанието на главното искане; и (б) при условията на евентуалност — ако счита, че материалният обхват на полученото съкратено искане е по-тесен в сравнение с представеното от същото предприятие главно искане, за което ЕК е предоставила условно освобождаване от санкции — да се свърже с ЕК или със самото предприятие, за да провери дали след представянето на съкратеното искане, вследствие на вътрешни проверки, предприятието е установило конкретни и специфични примери за деяния в сектора, за който се твърди, че е включен в обхвата на главното, но не и на съкратеното искане за имунитет;

3) предвид текста на т.т. 3 и 22-24 от MLP 2006г. и съответните обяснителни бележки 8, 41, 45 и 46 и предвид измененията, направени в параграфи 24-26 от МЛП през 2012 г. и съответните обяснителни бележки 44 и 49, може ли един НОЗК, който към момента на настъпване на фактите в главното производство прилага програма за освобождаване от санкции като разглежданата в главното производство, да приеме законосъобразно, във връзка с един таен картел, по отношение на който дадено предприятие е представило или възнамерява да представи до ЕК главно искане за освобождаване от глоба: (а) съкратено искане само от това конкретно предприятие, или (б) също така и допълнителни съкратени искания от други предприятия, които първоначално са представили до ЕК „неприемливи“ искания за освобождаване от санкции, и по-специално когато главните искания на последните предприятия са подадени след предоставянето на условен имунитет на първото предприятие?

Заключение на генералния адвокат

Заключение по делото е предоставено от генералния адвокат Wathelet.[34] По първия въпрос той приема, че актовете на ЕМК, включително MLP от 2006 г., не са задължителни за НОЗК. Wathelet признава, че в т. 22 от решението по делото Pfleiderer се говори за незадължителен характер на MLP само по отношение на „юрисдикциите на държавите членки“. Според него, обаче, доколкото член 35, параграф 1 от Регламент № 1/2003 позволява функциите на НОЗК да бъдат изпълнявани от съдебни органи, то очевидно MLP няма да бъде задължителна за такива НОЗК. Същевременно, доколкото член 5 от Регламент № 1/2003, който се отнася до правомощията на НОЗК, не съдържа разграничение между административните или съдебните органи, генералният адвокат приема, че актовете на ЕМК би трябвало да са необвързващи за всички НОЗК, независимо от техния характер. Той се позовава и на т. 1 от Известието относно ЕМК, в която се подчертава характера на тази организация като „форум за дискусия и сътрудничество“, което също означава, че ЕМК няма законодателни правомощия и не може да приема задължителни актове.

По отношение на MLP генералният адвокат специално подчертава, че самото наименование „модел“ предполага, че документът има чисто програмен характер. Нито ДФЕС, нито Регламент № 1/2003, нито дори задължението за лоялно сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС създават за държавите членки или НОЗК задължение да въведат програми за имунитет. Ако все пак бъде въведена такава програма, независимо дали се основава на MLP или не, основното задължение за държавите членки би било да осигурят националната програма да не възпрепятства ефективното прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС от ЕК и други НОЗК. На второ място, ако има такава програма, тя трябва да спазва общите принципи на правото на ЕС, включително принципите на недопускане на дискриминация, пропорционалност, правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и правото на добра администрация.

По втория преюдициален въпрос генералният адвокат обединява в едно двете хипотези, зададени от запитващата юрисдикция: има ли някаква правна връзка между пълното (главно) искане за освобождаване, подадено до ЕК, и съкратеното искане, представено на вниманието на НОЗК, която да изисква двете да бъдат анализирани съвкупно от НОЗК. На този въпрос той дава отрицателен отговор, като сочи, че правото на ЕС не установява никаква правна връзка, налагаща задължения за НОЗК да разглеждат подаденото до тях съкратено искане за имунитет във връзка с или с оглед съдържанието на пълното искане, което е подадено или предстои да бъде подадено до ЕК. Отделно от това, според генералниятадвокат, НОЗК не са и задължени да се свързват с ЕК или със самото предприятие-заявител, за да проверяват дали между двете искания няма несъответствия или за да изясняват пропуски в съкратеното искане.

Това заключение се основава на първо място на незадължителния характер на самата MLP и липсата на изрично задължение за държавите членки да въвеждат програми за имунитет. Същевременно, член 38 от Известието относно ЕМК сочи, че при отсъствие на централизирана и единна система за освобождаване от санкции в рамките на ЕС, всеки ОЗК действа самостоятелно и всяко едно искане за освобождаване от санкции – било то пълно или съкратено – следва да се разглежда като самостоятелно. Според генералния адвокат, наличието на две различни типа искания (пълно или съкратено) не обуславя някаква подчиненост между тях. Наистина, съгласно MLP съкратеното искане до един НОЗК предполага предварително или последващо подаване на пълно искане до ЕК. Същевременно, съкратеното искане представлява само (временно) облекчаване на задълженията на заявителя по отношение на сведенията и доказателствата, които той трябва да предостави, за да се ползва от програмата. В крайна сметка в хода на процедурата предприятията са задължени да предоставят на НОЗК пълния обем информация, които е поискана.

В допълнение, генералният адвокат сочи, че текстът на т. 22 от MLP (който определя съдържанието на съкратеното искане, вкл. изискването да се посочи засегнатия продукт и територия) следва да се тълкува в смисъл, че правилното определяне на обхвата на съкратеното искане трябва да се извърши единствено от лицето, което го подава. Затова ако обхватът на картела, визиран в съкратеното искане, не е определен достатъчно точно, подаващият искането рискува да изгуби привилегиите, гарантирани от програмата. Следователно, независимо от това дали съкратеното искане отразява точно или не пълното искане, НОЗК не е задължен да изследва и попълва самостоятелно пропуските, дори и да разполага със сведения за различия в декларираното от същото предприятие пред ЕК или други органи във връзка със същия картел.

Отделно, вменяването на задължение за НОЗК да извършват проверка по съкратеното искане като самостоятелно изискат допълнителна информация от ЕК или от самото предприятие, би противоречало на изрично заявеното намерение на органите, обединени в ЕМК, да не въвеждат „one-stop-shop“ в рамките на ЕС по отношение на програмите за освобождаване от санкции. Според генералния адвокат, подобно задължение за НОЗК би облекчило неоснователно задължението за сътрудничество на подаващите искане за имунитет, което би могло да подкопае ефективността на самата система.

По отношение на третия преюдициален въпрос, генералният адвокат отчита, че реално запитващата юрисдикция се интересува дали ако едно предприятие е подало искане за имунитет до ЕК, НОЗК могат да приемат съкратено искане само от същото предприятие, или може да приемат и искания от други предприятия. При анализа си генералният адвокат отчита, че версията на MLP от 2006 г. допуска подаване на съкратени искания само при подадени искания до ЕК за пълен имунитет, но не предвижда такава възможност при искания за намаляване на санкцията (т.е. втори и последващи по ред).[35] В своята защита пред СЕС, DHL набляга именно на този факт, като твърди, че нито Schenker, нито Agility могат да претендират за пълен имунитет въз основа на съкратено искане до AGCM, при положение, че с техните основни искания до ЕК може да се претендира само намаляване на санкцията, но не и пълен имунитет. Генералният адвокат не приема този аргумент за валиден, защото MLP по принцип няма задължителен характер. Отделно от това, макар версията на MLP от 2006 г. да е по-рестриктивна (в сравнение с 2012 г.), тя все пак предвижда възможност за НОЗК в своите собствени национални програми да предвиждат по-благоприятни правила. Поради тази причина, според генералния адвокат, в рамките на своите национални програми за освобождаване от санкции държавите членки могат да възприемат по-благоприятен подход към предприятията-заявители, от предвиденото в MLP, включително и за разминаване в обхвата между основното и съкратените искания, при условие че са спазени специалните конкурентноправни изисквания и общите принципи на правото на ЕС, включително разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС.

Все пак, в края на заключението се откроява констатацията, че в главното производство пред Consilgio di Stato е налице „истинска несигурност относно смисъла и/или обхвата“ на италианската програма за освобождаване от санкции. Във връзка с това генералният адвокат препоръчва на запитващата юрисдикция преди всичко да определи смисъла и обхвата на националните норми, за да провери дали AGCM действително се е отклонило от тях и съответно – дали по този начин е нарушил правото на ЕС и по-специално общите принципи на правото. В това отношение на Consilgio di Stato е препоръчано да провери дали са спазени правото на добра администрация и изискванията за равно третиране на всички, които са подали искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, както и дали са защитени техните правнообосновани очаквания.

Решението на СЕС

СЕС преформулира запитването на Consilgio di Stato по идентичен начин и дава сходни отговори, като тези на генералния адвокат. По отношение на първия въпрос, Съдът приема, че ЕМК има за цел да насърчава дискусиите и сътрудничеството при прилагането и налагането на политиката на ЕС в областта на конкуренцията и няма правомощия да приема правно задължителни норми.[36] Следователно, предвид липсата на централизирана система на равнището на ЕС за приемане и разглеждане на искания за имунитет във връзка с нарушения на член 101 ДФЕС, обработката на подобни искания, адресирани до НОЗК, се определя от самия орган съгласно националното му право.

При всяко положение Известието от 2006 г. се отнася единствено до програмата за освобождаване от санкции на ЕК и е задължително само за самата нея. Същевременно, както и останалите актове, приети в рамките на ЕМК, MLP няма задължителна сила за държавите членки и НОЗК – независимо дали са съдебни или административни.

По отношение на втория въпрос, Съдът подчертава, че при отсъствието на единна система от напълно хармонизирани програми за имунитет, която да обхваща целия ЕС, искането, подадено към един НЗОК не може да се приеме и за искане, подадено и към друг НОЗК, а процедурата по отношение на всяко едно искане се определя от правото на съответната държава членка. НОЗК имат право (но не и задължение) да приемат програми за освобождаване от санкции, като всяка от тези програми е автономна по отношение не само на другите национални програми, но и по отношение на програмата на ЕК.

Според Съда, автономията на отделните национални програми не може да бъде нарушена само поради факта, че пред различни НЗОК са подадени няколко отделни искания по отношение на едно и също нарушение. Тази автономия по необходимост се разпростира и по отношение на отделните искания за освобождаване от санкции, подадени до ЕК и до НЗОК, тъй като те са неразделна част от съответните програми. Тази система се основава на принципа, че на равнището на ЕС не съществува единно искане за имунитет или едно „главно“ искане, подадено едновременно с няколко „акцесорни“ искания, а по-скоро няколко отделни искания: едно пълно – до ЕК, и няколко съкратени – до различни НОЗК, за чието разглеждане е изключително компетентен органът, който е негов адресат. При всички положения правото на ЕС не задължава НОЗК да тълкуват съкратеното искане, с което са сезирани, във връзка с пълното искане, подадено до ЕК, независимо дали това съкратено искане отразява точно съдържанието на пълното искане или не.

Що се отнася до евентуалното задължение на НОЗК да се свърже с ЕК или с предприятието-заявител, в ситуация, когато предметният обхват на съкратеното искане е по-тесен от обхвата на пълното искане, Съдът изцяло се съгласява с генералния адвокат и приема, че въвеждането на подобно задължение би понижило интензитета и обхвата на задължението за сътрудничество на търсещите имунитет предприятия, което е един от стълбовете на самата програма за имунитет. При това положение, за да се ползва изцяло от схемата за освобождаване от санкции, предприятието-заявител трябва да подаде искане във връзка с конкретен картел не само до ЕК, но и до потенциално засегнатите НОЗК. Заявителят трябва сам да подсигури идентичното съдържание на отделните искания, като се увери, че няма неясноти по отношение на предметния им обхват, тъй като за НОЗН не съществува никакво задължение да анализират съкратените искания в светлината на пълното искане, подадено до ЕК.

По отношение на третия въпрос, Съдът също признава, че до измененията на MLP от 2012г. не е било ясно дали съкратени искания на национално ниво могат да подават само предприятия, които са поискали пълен имунитет пред ЕК, или и другите предприятия (втори и трети по ред заявители пред ЕК), които могат да претендират само за намаляване на размера на санкцията. Независимо от това, според Съда, обстоятелството, че MLP (във версията от 2006г.) не предвижда изрично такава възможност не може да се тълкува в смисъл, че на НОЗК е забранено да приемат подобни съкратени искания, защото инструментите, приети в рамките на ЕМК, не са задължителни за НОЗК. Липсата на задължителен характер води до това, че, от една страна, държавите членки не са длъжни да въведат в конкурентноправното си законодателство разпоредбите на MLP, и, от друга страна, не им забранява да приемат на национално равнище правила, които липсват в този модел или се различават от него, при условие че посочената компетентност се упражнява при спазването на правото на ЕС. В частност, държавите членки не могат да правят невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на ЕС, а конкретно в областта на конкурентното право трябва да следят установяваните и прилаганите от тях правила да не възпрепятстват ефективното прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.[37] В това отношение Съда отбелязва, че изискването за ефективно прилагане на конкурентното право на ЕС не създава пречка за съществуването на национална програма за освобождаване от санкции, позволяваща приемането на съкратено искане от предприятие, което не е подало до ЕК искане за пълен имунитет. Напротив, според Съда, този подход съответства на целта и духа на системата за имунитет, която цели да насърчи подаването на такива искания, а не да ограничи техния брой.

Коментар

MLP е приета от ЕМК през 2006 г., в частност, с цел да улесни предприятията при паралелното подаване на множество искания за имунитет. С практиката по нейното прилагане се откриват пропуски в системата, поради което през 2012 г. са въведени съществени изменения в няколко направления:[38]

По отношение предметния обхват, MLP продължава да се прилага само за тайни картели.[39] Счита се, че другите видове ограничения на конкуренцията, като например вертикални споразумения или хоризонтални ограничения, различни от картелите, са по-лесни за разкриване, поради което са изключени от обхвата на MLP. Същевременно, измененията от 2012 г. разширяват приложното поле на програмата-модел и спрямо картели, които включват вертикални елементи – като тристранния (hub-and-spoke) картел.

 MLP 2012 г. запазва същите категории имунитет и условия за тяхното прилагане, заложени в Известието относно ЕМК. Съответно, пълно освобождаване от санкции се предоставя само на предприятието, което първо представи на НОЗК доказателства за таен картел по собствена инициатива и във всеки случай преди инициирането на проверка на място по случая (искане вариант IА). Освен това, пълен имунитет е възможен дори и при вече започнало разследване на картела, при условие че участник в него пръв спомогне за доказването му (искане вариант IБ). Освобождаване от санкция може да бъде предоставено само на едно предприятие. Останалите участници в картела, които все пак допринесат за разкриването му като принесат значителна добавена стойност спрямо доказателствата, могат да получат намаление на санкцията (искане вариант 2). Трябва да бъдат изпълнени и допълнителни условия, включително да се оказва пълно съдействие на НОЗК, да се предоставят наличните документи и др. доказателства, да се прекрати участието в картела, да се пази поверителност, и т.н.[40] Важно е да се подчертае, че лидерите на картела (т.нар. „ringleaders“), които са предприемали действия, за да принудят останалите да се включат или да продължат участието си в картела, не могат да кандидатстват за пълен имунитет, а могат да получат само намалена санкция.[41]

По отношение на процедурата, MLP вече позволява предварителни анонимни консултации между НОЗК и всеки потенциален кандидат, който желае да получи неформални указания относно това дали отговаря на изискванията за имунитет.[42] Въведе се и т.нар. „маркер“, който позволява да се предпази мястото в опашката на кандидатите за имунитет за определен период от време, докато предприятието събира необходимата информация и доказателства, за да покрие изискванията по програмата.[43] И накрая, когато заявителят счита, че ЕК е „в особено добра позиция“ за да разгледа казуса, той може да подаде пълно искане до нея и да представи само съкратени варианти до НОЗК, за да си гарантира приоритет в рамките на съответните национални програми за освобождаване от санкции, независимо от вида искане (вариант 1А, 1Б или 2).[44]

Измененията в MLP от 2012 г. въведоха и редица допълнителни гаранции срещу риска от разкриване на информация от исканията за имунитет пред трети лица, и специално пред ищци по частни искове за обезщетение срещу самопризналите си участници в картела. За целта изменената MLP позволява да бъдат представяни устни обяснения[45], включително и специално в случаите, когато ЕК е „в особено добра позиция“ за да разгледа казуса. Предвидена е също забрана да се предоставя достъп до преписката на трети заинтересовани лица преди да бъдат официално повдигнати твърдения за извършено нарушение в писмена форма.[46]

Практическият ефект от измененията от 2012 г. обаче е силно ограничен. Както сочи и генералният адвокат, заявената цел на MLP е да насърчава НОЗК да следват сходни разрешения в своите национални програми, без да ги задължава да се придържат към единен образец. С други думи, MLP е форма на soft law, предназначена да насърчава доброволната хармонизация на института на освобождаване от / намаляване на санкции между държавите членки. В един идеален свят условията и реда за предоставяне на имунитет би следвало да бъдат хармонизирани в рамките на ЕС, за да се избегне рискът от разнородни решения на национално ниво. При липсата на хармонизирано законодателство, независимо от измененията в MLP, предприятията-кандидати за имунитет трябва да се постараят да координират внимателно процедурите пред различните НОЗК, като следват изискванията на всяко приложимо национално законодателство.

Решението на Съда по дело C-428/14 демонстрира недостатъците на съществуващата в рамките на ЕС система за освобождаване от санкции и необходимостта от реформи. Наличието на множество паралелни автономни национални програми води до това, че подаването на искане за имунитет до един НОЗК в една държава членка важи само там и не поражда никакъв ефект за други юрисдикции.[47] Нещо повече, дори и ЕК да предостави на едно предприятие имунитет във връзка с нейното разследване, това не му гарантира автоматично право на имунитет в паралелните национални производства. В резултат на това, за да си гарантират максимално широка защита при трансгранични картели потенциалните заявители трябва да подадат едновременно няколко искания за имунитет в целия ЕС, което поражда редица проблеми свързани с несигурност, завишени разходи за защита и риск от двойни санкции.

На първо място, заявителят рядко може да предвиди кой точно НОЗК е компетентен да разгледа конкретния картел. При наличието на различия в националните програми за имунитет, всеки разумен кандидат-доносник, който иска да сподели информация за картел, засягащ повече от една юрисдикция, би направил това само ако отговаря на условията, поставени от най-рестриктивната национална програма. (Ако се придържа към средния стандарт, той рискува да получи глоба в някоя от засегнатите юрисдикции с по-рестриктивни изисквания.) По този начин липсата на единни стандарти на практика обезсмисля наличието на по-благоприятни условия в конкретна държава членка и създава условия за прогресивно увеличаване на административните ограничения навсякъде в ЕС.[48]

От друга страна, обслужването на множество паралелни процедури създава чисто технически затруднения – то е скъпо и сложно за организиране в кратък период. Освен това, всеки един от кандидатите за имунитет е длъжен да се съобразява със задължението за сътрудничество по отношение на всеки отделен НОЗК към който се е обърнал, като отдели необходимите ресурси, за да реагира своевременно на допълнителни запитвания или инструкции, въпреки че е възможно съответните органи въобще да не се заинтересуват от случая или да нямат възможност да го разследват (например защото ЕК е решила да го поеме). Това е един важен допълнителен фактор, който също оказва влияние върху претеглянето на ползите и разходите от решението да се разкрие картела.

Не на последно място, тъй като отделните програми са автономни и всяка се подчинява на своето национално право, принципът ne bis in idem няма да се прилага в паралелните процедури. Така въпреки, че едно предприятие е получило имунитет в производството пред ЕК или един НЗОК, то може да бъде санкционирано от друг – какъвто е именно случая с DHL в Италия.[49] Тази несигурност определено оказва възпиращ ефект и при най-силното желание за самопризнание.

Затова в контекста на повечето картели подаването на искане за имунитет е трудна задача както за самите предприятия, така и за техните правни консултанти. В настоящата разнородна регулаторна среда предприятията трябва не само да установят в кратък срок точния обхват на картелните практики, от които желаят да се дистанцират (както в предметен така и в географски план), но трябва и да предвидят всички възможни процедурни сценарии – т.е. кой от всичките 29 НОЗК в рамките на ЕС (28 държави членки плюс ЕК) биха разгледали казуса и как биха действали. На практика не съществува гаранция, че дори и ако се подаде пълно и всеобхватно искане до ЕК, тя ще поеме случая изцяло. Възможно е и обратното – един картел, който на пръв поглед изглежда чисто национален, може да разкрие трансгранични ефекти, които оказват въздействие в няколко отделни държави членки, което да провокира ЕК да го изземе от НОЗК. Това, в комбинация с различията в националните практики, създава една среда, която благоприятства неволните грешки, които обаче могат да имат съществен негативен ефект върху счетоводния баланс на предприятията.

Макар статистиката да показва нарастване на броя на разследвани картели в рамките на ЕС и често да се сочи, че основен принос за това имат програмите за имунитет, трудно може да се измери степента на техния успех, тъй като общият брой на съществуващите картели е напълно неизвестен.[50] Настоящата система за освобождаване от санкции в ЕС – която в основата си датира от 2006 г. – не е проектирана, за да поеме голям брой кандидати за имунитет едновременно. Вярно е, че самопризнанията ускоряват разкриването на картели, но те не премахват напълно необходимостта от провеждане на пълно и задълбочено разследване. В резултат на това, при много органи се наблюдава натрупване на искания за имунитет, които не успяват да бъдат своевременно обработени.[51] Отделно от това, икономическата среда се променя динамично, като днес живеем в един все по-глобален свят, при който трансграничните вериги на снабдяване са норма, а не изключение. При това положение автономното съществуване на множество национални програми за имунитет, между които често има различия (ако не в материалноправен аспект, то поне в процедурни практики и обичаи), намалява стимулите за самопризнание и започва да се превръща в спирачка, която препятства ефективността на системата. Затова е необходимо да бъдат изменени настоящите правила чрез по-добро синхронизиране на работата на отделните НОЗК и създаване на процедури за „обслужване на едно гише“ при подаване на искания за имунитет.

* Старши адвокат към АД „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“. Настоящата статия изразява мнението и позицията на автора в лично качество и не ангажира, нито съвпада задължително с официалната позиция на организациите, с които той е свързан.

***

Link to the summary in English language: A RACE FOR IMMUNITY OR A GROWING NEED TO HARMONIZE THE EU LENIENCY SYSTEM

***

[1] Вж. Доклад на ЕК относно политиката в областта на конкуренцията за 2014 година, COM(2015) 247 final, публикуван на 04.06.2015г.

[2] <http://ec.europa.eu/competition/cartels/statistics/statistics.pdf>.

[3] Marvão, C. (2014) The EU Leniency Programme and Recidivism. Stockholm Institute of Transition Economics Working Paper No. 27 – September 2014. [online] Достъпно на: <https://www.hhs.se/contentassets/0da8f0d65 e6d441490ac45a1be9a1b38/2014-the-eu-leniency-programme-and-recidivism.pdf> [последно посещение 20.04.2016г.].

[4] Виж за повече информация ICN Anti-cartel Enforcement Template. [online] Достъпно на: <http://ec.europa.eu/competition/international/multilateral/template.pdf> [последно посещение 20.04.2016г.].

[5] В българската правна литература не е възприет единен кратък термин за „leniency” или „leniency programme”, поради което тук по-долу се използват като равнозначни описателният израз „програма за освобождаване от санкции / намаляване на санкции“ и опростената версия „програма за имунитет“.

[6] Marvão, стр. 8. Следва да се отчете, че голяма част от тези производства са вторични вълни, породени от разкрития и съдебни решения в САЩ. На практика поне 25% от исканията за освобождаване от санкции, подадени пред ЕК, изхождат от предприятия, които вече са осъдени в САЩ за същото поведение.

[7] Carmeliet, T. (2012) How lenient is the European leniency system? An overview of current (dis)incentives to blow the whistle. Jura Falconis 48 (3), p.463-512.

[8] Spratling, G. & Arp, D. J. (2003) The International Leniency Revolution. American Bar Association Section of Antitrust law- 2003 Annual Meeting. [online] Достъпно на: <http://gibsondunn.com/fstore/ documents/pubs/Spratling-Arp%20ABA2003_Paper.pdf> [последно посещение 20.04.2016г.].

[9] Актуалните версии са налични на: <http://www.usdoj.gov/atr/public/criminal/leniency.htm>.

[10] Hammond, S. (2010) The Evolution of Criminal Antitrust Enforcement Over the Last Two Decades, Address Before 24th Annual National Institute on White Collar Crime. [online] Достъпно на: <http://www.usdoj.gov/atr/public/speeches/255515.htm> [последно посещение 20.04.2016г.].

[11] Известие на Комисията относно неналагане или намаляване на глоби по дела за картели, ОС C207/4, 1996.

[12] Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по дела за картели, ОС C45/3, 2002 („Известието от 2002“).

[13] Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по дела за картели, ОС C298/17, 2006 („Известието от 2006“).

[14] При първоначалната версия на програмата от 1996г. се гарантира само 75% намаление на санкцията за първото дружество, което предостави данни за картел и изпълнява другите изисквания.

[15] Пара. 8–11, Известие от 2002г., актуализирани съгласно пара. 8 – 13 от Известието от 2006г.

[16] Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията.

[17] Виж пара. 38 от преамбюла и чл. 11. пара. 4 и 6 от Директива 2014/104/ЕС.

[18] Регламент № 1/2003 от 16 декември 2002г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (по-долу „Регламент 1/2003“).

[19] Съображение 15 от преамбюла на Регламент 1/2003, както и Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция, ОВ C 101, 2004 г., стр. 43 („Известие относно EMK“). Точка 1 от Известието относно ЕМК гласи: „Регламент […] № 1/2003 […] създава система от паралелни правомощия, при които Комисията и националните органи по конкуренция в държавите членки […] могат да прилагат разпоредбите на член [101 ДФЕС] и член [102 ДФЕС]. Националните органи по конкуренция и Комисията заедно образуват мрежа от публични органи, които действат в интерес на обществото и си сътрудничат тясно с цел защита на конкуренцията. Мрежата е форум за дискусия и сътрудничество при прилагането и налагането на политиката на ЕО в областта на конкуренцията. Тя предоставя рамка за сътрудничество на европейските органи по конкуренция в случаите, когато намират приложение членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС], и е основа за създаването и поддържането на обща европейска култура по отношение на конкуренцията. Мрежата се нарича Европейска мрежа по конкуренция ([ЕМК]) […]“.

[20] Решение по делото Pfleiderer (C 360/09, EU:C:2011:389), пара. 21.

[21] Така например ЕК е в особено добра позиция, за да разследва картели с ефекти в повече от три държави членки – вж. пара. 14 от Известието за ЕМК.

[22] ECN Model Leniency Programme <http://ec.europa.eu/competition/ecn/mlp_revised_2012_en.pdf>.

[23] MLP, пара. 22.

[24] MLP, пара. 24.

[25] C360/09, EU:C:2011:389, пара. 22.

[26] Решение на КЗК № 272/2011.

[27] Последна юрисдикция в областта на административно-правните спорове в Италия.

[28] В последствие DHL твърди, че макар искането му от 12 юли 2007 г. да не съдържа конкретни и специфични примери за деяния, наблюдавани в областта на спедицията чрез автомобилен превоз, това се дължи на факта, че такива данни все още не са установени (ECLI:EU:C:2016:27, т.18).

[29] <http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-07-406_en.htm?locale=en>.

[30] DHL изрично заявява, че „самото искане представлява при всички положения само допълнение към искането от 12 юли 2007 г., тъй като последващите деяния, които [дружеството сочи], не представляват отделно нарушение, което не е включено в първоначалната декларация, а само различна проява на вече съобщените нарушения, и поради това Комисията ги е отчела за целите на предоставеното на предприятието освобождаване от глоби и намаляване на техния размер“ (ECLI:EU:C:2016:27, т.19).

[31] <http://europa.eu/rapid/press-release_IP-10-149_en.htm?locale=en>.

[32] Решение от 28 март 2012г. по дело COMP/39.462.

[33] Пара. 38 от Известието относно ЕМК гласи: „При отсъствието на система от напълно хармонизирани програми за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер, която да обхваща целия Европейски съюз, искането за имунитет, отправено към даден орган за защита на конкуренцията, не може да се приеме за искане, отправено и към друг такъв орган. Следователно в интерес на подаващия искането е да го отправи към всички органи за защита на конкуренцията, компетентни да прилагат чл. [101 ДФЕС] по отношение на територията, където е извършено нарушението, и които органи могат да се смятат в добра позиция да противодействат на въпросното нарушение. С оглед значението на времето при повечето програми за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер подателите на исканията ще трябва да преценят дали не е уместно да ги подадат пред съответните органи за защита на конкуренцията едновременно. От заявителя зависи да предприеме стъпките, които смята за подходящи, за да запази правата си с оглед възможните процедури, осъществявани пред тези органи за защита на конкуренцията.“

[34] ECLI:EU:C:2015:587.

[35] При изменението в MLP от 2012г. това разграничение е премахнато, като изрично се предвижда, че съкратено искане може да се подава от всеки – незавсимо от поредността на основните искания до ЕК и независимо от вида основно искане – за пълен имунитет или само за намаляване на санкцията (вж. т. 42 от обяснителните бележки към MLP от 2012г.).

[36] Като доказателство в тази връзка СЕС сочи факта, че инструментите, приети от ЕМК, са обнародвани в серия „С“ на Официален вестник, която за разлика от серия „L“ няма за цел да публикува задължителни правни актове, а само информации, препоръки и становища.

[37] Решения Pfleiderer, C 360/09, EU:C:2011:389, т. 24 и Kone и др., C 557/12, EU:C:2014:1317, т. 26.

[38] За повече информация виж: <http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-12-887_en.htm> и <http://ec.europa.eu/competition/ecn/mlp_revised_2012_en.pdf>.

[39] Съгласно т. 4 от MLP 2012, „тайните картели“ са, в частност, споразумения и/или съгласувани практики между две или повече предприятия – конкуренти на съответния пазар, насочени към ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия за покупка или продажба, разпределяне на квоти за производство или продажби или разпределяне на пазари, включително при манипулиране на публични търгове или конкурси, или процедури за възлагане на обществени поръчки. Същата дефиниция се съдържа и в т. 3 от Програмата за освобождаване от санкция / намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел (Решение 274/2011 на КЗК).

[40] Вж. т. 13 и сл. от MLP 2012; Срвн. т. 30 от Програмата за освобождаване от санкция / намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел (Решение 274/2011 на КЗК).

[41] MLP 2012, т.8 и т. 7 от Програмата за освобождаване от санкция / намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел (Решение 274/2011 на КЗК).

[42] MLP 2012, т.14 и т. 1 от Правилата за прилагане на програмата за освобождаване от санкция или намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел (Решение 274/2011 на КЗК).

[43] MLP 2012, т.16 и т. 21 и сл. от Програмата за освобождаване от санкция / намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел (Решение 274/2011 на КЗК).

[44] MLP 2012, т. 24. Към тази промяна реферира и генералният адвокат Wathelet в т. 86 от становището си по делото.

[45] В устна форма се приемат както „корпоративни обяснения“, изхождащи от законните представители на предприятията, така и свидетелски показания от страна на техните служители – вж. MLP, т. 28, както и т. 9 от Правилата за прилагане на програмата за освобождаване от санкция или намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел (Решение 274/2011 на КЗК).

[46] MLP, т. 29 и т. 9.4 от Правилата за прилагане на програмата за освобождаване от санкция или намаляване на санкции в случай на участие на предприятие в таен картел (Решение 274/2011 на КЗК).

[47] Това заключение всъщност не е нещо ново – вж. в тази връзка Brokx, L. (2001) A patchwork of leniency programmes. ECLR, p.35-46, както и Reynolds, М. и Anderson, D. (2006) Immunity and Leniency in EU Cartel Cases: Current Issues. ECLR, p.82-90.

[48] Carmeliet, стр. 472.

[49] Това не е единственият подобен случай. В картела за прах за пране Henkel получава пълен имунитет при споразумението с ЕК (вж. <http://europa.eu/rapid/press-release_IP-11-473_en.htm>), но не успява да се размине със санкции във Франция (вж. <http://www.autoritedelaconcurrence.fr/user/standard.php?id_rub=388&id_article=1734>).

[50] Marvão, стр. 22.

[51] Carmeliet, стр. 463.

Hristo Kirilov

Реферандер в Общия съд на Европейския съюз.