Решение на Съда на ЕС по дело C-352/13, CDC Hydrogen Peroxide

Габриела Едрева [1]

 

Практиката по искове за вреди от нарушения на правото на конкуренцията, заведени пред националните съдилища, непрекъснато се увеличава в Европа като резултат от дългогодишните усилия на Европейската комисия по насърчаване на ефективни действия по прилагане на конкурентното право от страна на частноправни субекти (т.нар. private enforcement [2]). През 2014 г. беприета Директива 2014/104/ЕС [3], с която се установяват правила относно искове за обезщетение за вреди при нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията. Имплементирането на Директива 2014/104/ЕС в националния правен ред следва да приключи до 27 декември 2016 г. В този срок националните законодатели следва да осигурят подходящи процесуални средства, с които националните съдилища, пред които се завеждат исковете за вреди от нарушения на правото на конкуренцията, включително при дела с трансграничен елемент, да могат да присъдят дължимото обезщетение, без същевременно същото да надвишава претърпените вреди (напр. чрез съединяване на искове).

В този контекст решението по делото CDCHydrogenPeroxide, в което за първи път Съдът на ЕС се произнася относно връзката между разпоредбите на първичното право на Съюза, гарантиращи свободната конкуренция, и разпоредбите на международното частно право на Съюза относно международната компетентност по граждански и търговски дела, е едновременно ключово за практиката на СЕС в областта на конкурентното право и особено актуално. Макар решението да се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 44/2001[4] (“Регламент Брюксел I“), отменен от влезлия в сила на 10 януари 2015 г.Регламент (ЕС) № 1215/2012[5], поради идентичност на тълкуваните разпоредби, направените от Съда изводи ще следва да се прилагат и към сега действащия регламент.

С това решение Съдът отваря допълнително пътя за исковете за вреди от трансгранични нарушения на правото на конкуренцията, предоставяйки на пострадалите лица (конкуренти, клиенти, доставчици) избора да заведат иска си в значителен брой национални юрисдикции. По този начин Съдът на практика позволява търсенето на най-благоприятния съд (forum shopping) като, в контекста на незавършилия процес по транспониране на Директива 2014/104/ЕС, разглежданото решение би могло да допринесе за въвеждането в националните законодателства на особено изгодни условия за private enforcement.

Обстоятелства по делото и преюдициални въпроси

С решение от 2006 г. Европейската комисия („ЕК“) установява, че няколко дружества, доставящи водороден пероксид и/или натриев перборат, са участвали в едно-единствено нарушение на забраната за картелите, установена в чл. 81 от ЕО (чл. 101 от ДФЕС) и чл. 53 от Споразумението за ЕИП („картелът“), продължило в периода 1994-2000 г. и налага глоба на някои от тях.^[6] Според решението на ЕК, нарушението се състои основно в обмен на важна и поверителна информация за пазарите и/или предприятията, в ограничаване и/или контрол на производството, в разпределяне на пазарии клиенти, както и в определяне и надзор за спазването на цени в рамките на многостранни и/или двустранни редовно или извънредно провеждани срещи и телефонни разговори главно в Белгия, Германия и Франция.

CDCCartelDamageClaimsHydrogenPeroxydeSA (“CDC”) е дружество, установено в Белгия, чийто предмет на дейност е предявяването на вземания за обезщетения за вреди, които са му прехвърлени пряко или косвено от някои от предприятията, които твърдят, че са увредени от картела, общо 71 на брой.

През 2009 г. CDC предявява пред Landgericht Dortmund (областен съд в Дортмунд, Германия) иск за солидарно присъждане на обезщетение срещу шест от санкционираните дружества, всяко от които е установено в различна държава членка и единствено дружеството Evonik Degussa GmbH, спрямо което CDC е оттеглило иска си преди изтичане срока за отговор на исковата молба, е установено в Германия. За целта CDC се позовава на споразумения за цесия на вземания за обезщетение с 32 предприятия, клиенти на участниците в картела и установени в 13 различни държави членки на ЕС и ЕИП.

Ответниците по главното производство правят възражение, че запитващата юрисдикция няма компетентност, като в подкрепа на този аргумент изтъкват клаузи за предоставяне на компетентност и арбитражни клаузи, фигуриращи в договорите им за продажба с предприятията, за които се твърди, че са пострадали от картела.

Запитващата юрисдикция по същество поставя на Съда следните въпроси:

1/ Следва ли чл. 6, т. 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001[7] (“Регламент Брюксел I“) да се тълкува в смисъл, че при описаните по-горе обстоятелства по делото се прилага предвиденото в тази разпоредба правило за съсредоточаване на компетентността в случай на множество ответници, и то дори когато ищецът е оттеглил иска си срещу единствения ответник, установен в държавата членка на запитващата юрисдикция?

2/ Следва ли чл. 5, т.3 от Регламент Брюксел I да се тълкува в смисъл, че при описаните по-горе обстоятелства по делото, по отношение на всеки един от ответниците и с оглед на всички претендирани вреди или на цялата вреда вредоносното събитие е настъпило в държавите членки, в които картелните споразумения са били сключени и прилагани?

3/ Допустимо ли е предвидените в договорите за продажба клаузи за предоставяне на компетентност и арбитражни клаузи да бъдат взети предвид, ако това води до дерогиране на компетентността на съда, който има международна компетентност съгласно чл. 5, т. 3 и/или чл. 6, т.1 от Регламент Брюксел I ?

Заключението на генералния адвокат

Генералният адвокат по делото г-н Jääskinen смята, че макар Регламент Брюксел I сам по себе си изобщо да не е предназначен да прилага правилата на правото на конкуренцията на Съюза, неговото тълкуване и прилагане трябва да осигурят възможност за опазването на пълната ефективност на тези правила, тъй като те съставляват основен елемент от икономическата структура на ЕС. Освен това, отбелязва той, процесуалните норми от правото на Съюза трябва в известен смисъл да бъдат поставени в услуга на материалноправните. Генералният адвокат счита, че в случаите на по-сложни нарушения на правото на конкуренцията, появата на участници като CDC свидетелства за това, че би било неразумно да се преследват самостоятелно и индивидуално различните нарушители от такъв тип.

В допълнение, в съответствие с целите на Регламент Брюксел I, следва,от една страна, доколкото е възможно, да се избягваувеличаването на броя на критериите за съдебнакомпетентност за едно и също правоотношение и от друга страна, да се гарантираправнатасигурносткакто на ищците, така и на ответниците, чрез възможността да се предвиждасъссигурносткомпетентният съд, по-специалнокато се дадевъзможност на сезирания съд да се произнесе по своятасобственакомпетентност, без да бъдезадължен да разглеждаделото по същество.

По отношение на първия въпрос, касаещ приложимостта на правилото за съсредоточаване на компетентността по чл. 6, т.1 от Регламент Брюксел I, генералният адвокат напомня, че тази разпоредба е изключение от общото правило за компетентност на съда по местоживеене на ответника и следователно следва да се тълкува стриктно. Съсредоточаването на компетентността отговаря на грижата да се улесни доброто правораздаване и да се намали до минимум възможността от едновременни производства, като по този начин се избегнат решения, които биха могли да си противоречат. За да се разглеждат решенията като противоречащи си, не е достатъчно, смята г-н Jääskinen, да съществува (i) различие в разрешаването на спора, а е необходимо и (ii) това различие да се вписва в рамките на едни и същи фактически и правни обстоятелства.

Относно наличието на едно и също фактическо положение, генералният адвокат счита, че условието е изпълнено, тъй като с горецитираното решение на ЕК се установява по задължителен начин за съдилищата на държавите членки, че ответниците по главното производство са извършили едно-единствено продължавано нарушение.

Относно наличието на едно и също правно положение, г-н Jääskinen намира, че макар в случая картелът да представлява едно-единствено продължено нарушение, гражданската отговорност на участниците в него се определя от националното право на всяка държава членка и че разликите в правните основания на заведените срещу отделните ответници искове не са сами по себе си пречка за прилагането на чл. 6, т. 1 от Регламент Брюксел I, стига те да са можели да предвидят риска срещу тях да бъде предявен иск в държавата членка, в която е местоживеенето на поне един от тях.

Относно обстоятелството, че искът срещу единствения ответник, установен в държавата членка на запитващата юрисдикция, е оттеглен преди изтичане на срока за отговор на исковата молба, генералният адвокат е на мнение, че чл. 6, т. 1 от Регламент Брюксел I не следва да намери приложение, само ако е надлежно установено, че преди да предяви своя иск, ищецът е сключил правно задължително споразумение с ответника, установен в държавата членка на сезирания съд, и съзнателно е скрил наличието на това предходно споразумение с единствената цел по отношение на един от другите ответници да бъде изключена компетентността на съдилищата на държавата членка, където е установен.

По отношение на втория въпрос, г-н Jääskinen отбелязва, че запитващата юрисдикция приема за безспорно, че висящият пред нея иск е от областта на деликтната отговорност. Той обаче смята, че разпоредбата на чл.5, т.3 от Регламент Брюксел I има дерогационен характер и следва да се тълкува стеснително, за да се избегне насърчаването на forumshopping. В действителност, от една страна, чл.5, т.3 от Регламент Брюксел I въвежда изключение от принципа на компетентност на съдилищата по местоживеене на ответника. От друга страна, тази разпоредба е основана на особено тясната връзка между спора и съдилищата по мястото, където е настъпило вредоносното събитие или където се е материализирала вредата.

Генералният адвокат е на мнение, че член 5, точка 3 от Регламент Брюксел I не може да има полезно приложение, когато става въпрос за конкретния случай на незаконно хоризонтално картелно споразумение с голяма продължителност, което е ограничило конкуренцията на цялата територия на Съюза и е с много сложна структура, тъй като е довело до цяла поредица от споразумения и тайни практики, вследствие на което и участниците, и пострадалите от твърдените вреди са разпръснати в голям брой държави членки. В действителност, прилагането на тази разпоредба в случай като разглеждания, би довело, според г-н Jääskinen, до прекалено общи, размити и случайни критерии за компетентност.

По отношение на третия въпрос, генералният адвокат отбелязва, че за разлика от арбитражните клаузи, клаузите за предоставяне на компетентност попадат в приложното поле на чл. 23 от Регламент Брюксел I и смята, че по същество с третия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция приканва Съда да определи дали и по какъв начин присъщите на член 101 ДФЕС принципи могат да окажат влияние, първо, върху прилагането на чл. 23 от Регламент Брюксел I, когато клаузи за предоставяне на компетентност попадат в приложното му поле, и второ, върху изпълнението на други видове клаузи за предоставяне на компетентност и арбитражни клаузи, които от своя страна са регламентирани от норми на международното право или от правото на държавите членки.

Г-н Jääskinen изразява съмнение, че клауза за предоставяне на компетентност, включена в договори като разглежданите, би могла да задоволи изискването, залегнало в практиката на Съда,[8] за ясно и неопорочено съгласие. Причината е,че спорът по главното производство се касае до предоставяне на компетентност на съда, избран за разрешаването на спор относно деликтната отговорност, произтичаща от незаконно картелно споразумение, съществуването на което не е било известно на предполагаемото пострадало лице в момента, в който предоставянето на компетентност е било договорено. Ако обаче пострадалото лице приема споразумение за предоставяне на компетентност, след като е научило за съществуването на картела, тогава е прието напълно съзнателно.

Генералният адвокат отбелязва, че, по отношение на клаузи за предоставяне на компетентност, международната компетентност на съдилищата от държавите членки по граждански и търговски дела се определя от разпоредбите на чл. 23 от Регламент Брюксел I, който посочва условията за валидност и правното действие на тези клаузи.

По отношение на клаузите за предоставяне на компетентност, към които чл. 23 от Регламент Брюксел I не се прилага, както и на арбитражните клаузи, генералният адвокат припомня, че съгласно постоянната си практика, произтичаща от решения Courage и Crehan[9] и Manfredi и др.[10], Съдът е постановил, че при липса на правна уредба на Съюза в тази област, задача на вътрешния правен ред на всяка държава членка е да урежда начините за упражняване на правото да се иска поправяне на вредите, произтичащи от картел, забранен от член 101 ДФЕС, доколкото са спазени принципите на равностойност и на ефективност, които изискват по-специално тези национални правила да не засягат пълната ефективност на правото на конкуренция на Съюза и да вземат предвид, в частност, преследваната от посочения член цел.

Според г-н Jääskinen обаче, в случай на хоризонтално ограничаване на конкуренцията, е трудно да се приеме дерогиране на правилата за компетентност чрез клаузи за предоставяне на компетентност или арбитражни клаузи, освен когато предполагаемите пострадали лица изрично са дали своето съгласие в този смисъл и при условие, че държавните или арбитражни съдилища, на които по този начин е предоставена компетентност, са длъжни да прилагат разпоредбите на правото на конкуренция на Съюза в качеството им на императивни норми.

Решението на Съда на ЕС

По отношение на първия въпрос, касаещ приложимостта на правилото за съсредоточаване на компетентността по чл. 6, т.1 от Регламент Брюксел I, СЕС, изцяло следвайки заключенията на генералния адвокат, счита, че, за да се приложи тази разпоредба, е необходимо да съществува риск от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства.

Такъв риск съществува,когатодве кумулативни условия са изпълнени, а именно: (i) има вероятност от различие в разрешаването на спора и (ii) това различие се вписва в рамките на едни и същи фактически и правни обстоятелства[11].

По първото условие за различие в разрешаването на спора, Съдът приема, че, доколкото предпоставките за гражданската отговорност се определят от националното право на всяка държава членка и следователно при заведени искове в различни държави членки, тези предпоставки могат да са различни, съществува риск от противоречащи си съдебни решения и условието е изпълнено.

По второто условие, а именно различието да се вписва в рамките на едни и същи фактически и правни обстоятелства, Съдът отбелязва, че условието е изпълнено, тъй като, според решението на ЕК, картелът представлява едно-единствено продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

Същевременно обаче, дори ако спрямо исковете за обезщетение за вреди, предявени от CDC срещу ответниците по главното производство съгласно нормите на международното частно право на сезирания съд, са приложими различни закони, подобна разлика в правните основания не е достатъчна да се счете, че има различни фактически и правни обстоятелства и следователно, нее сама по себе си пречка за прилагането на чл. 6, т. 1 от Регламент Брюксел I, стига участниците в картела да са можели да предвидят риска срещу тях да бъде предявен иск в държавата членка, в която е местоживеенето на поне един от тях. Това изискване е изпълнено според Съда в случая, когато ЕК констатира едно-единствено нарушение на правото на Съюза и обосновава с него отговорността на всеки участник за причинените вреди.

Що се отнася до обстоятелството, че CDC оттеглилo иска си срещу единствения ответник, установен в държавата на запитващата юрисдикция, Съдът припомня, че когато към момента на тяхното предявяване исковете са свързани по смисъла на чл.6, т. 1 от Регламент Брюксел I не е необходимо да се установява отделно, че те не са предявени единствено с цел по отношение на един от ответниците да бъде изключена компетентността на съдилищата на държавата членка, в която е местоживеенето му[12]. Следователно сезираният съд може да констатира опит за заобикаляне на правилото за компетентност по чл. 6, т. 1 чрез изкуствено поддържане на условията за прилагане на тази разпоредба, и на това основание да установи, че не е компетентен, само ако разполага с достатъчно доказателства за това.

По отношение на втория въпрос, Съдът, за разлика от генералния адвокат, счита разпоредбата на чл. 5, т.3 от Регламент Брюксел I за приложима към разглеждания случай.

Според Съда, мястото на вредоносното събитие следва да се определи за всяко отделно вредоносно събитие, тъй като извършената цесия на вземания не може да има значение при определянето на компетентния съд. Понятието “вредоносно събитие” се отнася едновременно до:

(i) мястото на настъпване на събитието, причинило вредата. Това място се определя:

– като мястото на създаване на картела, когато и ако това място може да бъде определено; или евентуално

– като мястото на сключване на единственото споразумение (като част от картела), причинило твърдяната вреда, когато има такова, като в този случай може да се води дело пред един и същи съд срещу няколко участника в картела;

(ii) мястото на материализиране на вредата :

– съвпада с мястото, където конкретно се проявява вредата, което може да бъде определено само за всяко предполагаемо пострадало лице поотделно, и по принцип ще бъде в седалището на това лице;

като ищецът може да предяви по свой избор иск пред съда в едно от местата по (i) или (ii).

По отношение на третия въпрос, Съдът, след като преформулира зададения въпрос, обвързвайки го с чл. 23 от Регламент Брюксел I, намира, че клаузите за предоставяне на компетентност могат да бъдат противопоставени на трето лице като CDC само в случай, че същото е встъпило във всички права и задължения на първоначалния съдоговорител. В случай, че това условие е изпълнено, според СЕС, запитващата юрисдикция следва да има предвид, че клаузи, които се отнасят абстрактно до спорове при договорни правоотношения, не включват в обхвата си спорове относно деликтна отговорност, каквато е по своята същност отговорността на участник в картел. Всъщност, отбелязва Съдът, “доколкото към момента, в който пострадалото предприятие се е съгласило с посочената клауза, то не е имало достатъчно основания да очаква подобен спор, защото незаконният картел, в който е участвал неговият съдоговорител, не му е бил известен в този момент, няма как да се смята, че в основата на този спор са договорни отношения. Следователно такава клауза не би могла валидно да дерогира компетентността на запитващата юрисдикция.” Обратно, според Съда, единствено клауза, която се отнася до спорове за отговорността за нарушение на правото на конкуренцията би могла да дерогира разгледаните по-горе специални правила за компетентност.

Коментар

Практическият извод, който може да бъде направен от решението на Съда по делото CDCHydrogenPeroxideе, че иск за обезщетение за вреди, при условията на солидарна отговорност, основан на установено от ЕК едно-единствено продължено нарушение на забраната за картели, извършено в няколко държави членки при различно по място и време участие на ответниците, може да се заведе по избор на ищеца пред:

(i) съда по седалището на който и да е участник в картела, намиращо се на територията на държава членка, като пред този съд ще могат да бъдат привлечени и останалите участници в картела. Дори в случай, че в последствие искът срещу единствения ответник, установен в държавата, чийто съд е сезиран, бъде оттеглен, сезираният съд ще продължи да бъде компетентен, освен ако ответниците не успеят да докажат, че ищецът се е опитал да заобиколи правилата за компетентност, поддържайки изкуствено условията за съсредоточаване на компетентността в този съд; или

(ii) съда по мястото на създаване на картела, ако то може да бъде определено, или съда по мястото на сключване на единственото споразумение, причинило твърдяната вреда, когато има такова; или

(iii) съда по мястото, където конкретно се материализира вредата, което може да бъде определено само за всяко предполагаемо пострадало лице поотделно, и по принцип ще бъде в седалището на това лице.

Така на практика, обратно на мнението на генералния адвокат, според което следва да се избягва, доколкото е възможно, forumshopping, Съдът предоставя значителен избор на лицата, пострадали от трансгранични антиконкурентни практики,да сезират с искове за обезщетение за вреди най-благоприятния за тях съд.

Впрочем forumshoppingне е новост при обезщетенията за вреди от трансгранични антиконкурентни практики в Европа, но до решението на Съда по делото CDCHydrogenPeroxide правилата, по реда на които можеше да бъде направен изборът на пострадалите лица, не бяха ясни и нямаше сигурност относно съдилищата, които следва да се считат за компетентни по такива искове.

В действителностforumshoppingобикновено на практика е привилегия на малцина, тъй като често предполага ищците да вземат информирано решение след обстоен сравнителен анализ и да имат реалната финансова и организационна възможност да избират юрисдикцията, в която да водят дело. За това свидетелства и появата на специално създадени с цел предявяване на такива искове за обезщетение дружества като CDC (т.нар. litigationfundingvehicles), които изкупуват вземанията за обезщетение на пострадали лица, доколкото за последните трудно да предявят самостоятелно вземането си пред най-благоприятния съд.

Впрочем, според постоянната практика на Съда[13], намерила израз в чл. 3, т. 2 от Директива 2014/104/ЕС, такова обезщетение следва да покрива както понесените от тях загуби (damnumemergens), така и пропуснатите ползи (lucrumcessans), и лихви. Поради това финансовите последици от исковете за обезщетение за вреди от антиконкурентни практики при разрастване на практиката по завеждането им, могат да бъдат изключително сериозни за нарушителите и могат дори значително да надвишат, в определени случаи, наложената от органа по конкуренцията имуществена санкция, която не може да надхвърли 10 % от общия оборот за предходната финансова година на предприятието извършител[14].

В допълнение, посочените по-горе правила за компетентност могат да бъдат дерогирани чрез договорна клауза, която изрично определя компетентния съд по спорове за отговорността за нарушение на правото на конкуренцията. Поради тайния характер на антиконкурентните практики, изключително трудно е обаче да си представим, че дадено предприятие би поискало такава клауза да фигурира в договорите с доставчиците и/или клиентите му, за да избере съд, пред който същите биха могли да заведат исковете си срещу него. Изричното договаряне относно предоставяне на компетентност при антиконкурентни практики е мислимо единствено в хипотезата, разгледана от генералния адвокат и неупомената от Съда, на споразумение за предоставяне на компетентност, сключено след като пострадалото лице е научило за съществуването на картела.

Прави силно впечатление фактът, че Съдът преформулира въпроса на запитващата юрисдикция, обвързвайки го с чл. 23 от Регламент Брюксел I и така, без да предостави обяснение,отговаря на зададения въпрос единствено в частта му относно клаузите за предоставяне на компетентност,попадащи в обхвата на този член, т.е. клаузи за избор на съд или съдилища от държава членка, но не и по отношение арбитражните клаузи. Може само да се спекулира по въпроса за това защо Съдът по този начин избягва да вземе отношение относно дерогирането на международната компетентност чрез арбитражни клаузи, въпреки предложения отговор от генералния адвокат и липсата на препратка към чл. 23 от Регламента в зададения въпрос.

Така, след като дава възможност предприятията, нарушили правото на конкуренцията, при определени условия, да бъдат подведени под отговорност пред потенциално значителен брой съдилища (по седалището на всеки от нарушителите; по мястото на настъпване на вредоносното събитие; по мястото, където конкретно се проявява вредата, което може да бъде определено само за всяко предполагаемо пострадало лице поотделно), Съдът на практика отказва да им предостави разумен способ, с който биха могли да ограничат този риск.

Дали след решението CDCHydrogenPeroxide, в комбинация с новата Директива 2014/104/ЕС, завеждането на искове за обезщетение за вреди от трансгранични антиконкурентни практики най-сетне ще стане масова практика в Европа, можем само да гадаем, но едно е сигурно – в България privateenforcementпрактиката за момента е оскъдна, транспонирането на новата директива предстои и това е тематика, която ще става тепърва актуална.

***

Link to the summary in English language: RULES ON JURISDICTION IN ACTIONS FOR DAMAGES CAUSED BY TRANSNATIONAL ANTICOMPETITVE PRACTICES

***

[1]Адвокат, Адвокатско дружество „Павлов и съдружници“ в сътрудничество със CMS Reich-RohrwigHainz.

[2]В правото на конкуренцията понятието privateenforcementсе отнася до прилагането на конкурентноправни разпоредби от съдилищата в рамките на спорове между частноправни субекти и се противопоставя на понятието publicenforcement, под което се разбираприлагането на разпоредбите на конкурентното право от административнитеоргани, т.е. органите по конкуренцията. Исковете за вреди от нарушения на правото на конкуренциятасанай-честосрещаната форма на privateenforcement, поради което в практиката под това понятие обикновено се разбират именно искове за вреди от нарушения на правото на конкуренцията. По-надолу в настоящата статия понятието privateenforcement е използвано в тозисмисъл;

[3]Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относнонякои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавитечленки и на Европейскиясъюз в областта на конкуренцията (ОВ, L349/1, 5.12.2014 г. стр. 1–19).

[4] Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относнокомпетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на българскиезик, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

[5] Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относнокомпетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351, 20.12.2012 г. стр. 1–32).

[6]Решение на Европейската комисия от 3 май 2006 г. по дело COMP/F/38.620 – HydrogenPeroxideandPerborate (ОВ L 353, 2006 г., стр. 54).

[7] Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 годинаотноснокомпетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на българскиезик, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), отменен с Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относнокомпетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351, 20.12.2012 г. стр. 1–32).

[8]Решение Refcomp (C-543/10, EU:C:2013:62, т. 27 и сл.).

[9]Решение Courage и Crehan (C-453/99, EU:C:2001:465).

[10]РешениеManfredi и др.(C-295/04—C-298/04, EU:C:2006:461).

[11]Решения Freeport(C-98/06, EU:C:2007:595, т. 40); Painer(C-145/10, EU:C:2011:798, т. 79) и Sapir и др.(C-645/11, EU:C:2013:228, т. 43).

[12]Решение Freeport (C-98/06, EU:C:2007:595, т. 54).

[13]Решения Courage и Crehan (C-452/99, EU:C:2001:465) иManfredi (C-295/04 – C-298/04, EU:C:2006:461).

[14]Чл. 23, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1).