(Решение на Съда от 16 юли 2015 г. по дело С-237/15 PPU, Lanigan)
Преюдициалното запитване е отправено от High Court (Ирландия) във връзка с изпълнението в Ирландия на европейска заповед за арест на г‑н Lanigan, издадена на 17 декември 2012 г. от Magistrates’ Courts in Dungannon (Обединеното кралство). Запитването се отнася до тълкуването на членове 15 и 17 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/229/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, стр. 24) („Рамковото решение“).
На 17 декември 2012 г. Magistrates’ Courts in Dungannon издава европейска заповед за арест срещу г-н Lanigan във връзка с образувано срещу него наказателно производство за деяния, извършени на 31 май 1998 г. в Обединеното кралство и осъществяващи състава на престъпленията умишлено убийство и притежание на огнестрелно оръжие с намерение за извършване на убийство. На 7 януари 2013 г. High Court одобрява европейската заповед за арест, което дава възможност за задържането на г‑н Lanigan от националната полиция. На 16 януари 2013 г. г‑н Lanigan е задържан на основание на тази европейска заповед за арест и изправен пред High Court. Той заявява пред съда, че не е съгласен да бъде предаден на съдебните органи на Обединеното кралство, след което му е наложена мярка задържане под стража до вземането на решение относно предаването му на тези органи. След като на 8 декември 2014 г. е получена допълнителната изискана от High Court информация, на 15 декември 2014 г. г‑н Lanigan подава искане за освобождаването му под гаранция. High Court уважава искането и съответно разрешава освобождаването под гаранция, но при определени условия. Тъй като тези условия не са изпълнени, г‑н Lanigan остава задържан.
В съдебното заседание пред High Court от 15 декември 2014 г. г‑н Lanigan също така излага доводи за отхвърляне на искането за предаването му поради превишаване на предвидените в Рамковото решение срокове. Тези срокове са предвидени в член 15 и член 17 от Рамковото решение.
High Court се колебае дали след изтичането на сроковете, установени в Рамковото решение, изпълняващият съдебен орган може да вземе решение относно изпълнението на европейската заповед за арест и да продължи задържането на издирваното лице, при положение че общата продължителност на задържането му надхвърля тези срокове.
Тъй като г‑н Lanigan е с мярка задържане под стража, запитващата юрисдикция отправя искане за разглеждане на делото по реда на спешното преюдициално производство. Съдът констатира факта на задържането на лицето и приема, че продължаването на срока на задържането му под стража зависи от изхода на спора в главното производство. Поради това той уважава направеното искане.
Съдът припомня, че Рамковото решение има за цел чрез въвеждането на нова опростена и по-ефикасна процедура за предаване на осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателния закон лица да улесни и ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки. Уредбата на сроковете за приемане на решенията относно европейската заповед за арест е в пряка връзка на тази основан цел на Рамковото решение. Според установената съдебна практика членове 15 и 17 от Рамковото решение трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че изискват окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест по принцип да се приема в тези срокове. Поради това изпълняващата държава членка е длъжна да спазва сроковете по член 17.
С оглед на тези принципни положения и за да се отговори на поставените въпроси, Съдът приема, че е необходимо да се прецени дали когато изпълняващата държава не е изпълнила задължението си да вземе окончателно решение относно изпълнението на европейската заповед за арест в определените срокове, се запазва възможността да се вземе решение относно изпълнението на европейската заповед за арест и да се продължи задържането на издирваното лице въз основа на тази заповед.
Относно вземането на решение за изпълнението на европейската заповед за арест
Според Съда член 15, параграф 1 от Рамковото решение ясно предвижда, че изпълняващият съдебен орган следва да реши в определените в Рамковото решение срокове дали да предаде съответното лице, но същевременно текстът на тази разпоредба не е достатъчен, за да се определи дали изпълнението на европейска заповед за арест трябва да продължи и след изтичането на тези срокове, и по-конкретно дали изпълняващият съдебен орган е длъжен да вземе решение относно изпълнението на европейската заповед за арест след изтичането на сроковете по член 17 от Рамковото решение. В тази връзка, задължението за изпълнение на европейската заповед за арест има централен характер във въведената с Рамковото решение система и в него няма никакво изрично указание за евентуално ограничаване на това задължение във времето. Поради това нормата на член 15, параграф 1 от Рамковото решение не може да се тълкува в смисъл, че след изтичането на сроковете по член 17 от Рамковото решение изпълняващият съдебен орган вече не може да взема решение относно изпълнението на европейската заповед за арест или че изпълняващата държава членка вече не е длъжна да продължи процедурата по изпълнението ѝ.
Това тълкуване, според Съда, намира потвърждение в обстоятелството, че в член 17, параграф 7 от Рамковото решение законодателят на Съюза изрично е уредил хипотезата, при която дадена държава членка не може да спази сроковете по член 17, като не е предвидил, че тогава изпълняващият съдебен орган вече не може да взема решение относно изпълнението на европейската заповед за арест или че в този случай отпада задължението за по-нататъшно провеждане на процедурата по изпълнение на европейската заповед за арест.
От друга страна, евентуалното обратно тълкуване на член 15, параграф 1 би било несъвместимо с член 17, параграф 5 от Рамковото решение, според който изпълняващият съдебен орган следва да обезпечи наличието на материалните условия, необходими за действителното предаване на издирваното лице, докато вземе окончателно решение относно изпълнението на европейската заповед за арест, без това задължение да е ограничено във времето, и в частност без да е предвидено то да се прекратява след изтичането на сроковете по член 17. Запазването на това задължение в подобна хипотеза обаче не би имало смисъл, освен ако изпълняващият съдебен орган е длъжен да вземе решение относно изпълнението на европейската заповед за арест и след изтичането на тези срокове. Подобно тълкуване би могло да застраши целта на Рамковото решение за ускоряване и опростяване на съдебното сътрудничество, доколкото подобно тълкуване би могло в частност да принуди издаващата държава членка да издаде втора европейска заповед за арест, за да даде възможност за провеждането на нова процедура по предаване в предвидените в Рамковото решение срокове.
Въз основа на това Съдът приема, че само по себе си изтичането на сроковете по член 17 от Рамковото решение не води до отпадане на задължението на изпълняващата държава членка да продължи процедурата по изпълнение на европейската заповед за арест и да вземе решение относно изпълнението ѝ.
Относно продължаването на задържането на издирваното лице
Съдът приема, че член 12 от Рамковото решение не предвижда нито общо, че продължаване на задържането на издирваното лице е възможно само в конкретни времеви рамки, нито конкретно, че то е изключено след изтичането на сроковете по член 17 от него. Наред с това, макар да допуска при определени условия възможност за временно освобождаване на задържаното въз основа на европейска заповед за арест лице, член 12 не предвижда, че след изтичането на сроковете по член 17 изпълняващият съдебен орган е длъжен да постанови такова временно освобождаване, нито пък, на още по-голямо основание, че е длъжен да постанови същинско освобождаване на лицето. Освен това Съдът поддържа, че евентуално общо и безусловно задължение за временно освобождаване или, на още по-голямо основание, за същинско освобождаване на лицето, когато тези срокове изтекат или когато общата продължителност на задържането на издирваното лице надхвърли посочените срокове, би могло да ограничи ефективността на въведената с Рамковото решение система за предаване и съответно да възпрепятства осъществяването на целите на това решение.
Въз основа на това Съдът приема, че член 12 във връзка с член 17 от Рамковото решение трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска изпълняващият съдебен орган да продължи задържането на издирваното лице в съответствие с правото на изпълняващата държава членка след изтичането на сроковете по член 17 от Рамковото решение дори ако общата продължителност на задържането на това лице надхвърля тези срокове. Разпоредбата на член 12 обаче трябва да се тълкува в съответствие с член 6 от Хартата на основните права на ЕС, който предвижда, че всеки има право на свобода и сигурност.
В тази връзка Съдът припомня, че член 52, параграф 1 от Хартата допуска налагането на ограничения при упражняването на права като закрепените в член 6 от нея, ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на посочените права и свободи и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Освен това, съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, доколкото тя съдържа права, съответстващи на правата, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция. Според чл. 53 от Хартата никоя нейна разпоредба не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща правата, признати по-специално от ЕКПЧ.
Съдът припомня практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която ограничаване на свободата е оправдано само за целите на провеждането на процедурата за екстрадиция и следователно, ако процедурата не се води с изискваната грижа, задържането престава да бъде оправдано. Следователно, като се има предвид, че издаването на европейска заповед за арест само по себе си не може да оправдае задържане на издирваното лице за срок, чиято обща продължителност превишава времето, необходимо за изпълнението на заповедта, в съответствие с член 6 от Хартата изпълняващият съдебен орган ще може да постанови продължаване на задържането на това лице само ако процедурата по изпълнение на европейската заповед за арест е водена достатъчно грижливо и съответно, ако срокът на задържането не е прекомерен.
За да се увери, че това е така, изпълняващият съдебен орган трябва да извърши конкретна проверка по съответния случай, като вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за преценката дали продължителността на процедурата е оправдана, включително евентуалното бездействие на властите на съответните държави членки и приносът на издирваното лице, ако има такъв, за продължителността на процедурата. Той трябва да отчете и наказанието, което е поискано за това лице или което му е наложено във връзка с деянието, за което е издадена европейската заповед за неговия арест, както и наличието на риск от укриването му. В този контекст обстоятелството, че издирваното лице е задържано за срок, чиято обща продължителност значително надхвърля сроковете по член 17 от Рамковото решение, също е релевантно, доколкото тези срокове по принцип са достатъчни за това изпълняващият съдебен орган да направи предварителните проверки във връзка с изпълнението на европейската заповед за арест и да вземе решение относно изпълнението ѝ.
При всички случаи, ако в резултат от извършената проверка, изпълняващият съдебен орган приеме, че е длъжен да прекрати задържането на издирваното лице, в този случай съгласно член 12 и член 17, параграф 5 от Рамковото решение той трябва с решението за временно освобождаване на лицето да постанови мерките, които намира за необходими за предотвратяване на укриването му, и да обезпечи наличието на материалните условия, необходими за действителното предаване на лицето, докато вземе окончателно решение относно изпълнението на европейската заповед за арест.