(Решение на Съда на ЕС по дело Биовет, С-306/14)

Решението на Съда е постановено по преюдициално запитване, отправено от българския Върховен административен съд (ВАС) по дело между Директора на Агенция „Митници“ и „Биовет“ АД („Биовет“) във връзка с до тълкуването на член 27, параграф 2, буква г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 152) (Директивата).

Биовет произвежда лекарствени вещества и извършва търговия с ветеринарномедицински продукти, препарати за селското стопанство и лекарствени продукти за хуманна употреба. В рамките на дейността си за производство на лекарства Биовет използва етилов алкохол, под формата на 70 % воден разтвор на етанол, за почистване и дезинфекция на техническото оборудване, производствените съоръжения, а също и на помещенията и работните повърхности.

Биовет е поискало възстановяване на платения акциз за определено количество етилов алкохол, използван за посочените цели в периода между 1 и 31 август  на 2012 г. Възстановяването е отказано с решение на началника на Митница Пловдив. Това решение е обжалвано по административен ред и е потвърдено с решение на директора на Агенция „Митници“. В съдебното производство Административен съд София-град (АССГ) приема, че почистването и дезинфекцията представляват дейности от различно естество и са част от процеса на производство на завършен продукт, който не съдържа алкохол, поради което платеният акциз за използвания за дезинфекция алкохол подлежи на възстановяване на основание член 22, алинея 4, точка 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и не е предвиден в член 22, алинея 7 ЗАДС.

В касационното производство ВАС решава да спре производството и да постави на Съда три преюдициални въпроса.

Съдът разглежда заедно първия и втория въпрос, с които, според него, запитващата юрисдикция пита дали член 27, параграф 1, буква г) от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства.

Съдът отбелязва, че текстът на посочената разпоредба, който предвижда, че държавите членки освобождават алкохолните продукти, обхванати от Директивата, от облагане с хармонизирания акциз, когато те се използват за производството на лекарства, не обуславя прилагането на това освобождаване нито от условието тези продукти да служат пряко за производството на лекарства, нито от това те да влизат в състава на лекарствата, за производството на които се използват. Той припомня установената си практика, че целта, която се преследва с освобождаванията, предвидени от Директивата, е неутрализиране на влиянието на акцизите върху алкохола, използван като междинен продукт в състава на други търговски или промишлени стоки. Според него обаче това не е единствената цел, преследвана от посочените в Директивата освобождавания, при положение че при някои от тях, отнасящи се до алкохол, който е бил напълно денатуриран в съответствие с изискванията на дадена държава членка, и до денатуриран по този начин алкохол, който е бил използван за производството на какъвто и да е продукт, непредназначен за потребление от хора, алкохолът се освобождава от облагане с хармонизирания акциз, дори когато не е бил използван като междинен продукт, влизащ в състава на други продукти.

Съдът приема, че в конкретния случай дезинфекцията на оборудването, съоръженията и помещенията, използвани за производството на лекарства, представлява необходим етап от процеса на производство на последните и че използването на етилов алкохол е абсолютно необходимо за извършването на тази дезинфекция. В това отношение лекарствата имат тази особеност в сравнение с останалите продукти, че производственият им процес е подчинен на спазването на много строги санитарни изисквания. Наред с това, дезинфекцията в конкретния случай цели унищожаване на патогенните микроорганизми, отсъствието на които е задължително съгласно нормите за микробиално съдържание в лекарствата. Поради това, доколкото дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на лекарства, използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита използван „за производството на лекарства“, по смисъла на член 27, параграф 1, буква г) от Директивата. В резултат на това, съгласно посочената разпоредба този алкохол трябва да бъде освободен от облагане с хармонизирания акциз при условията, определени от съответната държава членка с цел да се осигури точното и опростено прилагане на това освобождаване и да се предотврати всяко отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба.

С оглед на отговора на първите два въпроса, Съдът решава да не отговаря на третия въпрос с който се пита допустимо ли е от гледна точка на принципите за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания въвеждането с незабавно действие (т.е. без предоставяне на разумен срок за съобразяване на поведението на икономическите оператори) на фикция като тази, установена в чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, ограничаваща въведено от държавата членка по нейна преценка освобождаване от акциз чрез възстановяването му за алкохол, използван като средство за почистване.