(Дело С-488/15, Комисия/България)

Съдът на ЕС е сезиран с иск от Европейската комисия с правно основание член 258 ДФЕС, заведен срещу Република България, с който Комисията иска Съдът да установи, че:

1. България не е изпълнила и продължава да не изпълнява задълженията си съгласно член 13, параграф 1, във връзка с приложение ХI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 21 май 20081 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа[1]:

a. Във връзка със систематично и постоянно неспазване от 2007 г. поне до 2013 г. включително, както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности на излагане на населението на фини прахови частици в следните зони и агломерации: агломерация София; агломерация Пловдив; Северна; Югозападна и Югоизточна;

б. както и във връзка със систематично и постоянно неспазване от 2007 г. поне до 2013 г. включително на дневната пределно допустима стойност на излагане на населението на фини прахови частици, както и на годишната пределно допустима стойност за излагане на населението на фини прахови частици през 2007 г., 2008 г., и от 2010 г. поне до 2013 г. включително в зона Варна;

в. и при липсата на допълнителна информация, показваща, че тази ситуация на неспазване на дневните и годишните пределно допустими стойности на излагане на населението на фини прахови частици в гореспоменатите зони и агломерации се е променила.

2. Като се има предвид, че последният годишен доклад за качеството на въздуха за 2013 г. показва, че превишенията както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности на излагане на населението на фини прахови частици във ВСИЧКИ горепосочени зони И агломерации продължава, да постанови, също така, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1, алинея втора от Директивата и по-специално задължението периодът на тези превишавания да бъде възможно най-кратък, както и че това нарушение е все още е в ход.

***

[1] ОВ L 152/1 от 11.6.2008 г., стр.1.