(Решение на Съда на ЕС в дело C–153/14, К. и А.)

Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството установява условията за упражняване на правото на събиране на семейството, с което разполагат гражданите на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки.

В Нидерландия националното законодателство обуславя правото на събиране на семейството от успешното полагане на основен изпит за проверка на интегрирането в обществото. Изпитът включва тест по говорим нидерландски език, изпит за познаване на нидерландското общество и тест за четене с разбиране на нидерландски език. Изпитите се полагат в посолство или в генерално консулство в страната по произход или по постоянно пребиваване на члена на семейството на кандидата за събиране на семейството и се провежда по телефон, пряко свързан с говорещ компютър. Възможно е и освобождаване от задължението за полагане на изпитите за заявители, които поради умствено или физическо увреждане трайно не са в състояние да го положат, или в случаите, в които отхвърлянето на заявлението би довело до сериозна несправедливост.

K, азербайджанска гражданка, и A, нигерийска гражданка, изтъкват съответно здравословни проблеми и психическо увреждане, удостоверени с медицинско свидетелство, издадено съответно от азербайджански и нигерийски здравни органи, които ги възпрепятстват да положат изпита за проверка на интегрирането в обществото. Заявленията им за издаване на разрешение за временно пребиваване обаче са отхвърлени от нидерландските органи.

Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), сезиран с жалби срещу посочените откази, решава да отправи запитване до Съда относно съвместимостта на изпита за проверка на интегрирането в обществото с чл. 7, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО, съгласно който „държавите членки могат да изискат от гражданите на трети страни да се придържат към мерките за интегриране в съответствие с националното законодателство“.

Най-напред Съдът припомня, че при събиране на семейството в хипотези, различни от тези на бежанци и членове на семействата им, Директивата допуска държавите членки да обуславят издаването на разрешение за влизане на тяхна територия от придържането към някои предварителни мерки за интегриране. Доколкото обаче Директивата се отнася само до мерки „за интегриране“, Съдът заключава, че тези мерки са законосъобразни, само ако позволяват да се улесни интегрирането на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството.

В този контекст Съдът подчертава значението на придобиването на знания по езика и за обществото на приемащата държава членка с цел да бъдат улеснени комуникацията, взаимодействието и развитието на социалните отношения, както и достъпът до трудовия пазар и професионалната квалификация.

Освен това според Съда, като се има предвид, че се изискват познания на елементарно ниво, това задължение само по себе си не накърнява целта за събиране на семейството, която преследва Директивата.

При все това, Съдът подчертава, че мерките за интегриране трябва да са насочени не към извършването на подбор на лицата, които биха могли да упражнят правото си на събиране на семейството, а към улесняване на интегрирането на последните в държавите членки. Съдът уточнява, че особени лични обстоятелства, като възрастта, образованието, финансовото и здравословното състояние, трябва да бъдат взети предвид с оглед на освобождаването на съответните членове на семейството на кандидата за събиране на семейството от задължението да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото, когато поради тези обстоятелства се окаже, че посочените лица не са в състояние да се явят на изпита или да го издържат. В противен случай при такива обстоятелства това задължение би могло да бъде трудно преодолима пречка за ефективното упражняване на правото на събиране на семейството.

Съдът констатира, че нидерландското законодателство не позволява членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството да бъдат освободени от задължението да положат успешно въпросните изпити в всички случаи, в които това задължение би направило невъзможно или прекалено трудно събирането на семейството.

Съдът отбелязва също, че еднократните разходи за пакета за подготовката за изпита възлизат на 110 EUR и че таксата за записване е в размер на 350 EUR. Той смята, че размерът на тези разходи може да направи невъзможно или прекомерно трудно събирането на семейството. Това е така на още по-силно основание, предвид факта че таксата за записване трябва да се заплаща при всяко ново явяване на този изпит и от всеки член на семейството на кандидата за събиране на семейството, и че към тази такса се добавят разходите, които членовете на семейството на кандидата трябва да направят за пътуването до най-близкото дипломатическо представителство на Нидерландия, в което да се явят на посочения изпит.

Съдът заключава, че член 7, параграф 2, първа алинея от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изискват от гражданите на трети страни да положат успешно изпит за проверка на интегрирането в обществото като разглеждания в главните производства, който включва проверка за наличие на елементарни познания по езика и за обществото на съответната държава членка и предполага различни разходи, преди да предоставят на тези граждани разрешение за влизане и пребиваване на тяхна територия с цел събиране на семейството, ако условията за прилагането на такова задължение не правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на събиране на семейството. При обстоятелства като тези в главните производства посочените условия правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на събиране на семейството, тъй като не позволяват отчитането на особени обстоятелства, обективно възпрепятстващи заинтересованите лица да положат успешно изпита, и налагат прекалено високи разходи за него.