(Решение на Съда на ЕС по дело С-5/14, Kernkraftwerke Lippe-Ems GmbH)

 

 

Преюдициалното запитване е отправено от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург, Германия) в рамките на спор между Kernkraftwerke Lippe-Ems GmbH (KLE), оператор на ядрената централа „Емсланд“ в Линген (Германия) и Hauptzollamt Osnabrück (Митническата служба) по повод дължимия от KLE данък върху ядреното гориво за използваните от дружеството през юни 2011 г. горивни касети в ядрения реактор на централата.

Запитването се отнася до тълкуването на член 267 ДФЕС, на член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, на член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз, на член 107 ДФЕС, на член 93, параграф 1 АЕ във връзка с член 3, параграф 1 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и на член 192, параграф 2 АЕ във връзка с член 1, параграф 2 АЕ и член 2, буква г) АЕ.

През юни 2011 г. KLE използва горивни касети в реактора на ядрената централа „Емсланд“ за стартирането на самоподдържаща се верижна реакция. На 13 юли 2011 г. KLE подава в Митническата служба декларация за данъка върху ядреното гориво, в която съобразно разпоредбите на германския Закон за данъчно облагане на ядрените горива (Kernbrennstoffsteuergesetz, „KernbrStG“) изчислява дължимия данък в размер на 154 117 745 EUR. Впоследствие KLE оспорва декларацията по административен ред.

С решение от 16 ноември 2011 г. жалбата на дружеството е отхвърлена. Поради това на 30 ноември 2011 г. KLE обжалва решението пред Finanzgericht Hamburg. С акт за установяване на данъчни задължения от 28 август 2013 г. Митническата служба изменя размера на дължимия данък, като го определя на 154 117 455 EUR. Последният акт е предмет на спора по главното производство. По същество главният спор се отнася до това дали националната правна уредба е съвместима с правото на ЕС.

Наред с това, в паралелно производство Finanzgericht Hamburg е сезирал Bundesverfassungsgericht по въпроса за съвместимостта на KernbrStG с Основния закон на Федерална република Германия. В тази връзка запитващата юрисдикция се колебае дали е възможно да сезира Съда с преюдициални въпроси при наличие на висящо производство пред Bundesverfassungsgericht.

При тези обстоятелства националната юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Оправомощава ли член 267, втора алинея във връзка с първа алинея, буква б) от член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) юрисдикция на държава членка да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе по повдигнати пред тази юрисдикция въпроси за тълкуването на правото на Съюза във връзка с валидността на национален закон, когато юрисдикцията, от една страна, не само има съмнение относно съответствието на закона с правото на Съюза, но от друга страна, е стигнала и до убеждението, че националният закон противоречи на националната конституция, поради което в паралелно производство вече е сезирала конституционния съд, който съгласно националното право е единствено компетентен да установи противоконституционността на закони, без обаче последният да е постановил решението си?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2)      Допускат ли приетите Директива 2008/118/ЕО с цел хармонизиране на режима за облагане с акцизи и Директива 2003/96/ЕО относно енергийните продукти и електроенергията в рамките на Европейския съюз въвеждането на национален данък, с който се облагат ядрените горива, използвани за производството на електроенергия с търговска цел? От значение ли е обстоятелството дали може да се очаква, че националният данък може чрез включването му в цената на електроенергията да бъде прехвърлен върху крайния потребител, и какво евентуално следва да се разбира под „прехвърляне“?

3)      Може ли дадено предприятие да се защити срещу данък, с който държава членка облага използването на ядрени горива за производството на електроенергия с търговска цел по съображения за набиране на приходи, с довода, че облагането представлява помощ, която съгласно член 107 ДФЕС е в противоречие с правото на Съюза? При утвърдителен отговор на предходния въпрос: дали [Закона за данъчно облагане на ядрените горива], по силата на който с цел набиране на приходи се облагат с данък само предприятия, които използват ядрени горива за производство на електроенергия с търговска цел, представлява държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС? Кои обстоятелства са от значение при проверката дали други предприятия, които не се облагат с данъци по същия начин, се намират в сходно фактическо и правно положение?

4)      Противоречи ли налагането на германския данък върху ядрените горива на ДЕОАЕ?“

По първия въпрос, Съдът припомня постоянната си практика, съгласно която функционирането на установената с член 267 ДФЕС система на сътрудничество между Съда и националните юрисдикции и принципът на предимство на правото на Съюза изискват националният съд да може да сезира Съда с всеки преюдициален въпрос, който счита за необходим, и във всеки момент от производството, който според него е подходящ, включително след приключването на производство за инцидентен контрол за конституционност. Според него ефективното прилагане на правото на Съюза би било застрашено и полезното действие на член 267 ДФЕС би било ограничено, ако поради обстоятелството, че е налице висящо производство за инцидентен контрол за конституционност, националният съд е възпрепятстван да сезира Съда с преюдициални въпроси и да приложи незабавно правото на Съюза в съответствие с решението или практиката на Съда. Освен това това, наличието на национална процесуална разпоредба, която предвижда по отношение на съд, който счита, че даден закон е неконституционосъобразен, освен задължение да постави въпроса относно съответствието на посочения закон с основния закон пред конституционния съд, и задължение да спре производството, не засяга правото на националните юрисдикции да сезират Съда с преюдициално запитване, когато имат съмнения относно тълкуването на правото на Съюза.

С оглед на изложеното Съдът приема, че член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която изпитва съмнения относно съвместимостта на национален законодателен акт както с правото на Съюза, така и с конституцията на съответната държава членка, не е лишена от правото, нито е освободена от задължението в предвидените случаи да сезира Съда с въпроси относно тълкуването или валидността на това право поради обстоятелството, че е налице висящо производство за инцидентен контрол за конституционност на същия законодателен акт пред компетентната да упражнява такъв контрол национална юрисдикция.

По втория въпрос Съдът приема, че независимо дали приетите на основание член 93 ЕО (сега член 113 ДФЕС) актове на вторичното право като Директива 2003/96 следва да се прилагат или не по отношение на ядреното гориво, което попада в приложното поле на разпоредбите от Договора за ЕОАЕ относно общия ядрен пазар, следва да се констатира, че при всички положения това гориво не попада под действието на освобождаването от облагане по смисъла на тази Директива. В Директива 2003/96 са изброени изчерпателно случаите, които държавите членки трябва да предвидят при облагането на енергийните продукти и електроенергията и ядреното гориво не представлява енергиен продукт по смисъла на Директивата. Поради това и основанията за освобождаване от облагане не може да се прилагат по аналогия към ядреното гориво.

Относно това дали данъкът върху ядреното гориво представлява „акциз“ или „допълнителен косвен данък“ по смисъла на Директива 2008/118 Съдът установява, че тази Директива не дава определения на двете понятия. След анализ на съдържанието на двете понятия Съдът стига до извода, че въведеният данък върху ядреното гориво, с който не се облага пряко или косвено потреблението на електрическата енергия, обхваната от Директива 2003/96, нито пък на друг акцизен продукт, не би могъл да попадне под действието на Директива 2008/118.

С оглед на изложеното Съдът приема за съвместима с правото на ЕС национална уредба, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел.

В отговора на третия въпрос Съдът разглежда хипотезата дали данъка върху ядреното гориво може да се разглежда като несъвместима държавна помощ. Той анализира националното законодателство в светлината на установената съдебна практика във връзка с държавните помощи и установява, че производството на електроенергия по друг начин освен чрез използване на ядрено гориво не е засегнато от въведения национален режим и че при всички положения с оглед на целта на този режим то не се намира в сходно фактическо и правно положение с това на производството на електроенергия с използване на ядрено гориво — единственото, което генерира радиоактивни отпадъци при такъв вид използване. Поради това националният закон не съставлява селективна мярка по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и следователно не е забранена по силата на тази разпоредба държавна помощ.

По четвъртия въпрос Съдът припомня, че член 93, параграф 1 АЕ задължава държавите членки да премахнат помежду си всякакви мита върху вноса и износа, или таксите с равностоен на мито ефект, както и всички количествени ограничения върху вноса и износа по отношение на стоките и продуктите, по отношение на които се прилагат разпоредбите на Договора за ЕОАЕ относно общия ядрен пазар. Съдът анализира дали въведеният данък върху ядреното гориво, който не представлява мито или количествено ограничение върху вноса или износа, представлява такса с равностоен на мито ефект по смисъла на тази разпоредба.

Съгласно постоянната съдебна практика всеки едностранно наложен паричен налог, дори да е минимален, независимо от наименованието и начина му на събиране, с който се облагат стоките поради факта, че преминават граница, и който не е мито в прекия смисъл на това понятие, представлява такса с равностоен ефект. Определящата характеристика на таксата с равностоен ефект се състои в обстоятелството, че с нея именно се облага внасяният, а не сходният национален продукт. Обратно, налогът по отношение на внесен от друга държава членка продукт, при положение че не съществува идентичен или сходен национален продукт, не представлява такса с равностоен ефект, ако налогът се вписва в рамките на общ национален режим за систематично облагане на определени категории продукти, обособени въз основа на обективни критерии, прилагани независимо от произхода на продуктите.

Съдът установява, че въведеният данък върху ядреното гориво се събира не поради обстоятелството, че ядреното гориво преминава граница, а поради използването му за производството на електроенергия с търговска цел без оглед на произхода на горивото. Националният закон не провежда такова разграничение и по отношение на ставката на облагане, нито на платеца на данъка, от което следва, че процесният данък не представлява такса с равностоен на мито ефект по смисъла на член 93, параграф 1 АЕ.

Във връзка с член 191 АЕ и член 3, параграф 1 от Протокола за привилегиите и имунитетите на ЕС Съдът приема, че в резултат от съвместното прилагане на тези разпоредби ЕОАЕ, нейното имущество, приходи и друга собственост се освобождават от всички преки данъци. Националното законодателство обаче въвежда данък за използването на ядрено гориво за производството на електроенергия с търговска цел, а не пряк данък върху това гориво. Въпреки че съгласно член 86 АЕ това гориво е собственост на ЕОАЕ, това не променя факта, че съгласно член 87 АЕ правото на ползване и употреба на това гориво принадлежи на държавите членки, лицата или предприятията, ако то е в тяхно владение на законно основание. Поради това чл. 191 АЕ допуска национална правна уредба, която предвижда събирането на данък за използването на ядрено гориво.

Накрая, във връзка с член 192, параграф 2 АЕ, според който държавите членки са длъжни да се въздържат от каквато и да било мярка, която би могла да застраши постигането на целите на Договора за ЕОАЕ, Съдът установява, че данъкът върху използването на ядреното гориво не би могъл да застраши изпълнението на задължението на ЕОАЕ да осигурява за всички потребители на тази Общност предвиденото редовно и справедливо снабдяване с руди и ядрени горива.