Целта на този доклад, който Кoмисията представя от 1984 г. по искане на Европейския парламент, е да показва резултатите на държавите членки при прилагането на правото на ЕС. Той е включен като основен елемент в наскоро представената програма на ЕК за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT)[2].
Според трийсетия годишен доклад, представен на 22 октомври 2013 г., в края на 2012 г. е имало с 25 % по-малко образувани производства за установяване на нарушениепо член 258-260 ДФЕС в сравнение с 2011 г. Тенденцията на траен спад на броя на процедурите (1343 към 31.12.2012 г.) се дължи отчасти на по-честото използване на механизми за сътрудничество с държавите-членки за решаването на проблеми по правоприлагането, като например EU Pilot[3] и SOLVIT[4].
Подобно на предходните години околната среда, транспортът, данъчното облагане и вътрешният пазар са четирите области, в които най-често са били образувани производства за установяване на нарушение през 2012 г., като те представляват общо над 60 % от всички случаи. Най-голям брой производства за установяване на нарушение са били образувани срещу Италия (99), Белгия (92) и Испания (91), а Латвия показва най-добри резултати с 20 случая, следвана от Литва и Естония (съответно 22 и 24 производства).
Производствата, образувани поради ненавременно транспониране на директиви са намалели с 45 % спрямо 2011 г. За сметка на това има значително повече предложения от ЕК за налагане за имуществени санкции, съгласно системата, въведена с Договора от Лисабон (чл. 260, параграф 3 ДФЕС). ЕК е сезирала Съда на ЕС по 35 случая с искане за налагане на имуществени санкции (спрямо 9 през 2011 г.) – най-много срещу Полша (10), Словения (5), Нидерландия и Финландия (по 4), а България е сред шестте страни с по един случай (виж по-долу).
Жалбите на гражданите, предприятията и заинтересованите страни (3 141 през 2012 г.) са важен източник на информация за ЕК и допринасят съществено за извършвания контрол за правилно прилагане на нормите на ЕС. Най-често жалбите са свързани с околната среда, правосъдието и вътрешния пазар (588, 491 и 462 жалби съответно). Най-голям брой жалби са подавани срещу Италия (438), Испания (306) и Франция (242).
В приложенията към доклада се прави преглед на резултатите на всяка държава членка и на резултатите по специфични области на политиката[5]. Резултатите на всяка държава са сравнени с тези на останалите държави от т.нар.референтна група, която се оформя на база сходен брой на гласовете в Съвета. Така България[6] попада в една група с Австрия и Швеция. С 46 производства в края на 2012 г. (54 през 2011 г.) България се нарежда на 17то място в ЕС. През 2012 г. са образувани 27 нови производства срещу България (36 срещу Швеция и 51 срещу Австрия). Подобно на общата тенденция, трите най-проблемни области са околна среда (14 процедури), вътрешен пазар (8) и транспорт (6).
През 2012 г. ЕК е завела две дела срещу България. Дело C-152/12 касае непълното прилагане на правилата за таксите, които железопътните компании трябва да заплащат за достъп до железопътната инфраструктура[7]. По дело C-307/12 ЕК предлага на Съда да наложи имуществена санкции поради несъобразяване с Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. С определение от 11 декември 2012 г. това дело е прекратено, тъй като България приема необходимите мерки след предявяване на иска. Като цяло се наблюдава напредък в навременното транспониране на директивите в българското право – ЕК образува 13 процедури през 2012 г. спрямо 36 през 2011 г. По този показател България е на 11то място в ЕС в края на 2012 г. с 12 текущи случая.
През 2012 г. ЕК е получила 133 жалби срещу България, като най-често те касаят правосъдието (23 жалби, основно във връзка със свободното движение на хора и защитата на потребителите), околната среда (21 жалби, свързани преди всичко с Натура 2000 и отпадъците), както и енергетиката (21 жалби, например относно ВЕИ и сметките за отопление). България и ЕК са си сътрудничили по 62 EU pilot случая през 2012 г., а средното време за реакция на българските власти е 68 дни, т.е. в рамките на заложения като цел десетседмичен срок.
В заключение приложението към доклада посочва няколко ключови по важността си производства срещу България, свързани с качеството на въздуха в населените места, липсата на прозрачни правила за достъп да газопреносната мрежа, разпределението на цифровите честоти, неправилното транспониране на директивата за ГМО, доброволното здравно осигуряване, както и данъчното освобождаване съгласно двустранно споразумение със САЩ, сключено преди присъединяването.
***
[1]COM(2013) 726 final от 22 октомври 2013 г.
[2]COM(2012) 746 final от 12 декември 2012 г. и COM(2013) 685 final от 2 октомври 2013 г.
[3] EU Pilot е платформа за комуникация между ЕК и държавите-членки, която замества изпращането на административни писма. Тя се използва за изясняването и разрешаването на потенциални проблеми, засягащи прилагането на правото на ЕС на един по-ранен етап, т.е. преди да бъде образувано производство за установяване на нарушение.
[4] SOLVIT е онлайн мрежа, в която държавите членки си сътрудничат за разрешаването на проблеми, причинени от неправилното прилагане на законодателството за вътрешния пазар от страна на държавните органи, без да се прибягва до съдебна намеса.ЕК има координираща роля.
[5] Пълният годишен доклад, заедно с приложенията, е публикуван на:
http://ec.europa.eu/eu_law/infringements/infringements_annual_report_bg.htm
[6] Резултатите на България са представени на стр. 21 от приложение 2, SWD/2013/0432 final).
[7] По-конкретно член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1 от Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 година за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура и за сертифициране за безопасност (ОВ L 75, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 66).