Развитие, проблеми и възможни решения

 

Светлана Чобанова[1]

 

Споразуменията на Световната търговска организация формират базисните правила в международните търговски взаимоотношения между държави. Нейната система за уреждане на спорове стои в основата на този набор от норми и позволява на държавите членки[2] да разрешават разногласия относно съответствието на национални мерки с тези споразумения. Към днешна дата тази функционална и добре развита с течение на годините система е в криза, поради липсата на достатъчен брой арбитри, които да разглеждат делата на втора и последна инстанция, в рамките на т.нар. Апелативен орган. Този материал проследява развитието на кризата, разглежда причините довели до блокиране на работата на Апелативния орган и обръща внимание на различни предложения за изход от импаса.

 

1. Системата за уреждане на спорове на СТО и Апелативният орган

Системата за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) е централен елемент в осигуряването на сигурност и предсказуемост на многостранната система за търговия.[3] Системата се базира на членове ХХII и ХХIII от ГАТТ 1947, върху които надграждат разпоредбите на Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на споровете (ДППУС), част от Споразумението за създаване на СТО от 1995.[4] Правилата на ДППУС са важна крачка напред в разрешаването на търговски спорове в сравнение на системата на ГАТТ 1947, при която създаването на комисии за уреждане на спорове все по-често се блокира от ответниците по делото, а издадените доклади на комисиите все по-често биват блокирани от губещите страни.

Едно от нововъведенията на ДППУС е създаването на Апелативен орган (АО), който разглежда жалби срещу докладите на експертните комисии решаващи делата на първа инстанция.[5] За разлика от тези комисии, чиито членове се избират от страните или Генералния директор на СТО подобно на арбитраж, АО е постоянен трибунал със седем членове, разглеждащ жалби в състав от трима. Мандатът на АО е ограничен до разглеждане на жалби по правни въпроси и тълкувания в доклада на комисиите.[6]

Системата за уреждане на спорове на СТО е квази-съдебна. Както докладите на комисиите, така и тези на АО, следва да се приемат от политическия орган отговорен за управлението на системата за уреждане на спорове, а именно Органът по уреждане на спорове (ОУС), който е съставен от представители на всички страни членки на СТО. За разлика от системата на ГАТТ 1947, докладите се приемат с т.нар. “негативен” или “отрицателен” консенсус, т.е. определен доклад се счита за приет, освен ако ОУС реши чрез консенсус да не го приеме.[7] Това на практика означава, че докладите винаги се приемат, защото поне страната по делото, която е доволна от изхода му, ще откаже да се присъедини към отрицателния консенсус.

Към днешна дата, системата на СТО се счита за най-ефикасната от всички международни системи за уреждане на спорове между държави с 635 молби за консултации, 236 приети доклади на комисии и 146 приети доклади на Апелативния Орган между 1 януари 1995 и 30 април 2020.[8] Системата е наричана за “бижуто в короната на СТО”.[9]

 

2. Начало и развитие на кризата

Причината за кризата на системата за уреждане на спорове на СТО е намаляващият брой на членовете на АО. Тези членове имат четиригодишен мандат, подновяем веднъж. Както първоначалният им избор, така и преизбирането им, се извършва с консенсус от всички 164 членове на СТО, което означава, че всяка страна членка има право да изрази възражение и да предотврати избора на определен кандидат. В този контекст, от 2017 г. насам администрацията на САЩ блокира избора и подновяването на мандатите на всички кандидати за членове на АО, водейки до постепенното намаляване на броя им, както и удължаване на сроковете за разглеждане на делата.[10] На 11 декември 2019 г. мандатите на двама от оставащите трима членове изтичат, в резултат на което става невъзможно да се сформира състав от трима членове и работата на Апелативния Орган е окончателно блокирана.

 

Първоначалната причина цитирана от САЩ за отказа им да се присъединят към консенсуса за подновяване на мандатите на членове на АО e, че след изтичането на този мандат те продължават работата си по дела, които вече са започнали.[11] Източник на тази практика е правило 15 от Процедурните правила на АО[12], според което лице, което престане да бъде член на този орган, може, с разрешението му и след уведомяване на ОУС, да завърши разпореждането си по жалби, които са му възложени, докато все още е бил такъв член. Според САЩ, това правило е в нарушение на разпоредбите в ДППУС, защото органът, който има право да определя мандата на членовете на АО е ОУС, а не АО, и следователно ОУС трябва да реши дали дадено лице може да продължи да служи след този мандат. На практика, с намаляването на броя на членовете на АО и поради голямата му натовареност в периода 2017-2019 г., продължителността на времето по правило 15, в което членовете с изтекъл мандат остават, за да продължат работата си по започнати дела, нараства значително.[13]

В последващи заседания на ОУС САЩ излагат редица други системни опасения (systemic concerns) свързани с процедурата и съществото на работата на АО, като основание за продължаващата липса на съгласие за избиране и преизбиране на неговите членове:

 

• АО многократно издава докладите си след изтичането на 90-дневния срок предвиден в член 17.5 от ДППУС и без предварителното съгласие на страните по делото[14]

Член 17.5 от ДППУС гласи, че по правило производството пред АО не може да надвишава 60 дни, като в случай, че АО не може да представи доклада си в срок от 60 дни, следва да информира писмено ОУС за причините за забавянето; при всички случаи, производството не може да надвишава 90 дни. Докато през първите години от съществуването си, АО стриктно се придържа към тази времева рамка, през последните години натовареността му нараства значително, не само в следствие на увеличаващия се брой дела, но също и на сложността им, дължината на писмените изложения, броя на страните по делото и броя на исканията.[15] САЩ изразяват мнение, че само решение на ОУС може да дерогира ясното правило в член 17.5 за конкретен случай. САЩ също отбелязват, че практиката на АО до 2011 г. е да се консултира със страните по делото и да получи съгласието им за издаване на доклада след 90-дневния срок; в последствие обаче АО просто уведомява страните, че ще издаде докладите си след този срок, без да иска съгласието им по въпроса. Според САЩ, такива доклади не са валидни доклади на АО, така че следва да се приемат с позитивен вместо негативен консенсус.

 

• АО превишава мандата си (overreach) като систематично преразглежда фактите установени от комисиите на първа инстанция, включително значението на националното право на членовете на СТО в противоречие с член 17.6 от ДППУС[16]

Член 17.6 от ДППУС ограничава мандата на АО до разглеждане на жалби по правни въпроси и тълкувания в доклади на комисиите. На свой ред, член 11 от ДППУС предвижда, че комисията трябва да направи обективна преценка на конкретния спор (objective assessment of the matter before it), включително на фактите по случая, приложимостта на споразуменията, и съответствието на мерките с тях. В практиката си АО приема, че член 11 създава задължение за комисиите да преценят обективно фактите по делото, като грешката в тази преценка може в определени случаи да бъде квалифицирана като правен въпрос от компетентността на АО.[17] Докладите на АО подчертават, че панелите имат право на преценка в това отношение и не всяка грешка в преценката им води до нарушение на член 11; вместо това, АО трябва да е убеден, че комисията е превишила правомощията си и че грешките в преценката на фактите, заедно и поотделно, подкопават обективността на анализа й.[18] В изявленията си САЩ поддържат становището, че член 11 не създава задължение за комисиите (използва глагола “should”, а не “shall”) и че тяхната преценка на фактите в никой случай не може да представлява правен въпрос и да бъде обжалвана.

САЩ също изразяват несъгласие с позицията на АО, че в определени случаи националното право не следва да се разглежда като факт. Според АО, въпреки че установяването на смисъла на националното право може да включва фактически аспекти, анализът на значението на това право с цел да се определи дали то съответства на разпоредбите на споразуменията на СТО е правен въпрос.[19] Позовавайки се на принципи от международното право, САЩ възразява, че макар въпросът дали разпоредбите на националното право са в съответствие със споразуменията на СТО да е правен, определянето на съдържанието и смисъла на тези разпоредби си остава фактически въпрос по своето естество.

 

• АО издава “консултативни становища” (advisory opinions) като се произнася по въпроси, които не са необходими за разрешаването на конкретен спор[20]

Съгласно член 3.7 от ДППУС целта на механизма за уреждане на спорове е да гарантира разрешението на конкретен спор; член 11 допълва, че ролята на комисиите е да подпомагат ОУС при изпълнение на задълженията му по ДППУС. САЩ заключава, че комисиите и АО могат да се произнасят само по тези въпроси в рамките на юрисдикцията си, които биха подпомогнали ОУС да изготви препоръка за привеждане на мярка, която е несъвместима със споразуменията на СТО, в съответствие с тези споразумения. Според САЩ, констатации в доклади на комисии и АО, които нямат за цел да разрешат конкретен спор, надхвърлят тази специфична роля, представляват опит от страна на комисиите и АО да създават обективно право и противоречат на мандата на правораздавателните органи. Така например, в China – Publications and Audiovisual Products, АО отхвърля анализа на комисията относно съществуването на “подобни” услуги, с което обезсилва и заключенията й за несъответствие на мерките с други членове на Общото споразумение за търговията с услуги. Въпреки това, АО продължава анализа си на разпоредбите на това споразумение в допълнителни 46 страници, който според САЩ е изцяло obiter dicta.[21]

 

• АО погрешно приема, че тълкуванията на правни разпоредби в докладите му представляват прецеденти, към които комисиите трябва да се придържат при решаването на последващи спорове[22]

 

Член IX:2 от Споразумението на СТО гласи, че Конференцията на министрите и Общият съвет имат изключителните правомощия да приемат тълкувания на това споразумение и на многостранните търговски споразумения. Решението се взима по препоръка на съвета, под надзора на който е съответното споразумение, и с мнозинство от три четвърти от страните членки. САЩ изразяват несъгласие със становището на АО, че комисиите трябва да се придържат към тълкуванията на АО, освен ако не съществуват “уважителни причини” (cogent reasons)[23] за отклонение от тях. САЩ допълват, че ДППУС не определя прецедентна стойност на докладите на комисиите и АО или на тълкуванията в тях, а запазва тази роля за авторитетните тълкувания по член IX:2, които се приемат от членовете на СТО в рамките на различен орган и при различна процедура. Според САЩ, последиците от подхода на АО са, че дори когато тълкуванията в докладите му са погрешни, комисиите и АО няма да се отклонят от тях в последващи доклади, такива грешки ще се натрупат с времето и решенията ще се отдалечават все повече и повече от споразумението на държавите членки в договорите.

 

• АО налага допълнително изискване за съдържанието на искането за създаване на комисия в противоречие с текста на член 6.2 от ДППУС[24]

 

Член 6.2 от ДППУС определя правилата за съдържанието на искането за създаване на комисия (request for establishment of a panel), което следва да включва кратко обобщение на правното основание на искането, достатъчно за ясното представяне на проблема. Тази разпоредба определя обхвата на юрисдикцията на комисията. Според САЩ, практиката на АО, че искането за създаване на комисия трябва да обяснява по подходящ начин „как или защо“ оспорваната мярка е в противоречие със законовите разпоредби, цитирани от ищеца, създава допълнително задължение, което не е в текста на ДППУС, и така усложнява и подкопава системата за уреждане на спорове и води до допълнителни разходи.

Макар някои от повдигнатите от САЩ въпроси да са от значение и за комисиите (например издаване на консултативни становища и спазване на законовите срокове за издаване на доклади), фокусът е главно върху работата на АО. Следва да се отбележи също, че повечето от тези критики са повдигани в миналото в рамките на ОУС.[25] Щатите се опитват да разрешат някои от тях и чрез преговори, като внасят няколко предложения за изменение на ДППУС.[26] До приемане на тези или други изменения на ДППУС не се стига обаче, до голяма степен поради неформалното изискване за консенсус при взимане на решения в органите на СТО.

През месец февруари 2020 г. Представителят по търговия на Съединените щати издава Доклад относно Апелативния орган на СТО, в който систематично излага гореспоменатите критики на САЩ, както и редица опасения по съществото на докладите на АО.[27] Сред опасенията по същество са дългогодишни критики към тълкуването на термина “публичен орган” от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (Agreement on Subsidies and Countervailing Measures), забраната на т.нар. “зануляване” (zeroing) при установяване на границите на дъмпинг в Споразумението за антидъмпинг (Anti-Dumping Agreement), стриктното разбиране на задълженията в Споразумението за защитни мерки (Agreement on Safeguards), и др.[28]

 

3. Предложението за „Неформалната процедура“ на посланик Уолкър

 

В периода 2017-2019 г. делегациите на държавите членки на СТО, както и редица специалисти от научните среди и практиката, предлагат множество идеи за реформиране на системата за обжалване и подобряване на функционирането на АО.

С цел да определи кои предложения биха спечелили подкрепата на ОУС, председателят на Общия съвет на СТО възлага на посланика на Нова Зеландия Дейвид Уокър да ръководи процедурата по реформи. В периода февруари – ноември 2019 г., посланик Уокър представя четири доклада[29] пред Общия съвет, основани на срещите с делегациите на държавите членки в различен формат и дискусиите върху предложенията на делегациите. На 15 ноември 2019 г., заедно с последния си доклад, посланик Уокър представя и проект на решение на Общия съвет относно функционирането на АО, в който обобщава точките, по които би могло да се постигне съгласие за подобряване на функционирането на този орган. Предложените реформи включват следните елементи:

• АО е длъжен да издаде доклада си не по-късно от 90 дни от уведомлението за обжалване и този срок може да се удължи само по споразумение на страните при необичайна сложност на делото или натовареност на АО;
• Значението на националното право следва да се третира като факт и не подлежи на обжалване;
• На АО се забранява да преразглежда фактите по делото;
• АО не може да се произнася по въпроси, които не са повдигнати от страните, като следва да разглежда повдигнатите въпроси само до степен, необходима за разрешаването на спора;
• Процедурите за уреждане на спорове на СТО не създават система на задължителен прецедент; същевременно, тъй като е от съществено значение за членовете на СТО да има постоянност и предвидимост в тълкуването на правата и задълженията им, комисиите и АО следва да вземат предвид предишни доклади, дотолкова доколкото ги намират за приложими към конкретен спор;
• Констатациите и препоръките на комисиите и АО, както и препоръките и решенията на ОУС, не могат да добавят към или да отнемат от правата и задълженията предвидени в споразуменията на СТО;
• ОУС, в консултации с АО, следва да създаде механизъм за редовен диалог между членовете на СТО и АО, в който членовете на СТО могат да изразят становището си по въпроси несвързани с приемането на конкретен доклад.

 

4. Окончателно блокиране на работата на АО. Последствия

Въпреки усилията на редица държави членки и на посланик Уокър за постигане на съгласие за реформи на системата за обжалване в СТО, Щатите съобщават, че не подкрепят проекта за решение на посланика и предложенията в него.[30] Успоредно, на заседанието на ОУС от 22 ноември 2019 г., 117 членове на СТО подновяват призива си за стартиране на процеса за попълване на свободните места в АО – призив официално отправен за първи път преди две години. САЩ обаче повтарят, че не могат да приемат предложението, тъй като системните им опасения относно АО остават без решение.[31] Така, с изтичането на мандатите на двама от тримата оставащи членове на АО на 11 декември 2019 г., работата на АО окончателно спира.

Последиците от спиране на работата на АО са сериозни. Всяка страна недоволна от резултата по едно дело може да обжалва решенията на първоинстанционните комисии, като по този начин се предотвратява приемането на докладите от ОУС и постигане на окончателно разрешение на спора – т.нар. “обжалване към бездната” (appeal into the void). Това положение наподобява правилата в ГАТТ 1947, според които докладите на комисиите са се приемали с консенсус от държавите съдоговорителки и всяка от тях (включително страната недоволна от решението) е можела да блокира приемането им. По подобен начин, в настоящия случай, ако една комисия определи, че дадена национална мярка е в несъответствие със споразуменията на СТО, ответникът би могъл да обжалва доклада, спирайки приемането му и освобождавайки се от задължение да приведе законодателството си в съответствие с правилата на СТО. На свой ред, липсата на такова задължение води до невъзможност за ищеца да се възползва от разпоредбите на ДППУС позволяващи му да преустанови прилагането на отстъпки и други задължения към ответника.

Редица държави членки приемат тази нова реалност с нарастваща тревога. Посланикът на Китай в СТО Чжан Сянчън заявява в комюнике, че по този повод е сложил черна вратовръзка, която използва за погребения. Според него това е без съмнение най-тежкият удар за многостранната търговска система от основаването й. Посланикът на Европейския съюз (ЕС) в СТО Жоао Агиар Мачадо обявява, че ЕС няма да подкрепи и приеме система, която се “плъзга” към икономически отношения, основаващи се на силата.[32]

 

5. Сключване на споразумение за Апелативен арбитраж

При липса на съгласие между държавите членки на СТО за отблокиране на системата за уреждане на спорове, привържениците на тази система започват да търсят алтернативи, които възпроизвеждат основните й характеристики, поне докато не бъде намерено постоянно решение.

Някои предложения предвиждат заобикаляне на АО изцяло, като например премахване на възможността за обжалване. Така, ОУС би приел всички доклади на комисии за окончателни и задължителни, без възможност за обжалване. Тази стъпка обаче изглежда твърде радикална и би била неприемлива за много държави членки на СТО.[33]

Алтернативно, страните по конкретен спор могат да се откажат от правото си на обжалване на двустранна основа. Така, през март 2019 г. Индонезия и Виетнам, подписват споразумение, че ако към датата на издаването на доклада на комисията АО е съставен от по-малко от трима членове, които могат да сформират състав, те няма да обжалват този доклад.[34]

Предложението, което привлича най-силен интерес е създаването на временна институция, която да действа вместо парализирания АО под формата на ad hoc арбитраж или многостранно арбитражно споразумение. Член 25 от ДППУС предвижда ускорен арбитраж като алтернативно средство за разрешаване на спорове при взаимно съгласие на страните. Така страните членки биха могли да се съгласят да отнесат всяка жалба до независима арбитражна комисия, задължавайки се да приемат решението й за окончателно. Още през месец юли 2019 г. Канада и ЕС обявяват сключването на временно споразумение за апелативен арбитраж въз основа на съществуващите правила на СТО, компетентен да разглежда жалби между двете страни, докато АО има по-малко от трима членове.[35] Впоследствие, през месец октомври 2019 г., ЕС и Норвегия също уведомяват СТО, че са се споразумели за такава временна система за обжалване.[36]

На 27 март 2020 г. 16 държави членки на СТО[37] декларират сключването на Многостранно временно арбитражно споразумение за обжалване (МВАС), което заменя процедурите за обжалване в ДППУС и се прилага за бъдещи спорове между участващите държави, докато АО на СТО е в парализа.[38] На 30 април официално уведомление за споразумението е направено в СТО, към което за момента са се присъединили още две държави членки.[39] Споразумението следва правилата за обжалване на СТО, но включва и някои нововъведения, като например правото на арбитрите да предлагат на страните изключването на определени искове срещу преценката на фактите от първата инстанция (член 11 от ДППУС), с цел да се подпомогне издаването на доклад в рамките на 90-дневния срок (член 13 от МВАС). По този повод комисарят по търговията на ЕС Фил Хоган споделя, че споразумението свидетелства за важното значение, което участващите членове на СТО придават на запазването на двуетапния процес за уреждане на спорове по търговските въпроси на СТО и подчертава, че това остава извънредна мярка, като държавите ще продължат усилията си да търсят трайно решение на кризата на АО.[40]

 

6. Заключение

Някои автори подчертават, че АО е създаден като “предпазен клапан” срещу докладите на комисии, които съдържат сериозни грешки в тълкуването на правото на СТО, и приемането на които след 1995 г. не може да бъде блокирано без консенсуса на всички държави членки, т.е. става квази-автоматично. Така, мандатът на АО е целенасочено органичен до правни въпроси и очакването е, че много малка част от докладите на комисиите ще бъдат обжалвани. В действителност, през последните години от работата на АО, почти три-четвърти от тези доклади стигат до апелативната инстанция. Една от причините за това е липсата на яснота относно значението на определени разпоредби в договорите на СТО, често оставени съзнателно неясни от преговарящите държави, поради политическата чувствителност на темата (т.нар. конструктивна неяснота, constructive ambiguity). В същото време се твърди, че не АО, а само страните членки биха могли да изяснят подобни разпоредби в последващи преговори.[41]

Според други, съществува асиметрия между успеха на съдебната система на СТО през последните 25 години и кризата на законодателната й система, свързана с липсата на развитие в текущия кръг от преговори в Доха. В резултат на това, на АО все по-често се налага да взема решения относно неясни или неактуални правила в споразуменията.[42] Липсата на съгласие между членовете на СТО довежда и до невъзможност на законодателя (Конференцията на министрите и Общия съвет) да коригира евентуални съдебни грешки в тълкуването на правото – механизъм, който е важна част от баланса между властите в една правова система. Както подчертава посланик Бхатия, бивш член на АО, кризата на AO е криза на многостранната търговия.[43] Промените в разпределението на икономическите и политически сили в световен мащаб от последните десетилетия налагат спешно осъвременяване на договорите на СТО. Затова се твърди, че положението с квази-съдебната система на СТО може да се подобри само след като членовете на организацията възстановят доверието си в ползите и успеха на взаимните преговори.[44]

При всички положения, решението на настоящата криза е в конструктивните дискусии и преговори между всички заинтересовани членове на СТО. Това е възможност за държавите членки да преосмислят изискванията и очакванията си към системата за уреждане на спорове и да постигнат съгласие за най-добрия начин за подобряване на функционирането й. Само така може да се избегне превръщането в трън на бижуто в короната на СТО.[45]

 

***

 

[1] Юрист в Световната търговска организация. Мненията в тази статия се правят изцяло в лично качество.

[2] Световната търговска организация (СТО) има 164 държави членки, които подписват и ратифицират всички споразумения на СТО при присъединяването си. Така, с изключение на четири споразумения, които продължават да обвързват само страните, които изрично са ги приели (Споразуменията за търговия с граждански самолети, държавни поръчки, млечни продукти и говеждо месо), след 1995 г. всички други споразумения на СТО създават задължения за всички страни членки на организацията.

[3] Член 3.2 от Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на споровете (ДППУС).

[4] За повече подробности, вж. Резюме на споразумението на СТО: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=LEGISSUM%3Ar11010.

[5] Член 17.1 от ДППУС.

[6] Член 17.6 от ДППУС.

[7] ОУС също приема с отрицателен консенсус решенията за създаване на комисия по искане на една от държавите членки (чл. 6 от ДППУС) и решенията за временно преустановяване на отстъпки и други задължения, когато ответникът не е привел мярката си в съответствие с препоръките и решенията в докладите на комисията и АО (чл. 22 от ДППУС).

[8] Вж. https://www.wto.org/english/tratop_e/dispu_e/dispustats_e.htm#more_numbers

[9] Реч на Генералния Директор на СТО Паскал Лами от 6 ноември 2009, https://www.wto.org/english/news_e/pres09_e/pr578_e.htm.

[10] Още през 2016 г. администрацията на Обама отказва да се присъедини към консенсуса за подновяване на мандата на корейския член г-н Шунг Уа Чанг с аргумента, че не е действал в рамките на мандата си . След този инцидент САЩ обаче не се противопоставят на избора на неговия наследник Хюн Чонг Ким и на кандидата от Китай, г-жа Хонг Жао, която идва на мястото на г-жа Южиао Жанг. Оттогава САЩ се противопоставят на всеки (повторен) избор.

[11] Изявление на САЩ на заседанието на ОУС от 31 август 2017, стр. 6: https://geneva.usmission.gov/wp-content/uploads/sites/290/Aug31.DSB_.Stmt_.as-delivered.fin_.public.pdf.

[12] Процедурни правила за апелативен преглед от 16 август 2010 (WT/AB/WP/6).

[13] IIEL Issue Brief 2/2018, “Transition on the WTO Appellate Body: A Pair of Reforms”, Institute of International Economic Law, Georgetown University Law Center, стр. 2.

[14] Изявление на САЩ на заседанието на ОУС от 22 юни 2018, стр. 9: https://geneva.usmission.gov/wp-content/uploads/sites/290/Jun22.DSB_.Stmt_.as-delivered.fin_.public.rev_.pdf.

[15] Ehlermann, C.-D., “The Workload of the WTO Appellate Body: Problems and Remedies”, Journal of International Economic Law, Volume 20, Issue 3, September 2017, стр. 705–734.

[16] Изявление на САЩ на заседанието на ОУС от 27 август 2018, стр. 37: https://geneva.usmission.gov/wp-content/uploads/sites/290/Aug27.DSB_.Stmt_.as-delivered.fin_.rev_.public.pdf.

[17] Доклад на АО, EC – Hormones, пар. 132.

[18] Доклад на АО, EC and certain member States – Large Civil Aircraft, пар. 872 и 1317.

[19] Доклад на АО, United States – Countervailing and Anti-Dumping Measures on Certain Products from

China,, пар. 4.101.

[20] Изявление на САЩ на заседанието на ОУС от 29 октомври 2018, стр. 10: https://geneva.usmission.gov/wp-content/uploads/sites/290/Oct29.DSB_.Stmt_.as-delivered.fin_.rev_.public.pdf.

[21] Доклад на АО, Argentina – Financial Services, пар. 6.83.

[22] Изявление на САЩ на заседанието на ОУС от 18 декември 2018, стр. 9: https://geneva.usmission.gov/wp-content/uploads/sites/290/Dec18.DSB_.Stmt_.as-deliv.fin_.public.pdf.

[23] Доклад на АО, US – Stainless Steel (Mexico), пар. 160.

[24] Изявление на САЩ на заседанието на ОУС от 28 октомври 2019, стр. 10: https://geneva.usmission.gov/wp-content/uploads/sites/290/Oct28.DSB_.Stmt_.as-deliv.fin_.public.pdf.

[25] Hillman, J., “Three Approaches to Fixing the WTO’s Appellate Body: the Good, the Bad and the Ugly”, Institute of International Economic Law, Georgetown University Law Center, 2018.

[26] ОУС на СТО, “Преговори за подобрения и пояснения на ДППУС свързани с подобряване на гъвкавостта и контрола на страните членки при уреждане на спорове в СТО”, предложение на Чили и САЩ, TN/DS/W/28, 23 декември 2002; ОУС на СТО, “Преговори за подобрения и пояснения на ДППУС”, допълнително предложение на САЩ за подобряване на гъвкавостта и контрола на страните членки при уреждане на спорове в СТО, TN/DS/W/82, 24 октомври 2005, and приложение, TN/DS/W/82/Add.1, 25 октомври 2005.

[27] Office of the United States Trade Representative, Ambassador Robert E. Lighthizer, “Report on the Appellate Body of the World Trade Organization”, февруари 2020 г.

[28] За коментар върху развитието на тези и други критики по същество към АО, вж. Bown, C. P., Keynes, S., “Why Trump Shot the Sheriffs: The End of WTO Dispute Settlement 1.0”, Peterson Institute for International Economics, Working Paper, март 2020.

[29] Доклади от посланик Дейвид Уокър до Общия съвет на СТО от 28 февруари 2019 г. (JOB/GC/215), 7 май 2019 г. (JOB/GC/217), 23 юли 2019 г. (JOB/GC/220) и 15 октомври 2019 г. (JOB/GC/222).

[30] Изявление на САЩ на заседанието на Общия съвет на СТО от 9 декември 2019: https://geneva.usmission.gov/2019/12/09/ambassador-shea-statement-at-the-wto-general-council-meeting/#_ftnref1.

[31] Members reiterate joint call to launch selection process for Appellate Body members: https://www.wto.org/english/news_e/news19_e/dsb_22nov19_e.htm.

[32] Може ли да остане световната търговия без правила?, https://www.investor.bg/analizi/91/a/moje-li-da-ostane-svetovnata-tyrgoviia-bez-pravila-294731/.

[33] The WTO Appellate Body Crisis – A Way Forward? Clifford Chance Publication, ноември 2019 г.

[34] Understanding between Viet Nam and Indonesia on the Sequencing of Proceedings, WT/DS496/14.

[35] Съвместно изявление на Европейския съюз и Канада относно Временно споразумение за апелативен арбитраж : https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/STATEMENT_19_4709.

[36] ЕС и Норвегия се договарят за временна система за обжалване след блокирането на Апелативния орган на Световната търговска организация: https://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=2053.

[37] Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Чили, Колумбия, Коста Рика, Европейски Съюз, Гватемала, Хон Конг, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Сингапур, Швейцария и Уругвай.

[38] Многостранно временно арбитражно споразумение за обжалване съгласно член 25 от ДППУС: https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2020/march/tradoc_158685.pdf.

[39] Исландия и Украйна. Вж. JOB/DSB/1/Add.12.

[40] Търговия: ЕС и 16 страни членки на СТО решават да работят заедно върху споразумение за временен апелативен арбитраж: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_20_113.

[41]  Stoler, A., “Crisis in the WTO Appellate Body and the Need for Wider WTO Reform Negotiations”, Policy Brief 01 March 2019, Institute for International Trade, the University of Adelaide.

[42] Payosova, T., Hufbauer, G. C., Schott, J. J., “The Dispute Settlement Crisis in the World Trade Organization: Causes and Cures”, Peterson Institute for International Law, Policy Brief, март 2018 г.

[43] Launch of the WTO Appellate Body’s Annual Report for 2018, Address by Ambassador Ujal Singh Bhatia, 2018 Chair of the Appellate Body, 28 май 2019: https://www.wto.org/english/tratop_e/dispu_e/ab_report_launch_e.htm.

[44] Pauwelyn, J., “WTO dispute settlement post 2019: what to expect? What choice to make?”, Journal of International Economic Law, Editorial, 2019.

[45] Creamer, C., “From the WTO’s Crown Jewel to its Crown of Thorns”, American Society of International Law, 2019.