[1]

От самото начало на пандемията Комисията е активна по всички на фронтове на борбата срещу коронавируса, не само в рамките на ЕС, но и в международен план, като:

–          координира и подкрепя националните усилия за грижа за болните и предпазване на гражданите от заразата;

–          финансира и ускорява изследванията за справяне с вируса;

–          използва всички икономически и финансови ресурси, с които разполага, за да подкрепи работниците и бизнеса, както в момента, така и в бъдеще, за да осигури бързо и трайно възстановяване на икономиката;

–          сътрудничи с държавите-членки, така че ограничителните мерки да бъдат премахнати постепенно и координирано

 

Наред с политическите мерки, за момента 3.4 трилиона евро са мобилизирани за борба с последствията от коронавируса пряко от европейския бюджет или с подкрепата на ЕС.

 

1. Обществено здраве

 

1. Пряко подпомагане на сектора на здравеопазването в ЕС: Инициатива „Солидарност в ЕС в подкрепа на здравето“

 

Комисията предложи да подкрепи пряко системите на здравеопазване на държавите от ЕС с Инструмента за спешна подкрепа и новосъздадения капацитет „rescEU“ по Механизма на ЕС за гражданска защита.

 

Сума в размер на 2.7 милиарда евро от бюджета на ЕС ще бъде пряко предоставяна на инструмента за спешна подкрепа (ИСП). Тя ще бъде предназначена да помогне на сектора на здравеопазването да се бори с пандемията от коронавирус. Той ще бъде използван за посрещане на основните нужди, като например закупуване и дистрибуция на маски и респиратори, транспортиране на пациенти и медицинско оборудване в трансграничните региони, набиране и използване на повече здравни работници (включително парамедици и студенти) или изграждане на мобилни полеви болници. Комисията ще гарантира, че действията, финансирани по линия на ИСП, допълват други съществуващи инструменти, като например RescEU или Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, в някои области (например в приемните центрове за мигранти). Разполагането ще бъде адаптирано към развитието на огнището и ще бъде координирано с мерките, предприети от държавите членки, за да се постигне максимално въздействие.

 

Освен това Комисията реши да създаде стратегически резерв от лекарства rescEU, като медицинско оборудване за интензивни грижи, лични предпазни средства, лабораторни доставки и ваксини и лечение. Координационният център на Комисията за реагиране при извънредни ситуации ще управлява разпределението на оборудването. Финансирането е в размер до 380 милиона евро. Комисията ще финансира и координира транспорта на медицинско оборудване и на пациенти в трансграничните региони. Инструментът ще се съсредоточи и върху увеличаването на усилията за тестване.

 

1. Консултативна група

 

Европейската комисия създаде група от седем независими епидемиолози и вирусолози, председателствана от президента Von der Leyen и със заместник-председател комисаря Kyriakides. Целта е да се дадат насоки за мерки за управление на риска, които са научно обосновани и са координирани, и да се дават съвети относно:

• ответни мерки за всички държави членки
• пропуски в областта на клиничното управление
• отдаване на приоритет на здравеопазването, гражданската защита и други ресурси
• политически мерки за дългосрочни последици от коронавирус

 

Въз основа на научните становища на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и след обратна информация от експертната група, Комисията публикува през март и април редица препоръки и насоки. Също така беше създадена Европейска платформа за данни, за да улесни бързото събиране и споделяне на наличните научноизследователски данни.

 

1. Производство на лични предпазни средства

 

Комисията прие препоръка относно оценката на съответствието и надзора на пазара в три области: Маски и други лични предпазни средства (ЛПС), дезинфектанти за ръце и дезинфектанти и 3D печат.

 

Европейските органи по стандартизация и техните национални членове дадоха свободен достъп до европейските стандарти за медицински доставки.

 

Комисията издаде насоки за оптимизиране на предлагането на лекарства и  за разрешаване на ограничено сътрудничество между предприятията, особено по отношение на лекарствените продукти от критично значение за болниците. Комисията също създаде „Клирингова къща за медицинско оборудване“, която помага за идентифициране на наличните запаси, включително за тестване на комплекти, и ускорява тяхното съответствие с търсенето от страна на държавите членки.

 

1. Разрешения за износ на лични предпазни средства

 

Износът на лични предпазни средства извън ЕС вече подлежи на разрешение за износ от страна на държавите членки. По силата на тази временна мярка държавите членки могат да издават разрешения, когато не съществува заплаха за наличието на такова оборудване в Съюза или по хуманитарни причини. Няколко европейски държави са освободени от изискването за разрешение.

 

2. Граници и мобилност

 

Комисията препоръча временно ограничение за пътуване, което не е от съществено значение за ЕС (30 дни), с изключения за определени категории пътници и предостави насоки на граничните служители и на органите, издаващи визи, с цел улесняване на репатрирането на граждани, които са блокирани в чужбина. На 8 май Комисията препоръча удължаване до 15 юни.

 

На 7 май Комисията издаде насоки за държавите членки, за да им помогне да се справят с недостига на здравни работници. Комисията също така издаде насоки на ЕС за зелените ленти и постигна съгласие по законодателство, така че въздушните превозвачи да не извършват „полети фантоми“, за да ги задържат летищните си слотове за следващата година.

 

Комисията подкрепя държавите членки с репатрирането на граждани на ЕС, които са блокирани в трети държави, с до 75 % от транспортните разходи. От началото на избухването на епидемията около 520.000 души бяха върнати в Европа благодарение на полети, организирани от държавите членки. Освен това Механизмът за гражданска защита на ЕС досега е улеснил репатрирането на над 58.000 граждани на ЕС в Европа от 73 държави в целия свят.

 

3. Икономически мерки

 

1. Временна подкрепа за намаляване на рисковете при безработица при извънредна ситуация — инструмент SURE

 

Комисията представи предложение за нов инструмент „Временно подпомагане за намаляване на рисковете от безработица при извънредни ситуации“ или SURE, за да се помогне на хората да запазят работата си по време на кризата.

 

Инструментът ще осигурява заеми при благоприятни условия за държавите членки в размер до 100 млрд. евро. По-конкретно, тези заеми ще помогнат на държавите членки да финансират национални схеми за въвеждане на непълно работно време и други подобни мерки за реакция при кризи.

 

1. Мерки за осигуряване на ликвидност в помощ на сериозно засегнатите МСП

 

Групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще инвестира допълнително 20 млрд. евро в малки и средни предприятия (МСП), като отчасти използва собствения си капитал и отчасти подкрепа от бюджета на ЕС, за да се покрият краткосрочните финансови нужди на МСП, като незабавно се предоставят до 40 млрд. евро за преодоляване на последиците за здравето и икономиката.

 

Освен това ЕИБ създава общоевропейски гаранционен фонд в размер на 25 млрд. евро, финансиран пропорционално от държавите членки на ЕС, за да се даде възможност на ЕИБ в партньорство с местните заемодатели и националните насърчителни институции да увеличат подкрепата за МСП, дружествата със средна пазарна капитализация и корпоративните предприятия в реалната икономика, като мобилизират до 200 млрд. евро.

 

Комисията е отпуснала 1 милиард евро гаранция от бюджета на ЕС за Европейския инвестиционен фонд от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). По този начин се осигурява финансиране на оборотен капитал за МСП чрез мобилизиране на приблизително 8 млрд. евро налично финансиране по отношение на ликвидността с цел подпомагане на най-малко 100 000 дружества.

 

1. Инициатива за инвестиции в отговор на коронавирус — CRII

 

Инициативата цели да използва в пълна степен структурните фондове на ЕС за подпомагане на държавите членки чрез бързо вливане на ликвидни средства в икономиката, пренасочване и препрограмиране на средствата по политиката на сближаване за справяне с най-спешните нужди, особено в сектора на здравеопазването, МСП и работниците, и предоставяне на административна помощ на държавите членки.

Тя инжектира около 8 млрд. евро от неизразходваните средства на ЕС за сближаване в икономиката. Това са пари, които държавите членки могат да използват вместо да възстановят на бюджета на ЕС.

 

1. CRII-II PLUS[2]

 

С представената на 2 април инициатива Комисията предприе още една стъпка, като предостави на държавите членки по-голяма ликвидност и извънредна допълнителна гъвкавост.

 

Предложението включва временна възможност за 100 % съфинансиране от ЕС за отчетната 2020—2021 г. по искане на националните органи. Очакваното въздействие на тази мярка е изплащане на допълнителни 14.6 милиарда евро в полза на държавите членки за периода 2020—2021 г. (8.5 милиарда евро през 2020 г. и 6.1 милиарда евро през 2021 г.).

 

Друга основна характеристика е пълната гъвкавост за прехвърляне на средства за 2020 г. в размер на 54 милиарда евро между всички фондове на политиката на сближаване[3] и между категориите региони, както и премахването на необходимостта от спазване на изискванията за тематична концентрация. Това ще даде възможност на държавите членки да използват по най-добрия начин наличното финансиране в отговор на въздействието на избухването на епидемията от COVID-19.

 

Инициативата предвижда също така мерки за достигане до най-уязвимите по линия на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD), като доставки по домовете и използване на електронни ваучери за намаляване на риска от разпространяване на вируса, както и подкрепа за рибарите и земеделските стопани (ЕФМДР).

 

1. Мерки за подпомагане на селското стопанство

 

С цел стабилизиране на пазарите на мляко (мляко, масло, сирене), говеждо месо, овче/козе месо, които са претърпели сериозни смущения, Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) ще предостави подкрепа за мерки за частно складиране в целия ЕС до края на годината. Максималното финансово отражение се оценява на 71 млн. евро и ще бъде покрито чрез преразпределение в рамките на бюджета на ЕФГЗ за 2020 г., както е прието.

Освен това, за да се справи с проблемите с ликвидността и паричните потоци на най-уязвимите бенефициери, Комисията предложи безпрецедентни еднократни мерки за подпомагане на земеделските стопани (до 5 000 EUR на земеделски стопанин) и малките предприятия в селските райони, обработващи селскостопански продукти (до 50 000 EUR на МСП) в рамките на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За тази цел държавите членки ще използват наличните си средства по линия на ЕЗФРСР за периода 2014—2020 г. Очаква се до 650 милиона евро да бъдат пренасочени към тази мярка чрез първоначално изтегляне от плащанията, които обичайно се очакват за 2022 г. и след това.

 

1. Фонд „Солидарност“ на ЕС

 

Комисията предложи да се разшири обхватът на фонд „Солидарност“ на ЕС, така че да включва и криза с общественото здраве в рамките на обхвата на фонда, за да се мобилизират, ако е необходимо, за най-силно засегнатите държави членки. До 800 милиона евро са все още налични през 2020 г.

 

1. Временно премахване на митата и ДДС върху вноса

 

Комисията реши да одобри искания от всички държави членки и Обединеното кралство за временно освобождаване от мита и ДДС върху вноса на медицински изделия и предпазни средства от трети държави. Комисията също така публикува специализирани насоки, за да улесни работата на митническите органи на държавите членки и на други заинтересовани страни, когато става въпрос за митнически процедури, например свеждане до минимум на формалностите при вноса на човешки органи и костен мозък, предназначени за трансплантация в ЕС, или на различни механизми за извършване на плащания при митническото задължение или доказване на преференциалния произход на стоките.

 

1. Държавна помощ

 

Основният фискален отговор на коронавируса ще дойде от националните бюджети на държавите членки. Комисията прие временни правила за държавна помощ, така че правителствата да могат да осигурят ликвидност на икономиката в подкрепа на гражданите и предприятията, по-специално на МСП, и да запазят работните места в ЕС. Към днешна дата националните схеми за ликвидност, чийто потенциален бюджет е над 1.5 трилиона евро, са били одобрени съгласно временните правила за държавна помощ в подкрепа на икономиката по време на избухването на коронавирус. Съгласно рамката земеделските стопани вече могат да се възползват от максимална помощ от 125 000 EUR на стопанство и предприятия за преработка и маркетинг на храни, които могат да се възползват от максимум 800 000 EUR.

 

1. Гъвкавост на европейската фискална рамка

 

За първи път Европейската комисия задейства „клаузата за дерогация“ от Пакта за стабилност и растеж (ПСР), за да се даде възможност за извънредна фискална подкрепа. Това ще даде възможност за прилагане на максимална гъвкавост бюджетните правила, за да се помогне на националните правителства да подкрепят финансово здравните системи и предприятията и да се задържат хората на работа по време на кризата.

1. Подкрепа по линия на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)

 

Подкрепата се основава на съществуващата предпазна кредитна линия на кредитни линии „Enhanced Conditions Credit Line (ECCL)“ и се адаптира в контекста на специфичното предизвикателство на коронавируса. Тя ще бъде на разположение на всички държави членки от еврозоната по време на криза със стандартизирани условия, договорени предварително от управителните органи на ЕМС. Единственото изискване за достъп до кредитната линия ще бъде държавите членки от еврозоната, които искат подкрепа, да се ангажират да използват тази кредитна линия в подкрепа на вътрешното финансиране за преки и непреки разходи за здравеопазване, лечение и превенция, дължащи се на кризата с COVID 19. Предоставеният достъп ще бъде 2 % от БВП на съответната членка на ЕС, считано от края на 2019 г.. В случай че всички 19 държави от еврозоната черпят от кредитната линия, това би означавало общ обем от около 240 милиарда евро.

 

1. Пакет за банковия сектор за подкрепа на домакинствата и предприятията

 

На 28 април Европейската комисия прие пакет от мерки за улесняване на банковото кредитиране за домакинствата и предприятията в целия ЕС. С този пакет се гарантира, че банките могат да продължат да отпускат заеми, като по този начин подкрепят икономиката и в значителна степен смекчават последиците, които усещат гражданите и предприятията. При прилагането на пълната гъвкавост на банковите правила на ЕС и предлагането на целенасочени законодателни промени, Комисията дава възможност на банките да продължат да предоставят ликвидност на нуждаещите се. Пакетът за банковия сектор включва тълкувателно съобщение относно счетоводните и пруденциалните рамки на ЕС, както и изменения на правилата на ЕС в банковия сектор.

 

4. Подкрепа за научни изследвания

 

Комисията пренасочи/мобилизира повече от 400 млн. евро за мерки, свързани с научните изследвания и иновациите, в рамките на програмата „Хоризонт 2020“, включително за разработване на ваксини, тестове и нови лечения за коронавируса.

 

Освен това по финансовите инструменти на Innovfin бяха предоставени допълнителни 400 млн. EUR под формата на достъп до рисково финансиране за Инструмента за заразни болести по InnovFin (IDFF), който се изпълнява от ЕИБ. Това ще даде възможност на ЕИБ да финансира инвестиции в етапа на търговската реализация в областта на инфекциозните заболявания. Тя включва 80 милиона евро финансова помощ за CureVac. Дружеството има за цел да започне клинично изпитване на дадена ваксина до юни 2020 г.

 

На последно място, поканата за представяне на предложения по линия на „Ускорител“ на Европейския съвет по иновациите в размер на 150 милиона евро специално за COVID-19 е привлякла близо 1 000 заявления от стартиращи предприятия и предприятия с иновации, които също биха могли да спомогнат за справяне с пандемията. Ще бъде осигурена ускорена процедура за подписване на договори с избраните компании.

 

5. Комуникация и борба срещу измамите

Дезинформацията и измамите в условията на пандемия са още по-опасни. Например лъжата за това как се разпространява вирусът или насърчаването на лечения, които не работят – може да струва човешки животи. Комисията е в тесен контакт с платформите за социалните мрежи. Всички големи платформи взеха мерки за ограничаване или сваляне на подвеждащо, незаконно и вредно съдържание. Европейската служба за външни действия разкри случаи на дезинформация: www.EUvsDisinfo.eu. Актуална, проверена информация е достъпна на уебсайта на Комисията относно коронавируса.

 

ЕС също помага да се предпазят гражданите от нови онлайн измами и продажбата на фалшиви здравни, санитарни и фармацевтични продукти, които се увеличиха многократно след избухването на кризата. Комисията, Европол и правоприлагащите органи работят в тясно сътрудничество. През март 2020 г. Европол подкрепи глобална операция срещу трафика на фалшиви лекарства. Операция „Пангея“ се координира от Интерпол и включва 90 държави.

 

6. Подкрепа за страните партньори

 

Колективните действия на ЕС ще се съсредоточат върху преодоляването на непосредствените здравни кризи и произтичащите от тях хуманитарни нужди, подпомагането на най-уязвимите страни и укрепването на здравните, водните и канализационните системи на страните партньори, както и на капацитета им за научни изследвания и готовност за справяне с пандемията, както и смекчаването на социално-икономическото въздействие. В подкрепа на тези действия ЕС ще осигури финансова подкрепа за партньорските държави в размер на над 15.6 милиарда евро от съществуващите ресурси за външни действия като част от стратегията „Team Europe“, обявена в съвместното съобщение относно глобалния отговор на ЕС на COVID-19. По-голямата част от финансирането идва от пренасочването на съществуващи фондове и програми, и включва също 5.2 милиарда евро подкрепа, предоставена от Европейската инвестиционна банка и гарантирана от бюджета на ЕС и Европейския фонд за развитие. Всички тези ресурси следва да финансират съответно около 500 милиона евро за действия за реагиране при извънредни ситуации, 2.8 милиарда евро за подкрепа на научните изследвания, здравеопазването и водните системи и 12.3 милиарда евро за справяне с икономическите и социалните последици от кризата. Освен това пакетът от мерки за подкрепа ще бъде финансиран с допълнителни 4 милиарда евро от отделните държави членки на ЕС, и с 1 милиарда евро от Европейската банка за възстановяване и развитие.

 

Освен това Комисията прие предложение за пакет от 3 милиарда евро за макрофинансова помощ за десет съседни държави, част от които кандидатки за членство в ЕС, за да им помогне да ограничат икономическите последици от пандемията на коронавирус. При условие, че бъдат приети от Европейския парламент и от Съвета на ЕС, средствата ще бъдат предоставени за срок от 12 месеца под формата на заеми при изключително благоприятни условия, за да се помогне на тези държави да покрият непосредствените си неотложни нужди от финансиране.

 

В периода от 4 май 2020 г. до 23 май 2020 г. ЕС и неговите глобални партньори се стремят да мобилизират допълнително средства за ускоряване на разработването на ваксини, нови лечения и диагностични тестове, както и за укрепване на здравните системи в борбата с коронавируса. Минимална цел да се привлекат 7.5 милиарда евро под формата на поети ангажименти беше достигната още в самото начало. Комисията пое ангажимент за 1.4 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и гаранции, от които 1 млрд. евро по програмата за научни изследвания „Хоризонт 2020“.

 

Наред с това, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в която ЕС е голям акционер, предвижда през 2020-2021 г. да подкрепи с 21 млрд. евро 38 развиващи се икономики.

 

 

[1] Актуализирана информация се публикува на: https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/health/coronavirus-response_bg.

[2] The Coronavirus Response Investment Initiative Plus

[3] Кохезионен фонд, Европейски фонд за регионално развитие и Европейски социален фонд (с изключение на инициативата за младежка заетост).