Бен Холес де Пейер[1]

 

 

Авторът припомня във въведението към анализа си, че нивото и стандарта на закрила, предвидени в Европейската конвенция за правата на човека, по-конкретно в чл. 8 от ЕКПЧ (Право на зачитане на личния и семейния живот), и юриспруденцията на Европейския съд за правата на човека са обвързващи за Европейската комисия по силата на чл. 6, ал. 1 от Договора за Европейския съюз във връзка с чл. 52, ал. 3 и чл. 43 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

 

В статията си той излага тезата, че широкият обхват на правомощията на Комисията в рамките на проучване за нарушение на правото на конкуренцията на ЕС, като например правомощието за снемане на обяснения съгласно чл. 20 от Регламент 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 101 и 102 от ДФЕС и за извършване на проверки съгласно чл. 21 от същия регламент, както и правомощията по чл. 13 регламент на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия, е основание съответните правила от правото на ЕС и административната практиката на Комисията да подлежат на пълен съдебен контрол за съответствие с член 8 от ЕКПЧ. Преценката за това дали определени действия на Комисията съответстват на тази разпоредба следва да се извършва като се вземат предвид конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.

 

Макар както правото на ЕС, така и практиката на Европейската комисия, да съдържат гаранции за защита на правата на физическите и юридическите лица, които са обект на проверка, съществува риск определени особености на тези проверки преди и в хода на тяхното осъществяване да доведат до засягане на правата, предвидени в чл. 8 от ЕКПЧ.

 

Първо, евентуален пропуск на Комисията да изложи в решението си за извършване на проверка на относима и достатъчна обосновка, като например по отношение на обхвата на продуктовия пазар, на секторите или териториалния обхват на поведението, обект на проверка, може да доведе до нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ.

 

Второ, евентуален пропуск на Комисията да се съобрази с някои от гаранциите, предвидени в правото на ЕС в хода на проверка на място, като например да изземе документи, които се ползват със защита като адвокатска тайна, и това действие не е било санкционирано от Съда на ЕС, също може да доведе до нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ.

 

Трето, дори ако Комисията се е съобразила с гаранциите, предвидени в правото на ЕС, може да има нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ, ако проверката е засегнала прекомерно правата на предприятието, обект на проверка, като например осъществила е много на брой проверки на място и/или с проверката си е засегнала прекомерно дейността на предприятие, чието участие в евентуалното нарушение е минимално.

 

Четвърто, евентуален пропуск на Съда на ЕС осъди Комисията да върне незаконосъобразно иззети по време на проверка документи на съответното предприятие (например документи, които са извън обхвата на проверката), създава риск за нарушение на изискването за пропорционалност съгласно чл. 8 от ЕКПЧ, установен в делото Vinci (дело Vinci Construction and GTM Génie Civil et Services v. France, жалба № 63629/10 и 60567/10, 2 април 2015 година, т. 79).

 

Пето, в определени хипотетични ситуации, липсата на предварителен съдебен контрол на решението на Комисията за осъществяване на проверка на място може също да засегне правата, гарантирани в чл. 8 от ЕКПЧ. Такава би била хипотезата, първо, ако при осъществяване на последващ (ex post) контрол за законосъобразност на проверка на място, Съдът на ЕС отхвърли жалбата с аргумента, че Комисията разполага с широка свобода на преценка, например по отношение въпроса за необходимостта от проверката, нейната продължителност,  обхват, правно основание, или ако пропусне да обсъди конкретен аргумент, повдигнат от жалбоподателя, във връзка с решението за извършване на проверката или определени действия в хода на проверката или, второ, ако последващия съдебен контрол не е осъществен в разумен срок.

 

Авторът излага в заключение мнението, че макар към настоящия момент юрисдикциите на Съда на ЕС да успяват да отговорят ефективно на потенциалните нарушения на чл. 8 от ЕКПЧ, посочени по-горе, и по-специално свързаните с излагането на съдържателна обосновка в решението на Комисията за извършване на проверка, присъединяването на ЕС към ЕКПЧ съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за ЕС остава твърде важна стъпка към гарантирането на пълна и последователна закрила на основните права в рамките на проучване на предприятия за нарушение на правото на конкуренцията на ЕС.

 

 

[1] Реферандер в Съда на Европейския съюз. Ел. поща: bhollesdepeyer@llm17.law.harvard.edu. Изразените мнения в статията са само на автора.