Мария Фъртунова-Мишел[1]
Авторът разглежда практиката на Съда на ЕС по въпроси, свързани с изпълнението на европейската заповед за арест и спазването на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, заложен в Хартата на основните права на Европейския съюз. Тезата, която излага е, че използвайки потенциала на Хартата, Съдът стига дотам да се произнася по условията на задържането на лицата, срещу които се изпълнява заповед за арест, и съответно да моделира политиката на държавите членки в тази област. Съдът на ЕС допринася по този начин с юриспруденцията си за консолидиране на един правов Съюз.
Анализът е изложен в две основни части. На първо място е обсъден обхватът на съдебния контрол при прилагането на европейската заповед за арест в рамките, заложени в рамково решение 2002/584/JAI, прието на основание чл. 31 и 34 от стария Договор за ЕС.
На второ място се обосновава изводът, че привидно ограничената възможност за намеса на съда не е била пречка той да осъществи ефективно контрол за законосъобразност. Така, макар рамковото решение само бегло да реферира към Хартата, Съдът последователно прилага Хартата като отправна точка за тълкуване на въпросното рамково решение. Във връзка с това, авторът идентифицира две тенденции в практиката. Първата, класическа и по-ранна във времето, цели укрепването на прерогативите на националните съдилища, които изпълняват европейската заповед за арест, като съдилища на Съюза, а втората, по-актуална тенденция, е насочена към решаването на проблемите, свързани с условията на задържане на лица, спрямо които се изпълнява европейска заповед за арест.
[1] Доцент по Европейско право, в Университета в Нанси, Франция.