Решение на ЕСПЧ от 16 април 2019 по дело Baltic Master Ltd. V Lithiania (жалба № 55092/16)

 

 

Настоящото решение се вписва в практиката на ЕКПЧ относно санкционирането на нарушения на чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ (право на справедлив процес) поради липса на адекватно мотивиране на отказа да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС от юрисдикциите, действащи като последна инстанция.[1]

 

Жалбоподателят в разглежданото дело, Baltic Master, е юридическо лице, установено в Латвия. Той обжалва отказа на Върховния административен съд да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в рамките на спор, свързан с митнически права. Дейността на дружеството е свързана с продажба на вентилационни и отоплителни системи в Латвия. През 2013 г. митническите органи извършват проверка във връзка с осъществения от дружеството внос на продукти за периода 2009-2013 година като установява редица нарушения: в 23 вносни декларации стойността на внесените стоки е била три или четири пъти по-ниска от тази на подобни стоки, декларирани от други вносители; във фактурите липсва информация за реално плащане на стоките; според митническите власти дружеството на жалбоподателите и продаващото дружество са свързани, тъй като двама от мениджърите по доставките на последното са били преди това наети и в дружеството на жалбоподателите. В следствие на констатираните нарушения на Baltic Master е издаден акт за 618 083 евро. Актът е обжалван пред митническите служби и пред районния административен съд на Вилнюс. Въпреки че пред последния жалбоподателите са направили искане за отправяне на преюдициално запитване, искането им е отхвърлено, защото въпросното дело не повдигало въпрос относно интерпретирането на европейското митническо право. Решението на районния административен съд е обжалвано пред Върховен административен съд на Латвия, като жалбоподателите отново правят искане за отправяне на преюдициално запитване като формулират и конкретни въпроси. Върховния административен съд потвърждава решението на районния административен съд на Вилнюс. Върховният административен съд приема, че чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ не може да бъде тълкуван в смисъл, че съдът е длъжен да даде мотивиран отговор на всеки един аргумент на жалбоподателите. Освен това, според него, искане на една от страните за отправяне на преюдициално запитване не е обвързващо, когато приложението на правото на ЕС е ясно и не оставя място за разумно съмнение. Също така фактът, че страна по делото не е съгласна с тълкуването на правото, дадено от първоинстанционния съд не означава, че правото на ЕС не е ясно и че съществува необходимост въпросът да се отнесе до Съда на ЕС.

 

В този контекст жалбоподателите сезират Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) с твърдения за нарушения на чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ.

 

ЕСПЧ приема, че тъй като разглежданият случай касае налагането на глоба за нарушение на данъчните разпоредби, е приложим наказателноправният аспект на чл. 6 от Конвенцията.

ЕСПЧ припомня в решението си общите принципи, свързани със задължението за мотивиране от страна на националните съдилища, чиито решения не подлежат на обжалване и които решават да не отправят преюдициално запитване относно тълкуването на въпрос от правото на ЕС, който е бил повдигнат пред тях. Тези съдилища са длъжни съобразно практиката Cilfit на Съда на ЕС да изложат причините, поради които считат че не е необходимо отправянето на подобно запитване, и в частност – защо приемат, че повдигнатият въпрос от правото на ЕС няма отношение; че разпоредбите от правото на ЕС вече са били обект на тълкуване от страна на Съда на ЕС; или че правилното приложение на правото на ЕС се налага с такава очевидност, че не оставя място за никакво разумно съмнение. Така, докато проверката за наличието на подобно мотивиране следва да бъде стриктна, ЕСПЧ не е компетентен да преценява наличието на евентуални грешки  при интерпретирането и прилагането на относимото право от страна на националните съдилища. Например в Ullens de Schooten and Rezabek v. Belgium ЕСПЧ е приел, че когато са изложени разбираеми мотиви с позоваване на относимата практика на Съда на ЕС, то изискванията на чл. 6, пар. 1 са изпълнени. Обратно, в Dhahbi v. Italy ЕСПЧ е приел, че когато изобщо не се обсъжда направеното от страните искане за преюдициално запитване, нито пък евентуалните причини защо касационният съд е счел, че повдигнатите пред него въпроси не изискват отправяне на такова запитване, както и когато липсва каквото и да е позоваване на практиката на Съда на ЕС в този смисъл, то тогава чл.6, пар.1 от Конвенцията е бил нарушен.

 

Прилагайки тези принципи към разглежданото дело, ЕСПЧ констатира, че от мотивите на Върховния касационен съд на Латвия не става ясно на какви конкретни правни основания последният е приел че приложените на правото на ЕС е толкова очевидно, че не оставя място за никакво разумно съмнение. Следователно Латвия е нарушила чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧ.

 

[1] Вж. например решения по дела Ullens de Schooten and Rezabek v. Belgium ; Dhahbi v. Italy, Somorjai v. Hungary.