Решение от 13 декември 2018 г., Съюз на Европейския съюз / Gascogne Sack Deutschland и Gascogne, C-138/17 P и C-146/17 P, EU:C:2018:1013
Производството по съединени дела C-138/17 P и C-146/17 P е образувано по две жалби, първата от които е подадена от Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз (ответник в първоинстанционното производство), а втората – от дружествата Gascogne Sack Deutschland и Gascogne (ищци в първоинстанционното производство) срещу решение на Общия съд на Европейския съюз от 10 януари 2017 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз, T-577/14, EU:T:2017:1.
В първоинстанционното производство ищците са поискали Общият съд да установи ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза в резултат от производството пред Общия съд по обжалване на решение на Европейската комисия за налагане на глоба поради нарушение на картелната забрана по чл. 101 ДФЕС, проведено в нарушение на изискванията за произнасяне по делото в разумен срок и да осъди Съюза да им заплати достатъчно обезщетение за всички претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните му действия в размер на:
– 1 193 467 EUR за загубите от допълнителна законна лихва върху номиналната стойност на наложената от Комисията санкция, заплащани отвъд разумния срок;
– 187 571 EUR за загубите от допълнителни плащания по банковата гаранция отвъд разумния срок;
– 2 000 000 EUR за пропуснатите ползи или за загуби, претърпени поради „състоянието на несигурност“, и
– 500 000 EUR за неимуществени вреди, както и дължимите компенсаторни и мораторни лихви.
С първоинстанционното решение Общият съд е осъдил Европейския съюз да заплати на Gascogne обезщетение в размер на 47 064,33 EUR за претърпяната от това дружество имуществена вреда поради нарушение на разумния срок за произнасяне по делата, по които са постановени решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия, T-72/06, непубликувано, EU:T:2011:671 и от 16 ноември 2011 г., Sachsa Verpackung/Комисия, T-79/06, EU:T:2011:674, както и да заплати на Gascogne Sack Deutschland обезщетение в размер на 5000 EUR и на Gascogne обезщетение в размер на 5000 EUR за съответно претърпяната от тези дружества неимуществена вреда поради посоченото нарушение и е отхвърлил иска в останалата му част.
С жалбата си Европейският съюз иска от Съда да отмени първоинстанционното решение в частта му, с която е осъден за заплати имуществени вреди на дружествата и да отхвърли като неоснователно искането, направено от Gascogne Sack Deutschland и Gascogne в първоинстанционното производство за присъждане на сумата от 187 571 EUR във връзка със загубите, които твърдят, че са претърпени поради извършените допълнителни плащани по банковата гаранция след изтичане на разумния срок.
С жалбата си дружествата искат от Съда да отмени частично първоинстанционното решение и да се произнесе окончателно относно паричното обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателите, в съответствие с исканията им в първоинстанционното производство.
В жалбата си Европейският съюз поддържа, че като е приел, че е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T-72/06 и T-79/06, и настъпването на загубата, претърпяна от Gascogne поради плащането на разноските по банкова гаранция през периода след надхвърляне на този срок, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието „причинно-следствена връзка“. Според Европейския съюз задължението за плащане на глобата, наложена на дружествата от Комисията, е съществувало през цялото производство пред съдилищата на Съюза и дори след този период, тъй като глобата не е била отменена, ищците в първоинстанционното производство са имали възможност да платят глобата и по този начин да изпълнят задължението си в това отношение. Тъй като са имали възможността да платят глобата във всеки един момент, изборът им да заменят това плащане с банкова гаранция бил траен избор, продължил през цялото производство. Следователно основната причина за плащането на разноските по банковата гаранция се състояла в техния собствен избор да не платят глобата и да заменят това плащане с банкова гаранция, а не в нарушението на разумния срок за произнасяне.
Съдът припомня установената си практика, според която, условието за наличие на причинно-следствената връзка се отнася до наличието на достатъчно пряка връзка на причина и следствие между поведението на институциите на Съюза и вредата. Противоправното поведение трябва да бъде основната причина за настъпването на вредата. Поради това в конкретния случай следва да се провери дали нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T-72/06 и T-79/06 е основната причина за настъпването на вредата, произтичаща от плащането на разноските по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения срок.
Според Съда когато решение, налагащо заплащането на глоба, се придружава от възможност за учредяване на гаранция, предназначена да обезпечи това плащане и лихвата за забава, докато се изчаква изходът от производството по обжалване на това решение, вредата, изразяваща се в разходите във връзка с гаранцията, произтича не от това решение, а от самия избор на заинтересованото лице да учреди гаранция, а не да изпълни незабавно задължението за връщане.
Съдът установява, че в обжалваното решение Общият съд е приел, че връзката между надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела T-72/06 и T-79/06 и заплащането на разноски по банковата гаранция през периода след това надхвърляне не може да е била прекъсната от първоначалното решение на Gascogne да не заплати незабавно глобата, наложена с решението на Комисията, и да учреди банкова гаранция. Този извод се обосновава с доводите, че, от една страна, към момента, в който Gascogne е учредило банкова гаранция, нарушението на разумния срок за произнасяне е било непредвидимо и че това дружество е могло основателно да очаква жалбите по това дело да бъдат разгледани в разумен срок, и от друга страна, че надхвърлянето на разумния срок за произнасяне настъпва след първоначалното решение на Gascogne да учреди посочената гаранция.
Според Съда обаче тези две обстоятелства не могат да бъдат релевантни, за да се приеме, че причинно-следствената връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T-72/06 и T-79/06 и настъпването на вредата, претърпяна от Gascogne поради плащането на разноските по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения срок, не може да е била прекъсната от решението на това предприятие да учреди посочената гаранция. Това би било така само ако запазването на банковата гаранция е задължително, така че предприятието, което е подало жалба срещу решение на Комисията за налагане на глоба и е избрало да учреди банкова гаранция, за да не изпълни незабавно това решение, не е имало право преди датата на постановяване на решението по тази жалба да плати посочената глоба и да прекрати действието на учредената от него банкова гаранция. Подобно на учредяването на банкова гаранция, нейното запазване зависи от свободната преценка на засегнатото предприятие с оглед на неговите финансови интереси. Всъщност нито една разпоредба от правото на Съюза не възпрепятства това предприятие във всеки един момент да прекрати действието на учредената от него банкова гаранция и да плати наложената глоба, когато предвид промяната в обстоятелствата в сравнение със съществуващите към датата на учредяване на тази гаранция, посоченото дружество сметне, че тази възможност е по-благоприятна за него. Такъв би могъл да бъде случаят, когато в хода на производството пред Общия съд въпросното предприятие счете, че съдебното решение ще бъде постановено на по-късна от първоначално предвижданата от него дата и че вследствие на това стойността на банковата гаранция ще бъде по-висока от първоначално предвижданата от него при учредяването на тази гаранция.
Съдът установява, че в конкретния случай през месец септември 2009 г., т.е. 43 месеца след подаването на жалбите по дела T-72/06 и T-79/06, устната фаза на производството по тези дела дори не е била започната и че срокът, който самото Gascogne е счело в исковата си молба в първоинстанционното производство като нормален срок за разглеждането на жалби за отмяна в областта на конкуренцията, е точно 43 месеца. Поради това се налага изводът, че най-късно през месец септември 2009 г. Gascogne вече не е могло да не знае, че продължителността на производствата по посочените дела ще надвиши значително първоначално предвижданата от него продължителност, и че може да преразгледа възможността за запазване на банковата гаранция, с оглед на допълнителните разходи, до които може да доведе нейното запазване.
При тези обстоятелства нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T-72/06 и T-79/06 не може да бъде основната причина за настъпването на вредата, претърпяна от Gascogne поради плащането на разноските по банковата гаранция през периода след надхвърляне на този срок. Вредата произтича от собствения избор на Gascogne да запази банковата гаранция през цялото производство по тези дела, въпреки финансовите последици, които това запазване предполага.
С оглед на тези правни изводи Съдът приема, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието „причинно-следствена връзка“.
С оглед на този извод Съдът разглежда по същество само основанията на дружествата, наведени във връзка с исковете за обезщетяване на неимуществени вреди.
Gascogne Sack Deutschland и Gascogne поддържат, че като е приел, че няма основание да уважи искането им за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с мотива че съгласно практиката на Съда съдът на Съюза, сезиран с иск за обезщетение, не може да постави под съмнение размера на глобата поради неспазване на разумен срок за произнасяне, Общият съд е допуснал явна грешка при прилагане на правото при тълкуването на съдебната практика. Освен това двете дружества смятат, че като е отказал да уважи искането им за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с мотива че предвид равнището му присъждането на такова обезщетение би довело на практика до поставяне под съмнение на размера на наложената им глоба, Общият съд е лишил от полезно действие и е нарушил член 256, параграф 1 и член 340, параграф 2 ДФЕС, който са насочени към въвеждането на ефективни правни средства за защита за лицата, претърпели вреди, причинени от институциите на Съюза, и по-специално тези, които произтичат от прекомерната продължителност на производството пред юрисдикция на Съюза, и им дават възможност за подходящо и цялостно поправяне на претърпените вреди, както и право на ефективни правни средства за защита.
По отношение на тези основания Съдът припомня, че съгласно постоянната съдебна практика оплакванията, насочени срещу мотиви от решение на Общия съд, които са изложени по съображения за изчерпателност, не могат да доведат до неговата отмяна и следователно са неотносими.
На следващо място дружествата твърдят, че като е присъдил на всяко от тях обезщетение в размер на 5 000 EUR за претърпяната неимуществена вреда, въпреки че Общият съд, от една страна, е приел, че обезщетяването на неимуществената вреда не може да постави под съмнение дори частично размера на наложената от Комисията глоба, а от друга страна, изрично е признал наличието на неимуществена вреда, претърпяна от ищците, която, както е посочено в първоинстанционното решение, следва да се обезщети с оглед на „значителното неспазване на разумния срок“ и „ефективността на настоящото производство“, Общият съд на практика си противоречи.
Съдът не установява твърдяното противоречие. От една страна, той приема, че диспозитивът на решението, с който е присъдено обезщетение в размер под 500 000 EUR, е обоснован в достатъчна степен в мотивите на първоинстанционното решение. От друга страна, фактът, че присъденото от Общия съд обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателите поради несигурността в планирането на решенията, които е следвало да бъдат взети, и в управлението на дружествата, възлиза едва на 5 000 EUR, не изключва възможността Общият съд да е взел предвид значителното неспазване на разумния срок за произнасяне и ефективността на съответното производство.
Що се отнася до довода на жалбоподателите, че първоинстанционното решение в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 EUR за всяко от дружествата, не е мотивирано, Съдът припомня, че съгласно постоянната съдебна практика мотивите на съдебното решение трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол. В специфичния контекст на исковете за обезщетение, когато установи наличието на вреда, Общият съд единствен е компетентен да прецени — в границите на искането — по какъв начин и в какъв размер следва да се поправи вредата. За да може обаче Съдът да упражнява контрол върху решенията на Общия съд, тези решения трябва да са достатъчно мотивирани, а когато съдържат оценка на вреда — да указват критериите, взети предвид за целите на определянето на присъдената сума.
В конкретния случай обаче Съдът не установява нарушение на Общия съд на задължението за мотивиране на първоинстанционния акт.