Решение от 6 декември 2017 г., Coty Germany, C‑230/16, EU:C:2017:941
Елеонора Матеина[1]
Въведение
Все по-лесното разпространение на стоки в световен мащаб застрашава луксозния имидж на някои от тях. Поради тази причина, все по-често производители на луксозни или високотехнологични стоки използват дистрибутори, които отговарят на определени качествени критерии, заложени от тези производители. Обикновено това са модни, козметични или високотехнологични брандове.
Примери за критерии, гарантиращи запазването на луксозния имидж на продаваните стоки могат да бъдат изискванията за определен изглед на търговските обекти, където се предлагат стоките, разполагане на тези търговски обекти на главни улици, наличие на онлайн платформи, които да имат определен изглед и други. От гледна точка на правото на конкуренцията, подходът, който защитава луксозния характер на стоките, допускайки определени ограничения при тяхното разпространение, се нарича система за селективна дистрибуция (selective distribution)[2].
Основен акцент в настоящата статия ще бъде решението на Съда на Европейския съюз (“Съда на ЕС“) по делото Coty. Причината за избора на решението по това дело е широкият отзвук, който то получи след своето постановяване сред практикуващи в областта на правото на конкуренцията, както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб.[3] Причината за този отзвук е значението на решението за производителите на луксозни стоки и допустимите предели на ограниченията, които те могат да налагат при все по-разрастващата се интернет търговия.
В изложението по-долу ще направя кратък преглед на това какво представляват системите за селективна дистрибуция и какви са условията за тяхното прилагане (1). След това ще премина към преглед на досегашните решения на Съда на ЕС по делата Pierre Fabre, Copad и Metro, които се цитират в решението по делото Coty (2). Приключвайки с прегледа на досегашната практика, ще се фокусирам върху изводите на Съда на ЕС и Генералния адвокат по делото Coty (3). Тъй като решението по делото Coty е постановено по преюдициално запитване на Окръжния съд на провинцията Хесен[4], Германия, ще прегледам и как този съд е приложил отговорите на преюдициалните въпроси, дадени от Съда на ЕС (4). Съдебната практика във Франция също е засегната от решението Coty, след като Апелативният съд в Париж има повод да се позове на него в едно свое скорошно решение. Това решение също ще бъде прегледано накратко в изложението по-долу (5).
1. Дефиниция за селективна дистрибуторска система. Допустими и недопустими ограничения на дистрибуторите и търговците
Съгласно Регламент (ЕС) № 330/2010[5] селективна дистрибуторска система представлява система, в която доставчикът предприема продажба на стоки или услуги, било пряко или косвено, само на дистрибутори, избрани въз основа на определени критерии, и в която тези дистрибутори не могат да продават такива стоки или услуги на неоторизирани дистрибутори на територията, на която доставчикът е решил да прилага тази система.
Въвеждане на подобен тип ограничение в отношенията между производител/вносител и дистрибутор е допустимо съгласно чл. 4 от Регламент № 330/2010. Ограничаването на търговското поведение на дистрибутора се изразява във възможност на производителя / вносителя на дадена стока да забрани на дистрибутор както активните, така и пасивните продажби на неоторизирани от производителя/вносителя дистрибутори в рамките на съответната територия.[6] Активни са продажбите, при които търговецът предлага стоките или услугите на съответната територия, т.е. рекламира ги, част са от неговите маркетинг кампании и като цяло се опитва по активен начин да привлече клиенти за конкретните стоки или услуги. Пасивните продажби са такива, при които търговецът не е активен в предлагането на дадена стока или услуга на съответната територия, но продава в отговор на отправено искане от клиент за продажба на дадената стока или услуга.[7]
Принципното правило в правото на конкуренцията на ЕС е, че са допустими ограничения на активните продажби под определена форма и при определени условия. Примери за такова ограничаване са изключителните дистрибуторски системи – тогава, когато само един дистрибутор има право да разпространява стоки на определена територия. Тогава останалите дистрибутори от съответната територия нямат право да разпространяват стоките по активен начин, т.е. те са ограничени активно да предлагат стоки или услуги, чието разпространение е делегирано само на един изключителен дистрибутор в рамките на определена географска територия.[8]
Ограничаването на пасивните продажби обаче обикновено се смята за тежко нарушение на правото на конкуренцията. Разбира се, има изключения от това правила, които обосновават ограничаването и на активните продажни.[9]
Селективните дистрибуторски системи са едно от изключенията, при които е възможно да има ограничаване и на пасивните продажби, когато клиентът не е оторизиран търговец от вносителя или производителя на съответната луксозна стока. Това е логично доколкото запазването на луксозния (ексклузивен) характер на бранда изисква да се ограничат търговците, на които се предлага стоката или услугата и които впоследствие ще я реализират на пазара на дребно.
Най-общо казано причината за въвеждане на подобна система за дистрибуция е именно запазване на ексклузивния характер на предлаганите стоки. Обикновено производителите на луксозни или високотехнологични продукти предпочитат да запазят „недостъпния“ характер на определени свои стоки. Понякога това е маркетингова стратегия, в други ситуации – това може да е продиктувано от самото естество на стоката.
Следва да се има предвид, че допустимостта на ограничението обхваща само забраната за (активни и пасивни) продажби на неоторизирани дистрибутори, но не и възможност за контрол върху това на какви крайни потребители да се продават съответните стоки. Такава форма на ограничение представлява тежко нарушение (hardcore restriction) на правото на конкуренцията.[10] Единственото допустимо ограничение се отнася до отварянето на търговски обекти. Примери за такова ограничение са изискването за разполагане на търговските обекти на определени търговски улици, в близост до други търговски обекти на други луксозни марки и други подобни ограничения.[11]
В допълнение, не е допустимо да се въвежда ограничение за активни и пасивни продажби между дистрибутори, които са част от една и съща селективна дистрибуторска система[12], т.е. тогава когато един оторизиран дистрибутор иска да продаде стока на друг оторизиран дистрибутор или търговец.[13] Пример за такова ограничение е въвеждане на задължение за изключително купуване на продуктите от определено лице в рамките на системата за селективна дистрибуция (exclusive purchasing obligation). В дългосрочен план причината за много условности при селективната дистрибуция се корени в нейната склонност към разделяне на пазара (market partitioning), което на практика „убива“ ефективната конкуренция.
В последните десетилетия онлайн търговията става все по-популярна сред потребителите. Това повдигна и въпроса за нейното функциониране в рамките на системите за селективна дистрибуция. Като цяло се приема, че производителят / вносителят не може да забранява отварянето на онлайн магазини от страна на търговците, които той вече е одобрил да разпространяват неговите продукти и които отговарят на поставените от него качествени изисквани.[14] Такова ограничение съставлява тежко нарушение на правото на конкуренцията.[15]
Решението, с което Съдът на ЕС възприема този подход е по делото Pierre Fabre и то е основополагащо за взаимодействието между интернет търговията и системите за селективна дистрибуция. Не е случайно, че това решениепопада в разсъжденията както на Генералния адвокат, така и в решението на Съда на ЕС по делото Coty.
Решението Coty, фокус на настоящата статия, има нюанс, който го отличава от Pierre Fabre и той се състои в това, че ограничението, което производителят на луксозна козметика въвежда не е за отваряне на собствена онлайн платформа за търговия, а ограничаването на това луксозните козметични продукт да се предлагат чрез други онлайн платформи и то най-вече чрез Amazon и eBay. Аргументирането на ограничението отново се корени в луксозния характер на козметичните продукти и това, че реализирането им чрез масови платформи за интернет търговия е в противоречие с този луксозен характер, отнема ексклузивното естество на продуктите, а оттам би могло да доведе от отдръпване на потребителите, доверяващи се на тези продукти точно заради високото им качеството, но и заради поддържането на луксозния имидж на бранда Coty.
2. Решения на Съда на ЕС за селективните дистрибуторски системи
Макар, че фокусът на статията е решението на Съда на ЕС по делото Coty, заслужават внимание и други три ключови решения от предишната практика на Съда на ЕС по въпросите на селективните дистрибуторски системи.
2.1. Решението по делото Metro
Основание за започване на делото е отказ от страна на дружеството SABA да доставя на Метро свои електрически продукти, разпространявани в рамките на система за селективна дистрибуция. В рамките на тази система, SABA задължава своите разпространители да доставят единствено на оторизирани от SABA търговци. Критерият за оторизиране на търговците е те да се занимават основно с търговия на електрически продукти, да поддържат по определен начин търговските си обекти, да наемат квалифициран персонал и да осигуряват следпродажбено обслужване (aftersales услуги). Наред с това, търговските изисквания за оторизиране е дилърите да са свързани основно с постигане на определени търговски цели, реализиране на определени обороти, поддържане на определени стокови наличности и други подобни. Метро оспорва тези изисквания като противоречащи на правото на конкуренцията. В своето решение, Съдът на ЕС, приема че ако критериите за избор на дилъри са качествени и се прилагат обективно спрямо всички участници в системата, то чл. 101, параграф 1 от ДФЕС не е нарушен. В допълнение, Съдът на ЕС приема, че при селективните системи за дистрибуция действително ценовата конкуренция е намалена, но в крайна сметка конкурирането на база цени не е единствената форма на ефективна конкуренция.
Решението по делото Метро има важно значение, защото още през 1977г. дава насоки за оценката на селективните дистрибуторски системи и правото на конкуренцията. То дава яснота, че наличието на селективна дистрибуторска система не е нарушение на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Напротив – следва да се прави преценка за всеки конкретен случай дали въведените критерии за селективна дистрибуция са подходящи и обективни.[16]
2.2. Решението по делото Copad
Решението е постановено по преюдициално запитване. В основата на главното дело стои лицензионен договор между Dior и SIL за използване на марка за производството и дистрибуцията на луксозни стоки тип корсет с марката Christian Dior, чийто притежател е Dior.[17]
В договора е предвидено, че за целите на запазването на престижа на марката, SIL се задължава да не извършва без предварително писмено съгласие на Dior продажба на търговци на едро, на групи купувачи, на търговци на стоки с намалени цени, на дружества за продажба по пощата, на дружества, осъществяващи продажба от врата до врата. Поради икономически трудности SIL иска от Dior да му бъде разрешено пускането в продажба на стоките, носещи тази марка, извън неговата мрежа за селективна дистрибуция. Dior отказва да даде исканото разрешение. Без да се съобрази с този отказ, SIL продава продуктите на Copad — дружество, което продава намалени стоки.
Основното производство се развива във Франция, като преюдициалното запитване до Съда на ЕС е отправено от Касационния съд на Франция. Следва да се има предвид, че запитването е във връзка с Регламент № 40/94 от 20 декември 1993 година относно търговската марка на Общността.[18] В чл. 8 от този регламент са уредени случаите, при които притежателят на общностна марка може да упражни правата си срещу лице, на което е дало право на ползване върху марката. Едното от нарушенията, които дават право за упражняване на правата на притежателя на марката е, когато в лицензионния договор е предвидено ограничение, целящо да запази качеството на стоките. Съдът на ЕС възприема, че думата „качество“ следва да се тълкува по-широко и да включва в себе си и запазването на луксозния характер на стоките или услугите, предмет на лицензионния договор. В допълнение, Съдът на ЕС приема, че притежателят на права върху марка на Съюза за стоки или услуги, които имат луксозен характер може да ограничава тяхната препродажба, когато тази препродажба засяга луксозния им характер.
С това решение, Съдът на ЕС практически напомня на производителите и вносителите на луксозни стоки и услуги, да предвиждат в своите договори за селективна дистрибуция клаузи, защитаващи луксозния характер на това, което предлагат.
2.3. Решението по делото Pierre Fabre
Решението по това дело беше споменато няколко пъти в изложението по-горе. То е от особена важност, тъй като адресира съвместимостта на селективните дистрибуторски системи с търговията в интернет.[19] Въпросът, който се разглежда в делото Pierre Fabre е дали ограничение за предлагане на продукт чрез интернет магазин на оторизиран търговец в рамките на система за селективна дистрибуция, без потребителят да се нуждае от специален съвет при закупуване на продукта, представлява нарушение на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС. Причината за такова формулиране на въпроса на запитващата юрисдикция (Апелативния съд на Париж) е, че в своите договори Pierre Fabre предвижда клауза, че при продажбата на техните продукти на крайни потребители, следва да присъства магистър-фармацевт. Това изискване практически води до невъзможност за предлагане на продуктите на Pierre Fabre чрез интернет витрините на оторизираните търговци в рамките на системата за селективна дистрибуция.
Изводът на Съда на ЕС е, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че съществуваща в рамките на селективна дистрибуторска система договорна клауза, която изисква продажбите на козметични продукти и продукти за лична хигиена да се извършват в реален обект в задължителното присъствие на фармацевт, водеща до забраната на използването на интернет за тези продажби, представлява ограничение с оглед на целта (by object), ако вследствие на индивидуална и конкретна преценка на съдържанието и целта на тази договорна клауза и на икономическия и правен контекст, в който тя се вписва, се окаже, че с оглед на свойствата на разглежданите продукти тази клауза не е обективно обоснована.
3. Решението по делото Coty
3.1. Фактите по делото
Производството по делото е образувано по искане за преюдициално запитване, отправено от Окръжния съд на провинцията Хесен до Съда на ЕС за тълкуване на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС и чл. 4, букви „Б“ и „В“ от Регламент № 330/2010[20], както и за прилагането на изключението по чл. 101, параграф 3 от ДФЕС.
Страни по главното производство в Германия са Coty Germany GmbH и Parfümerie Akzente GmbH. Coty продава луксозни козметични продукти на територията на Германия, катоизползва система за селективна дистрибуция, създадена въз основа на стандартни договори за дистрибуцияспрямо всичките си дистрибутори. Parfümerie Akzente има такъв договор с Coty и дълги години предлага луксозните им козметични продукти. Coty решава да промени дистрибуторските си договори, както затвърждава правото за използване на онлайн платформа, но тази електронна търговия трябва да се осъществява чрез електронна витрина на оторизирания магазин и при условието на запазване на луксозния характер на продуктите. В допълнение към това, въвежда се и забрана за използване на търговско наименование на трето лице, както и видимо участие на трето лице, което не е оторизирано да предлага продуктите на Coty. На практика идеята е продуктите са се предлагат само чрез интернет магазина на оторизирания търговец и да се изключи предлагането им чрез всякакви други интернет платформи за пазаруване (най-вече Amazon и eBay).
3.2. Въпросите на националния съд
Първоинстанционният съд във Франкфурт определя въведеното от Coty ограничение като нарушаващо правото на конкуренцията. Решението е обжалвано от Coty, като второинстанционният съд решава да отправи преюдициално запитване към Съда на ЕС на ЕС със следните въпроси:
1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?
3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?
4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?
3.3. Становище на Генералния адвокат
3.3.1. По първия въпрос
В своето становище, Генералният адвокат възприема виждането, че селективните дистрибуторски системи, с които се цели опазването на луксозния имидж на продуктите са съвместими с член 101, параграф 1 ДФЕС.[21] Според Генералния адвокат обратният извод би довел до отклонение от досегашната практиката на Съда на ЕС относно преценката на селективните дистрибуторски системи. Следователно селективна дистрибуторска мрежа за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, като предвидената в главното производство по делото Coty, чиято цел е преди всичко опазването на луксозния имидж на стоките, може да представлява съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС форма на дистрибуция, стига критериите, посочени в решението по делото Metro и Pierre Fabre да са изпълнени.
Предвид това, Генералният адвокат предлага на първия преюдициален въпрос да се отговори, че „селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, чиято цел е преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията, при условие че търговците на дребно се избират въз основа на обективни качествени критерии, които са определени по еднакъв начин за всички и не се прилагат по дискриминационен начин за всички потенциални търговци на дребно, че естеството на въпросната стока, включително и на престижния имидж, изисква селективна дистрибуция, за да се запази нейното качество и да се осигури правилното ѝ използване, и че установените критерии не отиват отвъд това, което е необходимо“.[22]
3.3.2. По втория въпрос
Според Генералния адвокат, клаузата, забраняваща използването на платформи на трети лица, стига да не се прилага по дискриминационен начин и да е обективно оправдана от естеството на съответните стоки, може да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС, но при всички положения следва да се направи оценка по същество от страна на Окръжния съд на провинцията Хесен дали горните обстоятелства са налице.
Ако националният съд стигне до заключението, че забраната да се използват платформи на трети страни не е изключена от приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС и че ограничава конкуренцията, спорната клауза, свързана със селективната дистрибуторска система, може да попадне в обхвата на член 101, параграф 3 ДФЕС или в обхвата на Регламент № 330/2010, а оттам да не бъде санкционирана, като противоречаща на правото на конкуренцията.
3.3.3. По третия и четвъртия въпрос
С третия и четвъртия си въпрос Окръжният съд на провинцията Хесен иска да установи дали член 4 от Регламент № 330/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква „б)[23] от посочения регламент и/или ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква „в“[24] от същия регламент.
Според Генералния адвокат ограничение по отношение на клиентите или на пазара може да бъде установено само в случай, когато се окаже, че оторизираният дистрибутор е застрашен от загуба на пазар или на клиенти поради въпросната забрана и въпреки запазването на възможността за достъп до собствените си продукти посредством собствения си интернет сайт.
В допълнение, както посочва запитващата юрисдикция, тази забрана на практика не е попречила на оторизираните дистрибутори да си сътрудничат с трети лица с цел реклама в интернет. След като такава пречка не е била налице, то няма как и потенциалните им клиенти да имат ограничен достъп до предлагането на луксозните стоки, използвайки различни интернет търсачки.
Предвид невъзможността да се установи ограничаване на крайните клиенти и ограничаване на възможността за пасивни продажби до крайните потребители, Генералният адвокат предлага Съда на ЕС да възприеме виждането, че забраната, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите на търговеца на дребно по смисъла на член 4, буква „б“ от Регламент № 330/2010 и не представлява ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква „в“ от Регламент № 330/2010.
3.4. Отговорите на Съда на ЕС
3.4.1. По първия въпрос
Съдът на ЕС следва вече установения в своята практика подход[25], че селективните дистрибуторски системи са съвместими с чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, стига изборът на оторизираните партньори да отговаря на следните изисквания:
- Търговски партньори да се избират въз основа на качествени обективни критерии, които са определени по еднакъв начин за всички,
- Въведените критерии да не се прилагат по дискриминационен начин;
- Свойствата на продукта да налагат такава мрежа за дистрибуция с оглед запазване на неговото качество и осигуряване на надлежната му употреба;
- Въведените критерии да не прекрачват границата на необходимото за постигане на горните цели.
Съдът уточнява, че и поддържането на елегантния и луксозен имидж на дадена стока дава основание за използване на селективна дистрибуторска система при разпространяването й, тъй като усещането за лукс може да е съществен елемент на продукта, по който потребителите го разграничават от други сходни продукти и засягането на това усещане за лукс може да засегне и самия продукт.
Именно с оглед на запазването на луксозния имидж на определени стоки, техните производители / вносители имат право да въвеждат определени ограничения както спрямо начина им на разпространение, така и спрямо локацията на търговските обекти, в които луксозните стоки ще се продават, начина на подредбата им в магазина, позиционирането им в близост до други луксозни стоки.
Подходът на Съда на ЕС в решението по делото Pierre Fabre и затвърждаването му в решението по делото Coty, както и общия извод, че селективните дистрибуторски системи, при определени условия, са съвместими с чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, води до необходимост от извършване на преценка за всеки конкретен случай дали дадена система за селективна дистрибуция е съвместима с правото на конкуренцията. Преценката е значително улеснена, тъй като Съда на ЕС предлага конкретни критерии за тази цел.
3.4.2. По втория въпрос
Вторият въпрос се отнася към това дали забраната в договорите на Coty за използване на търговско наименование на трето лице, както и видимо участие на трето лице, което не е оторизирано да предлага продуктите на това предприятие, е съвместима с чл. 101, параграф 1 от ДФЕС.
Съдът на ЕС приема, че три от елементите от теста, установен в Pierre Fabre са налице, а именно налице е луксозна козметика, целта на ограничаващата клауза е да опази луксозния имидж на тази козметика, клаузата се съдържа във всички нови договори на Coty и се прилага по един и същи начин спрямо всички търговски партньори на дружеството.
На първо място, Съда на ЕС приема, че въвеждането на забрана за използване на търговско наименование на трето лице, както и видимо участие на трето лице, което не е оторизирано да предлага продуктите на Coty, е ограничение което ще доведе до резултат, присъщ за характера на козметиката като луксозна. С други думи, резултатът от това, че е забранено козметиката да се предлага чрез интернет платформи на трети лица, а само чрез електронната витрина на оторизираните търговски партньори, е запазване на изключителния, луксозен и престижен имидж на козметиката. Самият факт, че тя не е достъпна в Amazon и eBay води до усещане за ексклузивен и луксозен характер на продуктите на Coty.
На второ място, Съда на ЕС приема че въведената от Coty забрана дава възможност за контрол дали търговските партньори спазват поетите задължения за разпространението на луксозните продукти в интернет пространството. За разлика от делото Pierre Fabre, не става дума за глобална забрана за предлагане чрез интернет, а за форма на контрол на предлагането, с оглед запазване на луксозния характер на стоките. Съда на ЕС приема, че предприетите мерки от страна на Coty са подходящи за постигане на целта.
На трето място, Съдът на ЕС се позовава също така на извършения от Европейската комисия секторен анализ на електронната търговия в Европейския съюз[26], в който се установява, че независимо от нарастващото значение на платформи като Amazon и eBay, най-важният канал за разпространение на стоки в интернет са собствените електронни витрини на търговците. Този факт води Съда на ЕС до извода, че ограничаването на оторизираните търговски партньори на Coty да използват платформи на трети лица, всъщност не отива отвъд необходимото. Още повече, че липсата на договори между Coty и платформите на трети лица, прави невъзможно за Coty да контролира как се презентират луксозните им продукти.
3.4.3. По третия и по четвъртия въпрос
По третия и четвъртия въпрос Съда на ЕС приема, че не е налице ограничаване по смисъла на чл. 4, букви „б“ и “в“ от Регламент № 330/2010 тъй като:
- Няма възможност за различаване на клиентите на електронната витрина на оторизираните търговци и клиентите на платформите за търговия в интернет на трети лица;
- Оторизираните търговци имат право да рекламират продуктите в платформи на трети лица, както и да задават продуктите като резултат в определени интернет търсачки.
Тук Съда на ЕС възприема виждането на Генералния адвокат, че клиентите, използвайки определените търсачки, могат съвсем спокойно да намерят оферти за продуктите на Coty. С други думи, Съда на ЕС е категоричен, че няма ограничаване на клиентите по смисъла на чл. 4 от Регламент № 330/2010.
4. Делото Coty пред Съда на ЕС във Франкфурт
След постановяване на решението на Съда на ЕС, Окръжният съд на провинцията Хесен е бил длъжен да се съобрази с даденото от Съда на ЕС тълкуване на правото на ЕС и да реши спора по същество в съответствие с това тълкуване.
Така, в своето решение, Окръжният съд на провинцията Хесен, базиран във Франкфурт от 12.07.2018[27], приема че използването на платформи за онлайн търговия на трети лица от типа на Amazon са в състояние да отнемат луксозния характер на стоките на Coty, предмет на селективна дистрибуторска система. Практически допускането на разпространение на луксозните козметични продукти чрез платформи като Amazon „отваря“ дистрибуторската система и пречи на запазване на ексклузивния характер на продуктите.
В своята аргументация, немският съд се придържа към теста на Съда на ЕС, разработен в решението Pierre Fabre и утвърден с решението Coty, основавайки се най-вече на обстоятелството, че въведеният от Coty критерии е обективен и се прилага еднакво към всички оторизирани търговски партньори. Съдът на ЕС във Франкфурт, анализирайки конкретната ситуация, приема, че:
- въведената забрана не ограничава правото на търговските партньори да продават продуктите на всякакви крайни потребители;
- не ограничава правото на търговските партньори да рекламират чрез интернет, но да продават единствено чрез собствените си онлайн витрини;
В заключение, немският съд приема, че е допустимо ограничаването на разпространение на луксозните продукти на Coty чрез платформи на трети лица, но изрично приема, че подобно решение спрямо рекламата чрез такива платформи, които препращат към електронната витрина на оторизирания търговец са несъвместими с правото на конкуренцията.
5. Делото Coty и Апелативния съд в Париж
В решението си от 28.02.2018 Апелативният съд в Париж също прилага теста[28], утвърден в Coty. Страни по производството са френското дружество от групата Coty – SAS Coty France и Showroomprive.com – платформа за електронна търговия. Производството започва по инициатива на Coty, затова, че неоторизираният търговец Showroomprive е предавал продукти на луксозната марка за козметични продукти чрез своята интернет платформа през 2009 и 2013 г.
Една от стратегиите за защита на Showroomprive е твърдението, че системата за селективна дистрибуция нарушава правото на конкуренцията. Апелативният съд в Париж прави анализ на атакуваните от Showroomprive клаузи в договорите за селективна дистрибуция, фокусирайки се основно върху необходимостта от ограничителните мерки. Френският съд директно се позовава на решението на Съда на ЕС по делото Coty, цитирайки текста, където Съдът на ЕС приема, че липсата на договорни отношения между Coty и платформите за интернет търговия на трети лица, води до невъзможност за качествен контрол от страна на Coty.
В допълнение, френският съд отново затвърждава както своето, така и виждането на Съда на ЕС, че забраната за извършване на продажби между оторизирани дистрибутори в рамките на самата дистрибуторска система, представлява тежко нарушение на правото на конкуренцията.
Едно от специфичните ограничения, въведени от Coty и разгледани във френския казус, се състои в забраната на търговците, които препродават стоки с марката Coty да ги предлагат директно на представителите на работническите комитети[29], които вече са договорили съответни цени за работниците, членуващи в тези комитети, както и задължението на работниците, членове на такива комитети, да получават продуктите си директно в съответния оторизиран магазин.
Френският съд, в разрез с досегашния си подход спрямо горното ограничение, приема че ограничителната клауза не нарушава правото на конкуренцията, имайки предвид, че Съдът на ЕС приема, че за целите на опазване на луксозния имидж на продуктите, е допустимо дружеството да контролира поведението на препродаващите дружества. Това ограничение гарантира както и възможността на работниците да получат продуктите на цените, които вече са договорени от страна на работническите комитети, така и запазване на целостта на системата за селективна дистрибуция.
Заключение
Оказва се, че системите за селективна дистрибуторска система са във фокуса на Съда на ЕС още от далечната 1976 г. Съдът е имал редица поводи да се произнесе първо по отношение на нейната концептуална допустимост от европейското право на конкуренцията, също така по функционирането й в рамките на защитата на правото на интелектуална собственост, интернет търговията и използването на модерните за 21 век платформи за продажба на стоки чрез интернет. Прави впечатление, че в повечето случаи Съдът на ЕС адекватно отразява особеностите на селективната дистрибуторска система и взаимодействието й с развиващите се обществени отношения. Това, което по-скоро липсва в решенията на Съда на ЕС, както до голяма степен и в становищата на генералните адвокати по съответните дела, е един по-задълбочен комплексен анализ, който да обоснове по-убедително направените изводи.
По отношение на решението Coty, считам че Съдът на ЕС би могъл да разгледа въпроса от различни гледни точки, като представи по-комплексна аргументация, в това число и да се позове на заключения на икономическите експерти. В конкретния случай например, има поне още една гледна точка, а именно– ако платформите на трети лица не са значителен канал за дистрибуция, то тогава защо е необходимо ограничаване на използването им за продуктите на Coty. Разбира се, тази гледна точка е изолирана, Съдът на ЕС е тълкувал всички факти в съвкупност. Независимо, че изводът на Съда по същество е правилен, ценен както за правоприлагащите органи в държавите членки, така и за практикуващите в областта на правото на конкуренцията, би бил по-задълбочен правен и икономически анализ, гарантиращ еднакво прилагане на критериите спрямо селективните дистрибуторски системи, зададени от самия Съд на ЕС.
***
[1] Елеонора Матеина е адвокат в Адвокатско дружество „Цветкова, Бебов, Комаревски“, член на Софийската адвокатска колегия. Изразените в настоящата статия виждания са личните научни виждания на автора. Те не обвързват адвокатското дружество и неговите адвокати.
[2] Richard Wish and David Bailey, Competition Law, Oxford University Press, 2018, страница 654.
[3] Ето и някои от връзките, където може да се видят кратки коментари на решението: http://www.nortonrosefulbright.com/knowledge/publications/158703/ecj-approves-the-use-of-selective-distribution-systems-to-protect-luxury-images-of-products-in-coty-decision;
https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=214d35ca-8cb5-4647-b917-bd7f93bd41a6; http://competitionlawblog.kluwercompetitionlaw.com/2017/12/15/coty-exception-luxury-selected/; https://www.dentons.com/en/insights/alerts/2017/december/7/the-coty-case;
[4] Oberlandesgericht Frankfurt am Main, https://ordentliche-gerichtsbarkeit.hessen.de/OLG-Frankfurt .
[5] Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 102, 2010 г.). Сред практикуващите в областта на правото на конкуренцията, този регламент се нарича Block Exemption Regulation (BER) и има за цел да изключи от приложното поле на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС някои споразумения, като за да попаднат те в приложното поле на този регламент, трябва да отговарят на определени изисквания. Самият регламент дава подробни критерии за това кои споразумения са „защитени“ от него и кои не са годни да се ползват от защитата му. Наред с регламента, полезен материал за по-доброто разбиране на подхода на Европейската комисия към вертикалните споразумения са и нейните Насоки за вертикалните споразумения, които могат да бъдат намерение на следната връзка: http://ec.europa.eu/competition/antitrust/legislation/guidelines_vertical_en.pdf .
[6] Moritz Lorentz, An Introduction to EU Competition Law, Cambridge University Press, 2013, страница 168.
[7] Butterworths Competition Law Service, Division IV Distribution, Chapter 2 General Regime for Vertical Agreements/B. The Verticals Block Exemption, Regulation № 330/2010, LexisNexis.
[8] Параграф 51 и следващите от Насоките на Европейската комисия за вертикалните ограничения, достъпни на http://ec.europa.eu/competition/antitrust/legislation/guidelines_vertical_en.pdf .
[9] Параграф 55 и следващите от Насоките на Европейската комисия за вертикалните ограничения, достъпни на http://ec.europa.eu/competition/antitrust/legislation/guidelines_vertical_en.pdf .
[10]Jonathan Faull and Ali Nikpay, Faull & Nikpay: The EU Law of Competition, Oxford University Press, 2013, параграф 9.128 и следващите.
[11] Giorgio Monti, Restraints on Selective Distribution Agreements, World Competition Law and Economics Review 511, Wolters Kluwer, 2013.
[12] Filip Tuytschaever и Frank Wijckmans, Vertical Agreement in EU Competition Law, Oxford University Press, 2018, страница 312.
[13]Jonathan Faull and Ali Nikpay, Faull & Nikpay: The EU Law of Competition, Oxford University Press, 2013, параграф 9.130.
[14] Damien Geradin, Anne Layne-Farrar и Nicolas Petit, EU Competition Law and Economics, Oxford University Press, 2012, страница 552 и следващите.
[15]Jonathan Faull and Ali Nikpay, Faull & Nikpay: The EU Law of Competition, Oxford University Press, 2013, параграф 9.129.
[16] Vivien Rose, David Bailey, Bellamy and Child: European Union Law on Competition, Oxford University Press, 2013, страница 454.
[17] Решението по делото се радва на широк отзвук сред практикуващите юристи: https://www.harbottle.com/news/the-european-court-of-justice-protects-the-aura-of-luxury-brands/;
https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=e2552374-d96b-4663-bfec-b7438e34f07f ;
https://www.dlapiper.com/en/uk/insights/publications/2017/12/eu-law-restriction-internet-sales/ .
[18] Регламент № 40/94 от 20 декември 1993 година относно търговската марка на Общността отменен, като към въпросите за общностната марка се уреждат от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз .
[19] Решението и по това дело беше широко обсъждано от практикуващите в областта на правото на конкуренцията:
https://europeanlawblog.eu/tag/pierre-fabre/ ;
https://www.lexology.com/library/detail.aspx?g=414115c8-dc36-4a90-9b5e-2014c4b8a2ff .
[20] Въпросите на селективната дистрибуторска система съгласно Регламент № 330/2010 са разгледани по-подробно в Martin Mendelsohn, Stephen Rose, Exclusive and Selective Distribution Guide to the EC Block Exemption for Vertical, Wolters Kluwer, 2002, глава 8.
[21] Заключение на Генералния адвокат N. Wahl (ECLI:EU:C:2017:603) от 26.07. 2017 по дело C‑230/16, Coty Germany GmbH v. Parfümerie Akzente GmbH, параграф 82 и следващите, достъпно на следната връзка: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=193231&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=184639 .
[22] Заключение на Генералния адвокат N. Wahl (ECLI:EU:C:2017:603) от 26.07. 2017 по дело C‑230/16, Coty Germany GmbH v. Parfümerie Akzente GmbH, параграф 93 и следващите, достъпно на следната връзка: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=193231&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=184639 .
[23]Ограничения, които премахват ползите от груповото освобождаване (твърди ограничения) Освобождаването, предвидено в член 2, не се прилага за вертикални споразумения, които имат за предмет, пряко или косвено, независимо или в комбинация с други фактори, които страните могат да контролират:
б) ограничаването на територията, на която купувач, който е страна по споразумението, може да продава договорните стоки или услуги, или ограничаването на клиентите, на които този купувач може да продава договорните стоки или услуги, без да се засяга ограничаването на мястото му на установяване, с изключение на:
i) ограничаването на активните продажби към изключителната територия или изключителните клиенти, запазени за доставчика или предоставени от доставчика на друг купувач, когато едно такова ограничаване не ограничава продажбите от страна на клиентите на купувача,
ii) ограничаването на продажбите на крайните потребители от купувач, който извършва дейност на пазара като търговец на едро,
iii) ограничаването на продажбите на неоторизирани дистрибутори от страна на членовете на селективна дистрибуторска система на територията, на която доставчикът е решил да прилага тази система, както и
iv) ограничаването на възможността на купувача да продава компоненти, доставени с цел инкорпориране, на клиенти, които биха ги използвали за производство на същия вид стоки като тези, произведени от доставчика.
[24] в) ограничаването на активните продажби или на пасивните продажби за крайните потребители от страна на членовете на селективна дистрибуторска система, които действат на пазара като търговци на дребно, без да се засяга възможността да се забрани на член на системата да упражнява своята дейност от неразрешено място на установяване.
[25] Вж. решението по делото Pierre Fabre.
[26] Пълният текст на секторния анализ на всички официални езици на ЕС, може да бъде открит на следната връзка: http://ec.europa.eu/competition/antitrust/sector_inquiries_e_commerce.html.
[27]Повече информация за решението по делото, може да бъде намерена на следната връзка: https://ordentliche-gerichtsbarkeit.hessen.de/pressemitteilungen/luxusprodukte-rechtfertigen-vertriebsverbot-auf-amazonde.
[28] Пълният текст на решението е достъпен на следната връзка: https://groupes.renater.fr/sympa/d_read/creda-concurrence/CaP/5-4/28fevr2018/Coty.pdf.
[29]Някои френски дружества имат задължение по закон да поддържат работнически комитети, които в последните години имат засилени социални и икономически функции. Тези комитети са създадени на основание на чл. L1111-2 от френския Кодекс на труда. Пълната им правна уредба, може да бъде намерена на следната връзка: https://www.legifrance.gouv.fr/affichCodeArticle.do?cidTexte=LEGITEXT000006072050&idArticle=LEGIARTI000006900783&dateTexte=&categorieLien=cid .