Решение от 13 ноември 2018 г., Levola Hengelo, C-310/17, EU:C:2018:899

 

Решението на Съда е постановено по преюдициално запитване от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд, Арнем-Люварден, Нидерландия) в рамките на спор между Levola Hengelo BV (наричано по-нататък „Levola“) и Smilde Foods BV (наричано по-нататък „Smilde“) във връзка с твърдения, че Smilde е нарушило правата на интелектуална собственост на Levola върху вкуса на хранителен продукт.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на понятието „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230 и поправка в ОВ L 168, 25.6.2016 г., стр. 19).

Heksenkaas, или Heks’nkaas, е сирене за намазване със сметана и билки и е създадено през 2007 г. от нидерландски търговец на зеленчуци и пресни продукти. По силата на сключен през 2011 г. договор и срещу възнаграждение, зависещо по размер от оборота от продажбите, създателят на този продукт преотстъпва на Levola свързаните с него права върху интелектуалната собственост. На 10 юли 2012 г. е предоставен патент за метода на производство на Heksenkaas. От м. януари 2014 г. Smilde произвежда продукт с наименование Witte Wievenkaas за верига от супермаркети в Нидерландия. Тъй като счита, че производството и продажбата на Witte Wievenkaas накърняват авторското му право върху „вкуса“ на Heksenkaas, Levola предявява иск срещу Smilde пред Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд, Нидерландия). С решение от 10 юни 2015 г. Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд) приема, че и без да е необходимо да отговаря на въпроса дали вкусът на Heksenkaas може да получи авторскоправна закрила, при всички положения претенциите на Levola трябва да бъдат отхвърлени, тъй като то не е посочило въз основа на кои елементи или коя комбинация от елементи на вкуса на продукта Heksenkaas следва да се приеме наличието на негов собствен, оригинален характер и индивидуални белези. Levola обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че Cour de cassation (Касационен съд, Франция) категорично отхвърля възможността за предоставяне на авторскоправна закрила на аромат, по-специално в свое решение от 10 декември 2013 г. (FR:CCASS:2013:CO01205). Поради това била различна практиката на върховните национални съдилища в Европейския съюз, що се отнася до въпрос, сходен с поставения в разглежданото главно дело — за авторскоправната закрила на аромат.

При тези условия Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden решава да спре производството по делото и да постави на Съда въпроса дали Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, вкусът на даден хранителен продукт да се ползва с авторскоправна закрила по тази директива и от друга страна, дадено национално законодателство да се тълкува в смисъл, че предоставя авторскоправна закрила на такъв вкус.

Съдът припомня, че членове 2—4 от Директива 2001/29 постановяват, че държавите членки предвиждат набор от изключителни права на авторите върху техните „произведения“, а в член 5 от тази директива са предвидени редица изключения и ограничения за тези права. Що се отнася до определянето на смисъла и обхвата на понятието „произведение“, посочената директива не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки. Следователно с оглед както на изискванията за еднообразно прилагане на правото на Съюза, така и на принципа за равенство това понятие следва обикновено да се тълкува автономно и еднообразно в целия Съюз. Поради това вкусът на даден хранителен продукт може да се ползва с авторскоправна закрила на основание на Директива 2001/29, единствено ако този вкус може да бъде квалифициран като „произведение“ по смисъла на тази директива.

В това отношение, за да може даден обект да бъде квалифициран като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29, е необходимо да са изпълнени две кумулативни условия.

От една страна, е необходимо съответният обект да бъде оригинален, в смисъл че той съставлява собствено интелектуално творение на неговия автор. От друга страна, квалификацията като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29, е запазена за елементите, които изразяват такова интелектуално творение.

Съгласно член 2, параграф 1 от Бернската конвенция литературните и художествените произведения включват всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му. В допълнение съгласно член 2 от Договора на СОИС за авторското право и съгласно член 9, параграф 2 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, посочено в точка 6 от настоящото съдебно решение, който също е част от правния ред на Съюза, обект на авторскоправна закрила могат да бъдат изразите, а не идеите, процедурите, методите на действие или математическите концепции като такива.

Следователно понятието „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29 предполага по необходимост да е налице израз на обекта на авторскоправната закрила, посредством който този обект да може достатъчно точно и обективно да бъде идентифициран, макар този израз да не е непременно постоянен.

Така, органите, на които е поверена закрилата на изключителните права, присъщи на авторското право, трябва да могат да разпознаят ясно и точно закриляните по този начин обекти. Същото се отнася и за физическите лица, по-специално за икономическите оператори, които трябва да определят ясно и точно закриляни обекти в полза на трети страни, и по-конкретно в полза на конкурентите. От друга страна, необходимостта да се отхвърли всеки елемент на субективност, който вреди на правната сигурност в процеса на идентифициране на закриляния обект, предполага, че този обект може да бъде точно и обективно изразен.

Съдът приема, че това не е възможно по отношение на вкуса на даден хранителен продукт – идентифицирането на вкуса на хранителен продукт се основава главно на вкусовите усещания и възприятия, които са субективни и променливи и освен това с технически средства в настоящото състояние на развитието на науката не е възможно точно и обективно да се идентифицира вкусът на хранителен продукт, който го отличава от вкуса на други продукти от същото естество.

Поради това въз основа на всички изложени съображения Съдът приема, че вкусът на даден хранителен продукт не може да се квалифицира като „произведение“ и отговоря на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, че Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, вкусът на даден хранителен продукт да се ползва с авторскоправна закрила на основание на тази директива и от друга страна, дадено национално законодателство да се тълкува в смисъл, че предоставя авторскоправна закрила на такъв вкус.