Решение от 4 октомври 2018 г., Комисия/Франция (Précompte mobilier), C‑416/17, EU:C:2018:811
В решението си от 2011г. Accor[1] Съдът е приел, че разликата в третирането между дивидентите, разпределяни от местно дъщерно дружество и разпределяните от чуждестранно дъщерно дружество, е в противоречие с правото на Съюза и че френският механизъм за предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане не е съвместим с разпоредбите на Договора. Вследствие на това решение Conseil d’Etat постановява няколко решения, които стават повод за жалби до Комисията. Според Комисията някои от условията, предвидени в тези решения, за възстановяване на удръжката върху доходите от капитали, могат да представляват нарушения на правото на Съюза. Тъй като Франция отказва да се съобрази със становището на Комисията, с което последната е изискала от нея да предприеме определени мерки, Комисията предявява иск пред Съда за установяване на неизпълнение на задължения.
С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като продължава да прилага дискриминационно и непропорционално третиране спрямо френски дружества майки, които получават дивиденти от чуждестранни дъщерни дружества, що се отнася до правото на възстановяването на събрания в нарушение на правото на Съюза данък, тълкувано от Съда в решението от 15 септември 2011 г., дело Accor (C‑310/09, EU:C:2011:581), Френската република не е изпълнила задълженията си по членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС и член 267, трета алинея ДФЕС, както и тези, които произтичат от принципите на равностойност и ефективност.
Съдът припомня на първо място, че по отношение на данъчноправна уредба като тази, чиито условия на прилагане са оспорени от Комисията и с която се цели предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане на разпределените печалби, положението на дружество акционер, получаващо дивиденти с чуждестранен произход, е сравнимо с това на дружество акционер, получаващо дивиденти с национален произход, доколкото и в двата случая е възможно да се стигне по принцип до верижно данъчно облагане на реализираните печалби.
Вследствие на това, като е отказала при изчисляването на възстановявания удръжката върху доходите от капитали, внесена от местно дружество майка при разпределяне на дивиденти, изплатени от чуждестранно непряко дъщерно дружество посредством чуждестранно дъщерно дружество, да вземе предвид данъчното облагане, приложено към това чуждестранно непряко дъщерно дружество в държавата членка по установяването му върху печалбата, от която са разпределени тези дивиденти, въпреки че националният механизъм за предотвратяване на икономическото двойно данъчно облагане позволява, в случай на чисто вътрешна верига на капиталово участие, да се неутрализира облагането на разпределените от дружество дивиденти, приложено на всяко ниво по тази верига на капиталово участие, Френската република не е изпълнила задълженията си по членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС.
Освен това, според Комисията Conseil d’État е трябвало да отправи преюдициално запитване до Съда, преди да определи правилата за възстановяване на удръжката върху доходите от капитали, чието събиране е прието за несъвместимо с членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС с решението от 15 септември 2011 г., Accor (C‑310/09, EU:C:2011:581).
Съдът припомня в това отношение, че неизпълнение на задължения от държава членка може по принцип да бъде установено независимо от това кой е органът на тази държава, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението, дори да става въпрос за конституционно независима институция. Освен това, съгласно трета алинея на член 267 последната инстанция, чиито решения не подлежат на обжалване, е по принцип длъжна да сезира Съда, щом пред нея бъде повдигнат въпрос относно тълкуването на Договора и когато не са налице изключенията по доктрината Cilfit (повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда, или още че правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение).
За първи път Съдът констатира, че юрисдикция, чиито решения не подлежат на съдебно обжалване съгласно вътрешното право, е трябвало да отправи запитване, за да избегне риска от неправилно тълкуване на правото на Съюза. Неизпълнение на задължения се установява, поради това че Conseil d’État не е извършил такова сезиране, въпреки че правилното прилагане на правото на Съюза в решенията му не е било толкова очевидно, че да не оставя място за никакво основателно съмнение.
***
[1] Решение на Съда от 15 септември 2011 г. по дело C-310/09.