Заключение на генералния адвокат Szpunar по дело Kamenova, C‑105/17, EU:C:2018:378

Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд Варна в рамките на спор между г‑жа Евелина Каменова и Комисията за защита на потребителите (КЗП) по повод съставен акт за установяване на административно нарушение. В него се констатира, че г‑жа Каменова е извършила нарушение поради неспазване на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като в публикувани на онлайн платформа обяви за продажба на стоки не е предоставила информация на потребителите.

Г-жа Каменова е публикувала общо осем обяви за продажба на стоки на интернет сайта http://olx.bg. В отговор на една от тези обяви, по силата на договор за продажба от разстояние г-н К.К. придобива употребяван часовник с марка „Longines“. Часовникът е доставен на потребителя на 20 октомври 2014г. След като установява, че часовникът не притежава качествата, които са посочени в обявата, публикувана на онлайн платформата за продажби, по телефона потребителят изразява пред продавача желанието си да развали договора. Последният обаче отказва да приеме обратно вещта срещу връщане на паричната сума, вследствие на което, потребителят подава жалба до КЗП. След извършена проверка КЗП съставя първоначално акт за установяване на административно нарушение, срещу който г-жа Каменова възразява, че няма качеството на търговец, а след това и наказателно постановление, което също е обжалвано. Варненският районен съд отменя наказателното постановление на КЗП, тъй като приема, че г‑жа Каменова не е имала качеството на „търговец“ по смисъла на параграф 13, точка 2 от Допълнителните разпоредби от ЗЗП, и се позовава на Директивата за нелоялни търговски практики[1]. КЗП подава касационна жалба срещу това съдебно решение до запитващата юрисдикция, която от своя страна спира производството и отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали физическо лице, което публикува едновременно осем обяви за продажба на различни стоки на онлайн платформа за продажби, може да се квалифицира като „търговец“ и дали действието му представлява „търговска практика“ по смисъла на Директивата за нелоялни търговски практики.

Генералният адвокат предлага поставените въпроси да бъдат преформулирани и разгледани също и във връзка с Директивата относно правата на потребителите[2], тъй като г-жа Каменова е санкционирана за нарушаване на разпоредби от ЗЗП, които транспонират именно тази Директива.

Отбелязвайки, че понятието „търговец“ в разглежданите директиви е почти идентично, генералният адвокат все пак прави анализ на степента на хармонизация, извършена с тях и констатирайки пълна хармонизация в националните правила, попадащи в обхвата на разглежданите директиви, приема за уместно единното тълкуване на понятието „търговец“ в рамките на двете директиви.

Във връзка с изложеното, генералният адвокат счита, че даденото от Съда на ЕС тълкуване на определението на понятието „търговец“ в контекста на Директивата за нелоялни търговски практики се отнася и за определението на понятието „търговец“ в контекста на Директивата относно правата на потребителите. В същото време следва да се подчертае, че квалифицирането като „търговец“ трябва да се извършва самостоятелно за всеки отделен случай. Поради това в разглеждания случай е необходимо запитващата юрисдикция да извърши анализ in concreto въз основа на всички фактически обстоятелства, които са ѝ известни, за да провери дали лице като ответника в главното производство попада в обхвата на понятието „търговец“.

Генералният адвокат изброява примерни критерии, които биха могли да бъдат от полза за националната юрисдикция при тази преценка: да се провери дали продажбата на онлайн платформата е била реализирана организирано и с цел реализиране на печалба; дали продажбата се вписва в определен времеви период и честота; дали продавачът има правен статут, който му позволява да извършва търговски сделки, и в каква степен онлайн продажбата е свързана с търговската дейност на продавача; дали продавачът се облага с ДДС; дали продавачът, действащ от името на определен търговец или за негова сметка или чрез посредничеството на друго лице, действащо от негово име и за негова сметка, е получил възнаграждение или стимул; дали продавачът купува нови или употребявани стоки с цел да ги препродаде, придавайки съответно на тази дейност регулярен характер, определена честота и/или успоредност спрямо дейността си по занятие; дали размерът на печалбата, формирана от продажбите, потвърждава, че реализираната сделка е част от търговска дейност; и/или дали всички продавани стоки са от един вид или с еднаква стойност, по-специално дали предлагането се свежда до ограничен брой стоки.

Що се отнася да въпроса дали действието на физическо лице като ответника в главното производство може да попадне в приложното поле на Директивата за нелоялни търговски практики, съгласно практиката на Съда на ЕС, за да се приеме, че дадено действие представлява търговска практика трябва да се провери дали то, от една страна, може да се квалифицира като практика с „търговски характер, т.е. да се прилага от търговец, и от друга страна, е действие или търговско съобщение, пряко свързано с рекламиране, продажба или доставка на стока до потребители.

Според генералния адвокат, публикуването на осем едновременни обяви за продажба на различни стоки не може да се счете за действие, попадащо в обхвата на понятието търговец по смисъла на член 2, буква г) от Директивата за нелоялни търговски практики, нито може да се приеме, че в разглеждания случай отношенията между ответника в главното производство и купувача има по-слаба страна, защитата на която е въведена с директивите на Съюза в областта на защитата на потребителите.

Поради всичко изложено, генералният адвокат предлага на Съда на ЕС да отговори на запитващата юрисдикция в смисъл, че физическо лице като ответника в главното производство, регистрирано на онлайн платформа за продажба на стоки, не може да се квалифицира като „търговец“, когато публикува на този сайт едновременно осем обяви за продажба на различни стоки.

[1] Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (наричана по-нататък „Директивата за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

[2] Директива 2011/83/ЕСна Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (наричана по-нататък „Директивата относно правата на потребителите“, ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).