Решение от 27 юни 2018 г., Варна Холидейс, C‑364/17, EU:C:2018:500

Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд Варна в рамките на спор между „Варна холидейс“ ЕООД и Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите относно корекцията на ползван данъчен кредит за данъка върху добавената стойност, платен от това дружество във връзка със закупуването на сграда-хотел.

Българското дружество „Варна холидейс“ придобива пред 2004г. сграда-хотел в град Варна. С решение от 2015г. Върховният касационен съд установява нищожността на договора за покупко-продажба на тази сграда, в следствие на което „Варна холидейс“ трябва да върне посочената сграда на продавача, а продавачът — да върне получената цена за продажбата. Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите — Варна издава ревизионен акт за установяване на данъчни задължения за февруари 2015 г., за да бъде направена корекция на ползвания от „Варна холидейс“ данъчен кредит за ДДС, с който е обложена покупко-продажбата на тази сграда през 2004 г. Този ревизионен акт е потвърден с решение на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите. „Варна холидейс“ оспорва пред запитващата юрисдикция наложеното му задължение за корекция на ползвания данъчен кредит по ДДС.

Според запитващата юрисдикция, в отсъствието на изрична разпоредба в българското право, за да се изведат последиците от нищожността на покупко-продажбата от данъчна гледна точка, следвало да се приложи пряко Директивата за ДДС, поради което същата решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС с въпроси, отнасящи се до тълкуването на чл.90, пар.1 и чл.185, пар.1 от Директивата за ДДС.

Съдът на ЕС фокусира решението си около своята компетентност да отговори на поставените въпроси. Припомняйки, че съгласно постоянната си съдебна практика, Съдът е компетентен да тълкува правото на Съюза единствено що се отнася до прилагането му в нова държава членка от момента на присъединяването ѝ към Съюза, Съдът отбелязва, че разглежданата в главното производство доставка на недвижим имот и съответно изискуемостта на ДДС са възникнали преди присъединяването на Република България към Съюза.

Все пак Съдът припомня, че механизмът за извършване на корекции е неразделна част от установения с Директивата за ДДС режим за приспадане на ДДС, който има за цел да увеличи точността на приспаданията, така че да се осигури неутралността на ДДС. Също така, от съвместното тълкуване на член 184 и на член 185, параграф 1 от Директивата за ДДС следва, че когато вследствие на промяна на някое от обстоятелствата, взето първоначално предвид с оглед на изчисляването на приспаданията, се оказва необходимо да се направи корекция, размерът на тази корекция трябва да се изчисли така, че размерът на окончателно извършените приспадания да съответства на приспадането, което данъчнозадълженото лице би имало право да извърши, ако това изменение беше взето предвид от самото начало.

В заключение Съдът приема, че независимо от наличието на елемент, свързан със събитията и обстоятелствата от преди датата на присъединяване на Република България към Съюза, този елемент сам по себе си не е достатъчен, за да може Съдът да придобие компетентност да отговаря на преюдициалните въпроси.