(Становище 1/15 на Съда (голям състав) от 26 юли 2017г. с предмет искане на становище на основание член 218, параграф 11 ДФЕС, подадено на 30 януари 2015 г. от Европейския парламент, ECLI:EU:C:2017:592)
След решението в делото Schrems (решение от 6 октомври 2015, Schrems, C‑362/14, ECLI:EU:C:2015:650) със Становище 1/15 (Становище 1/15 от 26 юли 2017г. (ECLI:EU:C:2017:592)) Съдът отново се произнася по важни въпроси касаещи защитата на личните данни в международен аспект. Също така, за първи път Съдът на ЕС бива сезиран да се произнесе по отношение на съвместимостта между проект на международно споразумение и Хартата на основните права на Европейския съюз.
Съдът се произнася по искане от Европейския парламент за становище относно това (1) дали е налице подходящо правното основание за сключването на предвиденото споразумение, както и относно (2) съвместимостта на предвиденото споразумение между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците с разпоредбите на Европейското право и по-конкретно правото на физическите лица на защита на личните данни. Заключението на Съда е, че споразумение не може да бъде сключено във формата, в която е предвидено, тъй като редица от разпоредбите му не са в съотвествие с правото на ЕС.
На 25.06.2014г. е подписано Споразумение между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците; обработката на предварителна информация за пътниците и записи на данни с имената на пътниците („предвиденото споразумение“). Броени дни след това Съветът иска одобрение от Парламента относно проекторешението за сключване на предвиденото споразумение. Парламентът от своя страна се обръща към Съда на Европейския съюз с искане за правно становище за съвместимостта на споразумението с Договорите и Хартата на основните права на Европейския съюз.
Предвиденото споразумение позволява системното и непрекъснато прехвърляне, обработка, съхранение и евентуално прехвърляне на [“PNR данни“( Passenger Name Record)] от ЕС към канадския компетентен орган, който от своя страна може да прехвърля данните и към органи на трети държави. „PNR данни“ по смисъла на споразумението са данните за всички пътници във въздушния транспорт, създадени от въздушен превозвач за всяко пътуване, резервирано от пътник или от негово име, необходими за обработката и контрола на резервациите, включително име, дата на заплануваното пътуване и маршрут, пълна информация за багажа, информация за контакт, информация за хранителни, пътни и други навици, здравословно състояние, данни за финансовото състояние и др.
Целта на споразумението е предотвратяването, разкриването, разследването или преследването на терористични или тежки транснационални престъпления. Уредени са още 5-годишен период на съханение на данните, изисквания свързани със сигурността и целостта на данните, заличаване на чувствителните данни и анонимизиране, права на достъп до и поправянето и изтриването на данни, както и за възможности за административно и съдебно обезщетение. Специфично е, че данните подлежат на автоматизираната обработка, което би могло да предостави допълнителна информация за личния живот на пътниците.
Започвайки с първия въпрос, Съдът постановява, че правното основание на решението на Съвета за сключване от името на Съюза на Споразумение между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците трябва бъде едновременно на член 16, параграф 2 и на член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС. Това е така, защото биват преследвани две неделими и еднакви по значение цели, а именно борбата с тероризма и тежките транснационални престъпления (член 87 ДФЕС) и защитата на личните данни ( член 16 ДФЕС).
На второ място Съдът анализира дали предвиденото споразумение е съвместимо с членове 7, 8 и 21, както и с член 52, параграф 1 от Хартата и заключва, че част от разпоредбите биха довели до намеса в основното право на зачитане на личния живот и основното право на защита на личните данни.
След това, Съдът изследва дали намесите, произтичащи от предвиденото споразумение, биха могли да бъдат обосновани, дали да необходими и пропоционални на преследваните цели. Констатира че, мерките в предвиденото споразумение имат правно основание, могат да бъдат обосновани с цел от общ интерес за ЕС и не водят до незачитане на същинското съдържание на основните права, постановени в членове 7 и 8 от Хартата. Съдът намира също така, че мерките са годни, с оглед на целта, преследвана от споразумението, именно защитата на обществената сигурност и безопасност.
Що се отнася до необходимостта от всички предвидени действия по събирането, обработката, съхранението и предаването на PNR данните, за посочените цели, Съдът счита, че предвидените намеси не се ограничават до строго необходимото и част от тях не очертават достатъчно ясно и точно обхвата на намесата върху основните права.
По- конкретно, липсва нужната обосновка за мерките за пренос на чувствителни данни (информация, която разкрива расова принадлежност или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в синдикални организации или относно здравето на човека или сексуалния му живот). С оглед риска от обработване в противоречие с принципа на недопускане на дискриминация, предаването на чувствителни данни на Канада би изисквало точна и особено солидна обосновка, изведена от мотиви, различни от защитата на обществената сигурност от тероризъм и тежка транснационална престъпност. Поради това предвиденото споразумение не е съобразно с правото на ЕС.
Съдът отбелязва, че една от основните цели на споразумението и преценката на риска от заплахи на обществения ред включва анализ на преработени PNR данни с помощта на автоматизирани средства на базата на предварително изготвени модели и критерии и съпоставки с различни бази данни. За да не бъде допусната дискриминация и надхвръляне границите на строго необходимото, при отчитане на статистически данни и резултатите от международни изследвания от изпълнението на споразумението следва да бъдат взети предвид надеждността и актуалността на моделите и базите данни. Също така, предвид допустимата вероятност от грешки, Канада не бива да взима „никакви решения, които оказват значително неблагоприятно въздействие върху пътник, единствено въз основа на автоматизирана обработка на PNR данни“(точка 171).
Фактът, че биват събирани данни на всички пътници не надхвърля границите на строго необходимото. Съгласно член 13 от Чикагската конвенция (Конвенцията за международна гражданска авиация, подписана в Чикаго, на 7 декември 1994г. (ООН, Серия “Договори”, .том 15, номер 102)) при влизането, пребиваване и излизането си от Канада всички пътници трябва да спазват установените там закон и ред и следователно преминават през гранични проверки. Идентификацията при тези проверки се осъществява с именно помощта на PNR данните на пътниците (точка 188). При това положение няма надхвърляне на границите на строго необходимото.
По различен начин стои обаче въпросът с обработката на лични данни на пътниците по време на престоя им в Канада. Използването на тези данни не би надхвърляло границите на строго необходимото само тогава, когато съществуват обективни (нови) обстоятелства, които позволяват да се приеме, че използването им действително може да бъде необходимо във връзка с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност. Освен това използването на данните трябва да се извършва под условия, гарантиращи защита срещу злоупотреби. На пример освен в надлежно обосновани неотложни случаи използването след да се осъществява след предварителен контрол и последващо решение от юрисдикция, или от независима административна структура, взето в отговор на „мотивирана молба на компетентните органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления“ (точка 202).
Що се отнася до запазването и използването на PNR данните след заминаване на пътниците във въздушния транспорт от Канада, Съдът счита, че за да бъдат мерките допустими и счетени, че не надхвърлят границите на строго необходимото, следва да са налични „обективни обстоятелства, позволяващи да се приеме, че някои пътници във въздушния транспорт биха могли дори след заминаването си от Канада да представляват риск от гледна точка на борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност“ (точка 201).
В аргументацията си по редица от въпросите Съдът се позовава по аналогия решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др., C 203/15 и C 698/15, (EU:C:2016:970) и цитираната съдебна практика. (точки 140, 141, 191, 192, 201, 202, 205, 207, 210, 220).
Тъй като намесите, които предвижданото споразумение предполага, не са ограничени само до това, което е стриктно необходимо и следователно не са напълно оправдани, Съдът постановява, че предвиденото споразумението не може да бъде сключено в сегашния си вид.
В заключение е постановено е, че „за да бъде съвместимо с членове 7 и 8, както и с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, Споразумението между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците трябва:
а) да определя ясно и точно подлежащите на предаване от Европейския съюз на Канада резервационни данни на пътниците;
б) да предвижда, че моделите и критериите, използвани при автоматизираната обработка на резервационни данни на пътниците, ще бъдат конкретни и надеждни, както и недискриминационни; да предвижда, че ще се използват само бази данни, които Канада поддържа във връзка с борбата с тероризма и тежките транснационални престъпления;
в) освен в рамките на проверките на предварително изготвените модели и критерии, на които се основават различните видове автоматизирана обработка на резервационни данни на пътниците, да предвиди основани на обективни критерии материални и процесуални условия за използването на тези данни от канадския компетентен орган по време на престоя на пътниците във въздушния транспорт в Канада и след заминаването им от тази държава, както и за всяко разкриване на тези данни на други органи; да предвиди за това използване и разкриване, освен в надлежно обосновани неотложни случаи, задължителен предварителен контрол или от юрисдикция, или от независима административна структура, чието решение, с което се разрешава използване, се постановява след мотивирана молба на тези органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления;
г) да ограничава запазването на резервационни данни след заминаването на пътниците във въздушния транспорт само до данните на пътниците, по отношение на които има обективни обстоятелства, позволяващи да се приеме, че биха могли да представляват риск от гледна точка на борбата с тероризма и тежките транснационални престъпления;
д) да предвижда за разкриването на резервационни данни на пътниците от канадския компетентен орган на публичните органи на трета държава условие за наличие или на споразумение между Европейския съюз и тази трета държава, равностойно на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците, или решение на Европейската комисия на основание на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, отнасящо се до органите, на които се предвижда да бъдат разкрити резервационните данни на пътниците;
е) да предвижда право на лично информиране на пътниците във въздушния транспорт в случай на използване на техните резервационни данни по време на престоя им в Канада и след заминаването им от тази страна, както и в случай на разкриване на същите данни от канадския компетентен орган на други органи или на частни лица; и
ж) да гарантира, че надзорът на установените със Споразумението между Канада и Европейския съюз относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците правила относно защитата на пътниците във въздушния транспорт при обработването на техните резервационни данни се осъществява от независим контролен орган.“ ( точка 232)