Решение от 28 февруари 2018 г., mobile.de/EUIPO, C‑418/16 P
Решението на Съда е постановено по жалба на mobile.de GmbH срещу решение на Общия съд на ЕС от 12 май 2016 г. (по дела T‑322/14 и T‑325/14), с което същият е отхвърлил двете му жалби за отмяна на решенията на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 9 януари 2014 г. и 13 февруари 2014 г..
Фактите по делото да следните. На 17 ноември 2008 г. mobile.de GmbH (по-рано mobile.international GmbH) подава пред EUIPO две заявки за марки на Европейския съюз, отнасящи се съответно до словния знак „mobile.de“ (словната марка) и фигуративния знак (фигуративната марка), възпроизведен по-долу:
Стоките и услугите, за които е поискана регистрацията на тези марки, спадат към класове 9, 16, 35, 38 и 42 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година (наричана по-нататък „Ницската спогодба“). Фигуративната марка и словната марка са регистрирани съответно на 26 януари и на 29 септември 2010 г.
На 18 януари 2011 г. българското дружество „Резон“ ООД подава пред EUIPO две искания за обявяване на недействителност срещу словната марка и фигуративната марка на основание член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009[1] във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от същия регламент. В подкрепа на тези искания „Резон“ се позовава на следната фигуративната марка, регистрирана в България на 20 април 2005 г. („по-ранна национална марка“):
Исканията за обявяване на недействителност се отнасят само до услуги, които спадат към класове 35 и 42 от Ницската спогодба.
С две решения от 28 март 2013 г. отделът по отмяна на EUIPO отхвърля исканията за обявяване на недействителност, с мотива че „Резон“ не е представило тези доказателства за реално използване на разглежданата по-ранна национална марка в съответствие с член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 за услугите от тези два класа. Апелативният състав на EUIPO приема обаче, че „Резон“ е доказало реалното използване разглежданата по-ранна национална марка за рекламни услуги във връзка с автомобили, попадащи в клас 35 от Ницската спогодба. Вследствие на това в точка 62 от тези решения той отменя решенията на отдела по отмяна. Тъй като страните не са представили нито един довод относно прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 и отделът по отмяна не е разгледал вероятността от объркване, апелативният състав в същата точка 62 от посочените решения връща делата на този отдел за разглеждане по същество на исканията за обявяване на недействителност, в съответствие с член 64 от този регламент.
Общият съд отхвърля изцяло и двете жалби на mobile.de GmbH срещу решенията на апелативния състав на EUIPO и съответно дружеството подава жалба срещу това решение пред Съда.
В рамките на първите си две основания за отмяна пред Съда, mobile.de GmbH изтъква, че Общият съд е неправилно е приел, че апелативният състав е могъл да вземе предвид доказателствата за реалното използване на разглежданата по-ранна национална марка, представени за първи път пред него. Съдът отхвърля доводите на жалбоподателя и постановява, че Общият съд правилно е приел, че представянето на доказателства за използване на съответната по-ранна марка, в допълнение към представените в определения от EUIPO срок доказателства съгласно правило 40, параграф 6 от Регламента за прилагане[2], остава възможно след изтичането на посочения срок няма законова пречка EUIPO да вземе предвид късно представените допълнителни доказателства, като се възползва от правото на преценка, предоставено ѝ от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.
Съдът уточнява също така, доколкото жалбоподателят упреква Общия съд, че е извършил непълна преценка на критериите, които обосновават вземането предвид на такива доказателства, че вземането предвид от EUIPO на късно представени факти и доказателства при произнасяне в производство за обявяване на недействителност може да бъде оправдано в частност, ако службата счете, от една страна, че късно представените факти и доказателства могат на пръв поглед да бъдат от значение за изхода на висящото пред нея производство за обявяване на недействителност, а от друга — че стадият на производството, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат вземането предвид на фактите и доказателствата. В конкретния случай Общият съд е разгледал в достатъчна степен посочените критерии.
С третото си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е нарушил член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, тъй като не е отчел различията, отчасти фонетични и отчасти концептуални, между разглежданите знаци. Съдът констатира обаче, обратно на твърдяното на жалбоподателя, че Общият съд, когато разглежда дали различията между разглежданата по-ранна марка и марките на жалбоподателя са променили отличителния характер на по-ранната марка, преценява както тяхното фонетично сходство, като подчертава в частност, че общото между тях е думата „mobile“ и че добавянето на определени термини като „.bg“, „bg“ или „n“ в посочените знаци отразява пренебрежими различия, така и концептуалното им сходство, което подчертава посланието, което всеки от тях носи, и тяхното възприемане от потребителите. Що се отнася до общото впечатление, което различните знаци създават, Общият съд отбелязва, че посочените словни знаци, предвид липсата на фигуративен елемент и добавянето на елементи, като цяло са равностойни на разглежданата по-ранна национална марка.
Съдът отхвърля четвъртото основание за отмяна на жалбоподателя като недопустимо, тъй като приема, че с него се цели всъщност да се поставят под съмнение фактическите констатации на Общия съд, поради което попада извън контрола за законосъобразност, който Съдът осъществява съгласно член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.
С петото си основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е нарушил член 54, параграф 2, член 56, параграф 1, буква a) и член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009, като е постановил, че апелативният състав не е задължен да се произнася по въпроса за евентуалната недобросъвестност на притежателя на разглежданата по-ранна национална марка. Съдът приема във връзка с това твърдение, че след като апелативният състав в конкретния случай е приел, че доказателствата за реалното използване са представени от притежателя на по-ранна национална марка за някои от услугите, на които се основават исканията за обявяване на недействителност, и тъй като е отменил само на това основание решенията на отдела по отмяна, Общият съд правилно е постановил, че посоченият апелативен състав е могъл в съответствие с член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 да върне тези искания за обявяване на недействителност на посочения отдел за разглеждане и произнасяне относно доводите на жалбоподателя относно евентуалната недобросъвестност на подалото искане за обявяване на недействителност лице. Съдът подчертава, че от самия текст на посочения член 64, параграф 1 следва, че когато се произнася по жалба, апелативният състав въобще не е длъжен да упражнява правомощията на състава, който е взел обжалваното съдебно решение, като разполага в това отношение с широко право на преценка.
С шестото си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в нарушение на член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 е игнорирал факта, че апелативният състав неправилно е отменил решенията на отдела по отмяна в тяхната цялост. В отговор на това основание, Съдът отбелязва най-напред, че член 64, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвижда изрично, че ако апелативният състав реши да върне делото на отдела, който е взел оспореното решение, за продължаване на производството, този отдел е обвързан с мотивите и с диспозитива на решението на апелативния състав, доколкото фактите по случая са непроменени. В конкретния случай обаче не се спори, че апелативният състав е отменил решенията на отдела по отмяна с мотива, че обратно на това, което предвиждат последните, доказателства за реалното използване на разглежданата по-ранна национална марка са били представени от притежателя на тази марка, що се отнася само до рекламните услуги във връзка с автомобили, попадащи в клас 35 от Ницската спогодба. При тези условия, отмяната на решенията на отдела по отмяна трябва непременно да се схваща като визираща само тези услуги. За сметка на това, тъй като апелативният състав е приел, че доказателствата за реалното използване на по-ранната национална марка не са били представени от нейния притежател за останалите услуги — предмет на исканията за обявяване на недействителност, а именно услугите от клас 35 от Ницската спогодба, различни от рекламните услуги във връзка с автомобили и услугите от клас 42 от тази спогодба, решенията на отдела по отмяна трябва да се считат, предвид липсата на жалба, подадена пред Общия съд по този въпрос, за окончателни в тази част.
По изложените мотиви, жалбата на mobile.de GmbH е отхвърлена изцяло.
[1] Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно [марката на Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21 и поправки в OB L 71, 2016 г., стр. 322, OB L 110, 2016 г., стр. 4 и OB L 267, 2016 г., стр. 1)
[2] Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), изменен с Регламент (EO) № 1041/2005 на Комисията от 29 юни 2005 г. (ОВ L 172, 2005 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 71)