Определение от 16 януари 2018 г., PM, C‑604/17, непубликувано, EU:C:2018:10

 

Преюдициалното запитване е отправено от Върховния касационен съд на Република България в рамките на спор между двама съпрузи в процес на развод относно определяне правото на упражняване на родителските права, на мерките за лични отношения и заплащането на издръжка на роденото от брака им дете.

Запитването се отнася до тълкуване на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183 и поправка в ОВ L 99, 2016 г., стр. 34). Страните в главното производство са български граждани, сключили брак в България и установили се в последствие във Франция, където се ражда през 2008г. детето им. След раздялата им през 2013г. бащата и майката продължават да пребивават във Франция, а детето остава да живее с майка си. Майката на детето подава иск за развод пред Районен съд Пловдив, с който са съединени искания за упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, за определяне на мерки за лични отношения с бащата на детето, за заплащане на издръжка, както и за промяна в нейното фамилно име. Бащата на детето оспорва компетентността на тази юрисдикция да разглежда исканията във връзка с родителската отговорност и задължението за издръжка с мотива, че детето пребивава във Франция. Делото стига до Върховния касационен съд, който решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, който е компетентен да разгледа по силата на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента иск за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази държава членка, е компетентен да се произнесе и относно упражняването на родителските права, правото на лични отношения и задължението за издръжка към детето на съпрузите, когато същото има обичайното си местопребиваване в друга държава членка и необходимите условия за предоставяне на тази компетентност на този съд по силата на членове 8 и 12 от посочения регламент не са изпълнени.

Съдът на ЕС отговаря по следния начин.

По силата на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 компетентни да се произнесат по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на брака са съдилищата на държавата членка, чиито граждани са двамата съпрузи.

По отношение на компетентността за произнасяне в областта на родителската отговорност член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 гласи, че съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран. Тази разпоредба се прилага обаче „при спазването на условията на членове 9, 10 и 12“, отнасящи се съответно до запазването на компетентността на съда на държавата членка по предишното обичайно местопребиваване на детето, до компетентността в случай на отвличане на дете и до пророгацията на компетентност. Що се отнася по-конкретно до член 12 от Регламент № 2201/2003, който единствен би могъл да се приложи в делото по главното производство, по силата на параграф 1 от тази разпоредба съдилищата на държавата членка, които са компетентни по силата на член 3 от този регламент по дадена молба за развод, са компетентни и по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато поне единият от съпрузите притежава родителска отговорност за детето и компетентността на тези съдилища е била изрично или по какъвто и да е друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съда, и е във висш интерес на детето.

При това положение от самия текст на Регламент № 2201/2003 произтича, че съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по силата на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент по молба за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази държава членка, обратно, не е компетентен да се произнесе относно правото на упражняване на родителските права и правото на лични отношения с детето на съпрузите, когато, по дело като разглежданото в главното производство, същото има към момента на сезиране на този съд обичайното си местопребиваване в друга държава членка.

Що се отнася до искането за издръжка, несъмнено от член 1, параграф 3, буква д) от Регламент № 2201/2003 произтича, че задълженията за издръжка са изключени от приложното поле на този регламент.

Същевременно следва да се укаже на запитващата юрисдикция, че член 3, буква г) от Регламент № 4/2009 предвижда, че е компетентна да се произнесе по искове за задължение за издръжка юрисдикцията, която е компетентна по силата на закона да разгледа иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка е акцесорно спрямо този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните.

Следователно предвид документите в преписката по делото, с които разполага Съдът, българските съдилища не са компетентни да се произнесат нито по искането относно правото на упражняване на родителските права и на лични отношения, нито по иска за издръжка по отношение на детето, тъй като компетентни за това са френските съдилища.