ОБХВАТ НА КОНТРОЛА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ВЪРХУ НАЦИОНАЛНИТЕ СПИСЪЦИ СЪС ЗНАЧИМИ СПОРТНИ СЪБИТИЯ

· MembersOnly, Български език, Всички, том IX
Print Post
Author

(Решение на Съда на ЕС по дела C-201/11 P, C-204/11 P и C-205/11 P, UEFA и FIFA/Комисия)

 

Христо Кирилов [1]

 

 

Въведение

Всяка държава се отличава със специфичния си интерес към даден спорт и спортни събития. Например състезанията по колоездене имат висок телевизионен рейтинг в Белгия, а в Обединеното кралство — световната купа по крикет и финалите на турнира по тенис „Уимбълдън“. В тези две държави членки на ЕС Световното и Европейското първенство по футбол привличат голям зрителски интерес, при това не само за обичайните фенове на футбола. В този контекст, от пазарна гледна точка непосредствено се открояват два насрещни интереса – от една страна, организаторите на тези спортни събития имат интерес да продават правата за телевизионно им излъчване на възможно най-висока цена, което се постига при продажбата им на изключителна основа на един телевизионен оператор, а от друга – зрителите имат интерес телевизионният достъп до тези събития да е безплатен или да е свързан с възможно най-ниски разходи.

Иначе казано, телевизионните оператори, чиито програми се доставят срещу заплащане от платформени оператори (кабелни, сателитни, ITV и др.) до зрителите, имат интерес да получат на изключителна основа правата за разпространение на дадено спортно събитие, защото това би увеличило значително рейтинга им и съответно цената за продаваното от тях рекламно време. Вследствие на това, определени „платени“ телевизии са готови да заплатят такива цени за тези турнири, които да обезсърчат националните безплатни телевизии да закупуват правата върху тях. За да се избегне лишаването по този начин на голяма част от обществото от възможността да проследят очакваните спортни и културни мероприятия, националните органи, регулиращи телевизионната дейност, изготвят списъци със събития, които следва да се разпространяват в национален мащаб безплатно (традиционно това означава чрез наземно радиоразпръскване и некодирано, без допълнително заплащане от зрителите, притежаващи телевизионен приемник).

Каква е връзка с правото на ЕС и какво общо имат Европейски институции?

Европейската Директива за аудио-визуални медийни услуги [2],[3] (Директивата) предписва държавите членки да уведомяват Комисията за включените в националните списъци събития[4]. След като провери съвместимостта на така изготвените списъци с правото на Съюза, Комисията съобщава списъка на другите държави членки, за да гарантира тяхното взаимно признаване. В конкретния случай споменатите по-горе интереси противопоставят ФИФА (Fédération internationale de football association) и УЕФА (Union of European Football Associations) срещу компетентните национални власти в Белгия и Обединеното кралство. Футболните асоциации обжалват решенията на Европейската комисия[5], с които тя одобрява съобщените от Белгия и Обединеното кралство по реда на Директивата национални списъци, включващи всички мачове от финалните фази на Световното и Европейското първенства. След като решенията на Европейската комисия са потвърдени от Общия съд, ФИФА и УЕФА обжалват пред СЕС. Предмет на анализ от съдебните инстанции са именно основанията и критериите, по които Комисията осъществява контрол върху националните списъци по реда на Аудио-визуалната директива.

Статията на първо място представя приложимото към трите производства право, след това излага основните факти по трите дела, заключението на Генералния адвокат (ГА) и основните моменти от решението на СЕС. Не отделям специално внимание на решенията на Общия съд, тъй като заключението на ГА и решението на СЕС обхващат в пълна степен съществените изводи на първата съдебна инстанция. Статията завършва с авторски коментар.

Приложимо право

Съгласно член 3а, т. 1 на Директива 97/36/ЕО на ЕП и на Съвета за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение[6]:

„1. Всяка държава членка може да вземе мерки съобразно правото на Общността, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват на изключителна основа събития, за които се смята от държавата членка, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Във връзка с това съответната държава членка съставя списък от обозначени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя трябва да извърши това по ясен и прозрачен начин, в подходящо и реално време. Извършвайки това, съответната държава членка определя също дали тези събития следва да се излъчват изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез излъчване на запис.“

Член 3а, т. 2 от Директивата 97/36/ЕО предвижда, че държавите членки следва да уведомяват ЕК незабавно за всички взети мерки или за тези, които следва да бъдат взети. В срок от три месеца Комисията проверява дали тези мерки са съвместими с правото на ЕС и ги съобщава на другите държави членки. Тя иска становището на Контактен комитет, който се състои от представители на компетентните органи на държавите-членки (Създаден под егидата на Комисията съгласно чл. 23а от Директива 97/36/ЕО).

Член 3а, т. 3 от Директива 97/36/ЕО задължава държавите членки да осигуряват с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, телевизионните оператори под тяхна юрисдикция да не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори по такъв начин, че значителна част от обществеността в друга държава членка да е лишена от възможност да проследи събития, които са посочени от тази друга държава.

Единствените критерии, които се  установяват за квалифицирането от съответната държава членка на дадено събитие като събитие от голямо значение, са посочени в съображение 21 от Директива 97/36/ЕО, съгласно което трябва да се касае за изключително събитие, което е от интерес за широката публика в Съюза или в дадена държава членка или в значителна част от определена държава членка и което е организирано предварително от организатор на събития, който е законно упълномощен да продава правата, свързани с това събитие.

Факти и Обстоятелства

ФИФА е сдружение, съставено от националните футболни асоциации и представлява изпълнителния орган за световен футбол. УЕФА е съюз на европейските футболни асоциации. Сред основните задачи на ФИФА е да организира Световното първенство по футбол, а сред тези на УЕФА – Европейското първенство. Двете организации събират значителни приходи от продажбата на свързаните с организираните от тях състезания търговски права. Съществена част от тези права се състоят в правото за телевизионно излъчване.

Дело C‑201/11 P е по жалба на УЕФА и засяга включването на цялото Европейско първенство по футбол в националния списък на Обединено кралство. Дело C‑204/11 P е по жалба на ФИФА и засяга включването на цялото Световно първенство в националния списък на Кралство Белгия. Дело C‑205/11 P е по жалба на ФИФА и засяга включването на цялото Световно първенство в националния списък на Обединеното кралство.

Основните факти и обстоятелства по делата са групирани съгласно националните особености.

Обединено кралство  (C‑201/11 P и C‑205/11 P)

С решение от 1998 г., на основание английския Закон за радио и телевизионно излъчване от 1996 г.,[7] министърът на културата, медиите и спорта на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия съставя списък със събития от голямо значение за обществото, в който са включени всички срещи от финалните фази на Световното и Европейското първенства по футбол.

Министърът приема списъка след консултации с 42 различни органа относно критериите, с оглед на които трябва да се преценява значението на различните събития за обществото в Обединеното кралство. Критериите са записани впоследствие в документ на министерството и съгласно тях дадено събитие подлежи на включване в списъка по-специално когато има особен отзвук на национално равнище, а не само сред лицата, които обикновено следят въпросната спортна дисциплина. Съгласно същият документ, така може да се квалифицира национално или международно спортно събитие, което е от първостепенно значение или в което участва националният отбор или спортисти от Обединеното кралство. В рамките на процедурите по консултации министърът иска становища от множество заинтересовани органи и оператори, както и от притежатели на права за телевизионно излъчване. Специално създаден от министъра консултативен комитет предлага подлежащите на вписване събития. В конкретния случай по отношение на европейското първенство комитетът предлага да се впишат финалът, полуфиналите и срещите, в които участват националните отбори на Обединеното кралство, но в окончателния списък е включена цялата финална фаза на първенството, както е посочено по-горе.

Обединеното кралство изпраща на Европейската комисия съставения от министъра списък, в който са включени всички срещи от финалните фази на Световното и Европейското първенства по футбол. С писмо от 28.08.2000 г., генералният директор на ГД „Образование и култура“ информира Обединеното кралство, че ЕК приема списъка без възражения. С Решение от 15.12.2005 г. по дело Infront WM/Комисия (T‑33/01) Общият съд отменя съдържащото се в писмото от 28.08.2000 г. решение, с мотива че то е трябвало да се приеме от самата Комисия като колегиален орган, а не от съответния генерален директор. В изпълнение на решението на Общия съд, Комисията надлежно приема Решение 2007/730/EC от 16 октомври 2007 година, с което потвърждава изводите от писмото си от 20.08.2000 г. Последното решение впоследствие е оспорвано от ФИФА и УЕФА.

Белгия (C‑204/11 P)

В Белгия Фламандската и Френската общност са компетентни да приемат мерки по смисъла на член 3а от Директива 89/552, за които впоследствие белгийските федерални органи уведомяват ЕК.

С Наредба от 28 май 2004 г. фламандското правителство посочва събитията от голямо значение за обществото, сред които е и финалната фаза на световното първенство по футбол.

Съгласно Декрет от 27 февруари 2003 г., приет от парламента на Френската общност, след консултация с Висшия съвет за аудио-визуални медии правителството на Френската общност може да приеме списък със събития, които счита за събития от голямо значение за обществеността в тази общност. Съгласно член 2 от Наредба от 8 юни 2004 г. (Moniteur belge, 6 септември 2004 г., стр. 65247), приета от правителството на Френската общност, „оператор, който предоставя услуга по телевизионно излъчване във Френската общност и възнамерява да упражни придобитите от него изключителни права за излъчване на събитие с голяма важност, трябва да излъчи събитието посредством безплатна телевизионна услуга и в съответствие с приложението към тази наредба“. Приложението към Наредбата, както и консолидираният списък със събитията от голямо значение за обществото в Кралство Белгия включват Световното първенство по футбол, което следва да се предава на живо и изцяло.

С писмо от 10 декември 2003 г. Кралство Белгия уведомява ЕК за мерките, приети в изпълнение на член 3а от Директива 89/552, без да уважи становището на ФИФА, с което асоциацията се противопоставя на включването в списъка на всички срещи финалната фаза на това първенство. На 25 юни 2007 г. Комисията одобрява националните мерки. Това  решение впоследствие е оспорвано от ФИФА.

Становище на Европейската комисия в трите производства

Европейската комисия посочва, че е взела предвид наличните данни за медийното пространство в Белгия и Обединеното кралство и списъците им са съставени по ясен и прозрачен начин, след широкообхватни консултации. Комисията констатира, че събитията, включени в националните списъци отговарят на поне два от следните критерии, заложени в националните законодателства, смятани за надеждни показатели за значението им за обществото:

  • особен отзвук в рамките на държавата членка и интерес не само сред тези лица, които обичайно следят събитията;
  • общопризната, особена културна значимост за населението на държавата членка, по-специално действаща като катализатор на културна идентичност;
  • участие във въпросната спортна проява на национален отбор и
  • фактът, че събитието традиционно се излъчва от безплатните телевизионни канали и привлича голяма телевизионна аудитория.

Твърденията на футболните федерации

ФИФА обжалва поотделно решенията на Европейската комисия, с които приема списъка със събития за Обединеното кралство и Белгия. УЕФА обжалва само решението на ЕК, свързано със списъка, приет от Обединено кралство. Основанията на ФИФА и УЕФА за обжалване може да се обобщят, както следва: ЕК е допуснала грешка при: преценката относно условието за яснота и прозрачност на националните процедури, квалифицирането в неговата цялост на световното и европейското първенство по футбол като събитие от голямо значение за обществото прилагане на разпоредбите на Договора, свързани с публичните предприятия, на които държавите членки са предоставили специални или изключителни права, във връзка със защитата на конкуренцията на вътрешния пазар, свободното предоставяне на услуги и принципа на пропорционалност прилагане на правото на собственост, и мотивирането на решението си.

Заключение на Генералния Адвокат

Генералният адвокат г-н N. Jääskinen, идентифицира като основен правен въпрос, който се поставя във връзка с представените за разглеждане от Съда дела, тълкуването на контролното правомощие върху националните списъци, съгласно Аудио-визуалната директива.

ГА отделя внимание и на евентуално нарушение на „правото на собственост“ на футболните асоциации. По другите твърдения, разсъжденията са сравнително кратки и съвпадат с решението на Съда, поради което няма да бъдат засегнати в този раздел.

Относно контролните правомощия на Комисията

Според ГА, член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 урежда въпроса за разпределянето на компетентността между държавите членки и Комисията при определянето на обществено значимите събития. Във връзка с това, държавите членки разполагат с известна свобода на действие, за да изберат мерките, които смятат, че в контекста на националните културни и социални особености са най-подходящи за постигане на предписания от посочената директива резултат, тоест директивата признава свободата на преценка на държавите членки, когато целта на директивата е спазена. В съображение 21 от директивата са посочени и някои критерии, които следва да се вземат предвид, за да се определи дадено събитие като събитие от голямо значение с цел включването му в националния списък, но според ГА става въпрос за нравствени критерии, които отразяват специфичните особености на традициите и нуждите на населението на съответната държава членка.

При тези съображения, ГА стига до извода, че контролът на Комисията се ограничава до проверка за наличие на явна грешка в преценката. Следователно Комисията следва да провери внимателно и безпристрастно процедурата за съставяне на националните списъци с оглед на критериите за прозрачност и яснота, мерките да са пропорционални и да са съобразени с общите принципи като забраната за дискриминация, основана на гражданство. Въпреки това, ГА подчертава на няколко пъти, че контролът на Комисията трябва да бъде обективен, както и с ограничен обхват.

Същите заключения и граници на преценката важат и за Общия съд, поради което, ГА предлага на СЕС да отхвърли доводите на страните срещу решението.

По правото за собственост

Следващият аспект, който ГА анализа по-задълбочено е свързан с проблемите, свързани с правото на собственост в областта на организирането на спортни състезания. Правата за телевизионно излъчване, които се управляват от футболните асоциации, са първостепенен източник на доходи за тях и при наличието на задълженията за разпространение чрез безплатна телевизия, кръгът на заинтересованите от закупуването на телевизионните права лица би бил значително стеснен. ГА счита, че като приема без колебание съществуването на правото, чието нарушение УЕФА и ФИФА твърдят, Общият съд не установява правилно естеството на това право, но той все пак с основание отхвърля претенциите им, като се позовава на съдебната практика относно ограниченията, които могат да бъдат наложени при упражняването на правото на собственост, както и на правото на свободно упражняване на стопанска дейност съгласно правото на Съюза.

ГА отбелязва най-напред, че двете асоциации не биха получили защита на национално ниво въз основа на този аргумент, тъй като националното право не гарантира изключителни права за тях[8]. Следва да се има предвид тук, че в съдебното заседание пред СЕС представителят на Обединеното кралство потвърждава, че организаторът на събития е страна по договор за достъп, в който се урежда кой може да получи достъп до дадено събитие и как последното може да бъде наблюдавано, заснето на филм и т.н. За сметка на това според британското право организаторът на спортно събитие не притежава право на собственост, което да му гарантира изключително право, защитено по отношение на трети лица, що се отнася до използването на събитие с търговска цел. С други думи, макар принципното разбиране, че понятието за правото на собственост да обхваща както jus in re, така и правата върху интелектуалната собственост, УЕФА и ФИФА не биха могли да се позоват на тях по отношение на трети лица, поради това, че британското право на признава правото на собственост на организаторите на спортни събития, което да им гарантира изключителното право върху тези събития. От тази перспектива, според ГА, твърденията на жалбоподателите биха били неотносими в производствата пред Европейските институции. Ако националното право гарантираше изключително право обаче, свързано с използването с търговска цел на спортни събития, заключението щеше да е различно. За пример е посочен член L.333‑1 от френския Спортен кодекс, съгласно който спортните федерации, както и организаторите на спортни прояви, притежават правото да използват с търговска цел спортните прояви или състезания, които организират. Въпреки това обхватът и съдържанието остават неясно определени[9].

Като развива разсъжденията си относно естеството на правото на организаторите на футболните турнири, ГА цитира практиката на Съда по съединени дела C‑403/08 и C‑429/08, FAPL и Murphy[10]. Според тези решения, спортните срещи, включително футболните мачове, не биха могли да се разглеждат като интелектуални произведения и не е възможно тези срещи да бъдат закриляни въз основа на авторското право и че в областта на интелектуалната собственост правото на Съюза не ги закриля на никакво друго основание.  Наред с това, след като тълкуването на понятието „собственост“ по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС не зависи от формалните квалификации на вътрешното право и е по-широко[11], според ГА правото на футболните асоциации може да се приравни на правото на собственост. Според него, именно в този дух е член 3а от изменената Директива 89/552, както и от съображение 21 от Директива 97/36. Поради това принципно ограничаването на упражняването на правата на федерациите от страна на държава представлява засягане на собствеността им от публичната власт[12].

Въз основа на тези разсъждения, ГА стига до заключението, че независимо от това дали принципно правото на асоциациите може да се приравни към правото на собственост, който въпрос остава без категоричен отговор, в разглежданите конкретни случаи асоциациите не мога да се защитят въз основа на твърдение, че име е нарушено правото на собственост върху организираните от тях събития. Ето защо, доколкото правото, което УЕФА и ФИФА твърдят, че притежават, не е определено нито в националното право, нито в правото на Съюза, от гледна точка на съществуването му, неговото приложно поле зависи от разпоредбите, определящи границите му, какъвто например е член 3а от изменената Директива 89/552.

Решение на Съда

Съдът на ЕС въвежда към мотивите си с важна принципна уговорка относно значението за европейското законодателство на съществуващите социални и културни ценности в държавите членки. Съдът подчертава, че чл. 3а, параграф 1 от Директивата предоставя право на всяка държава членка да определя събития от голямо значение за обществото ѝ и по такъв начин изрично приема неизбежно възникващите от това определяне пречки пред свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост. Тези пречки са предвидени от законодателят, който в съображение 18 от Директива 97/36, е приел, че те са обосновани с оглед целта за защита на правото на информация и осигуряване на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на тези събития. В едно демократично и плуралистично общество обаче правото на информация е от особено голямо значение, което е още по-явно в случаи като тези на посочените събития[13].

Според Съдът, Директивата изхожда от предпоставката, че в рамките на Съюза съществуват значителни различия от социално и културно естество по отношение на това, което е от значение за широката публика. Ето защо член 3а, параграф 1 предвижда, че всяка държава членка съставя списък със събития, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Директиви 89/552 и 97/36 не уреждат подробно упражняването на правото на преценка, което се възприема от Съда като ясна индикация, че държавите членки имат широка свобода да го изпълнят с конкретно съдържание. В тези рамки, според Съдът, Комисията може да отхвърли мерки единствено в изброените в чл. 3а, параграф 1 от Директива 89/552 хипотези (цитиран по-горе в приложимо право), а именно когато не са спазени следните условия:

  1. съответното събитие е вписано по ясна и прозрачна процедура и в подходящо и реално време,
  2. за такова събитие може основателно да се счита, че е от голямо значение и
  3. определянето на съответното събитие като събитие от голямо значение е съвместимо с общите принципи на правото на Съюза като принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация, с основните права, с принципите на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване, както и с правилата относно свободната конкуренция.

Съдът подчертава, че при проверката на наличието на тези условия, контролът, упражняван от Комисията е ограничен до установяване на явни грешки в преценката, допуснати от държавите членки. В този смисъл, Комисията следва да установи дали съответната държава членка е разгледала пълно и обективно относимите данни[14].

По този начин се очертават, два елемента от процедурата за уведомяване и одобрение от страна на Европейската комисия, които подлежат на съдебен контрол – (1) наличието на явни грешки в преценката, допуснати от държавите членки и (2) пропорционалност на националните мерките.

  1. Наличие на явни грешки

Наличието на явни грешки в преценката, както бе посочено, може да се прецени въз основа на представените данни и включва в настоящия случай преценка за това дали националните органи са допуснали очевидна грешка при определянето на всички срещи от европейското и световно първенство като едно събитие от особено значение и дали това е направено ясно и прозрачно.

„Гала“ и „обикновени“ срещи

СЕС констатира, че не всички срещи от Световното и Европейското първенства имат едно и също значение за обществеността и следователно тези турнири трябва да се разглеждат като събития, принципно делими на различни срещи или етапи, които не винаги могат да се квалифицират като събитие от голямо значение. Няма текст, който да съдържа указание, въз основа на което може да се установи, че понятието Световно или Европейско първенство по футбол включва единствено финалните срещи, но не и елиминаторните срещи. Напротив, турнирът трябва да се разглежда като събитие, което по принцип може да се раздели на различни срещи или етапи, които не винаги могат да бъдат квалифицирани като събитие от голямо значение. С други думи, не би могло a priori да се приеме, че значението на срещите от финалната фаза е същото като това на елиминаторната фаза и че поради това всички срещи в групите без разлика се възприемат като едно-единствено събитие от голямо значение, също като „гала“ срещите. Нещо повече, в този смисъл квалифицирането на отделните срещи като събитие от голямо значение може да бъде различно за всяка държава членка.

В този смисъл, Общият съд неправилно е приел, че държавите членки не са длъжни да уведомят Комисията за причините, поради които считат, че финалът на Световната купа по футбол или на Европейското първенство по футбол представлява като цяло едно-единствено събитие от голямо значение за обществото им. Въпреки това решението му не следва да бъде отменено на това основание,  тъй като диспозитивът на обжалваното решението изглежда обоснован поради други правни съображения [15]. Общият съд е констатирал, че въз основа на предоставените от ФИФА и УЕФА данни и с оглед на конкретното възприемане от обществеността на Обединеното кралство и Белгия[16] всички срещи от финала на двата турнира действително предизвикват достатъчен интерес, за да бъдат част от събитие от голямо значение. От представените по делото документи следва все пак, както е установено от Общия съд, че тези турнири като цяло са много популярни не само за телевизионните зрители, които по принцип следят излъчваните по телевизията футболни срещи, но и за широката публика. Също така е установено, че тези състезания традиционно се предават по безплатни телевизионни канали и в двете държави.

Конкретните съображение на СЕС да потвърди решението на Общия съд са, че на първо място е,  че данните въз основа на които е упражнила Комисията правомощията си може да са кратки, стига да са относими. Така, наличието на конкретни данни относно всеки елемент или част от събитията, представени в уведомителните писма на държавите, както за английския, така и за белгийския списък[17], е позволило на Комисията да упражни надлежен контрол. На второ място, Съдът намира за напълно необосновано да се счита, че Комисията не е упражнила контрол, като не е проверила дали всички срещи от финалната фаза на Световното първенство по футбол представляват събитие от голямо значение. Напротив Комисията е взела предвид факта, че целият този турнир, включително и „обикновените“ срещи от него, винаги се излъчва по безплатни телевизионни канали и привлича голям брой зрители, а в самите уведомления се изясняват причините, поради които броят на зрителите на някои от тези срещи може да изглежда малък, но те предизвикват достатъчен интерес от обществеността, за да бъдат част от събитие от голямо значение. Нещо повече, което важи и за двата аргумента, данните от уведомителните писма са позволили на Комисията да съобрази дали са й необходими допълнителна информация и евентуално да я изиска.

Съдът приема, че спорното решение е достатъчно обосновано, защото в него накратко се посочват причините, поради които Комисията счита, че всички срещи от финалната фаза на Световното и Европейското първенства могат основателно да бъдат включени в списъка със събития от голямо значение за белгийското общество и те позволяват на  ФИФА и УЕФА да разберат основанията за взетата мярка, а на Общия съд — да упражни контрол относно обосноваността на тази преценка.

Условието за яснота и прозрачност

Твърдението на страните е, че  Общият съд неправилно е приел, че националните органи не следва да мотивират неприемането на представените им в рамките на националните процедури за консултации становища. В отговор, СЕС следва заключението на ГА и заявява, че националният орган, който трябва да определи дали дадено събитие е от голямо значение, се ползва от широко право на преценка и потвърждава категорично, че той не е длъжен да се съобрази със становищата на консултативните органи, дори от създадените от него помощни органи, изразени преди вземането на решението му. Колкото до мотивите на този орган за невзимането предвид на посочените становища, националният орган не е необходимо да излага конкретните причини, поради които не се е съобразил със становищата на консултативните органи, тъй като всъщност той не е длъжен да се съобразява с тях.

2. Пропорционалност на мерките

След като приема, че няма индикации за очевидна незаконосъброзаност на процедурата за приемане и одобряване на националните списъци, Съдът анализира дали националните мерки не нарушават принципа за пропорционалност. С други думи, Съдът намира за необходимо да провери дали защитата на правото на информация би могло да се постигне с по-малко ограничителни мерки за икономическите интереси на футболните асоциации, а именно – защита на ефективната конкуренция на вътрешния пазар, свободата на предоставяне на услуги и на установяване, както и на правото на собственост.

Нарушаване на конкуренцията от държавата

УЕФА твърди, че включването на цялото европейско първенство в националния списък на Обединеното кралство е равностойно на предоставяне на специални или изключителни права съгласно чл. 86 ЕО (сега чл. 106 ДФЕС) на някои национални телевизионни оператори. СЕС следва заключението на ГА в това отношение и констатира, че националното законодателство не прави никаква разлика между различните категории телевизионни оператори, и в частност не предоставя на телевизионните оператори на безплатни телевизионни канали защита, която би била отказана на тези на платени телевизионни канали. Всички телевизионни оператори са свободни да придобиват права за излъчване на събития от голямо значение и да ги излъчват при условията на неизключителност. В този контекст на практика, английският списък дава възможност само телевизионните оператори на безплатни телевизионни канали, каквито са BBC и ITV, да излъчват всички срещи от финала на европейското първенство по футбол. Причината обаче следва да се търси в това, че телевизионните оператори на платени телевизионни канали се интересуват само от излъчване при условията на изключителност и поради това не биха подали оферти за придобиването на съответните права. Тази последица е породена от свободния търговски избор на телевизионни оператори на платени канали и причина за нея не може да бъде законодателството на Обединеното кралство, което условия за приложимост на чл. 106 от ДФЕС.

Свобода на предоставяне на услуги и на установяване

СЕС подчертава, че по делата не е доказано, че определянето на всички мачове от финалната фаза на Световната купа по футбол и на Европейското първенство по футбол като събития от голямо значение за обществото, е прекомерно спрямо ограниченията върху правата и свободите, предвидени в поначало в Директивата. Анализът за пропорционалност би следвало да бъде направен по отношение на конкретни мерки, изложени от страните, които да доказват, че целите от общ интерес могат да бъдат постигнати с мерки, които са по-малко ограничителни за свободата на предоставяне на услуги и на установяване. Съдът подчертава в този смисъл, че нормата на чл. 3а, параграф 1 от Директивата, както е отбелязано и с въвеждащите аргументи, предполага едно предвидено ограничение на свободното движение на услуги и свободата на установяване. Отвъд това ограничение, доказването на евентуалното преминаване на тази граница е в тежест на страните, които се позовават на него. С тези аргументи СЕС отхвърля твърдение на страните.

Право на собственост

По отношение на твърдението за нарушаване на правото на собственост на футболните асоциации, СЕС не се задълбочава в естеството на правото на футболните асоциации, както го е направил ГА, но споменава, че съгласно член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Съдът отново се основава на главното заключение, за да подчертае, че засягането на правото на футболните асоциации е следствие от самия член 3а от Директива 85/552 и че по принцип то може да се обоснове с целта за защита на правото на информация и на гарантиране на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на събития от голямо значение.

Въз основа на тези основни съображения, СЕС отхвърля изцяло жалбите на ФИФА и УЕФА.

Коментар

Възможностите, които държавите учредители на ЕС са заложили още в Договора за Европейските общности от 1958 г., за гарантиране на свободите за трансграничната стопанска дейност, личи от основанията, на които е приета Директива 97/36/ЕИО на Съвета. Директивата има за правно основание чл. 57 (2) (право на установяване) във връзка с чл. 66 (предоставяне на услуги) от Договора за Европейски общности. Конкретно чл. 3а от директивата влиза в сила през 1997 г., като понастоящем правното основание за приемане на новата Аудио-визуална директива – Директива 2010/13/ЕС от май 2010 г., се запазва същото и е съответно чл. 53, във връзка с чл. 62, от ДФЕС.  Чл. 14 от Директивата е идентичен на чл. 3а от Директива 97/36ЕИО и неговата формулировка заслужава внимание, защото изразява много адекватно разделението в компетентностите на държавите членки и тази на ЕС в светлината на принципа за субсидиарност. Разпоредбата няма за цел да предостави право на държавите членки да изготвят националните списъци със значими за обществото събития, а да въведе механизъм, чрез който тези списъци да се признават от другите държави членки. С други думи, в компетентността на държавите членки „остава“ правото да се ограничава свободата на договаряне на някои параметри при предоставяне на права за излъчване на спортни събития на територията на държавата членка, с оглед защитата на правото на достъп до информация. Наред с това, цитираната разпоредба от Директивата потвърждава, че това тяхно право следва да е упражнено ясно и прозрачно и без да нарушава други принципи и разпоредби от правото на ЕС. Това създава сигурност, че противоречивите интереси, очертаващи спора по разглежданите дела, ще продължават да бъдат регулирани на национално равнище, но от тази регулация ще се изисква да отговаря на еднообразни критерии за яснота и прозрачност.

Вярно е, че съображение 6 от новата Директива 2010/13/ЕС напомня, че член 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз изисква Съюзът да взема предвид културните аспекти в дейността си, за да зачита и развива многообразието на различните си култури. Все пак, би било трудно дори да се предположи, че Комисията може да направи проверка на това дали националните списъци са съобразени с определени социо-културни особености или да направи по-прецизна проверка от националните органи. Затова считам, че съображение 6 би следвало да даде допълнителна увереност на Комисията, че в рамките на проверката върху националните списъци следва да се спазва едно законоустановеното доверие между националните органи и европейските институции. В тази светлина СЕС заявява в решенията си, че проверката на Комисията се ограничава до явни грешки в преценката, допуснати от държавите членки[18].

Тогава, каква защита може да получат организаторите на спортни събития в рамките на процедурата по нотификация на националните списъци? Страните може да твърдят единствено нарушения, свързани с наличието на явна грешка в преценката на националните органи и нарушение на принципа за пропорционалност. Принципното разбиране, че всеки административен орган е длъжен да осъществи пълно, всестранно и обективно проучване се прилага в настоящия случай в смисъл, че Комисията следва да разгледа само такъв обем от данни, които да позволяват заключение, че не са допуснати явни грешки в преценката на държавите членки, както и евентуално да проучи допълнително при съмнение, че държавите членки са й предоставили непълни или противоречиви данни за целта на проверката данни. Ето защо намирам за напълно адекватно мотивиран извода, че Комисията осъществява само ограничен контрол в рамките на тази процедура, а не задълбочен преглед на съвместимостта на националните мерките с правото на Съюза относно свободите на вътрешния пазар.

От друга страна, извън процедурата по нотификация, Комисията би била компетентна на други основания да се намеси при евентуално нарушаване на правото на предприятията на вътрешния пазар, като например по чл. 258 и сл. от ДФЕС за установяване на неизпълнение на държава членка на задълженията й, произтичащи от правото на ЕС[19]. Нещо повече, на разположение в конкретния случай на федерациите са също така възможността да сезират и националните административни органи или юрисдикции, които са задължени да приложат правото на ЕС. В рамките на такова производство проверката за естеството на правото на асоциациите, нарушение на конкуренцията и проверката за пропорционалност на мерките, би позволила достатъчно задълбочено проучване и анализ.

В заключение, гарантираните свободи на стопанска дейност и защитата на ефективната конкуренция на вътрешния пазар са фундаментът на европейската интеграция. Европейският съюз в сегашната му форма е постигнат благодарение на либерализацията на вътрешния пазар. Тези свободи са уникално постижение в регулирането на обществените отношения на международно равнище и би следвало да се „посяга“ на тях единствено за защита на други еднакво важни за интеграционния процес или по-важни с оглед на историческия етап на развитие интереси. Поради това считам, че подходът на националните органи при изготвянето на националните списъци следва да е консервативен и процедурите да бъдат провеждани в светлината на идеята за защита на свободната конкуренция. С други думи, икономическите свободи в Европейския съюз са водещата светлина за успешния интеграционен процес и макар впечатляващото развитие в последните години в защита на другите свободи на гражданите на ЕС, при претеглянето на интересите, следва да се дава предимство на тях[20].

Като пример за по-ограничен подход в изготвянето на националните списъци е действащия в България списък. Според последната редакция на списъка по чл. 32, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията[21], приет след обществено обсъждане, с решение № 140 от 12 юли 2011 г. на СЕМ, са включени следните събития (във връзка с разглежданите производства) – Официалните футболни срещи на българския национален футболен отбор в годишния календар на УЕФА и ФИФА; футболните срещи за откриването, полуфиналите и финалът на Световното първенство по футбол; Полуфиналите и финалът на Европейското първенство по футбол. Финалните срещи на Световното първенство по футбол и Европейското първенство по футбол следва да бъдат излъчвани изцяло и на живо, а други събития от списъка може да се излъчват изцяло или частично, на живо или на запис, в съответствие с конкретните обстоятелства и възможностите на доставчика на медийни услуги, който притежава правата за разпространение.

Доводът за консервативния подход към изготвянето на списъците намира опора и в това, че интересът на всички участници по веригата на създаване на телевизионния продукт, в настоящия случай футболно състезание, трябва да бъде съобразен. Футболните федерации, телевизионните оператори и доставчиците на телевизионно съдържание правят възможно съществуването на тази услуга/продукт и евентуални необосновани ограничения носят голям риск да нарушат структурно пазарите,[22] на които участват тези предприятия. Разбира се, това не трябва да бъде за сметка на свободата на информация, но трябва да се има предвид, че при наличието на все по-разнообразни начини за достигането на информация до аудиторията, достъпът е все по-лесен и на все по-ниска цена. Нещо повече, спортните асоциации имат целта да развиват спорта, което неминуемо е свързано с разходи. Във връзка с това, Европейската комисия е предприела анализ на възможностите в рамките на компетентността, предоставена от държавите членки на ЕС, да приеме мерки за развитието на спорта, което засяга и въпроса за естеството на правото на спортните асоциации. В Съобщение на Комисията от 18.1.2011[23] е записано (…) Приходите от тези източници често частично се преразпределят до по-ниските йерархични нива в спорта.  Комисията счита, че ефективната защита на тези източници на приходи — при пълно спазване на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията и на разпоредбите за вътрешния пазар — играе важна роля за гарантиране на независимото финансиране на спортните дейности в Европа. (…)

Решенията на СЕС налагат общия извод[24], че развитието на вътрешния пазар на аудиовизуални услуги е свързан със засягането на няколко групи правни норми и политики на ЕС – за защита на конкуренцията, правото на достъп до информация, политиката на ЕС за инвестиции в спорта и пр. Развитието на правната уредба и практиката на институциите на ЕС ще е все по-динамична в следващите години, още повече, че технологията има естествено предимство пред тях, което напомня за мисълта на Франис Фукуяма, че „Няма как да обявим края на историята, докато не станем свидетели на края на науката“[25].

***

[1] Адвокат (Кирилов и Ко.), Магистър по право на Европейския съюз от Университета Карлос III в Мадрид и по Международно търговско право от Университета Париж X – Нантер.

[2] Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност; изменена с Директива 97/36/ЕО, Директива 2007/65/ЕО. Последно изменение – Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП).

[3] Виж. блога на проф. Нели Огнянова – http://nellyo.wordpress.com/

[4] Член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО, цитиран по-долу в “Приложимо право“.

[5] Решение 2007/730/ЕО на Комисията от 16 октомври 2007 и Решение 2007/479/ЕО на Комисията от 25 юни 2007.

[6] Виж коментар № 2 за референция към действащата редакция на директивата.

[7] Част IV от Broadcasting Act 1996.

[8] Вж. Gardiner, S. Sports Law. Стр. 400 и сл.

[9] Вж. Wise, A., Meyer, B. International Sports Law and Business. Kluwer 1997, 1811—1830.

[10] Решение на Съда от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др. (C‑403/08 и C‑429/08.

[11] Вж. Решение на ЕСПЧ по дело Iatridis, жалба № 31107/96, точка 54.

[12] Вж. по аналогия Решение на ЕСПЧ по дело Beyeler, жалба № 33202/96, точка 98 и сл.

[13] Вж. Решение от 22 януари 2013 г. по дело Sky Österreich, C‑283/11.

[14] вж. по аналогия Решение от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, точка 14, и Решение от 22 декември 2010 г. по дело Gowan Comércio Internacional e Serviços, C‑77/09, точки 56 и 57.

[15] Вж. в този смисъл Решение от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, точка 47, и Решение от 29 март 2011 г. по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, точка 136.

[16] По отношение на изключването на елиминаторните срещи от понятието за световно първенство по футбол-белгийските органи не са ги включили в списъка със събитията от голямо значение и затова решението в тази част не се отнася за тях.

[17] В уведомлението се посочва, че предаванията, включващи различни срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол от 2002 г., във Фламандската общност са били гледани от 1,8 % до 9,9 % от зрителите или съответно от 101 200 до 546 800 зрители, а пазарният им дял е бил между 22,9 % и 86,6 %. Уведомлението се позовава и на предаванията, включващи различни срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол от 2002 г., гледани във Френската общност от 4,7 % до 30,1 % от зрителите, като пазарният им дял е бил съответно между 50,8 % и 63,4 %.

[18] По подобен начин е уреден и контролът на Комисията и в други области, като например държавни помощи, екологично право, търговия с квоти за емисии на парникови газове и др. – Виж т. 20 от Г‑Н N. JÄÄSKINEN, представено на 12 декември 2012 година по дела C‑201/11 P, C‑204/11 P и C‑205/11 P.

[19] Виж книгата на д-р Александър Корнезов, Отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС, изд. Ciela, 2012 г.

[20] Тези разсъждения не са задължително свързани с моето разбиране, за това по какъв път би следвало да продължи или да поеме ЕС в кратък и средносрочен план на развитие и се отнасят само до конкретния случай.

[21] Според чл. 32, ал. 3, Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им,така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:

  1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;
  2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.

[22] За определянето на пазарите виж например решение на КЗК № 472 от 24.04.2012 г. В т. III.2.7. е описано българското законодателство, свързано с изготвянето на списъците на значими спортни събития. В решението в в крайна сметка не се прави  анализ по същество, тъй като ответника в производството няма господстващо положение и следователно не изпълнява състава на нарушение по чл. 21 от ЗЗК. В решението е направен анализ на изключителното предоставяне на права на сателитен оператор за излъчване на спортни събития, които не са включени в националния списък със значими събития.

[23] Т. 3.2. от Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет на регионите, „Развиване на европейското измерение в спорта“, Брюксел, 18.1.2011, COM(2011) 12.

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0012:FIN:bg:PDF

[24] Виж също така Protecting the “Crown Jewels” – Latest FIFA and UEFA challenges to free-to-viewWorld Cup and European Championship matches OPINION AND PRACTICE SPORT AND THE LAW JOURNAL, VOLUME 20 ISSUE 1, MARY MULLEN, SOLICITOR, DLA PIPER.

[25] Нашето постчовешко бъдеще, Франис Фукуяма, издателство Обсидиан.

***

Link to the summary in English language: THE SCOPE OF THE POWER OF REVIEW EXERCISED BY THE EUROPEAN COMMISSION OVER  NATIONAL LISTS OF EVENTS OF MAJOR IMPORTANCE

***