Решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия и Република Полша/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P

Съгласно член 19, първа, трета и четвърта алинея от Статута на Съда, който се прилага за Общия съд по силата на член 53 от същия статут, държавите членки и институциите на Съюза се представляват пред Съда от представител, който може да бъде подпомаган от съветник или от адвокат. Останалите страни се представляват от адвокат. Само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, може да представлява или да подпомага страна пред Съда.

С решението си по това дело Съдът отхвърля жалбите на Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej (председател на Службата за електронни съобщения) и Република Полша, с които е било поискано да бъде отменено Определение на Общия съд на Европейския съюз от 23 май 2011 г. (T‑226/10, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „обжалваното определение“). С това решение Общият съд приема, че доколкото е подписана от двама правни съветници, свързани със Службата за електронни съобщения в трудово правоотношение, жалбата в първоинстанционното производство за отмяна на решение на Европейската комисия не е подадена в съответствие с разпоредбите на Статута на Съда относно изискванията за представителство на страните пред Общия съд и поради това е недопустима.

Освен професията адвокат полското право познава и професията правен съветник. Правните съветници могат да поискат да бъдат вписани в адвокатската колегия, след което надлежно да представляват своите клиенти или работодатели пред полските юрисдикции. Полското право съдържа множество разпоредби, които уреждат специално правилата за предоставяне на правни услуги от страна на правните съветници и имат за цел да осигурят за последните възможност да упражняват професията си при пълна независимост, без оглед на това дали извършват дейност в рамките на трудово правоотношение със страната, на която са съветници. Така например правният съветник, който упражнява професията си в рамките на трудово правоотношение, заема самостоятелна длъжност, пряко подчинена на директора на организационната единица.

Жалбоподателите упрекват Общия съд, че е тълкувал погрешно член 19 от Статута на Съда, доколкото правната уредба относно упражняването на професията правен съветник гарантирала пълната независимост на правната им работа дори по отношение на техния работодател.

Позовавайки се на правните традиции, общи за държавите членки, Съдът приема, че концепцията за ролята на адвоката в правния ред на Съюза е тази на сътрудник на правосъдието, призван да предоставя напълно независимо и с оглед висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда. Изискването за независимост на адвоката предполага отсъствие на каквото и да е трудово правоотношение между последния и неговия клиент. Всъщност според Съда това понятие се определя не само позитивно — с позоваване на професионалната дисциплина, но и негативно — с липсата на трудово правоотношение.

В конкретния казус, въпреки че правните съветници са в трудово правоотношение със Службата за електронни съобщения, която е отделена от своя председател, Съдът счита, че това правоотношение може да засегне независимостта им, доколкото интересите на двете единици до голяма степен съвпадат и е налице опасност професионалното становище на тези съветници да бъде повлияно поне отчасти от работната им среда.

Концепцията за ролята на адвоката в правния ред на Съюза намира обективно приложение в рамките на споровете, отнесени пред юрисдикциите на Съюза, което задължително е независимо от националните правни системи. Разпоредбите относно представителството на непривилегированите страни пред юрисдикциите на Съюза трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват самостоятелно, без позоваване на националното право. Съдът констатира, че като предвижда възможност само за адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка, да представлява страна пред Съда, член 19, четвърта алинея от Статута на Съда установява необходимо условие, на което трябва да отговаря всеки адвокат, извършващ действия пред юрисдикциите на Съюза от името на страна, различна от държава членка или от институциите на Съюза, и уточнява, че посоченото условие обаче не може да се тълкува като достатъчно, в смисъл че всеки адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка, се допуска автоматично да практикува пред юрисдикциите на Съюза.

Съдът отхвърля довода на Република Полша относно твърдените допълнителни разходи, произтичащи от изискването да се ползват услугите на външен адвокат, отбелязвайки, че същите са в тежест на всеки частноправен субект.

Съдът отхвърля и аргумента на страните, според който подобно тълкуване на член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда, нарушава принципа на пропорционалност, доколкото съществуват по-слабо ограничителни материално- и процесуалноправни мерки, които позволяват да се постигне същата цел за независимост на представителя на страната в производство пред юрисдикциите на Съюза, без да е необходимо да се изключва изцяло професионалната категория на правните съветници, които упражняват професията си по силата на трудов договор. Такива мерки били въведени в Полша от различните законодателни и дисциплинарни разпоредби, уреждащи упражняването на професията на правните съветници. Съдът счита, че изтъкнатите от жалбоподателите материално- и процесуалноправни мерки не позволяват да се гарантира независимостта на адвоката в същата степен, както при липсата на трудово правоотношение между последния и неговия клиент.

Съдът приема, че тълкуването на понятието за адвокат, направено от Общия съд, не се отразява върху представителството на страните пред юрисдикциите на дадена държава членка и следователно не може да наруши нито принципа на предоставената компетентност, нито принципа на субсидиарност.