Заключение на Генералния адвокат Y. Bоt по дело С-614/14, Огнянов

Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд, България.

От фактите се установява, че българският гражданин г‑н Огнянов е осъден от датски съд на петнадесет години лишаване от свобода за грабеж при отегчаващи обстоятелства и убийство. В периода между 28 ноември 2012 г. и 1 октомври 2013 г. той изтърпява в Дания част от наложеното му наказание, като на последната дата на основание на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, подписана в Страсбург на 21 март 1983 г., е предаден на българските власти за изпълнение на остатъка от наказанието в България. След предаването на г‑н Огнянов Софийски градски съд сезира Съда на Европейския Съюз с три преюдициални въпроса относно тълкуването на член 17 от Рамково решение 2008/909/ПВР (дело C‑554/14).

След отправяне на преюдициалното запитване, на основание на член 29 от Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък „НПК“), Софийска градска прокуратура прави искане за отвод на запитващата юрисдикция, с мотива че като е поставила преюдициалните въпроси по дело C‑554/14, запитващата юрисдикция публично и официално е изразила „предварително становище“, установявайки фактическата и правната обстановка по делото, преди то да бъде обявено за решаване, като по този начин не е изпълнила задължението си за безпристрастност и освен това спрямо г‑н Огнянов е нарушила презумпцията за невиновност.

При тези обстоятелства, СГС решава да отправи ново преюдициално запитване до Съда на ЕС със следните въпроси:

1)            Ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право (чл. 267 ал.2 ДФЕС вр. чл. 94 от Процедурния правилник, чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС или други относими правила), ако съдът, който е отправил преюдициалното запитване, след получаване на преюдициалното заключение, продължи разглеждане на делото и постанови акт по същество — като не си направи отвод; основанията на този отвод е изразяване от съда на предварително становище в преюдициалното запитване по съществото на спора (а именно е приел за настъпила определена фактическа обстановка и е приел за приложима определена правна норма към тази фактическа обстановка).

Въпросът се задава с презумпцията, че при установяването на фактите и приложимото право, с оглед отправяне на преюдициалното запитване, са спазени всички процедурни законови правила, с оглед защита на правото на страните да сочат доказателства и да пледират.

2)            Ако се приеме по първия въпрос, че е законосъобразно продължаване на разглеждане на делото, ще бъде ли допуснато нарушение на европейското право, ако

А)           съдът възпроизведе без промяна в окончателния си акт всичко онова, което е приел в преюдициалното запитване, като относно тези фактически и правни разрешения откаже да събира нови доказателства и да изслушва страните; съдът фактически събира нови доказателства и изслушва страните само относно онези въпроси, които не са били приети за установени в преюдициалното запитване;

Б)           съдът продължи да събира нови доказателства и да изслушва страните относно всички относими въпроси — вкл. относно въпросите, за които вече е изразил своето становище в преюдициалното запитване — като в окончателния си акт възпроизведе своето последно становище, основано на всички събрани доказателства и след обсъждане на всички доводи на страните — както преди отправяне на преюдициалното запитване, така и след получаване на преюдициалното заключение?

3)            Ако се приеме по първия въпрос, че е съобразено с европейското право продължаване на разглеждане на делото, то ще бъде ли съобразен с европейското право изборът на съда да не продължи да разглежда делото, вместо което да си направи отвод, защото продължаване на разглеждането му ще бъде в противоречие с националното право, което осигурява по-висока степен на защита на интересите на страните и на правосъдието. А именно, отводът е обусловен от:

А)           съдът е изразил предварително становище по делото — чрез преюдициалното запитване, преди произнасяне с окончателния си акт — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право;

Б)           съдът ще формира окончателното си становище с два акта, а не с един акт (ако се приеме, че преюдициалното запитване не е предварително, а окончателно становище) — което макар и позволено от европейското право, е забранено от националното право“.

В заключението си от 23 февруари 2016 г., Генералният Адвокат Y. Bot обсъжда важността на преюдициалното запитване като ключов елемент на правораздавателната система на Съюза. По отношение на първия въпрос, той напомня, че с член 267 ДФЕС се създава производство за тясно и пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез което Съдът им предоставя насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор. Преюдициалното запитване трябва да съдържа кратко изложение на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, и причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза. Трябва да бъдат посочени и причините, поради които запитващата юрисдикция смята, че отговорът на поставените от нея въпроси е необходим или полезен за разрешаването на спора. Генералният Адвокат Y. Bot пояснява, че тези сведения са абсолютно необходими, за да може Съдът да даде полезен и сигурен отговор на поставения въпрос, като прецени всички фактически и правни обстоятелства, характеризиращи спора. Тези изисквания относно съдържанието на преюдициалното запитване са кодифицирани в член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС.

Горепосочените обстоятелства доказват, че изложението на фактическата и правната обстановка по делото в главното производство е съставна част от преюдициалното запитване и дори негова основна част, и липсата му е основание за явна недопустимост на преюдициалното запитване^[1]. Предвид това, Генералният Адвокат Y. Bot заключва, че като е изложил в преюдициалното запитване по дело C‑554/14 фактическата и правната обстановка по това дело, Софийски градски съд просто е спазил правилата, установени от законодателя на Съюза и от Съда в рамките на прилагането на член 267 ДФЕС. Генералният Адвокат Y. Bot също напомня, че тези норми са кодифицирани в част седма, глава петдесет и девета от ГПК и въпреки че са приложими само за гражданските съдилища, те важат също и за производствата пред административните съдилища съгласно член 144 от Административнопроцесуалния кодекс.

Така г-н Bot заключва че изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване, установени в членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник, както и в практиката на Съда, са част от правния инструментариум, при това от момента на присъединяването на Република България към Европейския съюз през 2007 г. Поради тази причина, той намира за необоснована и непоследователна съществуващата разлика между нормите относно отправянето на преюдициални запитвания в рамките на граждански и административни производства и приложимата за наказателните производства норма, разглеждана в случая.

Той коментира, че прилагайки цитираната национална норма от Софийска градска прокуратура има опасност съответните съдии не само да трябва да си направят отвод, но и да им бъде наложено дисциплинарно наказание, защото в акта за преюдициално запитване са изложили фактическата и правната обстановка по делото в съответствие с предписанията на Процедурния правилник на Съда. Според него тогава се стига до абсурдния и парадоксален резултат да се приема, че съд, отправящ преюдициално запитване в съответствие с правото на Съюза, от гледна точка на националното законодателство нарушава основните права на страните.

Опасенията на Софийска градска прокуратура, че Софийски градски съд е нарушил правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата за основните права на ЕС и презумпцията за невиновност по член 48 от нея, са напълно неоснователни. Аргументацията му е, че задължението на запитващата юрисдикция да обоснове преюдициалното си запитване, не може да накърни справедливостта на производството, при условие че са надлежно спазени правилата по членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник.

Генералният Адвокат Y. Bot припомня също, че както Съдът на ЕС, така и Европейският съд по правата на човека са имали повод в практиката си да определят понятието „безпристрастен съд“, употребено съответно в член 47 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ^[2]. Той заключва, че съгласно постоянната практика на Европейския съд по правата на човека, обстоятелството, че съдът се е произнесъл предварително по дадени въпроси не може само по себе си да предизвика опасения относно неговата безпристрастност, а напротив, показва задълбочено познаване на делото. Според него, дори и да е направена предварителна преценка на наличните факти, Европейският съд по правата на човека многократно е постановявал, че не може да приеме, че предварителната преценка предопределя окончателната[3].

В конкретния случай Генералният Адвокат Y. Bot  коментира, че правото на обвиняемия да се смята за невинен до установяване на противното не може да се изтъква от лице, признато за виновно за съответното престъпление, каквото е г-н Огнянов. С оглед на тези съображения Генералният Адвокат не смята, че е нарушена презумпцията за невиновност, нито че това е доказателство за пристрастност на съда. Той отново припомня, че ако правилата за отправяне на преюдициални запитвания са надлежно приложени, те не могат да заседнат безпристрастността на запитващата юрисдикция или да нарушат презумпцията за невиновност.

Поради това, той заключва, че членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат приложение на национална норма, която им противоречи.

По втория въпрос, Генералният Адвокат Y. Bot напомня че съгласно постоянната съдебна практика, само националната юрисдикция може да реши на кой етап от производството следва да отправи преюдициално запитване до Съда^[4], като нищо не пречи на запитващата юрисдикция в хода на разглеждане на висящия пред нея спор да измени преценката си относно релевантната фактическа и правна обстановка. Така той заключва, че членове 267 ДФЕС и 94 от Процедурния правилник допускат след постановяване на решението на Съда запитващата юрисдикция да изслуша отново страните и да събира нови доказателства и вследствие на това да изменя констатациите, направени от нея в акта за преюдициално запитване, стига да гарантира пълното прилагане на даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза. Накрая Генералният Адвокат Y. Bot перифразира последния въпрос в смисъл дали правото на Съюза допуска запитващата юрисдикция да приложи национална норма, за която все пак е прието, че е в противоречие с правото на Съюза, отговаряйки че запитващата юрисдикция е длъжна да не прилага тази норма и че по този въпрос няма съмнение.

***

[1]              Вж. по-специално определение Debiasi (C‑613/10, EU:C:2011:266) и решение Gauweiler и др. (C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 25).

[2]              В това отношение вж. ръководството относно член 6, което може да бъде намерено на следния интернет адрес: http://www.echr.coe.int/Documents/Guide_Art_6_FRA.pdf.

[3] –           Пак там.

[4] –           Вж. по-специално решения Irish Creamery Milk Suppliers Association и др. (36/80 и 71/80, EU:C:1981:62, т. 7) и Sibilio (C‑157/11, EU:C:2012:148, т. 31 и цитираната съдебна практика).