(Решение по дело C-267/12, Hay)
Решението на Съда на ЕС от 12 декември 2013 г. е постановено по отправено по реда на член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Върховен касационен съд, Франция) преюдициално запитване. Френският ВКС, като последна интанция по делото, отправя запитване до Съда дали разликата в третирането на лицата, сключили граждански пакт за солидарност с партньор от същия пол, представлява основана на сексуалната ориентация дискриминация. Такава дискриминация е забранена от правото на Съюза в трудовите правоотношения, съгласно Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.
Г-н Hay е служител в Crédit Aagricole mutuel, като съгласно колективния трудов договор на това предприятие при встъпване в брак служителите имат право на специален отпуск и премия при встъпване в брак. На г-н Hay, който е сключил граждански пакт за солидарност с партньора си от същия пол, не е признато право на тези предимства с мотива, че в съответствие с колективния трудов договор те се предоставят само при встъпване в брак. Г-н Hay оспорва този отказ пред френските съдилища.
Съгласно член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на един от посочените в член 1 от същата директива признаци, сред които е и сексуалната ориентация. Поради това, в постановеното от Съдът решение, на първо място се обсъжда дали с оглед на разглежданите предимства положението на сключващите брак лица е сравнимо с това на лицата, които поради невъзможност да встъпят в брак с лице от същия пол сключват граждански пакт за солидарност. В това отношение Съдът констатира, че съгласно приложимото френско право, правата и задълженията на хомосексуалните двойки са като тези на съпрузите и са точно определени, в това число те се задължават да живеят съвместно и си дължат взаимно помощ и материална подкрепа. Освен това Съдът припомня, че към момента на настъпване на фактите по това дело гражданският пакт за солидарност е единствената предвидена във френското право възможност за двойките от един и същи пол да уредят партньорството си, като му придадат сигурен и противопоставим на трети лица правен статут. Вследствие на това Съдът постановява, че положението на сключващите брак лица и това на лицата от един и същи пол, които поради невъзможността да встъпят в брак сключват граждански пакт за солидарност, е сравнимо за целите на предоставянето на въпросните предимства.
На следващо място Съдът постановява, че колективен трудов договор, съгласно който служителите имат право на платен отпуск и на премия при встъпване в брак, при положение че лицата от един и същи пол нямат право да сключват брак, създава пряка дискриминация, основана на сексуалната ориентация, спрямо сключилите граждански пакт за солидарност служители с хомосексуална ориентация. В това отношение обстоятелството, че гражданският пакт за солидарност не е предвиден само за хомосексуалните двойки, не променя естеството на дискриминацията спрямо тези двойки, които, за разлика от хетеросексуалните двойки, не са имали право към онзи момент законно да сключат брак.
В този смисъл, след като става въпрос за пряка дискриминация, тя не може да бъде оправдана от „законната си цел“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78, който се отнася само до непряката дискриминация, а може да се обоснове само с едно от основанията по член 2, параграф 5 от посочената директива, а именно обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите. Нито едно от тези основания обаче не е било изтъкнато в рамките на главното производство. Наред с това, тъй като въвежда изключение от принципа за забрана на дискриминацията, посоченият член 2, параграф 5 трябва да се тълкува стриктно (вж. Решение по дело C‑447/09, Prigge и др.).
С оглед на изложените съображения Съдът отговаря на преюдициалното запитване, че член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на колективен трудов договор като разглежданата в главното производство, съгласно която служителят, сключващ граждански пакт с лице от същия пол, няма право на предимства като специален отпуск и премия, предоставяни на служителите при встъпване в брак, когато националното законодателство на съответната държава членка не позволява сключването на брак между лица от един и същи пол, тъй като предвид предмета и условията за получаване на тези предимства положението му е сравнимо с това на сключващ брак служител.