(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) на 23 декември 2013 г. в дело C-681/13, Diageo Brands BV/Симирамида-04 ЕООД)
Жалбоподател в главното производство е Diageo Brands BV, а ответник е Симирамида-04 ЕООД. Diageo притежава марката „Johnny Walker“и разпространява в България уиски с тази марка чрез местен изключителен вносител. Симирамида е българско дружество, което осъществява търговия с алкохолни напитки.
По повод на осъществен внос в България от страна нечленка на ЕС на уиски с марката „Johnny Walker“, Софийският градски съд, по молба на Diageo, налага привременни мерки, състоящи се в изземане на пратката, тъй като Diageo застъпва становището, че Симирамида е внесло пратката в България без неговото съгласие, поради което нарушавало правата му върху притежаваната от него марка. Симирамида обжалва определението за налагане на привременни мерки пред Софийски апелативен съд, който отменя привременните мерки. Касационната жалба на Diageo е отхвърлена от ВКС.
По-късно Diageo предявява иск по същество срещу Симирамида пред Софийският градски съд. Искът е отхвърлен въз основа на Тълкувателно решение № 1 от 11.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г., ОСТК на ВКС. СГС приема, че вносът на стоки в България, пуснати в търговско обращение със съгласието на притежател на марката от друга страна, и по-специално на страна извън Европейското икономическо пространство (ЕИО), не представлява нарушение на българското право в областта на марките. СГС изтъква, че е длъжен да спази това тълкувателно решение, като няма право да разглежда въпроса по същество.
Холандският съд посочва, че въз основа на постоянната практика на Съда на ЕС, българският Върховен касационен съд би трябвало да знае, че застъпеното в Тълкувателното решение становище е погрешно. Сочи също така, че СГС — в противоречие с правото на Европейския съюз — автоматично прилага погрешното Тълкувателното решение на ВКС. Според холандксия съд, и тълкувателното решение на българския ВКС, както и основаното на него решение на СГС, явно противоречат на правото на Съюза.
При тези условия, Hoge Raad отправя следните преюдциални въпроси до Съда на ЕС:
Следва ли член 34, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/20011 да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ за признаване на съдебно решение обхваща и случай, в който решението на съда на държавата членка по постановяване на съдебното решение явно противоречи на правото на Съюза и това обстоятелство е известно на този съд?
(a) Следва ли член 34, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001[1] да се тълкува в смисъл, че успешното позоваване на това основание за отказ за признаване на съдебно решение се препятства от обстоятелството, че позоваващата се на това основание за отказ страна не е използвала всички средства за защита, налични в държавата членка, в която е постановено съдебното решение?
(б) При положителен отговор на въпрос 2, a) би ли било необходимо да се промени този отговор, ако използването на средствата за защита в държавата, в която е постановено съдебното решение, би било безсмислено, тъй като трябва да се приеме, че вследствие на това не би могло да се стигне до постановяване на различно съдебно решение?
Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2004/48/EО2[2] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща и съдебните разноски, направени от страните във връзка с правен спор в дадена държава членка относно иск за изплащане на обезщетение за вреди, при положение че този иск и правната защита срещу него засягат претендираното ангажиране на отговорността на ответника вследствие на предприемането в друга държава членка на действия по закрила на правото върху неговата марка — изземване на определени стоки и определени изявления на ответника — като във връзка с това се поставя и въпросът за признаването на решението на съда на последната държава членка в първата посочена държава членка?
***
[1] Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).
[2] Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).