Новината
На 19 април 2021 г., 12 от най-големите европейски футболни клубове, сред които Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед, Ювентус и други, тържествено обявиха проекта си за “Суперлига“. Той се състои в общи линии в това да си направят турнир на най-високо равнище. Това предприятие щяло да генерира сериозни приходи, които да са в полза на футбола.
В резултат на това „своеволие“, УЕФА (федерацията на европейските футболни асоциации) обяви мигновено, че тя, а пък дори и ФИФА, ще използват „всички достъпни средства“, за да спрат този „циничен проект, който се основава на собствените интереси на няколко клуба“. Например, можело клубовете да бъдат изключени от участие в турнирите на национално, европейско и световно ниво, а на футболистите да им бъде отнета възможността да играят за националните си отбори. На 45-ия конгрес на УЕФА 55 национални асоциации подкрепиха тази позиция.
Няколко дни след това 9 от клубовете основатели на Суперлигата се отказаха от нея. Същевременно съд в Кралство Испания постанови временна мярка, с която забрани на УЕФА и на ФИФА да налагат санкции на клубовете от Евролигата и на футболистите им.
При все това, на 7 май 2021 г., УЕФА благосклонно (“in a spirit of reconciliation”) реши да санкционира 9 от разкаялите се клубове с 5 % от приходите им от европейски състезания за един сезон. За съдбата на останалите 3 клуба, които не са се отказали (все още) от проекта – Ювентус, Реал Мадрид и Барселона – УЕФА щяла да реши впоследствие.
Конкуретноправен аспект
Преценката от конкуретноправна гледна точка на взаимоотношенията и поведението на УЕФА (и националните асоциации) изисква задълбочен анализ на конкретните обстоятелства, правна рамка, правила и договори, които регулират отношенията УЕФА – национални асоциации – професионални спортисти.
Сетихме се обаче за едно не много отдавнашно решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2020 по дело International Skating Union/Комисия, T-93/18.
То заслужава да се припомни накратко, защото, макар да има различия в обстоятелствата (спорта, правилата на съответната асоциация, икономическия мащаб и т.н.), в него за първи път предмет на съдебен контрол е решение на Европейската комисия, с което се установява несъответствието на правилата на спортна федерация с правото на конкуренцията на Европейския съюз.
В този смисъл то е хубав пример за мярката, която може да е приложима към ограничителните действия на футболните федерации и асоциации към клубовете и състезателите, които участват в турнири извън обсега на тези федерации и асоциации.
Решение от 16 декември 2020, International Skating Union/Комисия, T-93/18
Решението на Европейската комисия
International Skating Union (Международен съюз по кънки – МСК) е единствената спортна федерация, обединяваща националните асоциации, която е отговорна за регулирането и управлението на фигурното пързаляне и на бързото пързаляне с кънки в световен мащаб. Тя организира най-важните международни състезания по бързо пързаляне с кънки, за които притежава всички права.
Правилата на МСК определят условията, при които кънкобегачите могат да участват в състезанията по бързо пързаляне с кънки и по фигурно пързаляне. Тези правила предвиждат също така, че кънкобегачите следва да получат предварително разрешение от МСК за участие в такива състезания. Така, в случай на участие в състезание, което не е разрешено от МСК или от един от неговите членове, кънкобегачите подлежат на санкции. Тези санкции са, според правилата на МСК до 2016 г., доживотно изключване от състезания, а след влезналите в сила промени в правилата през тази година, санкциите се определят от тежестта на нарушението (предупреждение, 5 години и 10 години), като също може да стигнат до доживотно изключване.
През 2014 г. Европейската комисия е сезирана с жалба, подадена от двама професионални спортисти в дисциплината бързо пързаляне с кънки. Те твърдят, че предвидените от МСК санкции, застрашаващи ги от доживотно изключване от състезания, нарушава членове 101 и 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Така например, тези правила ги възпрели да участват в състезание, организирано извън обхвата на МСК („голямата награда на Дубай“), което ги е лишило от възможността да се състезават за спечелването за значителна по размер награда, както и от други доходи, например от спонсорство.
След подробно прочуване Комисията решава на 8 декември 2017 г., че е налице нарушение на чл. 101 от ДФЕС[1].
Комисията определя съответния пазар като този на организиране и търговска експлоатация на бързото пързаляне с кънки и отбелязва, че МСК може да оказва влияние върху конкуренцията на този пазар, имайки предвид, че нито едно друго предприятие не е в състояние да навлезе успешно на този пазар. Тя приема, че МСК e сдружение на предприятия и че въпросните й правила представляват решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, което има за цел да ограничи конкуренцията. Тоест те ограничават възможностите за професионалните състезатели да участват свободно в международни състезания, организирани от трети лица, и следователно лишават потенциалните конкуриращи се организатори на състезания от услугите на спортистите, които са необходими за организирането на тези състезания. Комисията стига до този извод, след като разглежда съдържанието на посочените правила, техните цели, икономическия и правен контекст, в който се вписват, както и субективното намерение на МСК да изключи организаторите — трети лица. Комисията приема субсидиарно, че въпросните правила за допустимост на МСК имат за резултат ограничаване на конкуренцията.
Комисията заключава, че правилата на МСК не могат да бъдат изключени от приложното поле на чл. 101 ДЕФС, защото не обслужват само законни цели, не са присъщи на преследваните законни цели и във всеки случай не са съразмерни на въпросните цели (съображения 220 и 225—266 от решението).
В отделен раздел, Комисията разглежда също съвместимостта с правото на конкуренцията на арбитражна клауза, която МСК налага на кънкобегачите и според която те могат да обжалват отказ на МСК да им разреши участие в състезания единствено пред Спортния арбитражен съд (САС) със седалище в Лозана (Швейцария). Тя заявява във връзка с това, че тези арбитражни правила утежняват констатираното ограничение на конкуренцията.
По тези съображения, Комисията приема, че МСК e нарушил член 101 ДФЕС и постановява МСК да преустанови нарушението. В случай, че МСК не спази решението, Комисията ще наложи дневни периодични парични санкции в размер на 5 % от среднодневния му оборот през предходната година.
МСК обжалва решението на Комисията пред Общия съд. По-интересните в случая мотиви от решението на Общия съд може да бъдат резюмирани така.
Най-напред, съдът напомня, че всяко решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на страните или на една от тях, задължително попада в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Според тази съдебна практика, забраната по член 101 ДФЕС не се прилага по отношение на ограниченията, произтичащи от решение на сдружение на предприятия, ако те отговарят на две кумулативни условия. На първо място, ограничението трябва да е присъщо на преследването на законни цели, и на второ място, то трябва да е съразмерно на тези цели (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия, C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 42).
МСК, в качеството си на единствена международна спортна федерация, призната от Международния олимпийски комитет, извършва регулаторна дейност. Освен това, страните не спорят, че МСК организира или контролира организирането на най-важните състезания по бързо пързаляне с кънки, в които кънкобегачите в тази дисциплина трябва да участват, за да си осигурят доходи. Правилата на МСК обаче предвиждат санкции в случай на участие на кънкобегачите в неразрешено от МСК състезание, а организаторите на подобни състезания трябва предварително да получат разрешение за провеждането им от МСК. Поради това, съгласно съдебната практика, на МСК му е присъщо задължението да следи тези трети организатори да не бъдат лишени неоснователно от достъп до пазара.
Общият съд констатира, че процесните правила на МСК не изясняват законните цели, които те преследват. Общото позоваване на „адекватна защита на етичните ценности“ и подобни формулировки сами по себе си не позволяват да се определят с точност законните цели, които преследват посочените правила. Така, при липсата на прозрачни, недискриминационни, подлежащи на контрол критерии, МСК на практика разполага с пълна свобода да не разреши провеждането на състезания, организирани от трети лица.
В този контекст, Общият съд отбелязва, че репресивният характер на правна уредба и размерът на санкциите, които се налагат в случай на нарушение, могат да имат отрицателни последици за конкуренцията, тъй като биха могли — ако санкциите не са ограничени до необходимото за осигуряване на доброто протичане на спортното състезание и в случай че в крайна сметка се окажат неоснователни — да доведат до необосновано изключване на спортиста от състезания и следователно до нарушаване на условията за упражняване на разглежданата спортна дейност. В случая на кънкобегачите, които участват в неразрешени от МСК състезания, се налага санкция. До 2016 г. санкцията е била доживотно изключване от достъп до състезания, която е явно прекомерна. Тоест, строгостта на предвидените наказания може да блокира пазара за потенциалните конкуренти, които се оказват лишени от участието на спортистите, необходими за организиране на спортното им състезание.
Общият съд приема също, че Комисията правилно е отчела, че правилата на МСК не обвързват налагането на санкция с това, че неразрешеното състезание, в което са участвали съответните спортисти, е съвпаднало със състезание, организирано от тази федерация.
По нататък, съдът преценява, че възражението на МСК, което се основава на това, че целта на разглежданите правила на МСК е да се защити бързото пързаляне с кънки от рисковете, свързани със залаганията, макар това да е принципно законна цел, сама по себе си не може да е достатъчно, за да се отхвърли квалификацията ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, ако използваните средства за тяхното постигане противоречат на разпоредбите на член 101 ДФЕС. Освен това, МСК е имал право да установи правила, целящи да не се допусне спортните залагания да породят рискове от манипулиране на състезанията и спортистите, в съответствие с определени препоръки на МОК.
При все това, дори да се приеме, че ограниченията, произтичащи от установената в случая система за предварително разрешение, са присъщи на преследването на тази законна цел, това не променя факта, че те надхвърлят необходимото за постигането на такава цел.
Така, Общият съд отбелязва, че може да представлява легитимна цел да се гарантира, че спортните състезания ще отговарят на общи стандарти, целящи по-специално да се гарантират равнопоставеността при протичането на състезанията и закрилата на физическата и моралната неприкосновеност на спортистите и че система за предварително разрешение, чиято цел е да се гарантира, че всеки организатор спазва такива стандарти, е механизъм, който може да гарантира изпълнението на такава цел. Въпреки това, правилата на МСК надхвърлят необходимото за преследването на тази цел.
Това е така, защото, първо, въпросната система налага на третите лица задължения за оповестяване на информация от финансов характер, които надхвърлят необходимото за постигането на посочената цел, второ, правилата предвиждат по-дълъг и по-строг срок за подаване на заявление за разрешение, когато става въпрос за състезание, организирано от трето лице, трето, защото изискванията по тези правила не са изчерпателни и оставят на МСК широка свобода на преценка да приеме или отхвърли заявление за открито международно състезание и четвърто, тъй като правилата не предвиждат конкретни срокове за обработването на заявление за разрешение, което би могло да доведе до произволно обработване на заявленията за разрешение и съответно отлагане на такива състезания.
На последно място, съдът отбелязва, че Комисията правилно е взела предвид, за да установи нарушение, че МСК не може да изисква като условие за разрешаване на състезания, организирани от трети лица, заплащането на парична вноска за солидарност, която да се използва единствено за финансирането на състезания под неговата егида, но не и на тези, организирани от трети лица.
С оглед на всички изложени по-горе съображения, Общият съд постановява, че Комисията правилно е заключила, че правилата на МСК имат за цел да ограничат конкуренцията и следователно представляват ограничение с оглед на целта по смисъла на член 101 ДФЕС.
Що се отнася до арбитражните правила, Общият съд постановява, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че тези правила представляват отегчаващо обстоятелство, но частта от решението на Комисията, където са разгледани тези правила не засяга изводите относно наличието на нарушение по чл. 101 ДФЕС. Всъщност задължителният характер на арбитража и фактът, че арбитражните правила предоставят на САС изключителна компетентност да разглежда спорове относно решенията за недопустимост на жалбоподателя, могат да се обосноват със законни интереси, свързани с особеностите на спорта. Европейският съд по правата на човека се е произнесъл в този смисъл по дело, като е приел, че е налице безспорен интерес споровете, възникнали в рамките на професионалния спорт, по-специално тези с международно измерение, да могат да бъдат отнесени до специализиран съд, който да може да се произнесе бързо и икономично. В този смисъл прибягването до един-единствен и специализиран международен арбитражен съд улеснява известно процесуално единство и засилва правната сигурност (ЕСПЧ, 2 октомври 2018 г., Mutu и Pechstein с/у Швейцария, CE:ECHR:2018:1002JUD004057510, т. 98).
Освен това, припомня съдът, всяко лице има право да сезира национална юрисдикция и да иска да бъдат поправени претърпените от него вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и картел или практика, забранен(а) от член 101 ДФЕС (решение от 5 юни 2014 г., Kone и др., C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 22). Правото на всяко лице да иска поправянето на такава вреда всъщност укрепва действието на правилата на Съюза в областта на конкуренцията и може да възпре сключването на споразумения или следването на практики, най-често скрити, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията, като по този начин се допринася за поддържането на ефективно равнище на конкуренция в Съюза (решения от 20 септември 2001 г., Courage и Crehan, C‑453/99, EU:C:2001:465, т. 27 и от 5 юни 2014 г., Kone и др., C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 23). Така, състезателите и организаторите — трети лица могат да предявят иск пред националната юрисдикция за обезщетение от конкретно решение, с което им се отказва разрешение, доколкото то попада в обхвата на член 101, параграф 1 ДФЕС. В такива случаи националната юрисдикция не е обвързана от преценката на САС дали решението за недопустимост или отказът за издаване на разрешение съответстват на правото на Съюза в областта на конкуренцията и евентуално може да сезира Съда с преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС.
Във връзка с това, Общият съд отбелязва, че за разлика от обстоятелствата, довели до постановяване на решение от 6 март 2018 г., Achmea (C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 55), създаването на САС не произтича от договор, с който държавите членки са се съгласили да се откажат от компетентността на собствените си юрисдикции и следователно от системата от правни средства за съдебна защита, която член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС им налага да установят в областите, обхванати от правото на Съюза, тъй като спорове могат да се отнасят до прилагането или тълкуването на конкурентното право.
Следователно, фактът, че арбитражните правила предоставят на САС изключителната компетентност за упражняване на контрол върху законосъобразността на решенията за отказ на МСК и фактът, че в случая арбитражът е задължителен, не представляват незаконосъобразни обстоятелства, които правят установеното в случая нарушение по-вредно.
Въз основа на тези съображения, Общият съд отхвърля жалбата на МСК и потвърждава решението на Комисията в частта, с която се установява нарушение по чл. 101 ДФЕС и го отменя доколкото с него се приема, че арбитражните правила на МСК засилват ограниченията на конкуренцията, породени от правилата за допустимост.
МСК обжалва понастоящем решението на Общия съд пред Съда на Европейския съюз (дело C-124/21 P).
Вместо заключение
В заключение може да се подчертаят няколко извода, които биха били приложими и към обстоятелствата и отношенията, породени от проекта за Суперлига.
Първо, професионалният спорт е икономическа дейност и попада в обхвата на конкурентното право. Тоест за УЕФА, ФИФА, националните асоциации, спортните клубове и професионалните спортисти произтичат права и задължения от това право.
Второ, няма спор, че спортът е обществена ценност и неговото развитие е защитена от закона цел. Както е споменато решението на Общия съд, представено накратко по-горе, според член 165, параграф 1, втора алинея, Европейският съюз допринася за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция. Съгласно параграф 2 от същия член действията на Съюза в тази област целят развиване на европейското измерение в спорта чрез насърчаване на равнопоставеността и принципа на откритост в спортните състезания и сътрудничеството между организациите, отговарящи за спорта, както и чрез закрила на физическата и моралната неприкосновеност на спортистите, по-специално на по-младите от тях.
Това обаче означава същевременно, че евентуални „ограничителни“ мерки, които засягат конкуренцията, трябва да са присъщи на преследването именно на такива законни цели и да са съразмерни за постигането им.
На последно място, мерките, за които се установи, че нарушават правилата в областта на конкуренцията (членове 101 и 102 ДФЕС и националните им аналози), не само не могат да бъдат приведени в изпълнение, но може да доведат и до търсенето на извъндоговорна отговорност за вреди.
[1] Член 101:
- Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (…).